Само че в безмилостната битка за нови хитове стават и някои дребни недоразумения, пише Иво Сиромахов в последния брой на списание „Макс“.
В желанието си да блеснат колкото се може по-скоро някои творци залагат повече на клиповете, външния вид, силикона и напиванията по "Какао бийч", и сякаш не им остава време и енергия да поработят върху текстовете си.
От това недоглеждане се получават шедьоври, които си заслужава да бъдат издадени в една малка антология, финансирана от Министерството на културата.
И понеже министерството не се сеща, аз предлагам на читателите на Макс моята скромна класация на десетте най-забележителни текста в българския поп.
10. Ирина Флорин - "Цвят лилав"
Ще посрещна изгрева сама,
ще докосна слънчева искра
и ще скрия в дланите роса,
за да пия през деня.
Още в първия стих лирическата героиня заявява намерението си да посрещне изгрева - ритуал, който ни отвежда или към традициите на Джулай морнинг, или към практиките на дъновистите.
Четвъртият стих обаче е леко смущаващ - "за да пия през деня". Кой пие през деня, при това сам? Единствено алкохолиците. Нека видим какво се случва по-нататък:
Ще приема залеза с тъга,
ще запазя дневна светлина
и ще скрия в себе си сълза,
за да пия през нощта.
Опасенията ни се потвърждават. Лирическата героиня кърка не само през деня, но и през нощта. Затова съвсем логично в припева се появяват и халюцинациите й:
Аз съм само цвят лилав -
люляк съм, люляк съм.
Аз съм само цвят лилав -
теменуга съм.
Тук и най-добронамереният слушател ще се запита: е, добре, аджеба, какво си в крайна сметка? Люляк или теменуга? Очевидно в текста става въпрос за тотално раздвоение на личността вследствие на алкохолния делириум.
9. "Каффе" - "Пак там"
На девета позиция в класацията е текстът на група "Каффе" - "Пак там". Текстът е кратък и с това се изчерпват всичките му качества:
Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам.
Там съм, пак там, по-добре да съм там.
Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам.
От този поетичен напън научаваме, че лирическият герой по някаква причина е останал пак сам, но това не му пречи. Може би в този момент той е открил предимствата на мастурбацията пред класическия секс - хем е по-хигиенична, хем е по-евтина, хем не си късаш нервите.
От втория стих обаче става ясно, че човекът е "пак там". Къде е това "там"? Очевидно е някакво място, което не е удобно да се назовава. И в което човек ходи сам. Демек - в кенефа.
Значи може да става въпрос за мастурбация, но може и да се възпява обикновената голяма нужда, при която човек е "пак сам" и "пак там".
И в двата случая обаче са възпети идеалите на солипсизма - философия, според която човек си е самодостатъчен и не му трябват нито гаджета, нито фенове, нито награди от "Евровизия". Може би именно това парче обяснява защо група "Каффе" се разпадна в самота.
8. Камен Воденичаров - "Едно кафе без кофеин"
Темата за кафето често присъства в поетичните търсения на българските поп изпълнители. Ярък пример за това е песента на Камен Воденичаров "Едно кафе без кофеин":
Едно море, приятен бар,
вълшебен звук, танцуваме.
Едни вълни, игрален филм
със хубав край, едно кафе... без кофеин.
В този текст метафорите на пръв поглед са прости. "Едно море" е ясно. Става въпрос за Черно море. Очевидно лирическият герой не страда от излишен национализъм, иначе щеше да изпее "България на три морета".
Много по-озадачаващ е изразът "приятен бар". По българското Черноморие всички барове са неприятни, затова се питаме кое място се възпява в това парче?
Авторът не ни дава повече информация освен факта, че има "едни вълни" - явление, което често се наблюдава по плажовете. "Игрален филм със хубав край" също е много общо, но подозираме, че става въпрос за "Мила от Марс", защото най-хубавото на този филм е, че свърши.
И сега поантата: "едно кафе без кофеин". Защо без кофеин? Може би Камен страда от безсъние или пък вече е изпил 3-4 нормални кафета и не иска да рискува сърцебиене? Защо тогава не пие една бира, ами се лигави с тия безкофеинови кафета?
