ПП. С пожелание никога да не срещат Фани Хорн.
Поздрав!
Re: Поздрав!
Винаги съм била пред голяма дилема, на кого от двамата да симпатизирам.vyara написа:Утрепа си илюзията жената
Малко ми е неудобно да попитам, дали някоя клубарка е срещала "Отец Ередия" някога през живота си.
Затова няма да питам, но ако някой отговори, няма да се сърдя:blum:
Re: Поздрав!
Ама питай бе, шти кажа.esti написа: Винаги съм била пред голяма дилема, на кого от двамата да симпатизирам.
Малко ми е неудобно да попитам, дали някоя клубарка е срещала "Отец Ередия" някога през живота си.
Затова няма да питам, но ако някой отговори, няма да се сърдя:blum:
Сто процента на жените симпатизирам (казвам го, защото се сетих и за птиците умират сами).
Не съм срещала и слава богу. Иначе щях да се гръмна... или него по-добре
Re: Поздрав!
Защо на жените?vyara написа: Ама питай бе, шти кажа.
Сто процента на жените симпатизирам (казвам го, защото се сетих и за птиците умират сами).
Не съм срещала и слава богу. Иначе щях да се гръмна... или него по-добре
Просто ми е интересно, не че нещо...
Re: Поздрав!
Ако симпатизираш на мъжете, няма как да ти обясня.esti написа:Защо на жените?vyara написа: Ама питай бе, шти кажа.
Сто процента на жените симпатизирам (казвам го, защото се сетих и за птиците умират сами).
Не съм срещала и слава богу. Иначе щях да се гръмна... или него по-добре
Просто ми е интересно, не че нещо...
Ако мъжът обича друга жена повече, ще разбера. Но ако претендира, че може да обича само Бог, тогава няма как да го разбера. Бог затова ни е създал. За мен нещата са прости и ясни, дали защото съм жена...
Ти на кого симпатизираш?
И да не би да си срещнала някой темерут?
(може да не ми отговаряш, разбира се
Re: Поздрав!
Аз казах вече, че и на двамата симпатизирам и не мога да определя, кой надделява.vyara написа:Ако симпатизираш на мъжете, няма как да ти обясня.
Ако мъжът обича друга жена повече, ще разбера. Но ако претендира, че може да обича само Бог, тогава няма как да го разбера. Бог затова ни е създал. За мен нещата са прости и ясни, дали защото съм жена...
Ти на кого симпатизираш?
И да не би да си срещнала някой темерут?
(може да не ми отговаряш, разбира се)
Може би, защото гледам на нещата малко извън буквализма в случая за Бог.
(ще ти отговоря, разбира се):blum:
Навремето познавах един мъж, който винаги ми е приличал на Отец Ередия, без да е безумно влюбен в Бог.
Най-интересното е, че след познанството ми с него започнах да разбирам отчето.
А преди ми идеше и аз да го гръмна.
Мда...човек на интересни влияния се поддава понякога.
Re: Поздрав!
Ами добре, щом го разбираш. Може пък да си искала да го оправдаеш по някакъв начин пред себе сиesti написа: Навремето познавах един мъж, който винаги ми е приличал на Отец Ередия, без да е безумно влюбен в Бог.
Най-интересното е, че след познанството ми с него започнах да разбирам отчето.
А преди ми идеше и аз да го гръмна.
Мда...човек на интересни влияния се поддава понякога.
Това за гръмването беше шегичка, разбира се. По-добре да си трошат дебелите тикви... без мен обаче.
Абе пускала съм го и друг път, но не ми омръзва... 
Тази любов
Тази любов, толкова нежна, толкова яростна
толкова крехка и тъжна.
Тази любов красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава, толкова пълна
със щастие, с радост и с присхмех
трептяща от страх,
като малко дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си,
като човек крачещ спокойно в ноща.
Тази любов, навяваща страх
и другите хора, които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов гонена дълго от нас
и от нас наранявана, мачкана,
бита, забравена, пъдена
Тази любов, толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце
тя е твойта любов
тя е мойта любов
онова, което за нас бе винаги това
и което не се промени,
тя е истинска като горско дърво
тръпна е като птица,
и като лято гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме, да заспиваме,
да се будим отново,
да стареем, да страдаме
да мечтаем до смърт, да заспиваме пак
и пробудени пак да се смеем
за миг подмладени,
но тази любов ще остане при нас
упорита и жива като желание
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна, като далечния спомен
хладна, като късче мрамор
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз цял изтръпнал я слушам
и викам
и викам за теб
и викам за мен
и моля за теб и за мен
и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам за теб и за мен
и за всички останали, макар непознати.
Остани, недей си отива.
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб,
но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб
недей ни оставя да станем студени
и все по далечни, и все по далечни.
Дай ни знак, че си жива
безразлично отгде, безразлично кога
дори късно да бъде
излез от леса на нашите спомени
подай ни внезапно ръка и спаси ни.
Жак Превер
Тази любов
Тази любов, толкова нежна, толкова яростна
толкова крехка и тъжна.
Тази любов красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава, толкова пълна
със щастие, с радост и с присхмех
трептяща от страх,
като малко дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си,
като човек крачещ спокойно в ноща.
