без заглавие
Публикувано на: 03.11.07, 12:21
Много любим разказ, а бях го позабравилаDark Lady написа:Задушница
Странно, пък при мен точно обратното.. :eek: Стана ми леко, усмихна ме, напомни ми, че животът винаги побеждава:-)БоЕВ написа:Благодаря Дарки!
Нищо и никакъв разказ, а как ме хвана за гърлото само...чак очите ми се изпотиха... защо така - а?:-)
Лека им пръст на покойните.Dark Lady написа:Задушница
Знаеш ли, мразя гробища. Не съм ходила на гроба на баща ми от погребението (когато припаднах).Мнемозина написа: Лека им пръст на покойните.
В такива дни като се замисля за колко хора имам да се сещам, свят ми се завива.
Да, и аз съм така.4avdar4e написа:Знаеш ли, мразя гробища. Не съм ходила на гроба на баща ми от погребението (когато припаднах).Мнемозина написа: Лека им пръст на покойните.
В такива дни като се замисля за колко хора имам да се сещам, свят ми се завива.И не искам да ходя. И няма да ходя. Но той винаги е с мен, понякога сякаш физически го усещам... Та, исках да кажа, че не ми трябва Задушница, за да се сещам за хората, които са си отишли временно от нас..
Не ти се карам, да не си помислиш
Чакаме възкресението??Мнемозина написа: Но те задушниците имат друг смисъл.
И аз го възприемам като история с хепиенд.4avdar4e написа:Странно, пък при мен точно обратното.. :eek: Стана ми леко, усмихна ме, напомни ми, че животът винаги побеждава:-)БоЕВ написа:Благодаря Дарки!
Нищо и никакъв разказ, а как ме хвана за гърлото само...чак очите ми се изпотиха... защо така - а?:-)
Ами не. Нямам предвид чисто религиозната страна.4avdar4e написа:Чакаме възкресението??Мнемозина написа: Но те задушниците имат друг смисъл.![]()
Уфф, няма да спамя, отивам да гледам Брус Уилис
Айде още един екстремист.Капинчо написа: Сигурен съм, че това изродче без затвор няма да се размине, ама си мисля що да чакаме. Аз бих му подписал смъртната присъда още днес. Сигурно ще спася нечий друг живот.
Стана ми жал за хората, за сиромашията...събират се щото нямат друг избор, не за друго...4avdar4e написа:Странно, пък при мен точно обратното.. :eek: Стана ми леко, усмихна ме, напомни ми, че животът винаги побеждава:-)БоЕВ написа:Благодаря Дарки!
Нищо и никакъв разказ, а как ме хвана за гърлото само...чак очите ми се изпотиха... защо така - а?:-)
Нищо не мисля в момента, защото ти може да си усетил нещата по твоя си начин. Едно и също нещо може да бъде казано с коренно различен тон. Думите на хлапето не знам как са звучали. Трябва да го чуя на живо, да го видя, за да реша що за човек е. Всеки ден минавам покрай тийнейджъри, които откъслечно чувам да разговарят - понякога са груби, понякога звучат дори просташки, но... как да ти кажа, това нищо не значи. Те сега се формират, изживяват най-лошото и трябва да минат през него. Ти цял живот ли си бил благопристоен. Няма ли нищо, от което да се срамуваш?Капинчо написа: Ти какво мислиш? Наистина ме интересува?
същото с мен.4avdar4e написа:Знаеш ли, мразя гробища. Не съм ходила на гроба на баща ми от погребението (когато припаднах).Мнемозина написа: Лека им пръст на покойните.
В такива дни като се замисля за колко хора имам да се сещам, свят ми се завива.И не искам да ходя. И няма да ходя. Но той винаги е с мен, понякога сякаш физически го усещам... Та, исках да кажа, че не ми трябва Задушница, за да се сещам за хората, които са си отишли временно от нас..
Не ти се карам, да не си помислиш
Наистина ли съжалявш?Капинчо написа: Може би не трябваше да пиша за това, или поне не в темата на Дарки, която има съвсем друго звучене. Наистина се колебаех, но не се сдържах. Съжалявам.
Аз съм така когато гледам къщи. Къщите разказват истории, носят духа на собствениците и отпечатъка на времето в което са строени. Откачено нали?!Капинчо написа:Аз пък обичам да ходя на гробища. Сам. Сядам си на някоя пейка до гроба на някой непознат, гледам снимката му, кога е роден, на каква възраст е починал, мъча се да отгатна добър ли е бил или лош и си мисля колко преходни са терзанията ни докато сме живи. След такъв "сеанс" се чувствам лек и пречистен.doktorka написа:същото с мен.4avdar4e написа:Знаеш ли, мразя гробища. Не съм ходила на гроба на баща ми от погребението (когато припаднах).Мнемозина написа: Лека им пръст на покойните.
В такива дни като се замисля за колко хора имам да се сещам, свят ми се завива.И не искам да ходя. И няма да ходя. Но той винаги е с мен, понякога сякаш физически го усещам... Та, исках да кажа, че не ми трябва Задушница, за да се сещам за хората, които са си отишли временно от нас..
Не ти се карам, да не си помислиш
помня ги живи.
