На маса с мъдреци
Публикувано на: 04.11.07, 00:26
Затънахме до малко над мотора. Хем мокро хем студено
Жип канара, но оправда точно на място моя любима сентенция:
Колкото по-голям е "лунохода", толкова по-голям трактор в списъка с екстрите.
....
Повисяхме. Като простинАли коне.
....
Безуспешните ни напъни за изваждане доведоха до стъмняване и алкохолен глад. За някои от нас буквално. Мрак. В черепните кухини най-вече.
....
Ако имаш нужда от механик-водач на "виетнамка" е нужно да го потърсиш в селската кръчма (аха, оназ моята, любимата). Винаги е порядъчно наквасен но след обещание за бАтилАчка ще премести планини.
Поради липса на място във вездехода вашият поизбледнял разказвач реши да постои и пофЕлософствува с прилежащия алкохолен инвентар и Човеци събрани на едно място.
На моята маса е приседнал Дилов - бащата на Иван. На около 80 години. Ловец. Професионален шофьор. Куц. Всъщност оная заседлицата горе в Балкана е купена за да го возим. От време на време.
- Не те послуша синът?
- Не ме.
- Ще се научи. Но бавно. Всеки сам трябва да се научи.
Мълча.
Мразя изразът: "Аз казах ли ти?" Но и много често го ползвам. Като всеки човек подвластен на "страстите" си.
Дойде бай Саво. Набор на Дилов. Ловец. Недочува, но за сметка на това - с акъла си. Сиромах.
- Ти къде застана? - Въпросът е към мен
- На "моята" пусия.
- Не им ли приби едно на нашите професори?
- Пак и отново се омазахме.
- Лъкавчаните днес прибрали четири. Завчера по правешката телевизия пуснали благодарност към нашата дружинка че им праща поживо и поздраво със салюти прасетата.
- Днес отново им ги пратихме. Свалили три. Срам?
- Смях.
- А Ванко къде закъса?
- Под "Иван попа", до бунгалото. - От пролетта молотовките са изорали коловози по метър докато свалят дърва.
- Няма я гората. То какво ли има?
Повдигам рамене. Не знам.
....
Сяда нов участник. Не по-млад от другите двама. Непознат за мен. Тих и скромен. С гузна усмивка, за това, че ни е разтревожил. На мига ми стана мъчно за него. Притиснат от живота, младостта, силата, слабостта. На мига. На мига ми стана симпатичен.
- Какво става Саво?
- Нищо хубаво.
Мълчание.
....
Последен дойде Доктора. Когато говори, се напрягаш да го чуеш. Последният от групата на старците.
- Колко много истории за лов мога да ви разкажа. - Саво
- Колко много истории за хора може да разкаже Доктора. - Аз.
- Не можеш насила да даваш. Насила можеш да вземаш.
Кимване.
Жип канара, но оправда точно на място моя любима сентенция:
Колкото по-голям е "лунохода", толкова по-голям трактор в списъка с екстрите.
....
Повисяхме. Като простинАли коне.
....
Безуспешните ни напъни за изваждане доведоха до стъмняване и алкохолен глад. За някои от нас буквално. Мрак. В черепните кухини най-вече.
....
Ако имаш нужда от механик-водач на "виетнамка" е нужно да го потърсиш в селската кръчма (аха, оназ моята, любимата). Винаги е порядъчно наквасен но след обещание за бАтилАчка ще премести планини.
Поради липса на място във вездехода вашият поизбледнял разказвач реши да постои и пофЕлософствува с прилежащия алкохолен инвентар и Човеци събрани на едно място.
На моята маса е приседнал Дилов - бащата на Иван. На около 80 години. Ловец. Професионален шофьор. Куц. Всъщност оная заседлицата горе в Балкана е купена за да го возим. От време на време.
- Не те послуша синът?
- Не ме.
- Ще се научи. Но бавно. Всеки сам трябва да се научи.
Мълча.
Мразя изразът: "Аз казах ли ти?" Но и много често го ползвам. Като всеки човек подвластен на "страстите" си.
Дойде бай Саво. Набор на Дилов. Ловец. Недочува, но за сметка на това - с акъла си. Сиромах.
- Ти къде застана? - Въпросът е към мен
- На "моята" пусия.
- Не им ли приби едно на нашите професори?
- Пак и отново се омазахме.
- Лъкавчаните днес прибрали четири. Завчера по правешката телевизия пуснали благодарност към нашата дружинка че им праща поживо и поздраво със салюти прасетата.
- Днес отново им ги пратихме. Свалили три. Срам?
- Смях.
- А Ванко къде закъса?
- Под "Иван попа", до бунгалото. - От пролетта молотовките са изорали коловози по метър докато свалят дърва.
- Няма я гората. То какво ли има?
Повдигам рамене. Не знам.
....
Сяда нов участник. Не по-млад от другите двама. Непознат за мен. Тих и скромен. С гузна усмивка, за това, че ни е разтревожил. На мига ми стана мъчно за него. Притиснат от живота, младостта, силата, слабостта. На мига. На мига ми стана симпатичен.
- Какво става Саво?
- Нищо хубаво.
Мълчание.
....
Последен дойде Доктора. Когато говори, се напрягаш да го чуеш. Последният от групата на старците.
- Колко много истории за лов мога да ви разкажа. - Саво
- Колко много истории за хора може да разкаже Доктора. - Аз.
- Не можеш насила да даваш. Насила можеш да вземаш.
Кимване.
