Мнемозина написа:Има и една друга болест и при нея нещата се случват така: след известен брой години усърден труд, и безсънни нощи човекът установява, че се върти в омагьосан кръг, че нищо не се подрежда, никакви рангове и уважения, децата... е, на децата нищо не им пречи да учат, да са мили и възпитани в рамките на някакви рамки.
И този човек, дето все си мисли, че не успява да постигне разните неща, започва да приема всяка дума на тези, дето са успели, като укор към себе си, и започва да ги съди немилостиво. И просто забравя, че в живота се случва всичко, че успехът има различни измерения.
Вярно е, че понякога "късметлиите" ни звучат надменно. Тук целокупно сме били обвинявани в нещо такова, помните ли, по повод на перфектните ни семейства?
Напоследък все повече се убеждавам, че човек трябва да се радва и на чуждото щастие. Да се заразява от него, то дава надежда. То отваря врати - дори и само в главите ни.
Между другото, това го научих тук в тоя клуб и моля да не ми скършвате удоволствието.
За всичко това си права, разбира се, но аз по друг начин схванах темата.
Това, че си успял в дейността си не е без значение, но не те прави автоматично "мярка за всички неща".

Макар че познавам успели хора, за които това може да се каже, и не съм ги забелязвала да размахват нравоучително показалец.
