.Добрите думи раждат доверие.Dark Lady написа:"дете се целува когато спи"
Значи аз според тях съм антивъзпитател.Dark Lady написа: "дете се целува когато спи"
аз не го наричам това жестокостDark Lady написа:при възпитанието на децата....
какво мислите Вие?
чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?
стига
Баба Яга написа:Когато си мислиш, че не те гледам
Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.Dark Lady написа:при възпитанието на децата....
какво мислите Вие?
чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?
Абсолютно съгласен!БоЕВ написа:
Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.
Ами - някакви стари концепции...Dark Lady написа:при възпитанието на децата....
какво мислите Вие?
чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?
И аз не разбрах защо трябва да има жестокост, ама това е без значение.Remmivs написа:Там са нещата. Както обикновено, всъщност.
Но жестокост - никога. Отстъпване - понякога. Обич - винаги.
Така е, да. За мен те са част от обичта. Прошката и разбирането де. А разумът е в баланса на отстъпките.ELBI написа:Освен горното - разум и разбиране. И прошка, разбира се...
Жестокост - НЕ. Може би строгост в определени моменти.Dark Lady написа:при възпитанието на децата....
какво мислите Вие?
чували ли сте какво казват македонците? - "дете се целува когато спи" - какво мислите?
Жестоко е да не дадеш на детето си да изяде всичкия шоколад, който му се яде в момента. А можеш да си позволиш да му/и го купиш, та не е в това проблема.[unknown] написа:Абсолютно съгласен!БоЕВ написа:
Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.
Нямаш проблеми, пич! Когато обичаш, даже да сгрешиш или да сбъркаш в баланса - децата го усещат и всичко е наред. Забелязал съм, че правя доста повече отстъпки, отколкото трябва, но пък като гледам - моите имаха хубаво детство - с усмивка и желание се научиха на толкова много неща, изживяха прекрасни моменти и ги усещам, че са щастливи и позитивни към много неща от живота. Вече са на годинки, където "могат" всичко сами, но пък и това е забавно. Имат си вече свят на "не-деца", но даже на това ниво е така приятно да може да си говориш с тях, да споделяте за какво ли не... Става и по-трудно и по-лесно едновермено. Ще го зърнеш след някоя друга годинка ...Remmivs написа:Така е, да. За мен те са част от обичта. Прошката и разбирането де. А разумът е в баланса на отстъпките.ELBI написа:Освен горното - разум и разбиране. И прошка, разбира се...
Всъщност, това последното е адски трудно, поне за мен, макар че се старая. Просто... много обичам децата (си).
Добро утро!
Уебстър:Gaspode написа:Жестоко е да не дадеш на детето си да изяде всичкия шоколад, който му се яде в момента. А можеш да си позволиш да му/и го купиш, та не е в това проблема.[unknown] написа:Абсолютно съгласен!БоЕВ написа:
Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.
Жестоко е да го караш да си легне точно когато му се играе. Верно, ти знаеш, че утре ще трябва да става рано и е добре да се наспри преди тежкия ден в училище. Но въпреки това е жестоко да му разваляш играта.
Жестоко е да го водиш със себе си някъде просто защото не можеш да го оставиш само.
Жестокостта има много страни.
Айде пак ми обяснете за робите, ако можете да кажете с чиста съвест, че НИКОГА не сте проявявали жестокост в тази и формулировка.
Самото възпитание е пречупване и съответно е жестокост. Ще ги оставите ли невъзпитани?
Лесно се философства...
Измихме си ръцете, с други думи.Remmivs написа:
Извод:
Жестокост можем да наричаме отношението си към децата само ако тяхното страдание ни е безразлично или ни доставя удоволствие. Лично аз съм напълно съгласен с тези дефиниции на жестокост и не мисля, че има истински родител, който е жесток към децата си.
Да бе - много е жестоко. Направо ужас. Аз съм оставял децата си да хапват шоколад, но не считам, че родители, които ограничават (защото според тях това е вредно за здравето, примерно) яденето на шоколад са жестоки.Gaspode написа:...