другото е биология,физика и въобще природа
Всеки човек се променя, дори и възрастните хора. А децата най- лесно. Та ти пишеш за 9-10 годишно хлапе! За какво говорим...Капинчо написа:
Моето разбиране е, че човек носи 80% от характера си от самото си раждане и средата определя само останалите 20%. Това за изродът, дето попаднал на хора и станал човек е само хубава поезия, но в живота не се случва.
Ох, написах мнение, но го изтрих. Може би в новата тема е по-добре...Капинчо написа:
Разбирам те Верче и приемам твоята позиция. Дори логично се съгласявам, че тя е по-правилната. Но аз бях там и възприех всичко - и думите (7%), и тона (38%) и езика на тялото (55%). Докато псуваше "детенцето" се опитваше да духне свещичката в ръката на малкото си сестриче, което се мъчеше да я постави в свещника.
Я, помниш...vyara написа: Като темата на Ънноун с агресивната майка и нейното дете..
Ами, аз няма да те убеждавам в нищо, защото едва ли ще има ефект някакъв. Но не си прав! Това категорично.Капинчо написа:
Когато синът ми беше на около две годинки, бях страшно горд. Можех да се разбера с него като с мъж, можех да го заведа навсякъде (и в болницата, напримар) без да се притеснявам, че ще направи беля или ще досажда.
Е, кой като мен, нали аз (и майка му) съм го възпитавал. Да, ама после се роди щерката и разбрах, че не можем да й пречупим характера ни с добро, ни с лошо. Щерката е на 17 и не е мръднала на йота от характера си, какъвто беше на една годинка. Не, че е лоша, просто е дръпната и своенравна. Никой не е в състояние да ме убеди, че средата е тази, която основно формира човека.
Помня. И в тази връзка знаеш ли какво ми щукна. Тогава ти нали също получи противоречиви мнения. Сега нещата са обратни - и пак всякакви мнения. Та, защо ти си по-склонен да виждаш и да съдиш агресивен родител? Да го виждаш дори там, където може да е само момент? Дори може би да го преувеличиш и доукрасиш? Защото ти самият си имал агресивен родител. И винаги ще заставаш на своята страна. Защото никой не те е подкрепил, когато е трябвало. И всеки път като видиш дори подобие на тази несправедливост, ти ще се връщаш към себе си всъщност, не толкова към тези, които виждаш.[unknown] написа: Я, помниш...
Не е точно така. Направи ли ти впечатление, като станаха откровени след камарата думи от благоприличие?БоЕВ написа:Стана ми жал за хората, за сиромашията...събират се щото нямат друг избор, не за друго...4avdar4e написа:Странно, пък при мен точно обратното.. :eek: Стана ми леко, усмихна ме, напомни ми, че животът винаги побеждава:-)БоЕВ написа:Благодаря Дарки!
Нищо и никакъв разказ, а как ме хвана за гърлото само...чак очите ми се изпотиха... защо така - а?:-)
Трябвало е по-често да ходиш на село и да разговаряш със старците дето вече не са измежду живите. Каква реч, какви изрази само...Mila написа:Не е точно така. Направи ли ти впечатление, като станаха откровени след камарата думи от благоприличие?БоЕВ написа:Стана ми жал за хората, за сиромашията...събират се щото нямат друг избор, не за друго...4avdar4e написа:Странно, пък при мен точно обратното.. :eek: Стана ми леко, усмихна ме, напомни ми, че животът винаги побеждава:-)БоЕВ написа:Благодаря Дарки!
Нищо и никакъв разказ, а как ме хвана за гърлото само...чак очите ми се изпотиха... защо така - а?:-)
"Божана, горката, много ме
ядосваше... Е-е, да знаеш какъв лук ми кълцаше на главата! Ама аз пак я обичам,
с пръст не съм я докачил, що има една реч. Кой бие жена си - бие ангела си..."
Особено този лаф много ми харесва - "какъв лук ми кълцаше на главата"
:rotfl24:
И мацката и тя доволна от вдовството ми се видя, аре да не вадя цитати още...
Аууу! Аз как мразя панахиди!4avdar4e написа:Знаеш ли, мразя гробища. Не съм ходила на гроба на баща ми от погребението (когато припаднах).Мнемозина написа: Лека им пръст на покойните.
В такива дни като се замисля за колко хора имам да се сещам, свят ми се завива.И не искам да ходя. И няма да ходя. Но той винаги е с мен, понякога сякаш физически го усещам... Та, исках да кажа, че не ми трябва Задушница, за да се сещам за хората, които са си отишли временно от нас..
Не ти се карам, да не си помислиш
И аз мразя гробища и неклрозои и цялата олелия и като чуя да коментират кой как се приготвил и колко ядене занесъл и разни човеконенавистни мисли ми идат в главата!
къде ти е патриотизма бря:mad:[/quote]Кент написа:И аз мразя гробища и неклрозои и цялата олелия и като чуя да коментират кой как се приготвил и колко ядене занесъл и разни човеконенавистни мисли ми идат в главата!
как така мразиш некролозите бе
те са уникални за света
/цяла тема бях пуснал преди/
само ние си ги имаме тука
един вид лого нашенско
ей, момиченце