2 на Камелия Кондова за лека нощ и довиждане
**********
Мъничък, дето утре за всичко ще питаш...
На Самуил
Мъничък, дето утре за всичко ще питаш -
аз ли да ти разказвам света?
Аз ли - дето така си оплитам дните.
Правя крачка, на втората вече греша.
Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето.
И още вярвам. Глупаво е, нали?
Забравям си шапката. Губя си ключовете.
Влюбвам се - обичам да ме боли.
Вечно нямам обувки. Така е, защото
ги изтърквам, докато тичам насън.
Събирам подкови. Пускам понякога тото.
Редовно стъпвам във всеки случаен трън.
Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко.
Но аз ли да ти разказвам света?...
Аз зная само, че ти, ти не си грешка!
За другото...
питай своя баща.
********
Богомилско стихотворение
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.