7. Лилана - "Невинна"
В българския фолклор терминът "невинна" е синоним на "девствена" - нещо, което Лилана със сигурност не е, но това не й пречи да възпява времената, в които хименът й е бил цял и непокътнат. Ето какво се случва в тази драматична изповед:
Събличам всичко, но не знам защо
остава толкова горещо в мислите ми...
Още в първите два стиха Лилана заявява гражданската си позиция по най-сериозния съвременен проблем - глобалното затопляне. Героинята й е съблякла всичко, но жегата я мори. След това публицистично въведение веднага е посочена и причината за страданията на младата певица:
О, бейбе, това е твоя вина!
Само че кой е бейбе и защо не се споменава името му? Вероятно от съображения за дискретност - човекът може би е женен и не иска да се афишира. Въпросният "бейбе" обаче продължава безмилостно да подгрява лирическата героиня по полов път и воплите й стават все по-жални:
О, бейбе, става ми горещо така!
Защото, о, бейбе, ме караш да правя това!
Изглежда, че "бейбе" е някакъв сексуален душманин и вследствие на действията му логично идва сърцераздирателният припев:
Такава ли съм, не, не съм,
така се получава, но невинна съм.
Такава ли съм?
Именно в тези редове Лилана задава най-важния си екзистенциален въпрос: "Такава ли съм?" Този въпрос е неясен. Каква "такава"? Ако се върнем към заглавието "Невинна" (разбирай "девствена"), можем да допуснем, че истинският въпрос е "Такована ли съм?". Тази хипотеза ни дава ключ към истинската драма в текста - "бейбе" е подгрял нашето момиче, но не е свършил работата докрай и е оставил Лилана на сухо. Лошо!
6. Теди Кацарова - "Бельо от кадифе"
Теди Кацарова влиза в класацията с едно материалистично парче, възпяващо аксесоари от облеклото. В този смисъл "Бельо от кадифе" продължава традициите на старата градска песен "Червената ти връзка, Ленче ле, сърцето ми пръска".
Но ако нашите деди са били пуритани и са възпявали само червени връзки, Теди Кацарова е много по-дръзка и не се бои от директната еротика:
Бельо от кадифе,
карирано бомбе,
когато видя те,
сърцето ми ще спре!
По всичко личи, че обектът на желанията на Теди Кацарова се е явил пред нея само по бельо от кадифе и карирано бомбе. Този екстравагантен дрескод наистина е развълнувал лирическата героиня, макар че бельото от кадифе не е особено хигиенично.
То запарва, затова е по-добре да не се подвеждаме по еротичните фантазии на певицата, а да заложим на класическите памучни боксери.
5. Ан Джи - "Еректус"
Между еротиката и порното има само една крачка и Ан Джи не се поколебава да я направи с предизвикателното си парче "Еректус":
Не, не спирай,
цяла нощ си мой.
Не, не спирай
само ти и той.
Не, не спирай,
гледам твоя вид
и възбуда в моя вид.
Вече е ясно, че лирическата героиня е изпаднала в състояние на тежка сексуална абстиненция, характерна за войниците на наборна служба.
След дълги полови лишения най-после й се е удала възможност да утоли либидото си и тя решава да си навакса всички пропуснати ползи. Малко ни озадачава четвъртият стих - "само ти и той". Кой е той? Дали не става въпрос за групов секс? Или пък "той" е свенлив евфемизъм за половия орган на любимия?
За сметка на това последните два стиха завинаги покоряват сърцата ни с оригиналното римуване на "вид" с "вид". Този похват ни отвежда към традициите на социалистическата поезия, когато Орлин Орлинов римуваше "полковник" с "подполковник".
4. Антибиотика - "О, не"
На четвърта позиция в класацията е чаровното трио "Антибиотика" и изпълненото с недомлъвки парче "О, не":
Не мога да правя онези неща,
които толкова много си искам.
А искам толкова много неща,
не мога, а толкова много ги искам.
Обичам да правя, обичам да искам
Искам да мога да обичам искам
Правя да обичам, обичам да мога
Но днеска не мога, не мога, не мога.
