3o4o.net

До този извод стигнах, след като тези дни се отдадох на ретроспекции и размисли. Човек се тръшка и тюфка (ако някой го отрече, значи лъже себе си, или пък е надраснал епохата с много), мъчейки се да натъмъни нещата според собствените му представи за време и място, но те си следват своя си логика и се случват точно когато трябва. Обикновено в последния момент, преди на човек да му се изтърпи търпилото.

Затова отказвам вече да мисля. Всичко просто се нарежда!:-)

Пенчо Заека написа: Затова отказвам вече да мисля. Всичко просто се нарежда!:-)

Аз наскоро си мислех, като си връщах лентата назад, че имам чувството, че просто съм изпълнявала някаква програма.

мишка в лабиринт....
така шибано се чувствам на моменти.....

Dark Lady написа:мишка в лабиринт....
така шибано се чувствам на моменти.....

Недей, бе, каквото и да се случва, е за добро!

vyara написа:

Пенчо Заека написа: Затова отказвам вече да мисля. Всичко просто се нарежда!:-)

Аз наскоро си мислех, като си връщах лентата назад, че имам чувството, че просто съм изпълнявала някаква програма.

Написана от теб, обаче. Мдаа..

Пенчо Заека написа: Недей, бе, каквото и да се случва, е за добро!

ахъм, моя безкраен оптимизъм.....

колегите много ми се нервират щото оптмизъм, оптимизъм, всички летим и като ме тресне яка депресия всички се смъкват в ниското с мен ....

нещъ да мисля......

Пенчо Заека написа: Написана от теб, обаче. Мдаа..

Там е работата, че не знам. Понякога имам чувството, че само силното ми желание е материализирало нещата. Но понякога всичко става точно наопаки на това, което искам и кой знае защо - за добро...

Пенчо Заека написа:До този извод стигнах, след като тези дни се отдадох на ретроспекции и размисли. Човек се тръшка и тюфка (ако някой го отрече, значи лъже себе си, или пък е надраснал епохата с много), мъчейки се да натъмъни нещата според собствените му представи за време и място, но те си следват своя си логика и се случват точно когато трябва. Обикновено в последния момент, преди на човек да му се изтърпи търпилото.

Затова отказвам вече да мисля. Всичко просто се нарежда!:-)

Псолютно.

Това ме научи да не се тръшкам и тюфкам.

Сравнително ме научи да се ядосвам по-малко за куп неща, но ... не съм 100% без да ми става криво. Нормално е човек да не е железен Ала иначе - ниакви ядове за нестанало/нетаманено/ненаредено (освен бюро и библиотека )

ELBI написа: Ала иначе - ниакви ядове за нестанало/нетаманено/ненаредено (освен бюро и библиотека )

Цъ, и за бюрото и библиотеката не си струва. В безпорядъка винаги има ред!:-)

Животът е всичко това което ни се случва докато си правим планове за бъдещето!

Пенчо Заека написа:

ELBI написа: Ала иначе - ниакви ядове за нестанало/нетаманено/ненаредено (освен бюро и библиотека )

Цъ, и за бюрото и библиотеката не си струва. В безпорядъка винаги има ред!:-)

там се ядосвам лекичко и бавно и с години - докато ги оправя. След това - пак безпорядък и лекичко ядосване... просто са нещата, дето са най-често неподредени. Еле на малкия ми син

Амииии, честито!



Този, който знае какво е достатъчно, винаги има достатъчно.

Пенчо Заека написа:До този извод стигнах, след като тези дни се отдадох на ретроспекции и размисли. Човек се тръшка и тюфка (ако някой го отрече, значи лъже себе си, или пък е надраснал епохата с много), мъчейки се да натъмъни нещата според собствените му представи за време и място, но те си следват своя си логика и се случват точно когато трябва. Обикновено в последния момент, преди на човек да му се изтърпи търпилото.

Затова отказвам вече да мисля. Всичко просто се нарежда!:-)

Ха, добре дошла в отбора

Да правим каквото трябва, пък ще стане каквото е писано...
/Не знам къде го пише, но сякаш го има някъде /

понякога е най добре да не се праи нищо
само да се позачака малко:-)

Quid написа: само да се позачака малко:-)

или много.

vyara написа:

Quid написа: само да се позачака малко:-)

или много.

е това не е трамвай за да го чака човек до сутринта
е не:-)