Това е отвратително!
Сигурно има и други клубари, които са се убедили от личен опит, че влизането под душа с очила не е много практично решение.
Или че абсолютно всички жени забелязват, когато без да искаш си тръгнал на работа с два различни чорапа.
1
Прибираме се от работа. оставяме колата при кварталния супермаркет. Пазаруваме с жената. Отнасяме си торбите на ръка до вкъщи.
Синът взима ключа от колата и слез малко звъни по ГСМа: Колата е открадната. Няма я.
Пет секунди паника от жена ми, после старият и дебел АВе се сеща и казва: колата е отдясно на супера. Там я забравихме.
Да-а-а
Наздраве!
2
В събота сутринта оставям колата в автомивката, дето е на 50 м. от нас. В неделя вечерта трябва да ходим на гости. Да, ама нали съм забравил колата в автомивката… А те вече затворили. Добре, че имаме два ключа от колата…
3
Зима, през нощта е навалял ок. 30 см сняг.
Рано сутрин, тъмно, АВе недосъбуден слиза да почисти снега от колата и да я затопли.
На светлината от крушката пред входа виждам неква червена кола, мушкам ключа и я отварям. Сядам и я паля.
Обръщам се да взема метлата от задната седалка, та да почистя снега, и забелязвам, че тапицерията не като нашата и метла, разбира се, няма. Поглеждам волана - на него пише "ФИАТ", а не е с емблемата на "Опел"...
М-м-да.
После споделих със съседа, собственик на червения фиат, че ако нещо закъса с колата, може да кара моята. И че нэма да му се сърдя.
Щото и ключа от неговия Фиат отваряше моя Опел.
Такива ми ти работи.
4
А това е върхът на моята забравливост:
Мъжът на братовчедка ми е на състезания в чужбина.
Любимият ми племенник е още бебе и много реве. Мноо гласовит беше, да му се не види!
Поемам съботната сутрешна разходка с количката в парка, та братовчедка ми да има време да си погледне къщата и да наготви.
Всичко върви нормално. Повозихме се, подундуркахме се, прочетох си съботния вестник... Хлапето заспа. Скука.
Отидох да гледам едни пенсионери как играят шах. По едно време си поглеждам часовника и виждам, че е време да се връщам.
И... си тръгвам.
След пет-шестстотин метра се сетих, че съм забравил бебето при пенсионерите. Голям срам!
Връщам се да си взема подопечния, а пенсиите ме скъсаха от бъзик.
Казах ли „наздраве”?