Жестоко е да не дадеш на детето си да изяде всичкия шоколад, който му се яде в момента. А можеш да си позволиш да му/и го купиш, та не е в това проблема.
Пич, за философстване могат да говорят тези, които не са гледали деца, или са ги гледали по прокси (т.е. те са носили пари, а други са ги гледали...).Gaspode написа:Самото възпитание е пречупване и съответно е жестокост. Ще ги оставите ли невъзпитани?
Лесно се философства...
Моля, пак заповядай.Gaspode написа:Измихме си ръцете, с други думи.
Квото и да правя, понеже го правя за тяхно добро, не може да е жестоко.
Супер. Мерсигодаря. Спести ми сумати главобобия и главоблъскания.
Щото аз винаги се съмнявам в преценките си, чувствам се несигурен... виновен дори... Дори когато знам, че го правя за тяхно добро. Щото те не го разбират в момента. И за тях е неоправдана и ненужна жестокост. Ама кво ми пука за тяхното мнение?
Пътят към ада и добрите намерения...
Това, че се съмняваш и имаш угризения е истинската жестокост. Но тя не е насочена към тях, а към теб. Това, че си причиняваш страдание, както и всеки нормален родител, е нормално. И не виждам никъде да съм казал, че не ни боли нас, или не ни пука на нас, или не виждаме в очите им, че според тях сме жестоки. Казах, само и единствено, че ако не ти доставя удоволствие или пък ти е безразлично, ако детето ти страда, значи не е жестоко спрямо него. Не виждам къде се закачи ама айде. Сега пък и ти - угризения не е равно на жестокост. Съмнения, угризения, всичко това е нормално. Хората по-бавно се учат да взимат решения, а имаш угризения и съмнения, когато взимаш решения, за които не си сигурен дали са правилни.Remmivs написа:...
Моля, пак заповядай.
Ти пък сега отвори една вратичка, дето може да се окаже вратище.Gaspode написа:Жестоко е да не дадеш на детето си да изяде всичкия шоколад, който му се яде в момента. А можеш да си позволиш да му/и го купиш, та не е в това проблема.[unknown] написа:Абсолютно съгласен!БоЕВ написа:
Жестокостта Дарки, поражда само желание за мъст и реваншизъм, с жестокост се възпитават роби - вярвай ми.
Жестоко е да го караш да си легне точно когато му се играе. Верно, ти знаеш, че утре ще трябва да става рано и е добре да се наспри преди тежкия ден в училище. Но въпреки това е жестоко да му разваляш играта.
Жестоко е да го водиш със себе си някъде просто защото не можеш да го оставиш само.
Жестокостта има много страни.
Айде пак ми обяснете за робите, ако можете да кажете с чиста съвест, че НИКОГА не сте проявявали жестокост в тази и формулировка.
Самото възпитание е пречупване и съответно е жестокост. Ще ги оставите ли невъзпитани?
Лесно се философства...
И тогава?Точно затова се заядохELBI написа: Пич, за философстване могат да говорят тези, които не са гледали деца, или са ги гледали по прокси (т.е. те са носили пари, а други са ги гледали...).
Гасподе, съгласна съм с теб, обаче наистина всичко е въпрос на гледна точка.Gaspode написа:Измихме си ръцете, с други думи.Remmivs написа:
Извод:
Жестокост можем да наричаме отношението си към децата само ако тяхното страдание ни е безразлично или ни доставя удоволствие. Лично аз съм напълно съгласен с тези дефиниции на жестокост и не мисля, че има истински родител, който е жесток към децата си.
Квото и да правя, понеже го правя за тяхно добро, не може да е жестоко.
Супер. Мерсигодаря. Спести ми сумати главобобия и главоблъскания.
Щото аз винаги се съмнявам в преценките си, чувствам се несигурен... виновен дори... Дори когато знам, че го правя за тяхно добро. Щото те не го разбират в момента. И за тях е неоправдана и ненужна жестокост. Ама кво ми пука за тяхното мнение?
