Велкъм бек, Незнайни
Сега по същество - имам да ви разправям как ме изпързаляха днес. И то не кой да е, а моето малко природно бедствие. Мдааа, расте бодра смяна, растеее
Изпързаляха ме на пързалката на Ариана. Направихме тактическата грешка да го заведем там и той като ревна - искал бил да се пързаля, разби`йш ли. Тва хубу, ама не може да пусна едно джудже на <4 години, па било то и природно бедствие, само на пързалката. Все пак хората там с нищо не са виновни... И ся - дилема - аз или мамка му да ходи с него. Ни аз съм слагал кънки на краката си, ни тя. Накрая, след кратък спор леееко преминал в препирня, удържах морална победа. Така де, аз мъж ли съм или лукова глАва? Ми разбира се, че аз ще се жертвам. Какво тук значи някой и друг счупен крак? Нали? Ъхъ! И си сигурна, че не искаш ти да отидеш? Аха, така си и мислех... Е добре де, отивам...
Та така - сдобихме се с 2 чифта кънки, турихме ги на краката и почна страшното.
Тук е момента да спомена, че през цялото туй време морална подкрепа ми оказваше образите на една голяма и две малки мъжемелачки, коити се носеха по пързалката гаче там са родени и не успяха да помеляти ни един мъж, жена, дете или друг добитък. Дори се надявах да ми дадат ценни съвети от типа на "като усетиш, че падаш, дръж се здраво за земята - тя е най-стабилна". Обаче - един миг невнимание и те изчезнаха. Да знае мъжемелачката, че съм кръвно обиден - колко трябва да съм голям, мааамустара, че да ме види в тълпата, а?
Мъката почна още с поставянето на кънките - се едно менгемета ми фанаха нежните крачета. [емотикон на болка] С малко игра със закопчалките постигнах някакъв успех - успях да си пооправя малко кривата физиономия и да възстановя кръвотока в краката на около 30%. Иначе ходенето с кънки по гумата не е никъф проблем - честно. Даже малкия шпацираше насам-натам като отвързан. А мен ми се сгърчваше физиономията само като си помислех, че трябва да го гоня. Добре, че е добре дресиран, та след кратка разходка се връщаше сам...
Стъпихме на леда. Изненада - ама той се пързалял. Изненадата беше за малкия - беше решил нашия, че ще е като да ходи по гумата и се уплаши яко... та след 5-6 крачки покрай мантинелата се предаде и се наложи да го метна навън, където го пое неговата мама. Обаче не вървеже някак да тръгна срещу потока хора, идващи зад мен... та се наложи да обиколя цяяяялата площадка. Към края даже се пусках за 4-5 метра. И НЕ ПАДНАХ НИ ВЕДНЪЖ
Спасителната врата предизвика противоречиви чувства у мен - краката ми настояваха да ги освободя от менгеметата, а гордостта ми налагаше да направя поне още една обиколка. Накрая надделя чувството "парЕ сме давалЕ, ке го ручаме" и тръгнах за второ кръгче. Мисля, че с удобни обувки и малко постоянство ще мога да се пързалям сносно след час-два. Иначе акселите, тулупите и прочие тънкости вече ги умея, но се срамувам да ги показвам пред всички... пък и ставането после е трудно... Та тъй - изпързаляха ме като стой та гледай... Ама пък беше фън. Единство и борба...
ПП. Някой да има 25-ти номер кънки? Щото там най-малкия е 28 и идва голям за малкото природно...
И секви други съвети са уелкъм.
Ще обединим усилия, значи, от мен - теорията, от вас - практиката 
