По онова време нямаше толкова таксита и често се наемаше такси, което е горе-долу в твоята посока, за да не чакаш излишно. Те не бяха и скъпи такситата.
Та... взимаме с гаджето (по онова време студенти и двамата) едно такси към Студентски град и в него има един към 50 г. негър. С дънки, ризка и много нахилен. Чудесен набор от много бели зъби. Завързваме нэкъф "социален" разговор. Гаджето ми, седи до него на задната седалка, му обяснява как да стигне до някакво си заведение.
Говори му бавно с прости думи и на много отчетливо артикулиран радиотелевизионен Би-Би-Си английски.
Негърът слезна преди нас от таксито. И на много учтив оксфордски английски, придружен с леко подигравателна усмивка, ни покани на лекцията му в Университета следващата вечер. Връчи ни и покана.
Оказа се, че е световно виден специалист по социолингвистика. Лекцията му беше върхът на сладоледа, особено за онези комунистически времена.
Негърският дядко се оказа гражданин на Сенегал и на САЩ, освен това тежък деятел на академичната общност на Сенегал.
Лично отидох да му се извиня за нашето поведение миналата вечер. Извинението беше дадено веднага и с усмивка. Покани ни на коктейла след лекцията и в речта си ни спомена като "великолепната българска младеж, която винаги е готова да помогне на закъсал чужденец, независимо от расата му".
Хе-хе!
Наздраве!
История 15 - Сенегал
История 15 - Сенегал
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
-
Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
-
68+1
-
Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Историята за 69.68+1 написа:Dark написа:бавно и ....
На тоя що не му купите 67 човека по 10 стотинки, една черна дъска и едно кило гипс...?
Да си бърка в кофичката (1) гипс+вода... тебеширче
Даси бърка в кофичката (2) сюнгер+вода... квесторче
Да си драска и да си трие!
Имам куп разкошни приятели от Пловдив от студентските години. Учих там 1 година. Даже основахме театрално студио в тамошния университет.
Та...през 1986 г. на "празника" 7 ноември сутринта нещо съм се забил пред телевизора и гледам манифестацията-а-а. 69 години от "славния октомври"!
Тогава нали редуваха репортажи от София и от всички окръжни градове. Идва ред на репортажа от Пловдив.
"А сега манифестират студентите от Пловдивския университет" - казва говорителят.
А аз какво виждам? Начело на колоната на ПУ е групата от театралното студио. ВСички те са мои приятели. Носят огромна червена транспаранта, на която не е изписано нищо друго, освен "69". С жълто.
Носят си я нашите и скандират: "Шейсет и девет! Ура! Шейсет и девет! Ура!"
Нахилени, само дето не намигат.
Аз го разчитам по устните им, де, защото няма звук от манифестацията. Чуваш само гласа на диктора. Умрях от смях!
После - див скандал в ПУ!
Искаха да ги изритат от Комсомола, от университета... Абе, кофти работа.
Добре, че една студентка там, бивше гадже, беше щерка на местен партиен ръководител, та замазахме работата.
Такива ми ти работи. И до ден днешен се смея като си ги спомня как изглеждаха на манифестацията и какъв шок беше тяхната транспаранта и скандиране!
Ха, наздраве!
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Aве,
разсмя ме
-
Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Тия, дето са направили дивия скандал са за уволнение - студентите въодушевено отбелязват годишнината от "славния Октомври", а Ония за какво си мислят!ave написа:
Историята за 69.
Имам куп разкошни приятели от Пловдив от студентските години. Учих там 1 година. Даже основахме театрално студио в тамошния университет.
Та...през 1986 г. на "празника" 7 ноември сутринта нещо съм се забил пред телевизора и гледам манифестацията-а-а. 69 години от "славния октомври"!
Тогава нали редуваха репортажи от София и от всички окръжни градове. Идва ред на репортажа от Пловдив.
"А сега манифестират студентите от Пловдивския университет" - казва говорителят.
А аз какво виждам? Начело на колоната на ПУ е групата от театралното студио. ВСички те са мои приятели. Носят огромна червена транспаранта, на която не е изписано нищо друго, освен "69". С жълто.
Носят си я нашите и скандират: "Шейсет и девет! Ура! Шейсет и девет! Ура!"
Нахилени, само дето не намигат.
Аз го разчитам по устните им, де, защото няма звук от манифестацията. Чуваш само гласа на диктора. Умрях от смях!
После - див скандал в ПУ!
Искаха да ги изритат от Комсомола, от университета... Абе, кофти работа.
Добре, че една студентка там, бивше гадже, беше щерка на местен партиен ръководител, та замазахме работата.
Такива ми ти работи. И до ден днешен се смея като си ги спомня как изглеждаха на манифестацията и какъв шок беше тяхната транспаранта и скандиране!
Ха, наздраве!