Пътят към ада и добрите намерения...
Глупости на търкалета, шмъ прущавашRemmivs написа: Моля, пак заповядай.
Това, което схващам от многото написано е, че не си сигурен в много неща. Това не прави останалите, които са сигурни за доста неща да имат черно-бял свят или да нямат съмнения или трудности във възпитанието.Gaspode написа:...
ПП. Завиждам на всички, които винаги са убедени в правотата си, знаят кое е право и кое не и въобще светът е черно-бял за тях.
А - тогава може да говорим ...Gaspode написа:...ОК, може би жестокост не е правилната дума. Насилие. Това е.
Айде, като сте рекли шоколад... тоя шоколад стана исторически вечеNiya написа: Дали ще му взема шоколада - не. Оставям им го целия. Дали ще го принудя да си ляга - карам го сам да разбере, че му се спи.
Формулировката ми е друга.
Уффф, поне един... и то отчасти... е пак е нещо деМнемозина написа: Гасподе, съгласна съм с теб, обаче наистина всичко е въпрос на гледна точка.
Строгостта понякога се възприема като жестокост от децата и това е неизбежно. Но прекалената мекошавост е по-вредна.
Балансът действително е труден и се постига всеки ден, винаги отначало.
Стига с тоя шоколад, бе.Gaspode написа:Айде, като сте рекли шоколад... тоя шоколад стана исторически вечеNiya написа: Дали ще му взема шоколада - не. Оставям им го целия. Дали ще го принудя да си ляга - карам го сам да разбере, че му се спи.
Формулировката ми е друга.
Оставяш им целия? А що не два? И всеки път когато поискат ли? Пробвала ли си на масата винаги да има шоколад? Дали ще хапнат въобще нещо друго? А само на шоколад могат ли да живеят? Що не пробваш, м? Па лека полека ще стигнем до формулировката... ако има такава
Така е - възпитанието е насилие.Gaspode написа:
.
ОК, може би жестокост не е правилната дума. Насилие. Това е.
Кои са тия хора с опит? Изгледали са 100-тина чужди деца, видели са всичко възможно и сега от позиция на богатия си опит отглеждат и възпитават своите? Де ги тия?ELBI написа: Това, което схващам от многото написано е, че не си сигурен в много неща. Това не прави останалите, които са сигурни за доста неща да имат черно-бял свят или да нямат съмнения или трудности във възпитанието.
Сякаш смесваш няколко категории. Да не говорим, че когато хората имат опит, имат и решения за не малко проблеми. За ситуации, където опитът липсва и където мислите ти сочат в няколко възможни посоки (какво може да стане) - разбира се, че се опитваш да направиш някаква оценка и да вземеш решение.
Днес една патка пред мен се чудеше 1000 пъти дали да тръгне на кръговото или не и за малко щях да я прасна от зад, защото почти всеки друг би минал... Но за нея имаше куп ситуации, дето се колебаеше и направи задръставане... Е - не може да преценява, чакахме я.
Насилие казваш... Животът е едно постоянно насилие... Защото естествения ход на нещата е към хаос, не към космос. А за да има ред, трябва да се извършва работа в противовес на естествения ход на нещата. Това е пар екселанс насилие спрямо природата във всеки един аспект.Gaspode написа:Глупости на търкалета, шмъ прущаваш
Айде пак за шоколада - ако на теб ти се яде шоколад отиваш и си купуваш, нали? Никой не може да ти каже копче. И ако някой дойде и ти каже - не, сега няма да ядеш шоколад, дали ще го приемеш или ще станеш зъл? Замени шоколад с каквото там ти е важно на теб.
ОК, може би жестокост не е правилната дума. Насилие. Това е.
Niya написа:Gaspode написа:не,на всички ни е ясно че говорим за жастокост..Niya написа:
На всички ни е ясно, че говориш за строгост, ама защо толкова силни думички трябва да я заместват.
Кажи строгост и всички ще си признаем.