Първият куплет на тази песен е загадъчен. Кои са "онези неща", които трите момичета толкова много искат? И кой им пречи да ги осъществят? Мистерия!
Във втория куплет обаче всичко се изяснява. Поетесата заявява "искам да мога да обичам..." и в края на куплета измрънква "но днеска не мога, не мога, не мога".
Именно това "днеска не мога" дава отговор на проблема. По всичко личи, че лирическата героиня е сполетяна от месечния си цикъл, който й пречи "да може да обича" с цялото си същество. Така мераците й остават незадоволени поради прищевките на природата. Е, как да не грабнеш перото и да не излееш мъката си?
Изящен текст, който намира своето заслужено място в съкровищницата на менструалната поезия.
3. Нети - "Луната спи"
Този текст е възторжен триумф на поезията над здравия разум:
Луната спи безплътен призрачен сън.
Луната спи - космическо видение.
Луната спи - брилянти светят навън.
Луната спи, Луната спи.
Луната спи, а някой краде птици,
друг - рисува очи съвсем тихо
Луната спи, а паяк плете сноп лъчи
Луната спи.
И вие сте го забелязали: фразата "Луната спи" е повторена цели осем пъти. Това означава, че авторът не е много сигурен в тезата си и затова я повтаря до припадък, разчитайки че "една лъжа, повторена сто пъти, става истина".
Но да оставим Луната. По-интересно е какво се случва, докато тя спи. Забележете: "някой краде птици". За какви птици става дума? Вероятно са кокошки или мисирки, тоест птици, отглеждани със стопанска цел, иначе защо ще ги крадат?
От друга страна, героинята има ярката гражданска позиция и чрез изкуството тя алармира правораздавателните органи за извършено престъпление от общ характер.
За съжаление, не се уточнява мястото на престъплението, но в следващия стих се казва "друг рисува очи съвсем тихо", така че бихме могли да предположим, че кражбата е извършена в района на Художествената академия. Румен Петков да вземе мерки!
2. Мария Илиева - "Нищо"
Това парче хвърля нова светлина върху икономическите несъвършенства на пазарното общество:
Искаш да имаш, но нямаш
можеш да искаш да имаш
можеш и всичко
да имаш, ако нямаш.
Мен ако нямаш,
значи нямаш нищо.
Текстът явно е адресиран към някакъв алчен тип, който робува на материалните ценности. Той очевидно е близък на певицата, защото тя му говори на "ти". (Иначе щеше да пее "искате да имате, но нямате..." и т.н.)
Става ясно, че този човек до такава степен е заслепен от блясъка на парите, че го пренася и върху интимните отношения. Този тип иска да има и певицата, сякаш тя е някаква вещ, която можеш да си ползваш срещу известно финансиране!
Лирическата героиня обаче не се поддава на провокацията и директно заявява на натрапника, че неговото богатство е изградено на фалшиви основи, защото "мен ако нямаш, значи нямаш нищо".
Изводът е, че нито един българин не може да се смята за истински богат, ако не е имал Мария Илиева.
1. Графа - "Глава"
Безспорен шампион сред тъпите текстове е шедьовърът на Графа - "Глава":
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам.
Вдругиден ще имам ли...
глава, глава, глава, глава, глава, глава
не знам дали ще имам...
глава, глава, глава, глава, глава, глава.
Не знам дали ми трябва... глава.
Още в началото на текста става ясно, че лирическият герой има известни проблеми с бръснаря си (или както е модерно да се казва - "коафьор"), в резултат на което всеки ден е с различна прическа и е започнал да изпитва основателни страхове за бъдещето си - "вдругиден не знам".
Този бръснарски произвол до такава степен е деформирал психиката на младия певец, че той вече се опасява дали изобщо ще има глава (или както пее Графа - "гуава").
В крайна сметка оптимизмът побеждава и Графа заявява, че дори да загуби главата си, това не е чак толкова лошо, защото не е сигурен дали му трябва "гуава". И наистина, ако съдим по текстовете му, глава въобще не му е нужна.
"На консерва ми приличаш нещо, а?"