Тази любов, навяваща страх
и другите хора, които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов гонена дълго от нас
и от нас наранявана, мачкана,
бита, забравена, пъдена
Тази любов, толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце
тя е твойта любов
тя е мойта любов
онова, което за нас бе винаги това
и което не се промени,
тя е истинска като горско дърво
тръпна е като птица,
и като лято гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме, да заспиваме,
да се будим отново,
да стареем, да страдаме
да мечтаем до смърт, да заспиваме пак
и пробудени пак да се смеем
за миг подмладени,
но тази любов ще остане при нас
упорита и жива като желание
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна, като далечния спомен
хладна, като късче мрамор
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз цял изтръпнал я слушам
и викам
и викам за теб
и викам за мен
и моля за теб и за мен
и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам за теб и за мен
и за всички останали, макар непознати.
Остани, недей си отива.
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб,
но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб
недей ни оставя да станем студени
и все по далечни, и все по далечни.
Дай ни знак, че си жива
безразлично отгде, безразлично кога
дори късно да бъде
излез от леса на нашите спомени
подай ни внезапно ръка и спаси ни.
Жак Превер
Re: Поздрав!
На мен ми харесва самата история.esti написа:.....
Винаги съм била пред голяма дилема, на кого от двамата да симпатизирам.
Re: Поздрав!
Няма за какво и кого да оправдам, друга ми беше идеята.vyara написа:Ами добре, щом го разбираш. Може пък да си искала да го оправдаеш по някакъв начин пред себе си
Това за гръмването беше шегичка, разбира се. По-добре да си трошат дебелите тикви... без мен обаче.
Това е сблъсък на идеали, ценности и т.н....
Абе голяма мъка става при разни сблъсъци.
А за тиквите им не си права т.е. не си ги трошат, а напротив - запазват си ги.
Точно по този начин.
Но сега няма да философствам повече.
Re: Поздрав!
Добре, нека. Но много ме съмнява. Не знаеш какво им е отвътре, нали?esti написа: А за тиквите им не си права т.е. не си ги трошат, а напротив - запазват си ги.
Точно по този начин.
Но сега няма да философствам повече.
Всеки сам да си избира ценности и идеали, за какво да се тормози, какво да изживее. Всеки е оставен на себе си. Негово е правото. На мен просто не ми пука за "отчетата".
Re: Поздрав!
Ок, няма да те тормозя повече.vyara написа:На мен просто не ми пука за "отчетата".
Re: Поздрав!
Ма не можеш да ме тормозиш, ма. И аз не се тормозя. Приказвам си преди лягане просто. С нещо да помогна, ако може... ама не, не можеesti написа:Ок, няма да те тормозя повече.vyara написа:На мен просто не ми пука за "отчетата".
Re: Поздрав!
На мен ли нещо да помогнеш?vyara написа:Ма не можеш да ме тормозиш, ма. И аз не се тормозя. Приказвам си преди лягане просто. С нещо да помогна, ако може... ама не, не можеesti написа:Ок, няма да те тормозя повече.vyara написа:На мен просто не ми пука за "отчетата".
Благодаря за предложеното рамо, но наистина не винаги темите кореспондират пряко с някакви реални преживелици точно в момента на темата.
Тази песен ми я прати сестра ми преди малко по кюто и аз се отплеснах с разни спомени и философии преди лягане.
Това е.
Няма драма.
Re: Поздрав!
Ииии, жалкоesti написа: На мен ли нещо да помогнеш?
Благодаря за предложеното рамо, но наистина не винаги темите кореспондират пряко с някакви реални преживелици точно в момента на темата.
Тази песен ми я прати сестра ми преди малко по кюто и аз се отплеснах с разни спомени и философии преди лягане.
Това е.
Няма драма.
Аз пък все се чудя защо някой пуска тема. Но то е ставало и с мои теми така. Почват да се отплесват, като задълбават в моите лични драми и да търсят под вола теле.
Бе както и да е.
Re: Поздрав!
Уффф, аз пък тоя роман хич не го обичам, и ги мразя и двамата - и Фани, и Ередия. Както и Ирина и оня кретен, как му беше името, беее, на Никотиана собственика...ааа, Борис май беше.. Пък най-мразя "Ахилесова пета", щото гадта (Димитър Димов) не го е довършил
Невероятни характери, обаче, Ести, такива хора се срещат само при огромни катаклизми.. В наше време нещата са по-простички, дето казва една готина мацка от един готин филм "Ние сме разглезено поколение. Нас ни интересува само кариера, храна и секс"
П.П. Ако някой първите изречения ги е приел буквално, да ходи да се гръмне
Re: Поздрав!
4avdar4e написа: Уффф, аз пък тоя роман хич не го обичам, и ги мразя и двамата - и Фани, и Ередия. Както и Ирина и оня кретен, как му беше името, беее, на Никотиана собственика...ааа, Борис май беше.. Пък най-мразя "Ахилесова пета", щото гадта (Димитър Димов) не го е довършил
Невероятни характери, обаче, Ести, такива хора се срещат само при огромни катаклизми.. В наше време нещата са по-простички, дето казва една готина мацка от един готин филм "Ние сме разглезено поколение. Нас ни интересува само кариера, храна и секс"
П.П. Ако някой първите изречения ги е приел буквално, да ходи да се гръмне