ама някои хора се стряскат от думите...
други -не.
аз съм проклета и жестока с моите деца...
Ако ги питаш,тяхната майка е най-добрата майка...
Иди -разбЕри!
(п.с.-не защото ги е страх...
Опит придобиваш още когато тебе те възпитават и гледат. И след това е въпрос на желание и умение да видиш този процес на хората около тебе. Има много и има и "добри практики", стига да ти е интересно. Има педагожки, дето са изгледали повече от 100 чужди деца, но сякаш нищо не са научили от това.Gaspode написа:Кои са тия хора с опит? Изгледали са 100-тина чужди деца, видели са всичко възможно и сега от позиция на богатия си опит отглеждат и възпитават своите? Де ги тия?ELBI написа: Това, което схващам от многото написано е, че не си сигурен в много неща. Това не прави останалите, които са сигурни за доста неща да имат черно-бял свят или да нямат съмнения или трудности във възпитанието.
Сякаш смесваш няколко категории. Да не говорим, че когато хората имат опит, имат и решения за не малко проблеми. За ситуации, където опитът липсва и където мислите ти сочат в няколко възможни посоки (какво може да стане) - разбира се, че се опитваш да направиш някаква оценка и да вземеш решение.
Днес една патка пред мен се чудеше 1000 пъти дали да тръгне на кръговото или не и за малко щях да я прасна от зад, защото почти всеки друг би минал... Но за нея имаше куп ситуации, дето се колебаеше и направи задръставане... Е - не може да преценява, чакахме я.
Лошото е, че нямаме право на грешки. Няма от къде да натрупаме опит - учим се в движение. И още по-лошо - ти, предполагам, също го знаеш - децата са различни. Това, че си гледал първото не значи, че имаш опит и можеш да гледаш и второто. Щото регарат по различен начин, искат различни неща и прочие...
Де да беше като шофирането...
Не виждам с какво това пар екселанс мнение допринася за дискусията.Remmivs написа: Насилие казваш... Животът е едно постоянно насилие... Защото естествения ход на нещата е към хаос, не към космос. А за да има ред, трябва да се извършва работа в противовес на естествения ход на нещата. Това е пар екселанс насилие спрямо природата във всеки един аспект.
Не съм съгласен с твоята формулировка и тва е!Gaspode написа:Уффф, поне един... и то отчасти... е пак е нещо деМнемозина написа: Гасподе, съгласна съм с теб, обаче наистина всичко е въпрос на гледна точка.
Строгостта понякога се възприема като жестокост от децата и това е неизбежно. Но прекалената мекошавост е по-вредна.
Балансът действително е труден и се постига всеки ден, винаги отначало.
ааа.имат ,имат отношениеGaspode написа:Не виждам с какво това пар екселанс мнение допринася за дискусията.Remmivs написа: Насилие казваш... Животът е едно постоянно насилие... Защото естествения ход на нещата е към хаос, не към космос. А за да има ред, трябва да се извършва работа в противовес на естествения ход на нещата. Това е пар екселанс насилие спрямо природата във всеки един аспект.
Вселената и прочие нямат отношение
Филисиф
doktorka написа:Niya написа:Жестока като Cool ли?:blum:Gaspode написа:не,на всички ни е ясно че говорим за жастокост..Niya написа:
На всички ни е ясно, че говориш за строгост, ама защо толкова силни думички трябва да я заместват.
Кажи строгост и всички ще си признаем.
ама някои хора се стряскат от думите...
други -не.
аз съм проклета и жестока с моите деца...
Ако ги питаш,тяхната майка е най-добрата майка...
Иди -разбЕри!
(п.с.-не защото ги е страх...
Шегувкам се, шегувкам се.
Абе, определено не се стряскам от думичките, изяснявам позиции.
Всеки сам за себе си.
Ти каза насилие, нали така, аз само допълних - животът е насилие по дефиниция.Gaspode написа:Не виждам с какво това пар екселанс мнение допринася за дискусията.
Вселената и прочие нямат отношение
Филисиф