Мнемозина написа:....
Запретите на монотеизмите не са свързани с постигането на съвършенство, а по-скоро със стремежа за постоянно преодоляване на несъвършенството - според техните канони обаче.
Практически изискваното от тях съвършенство е непостижимо и недостъпно за обикновения човек - и той затова винаги е виновен. Несъвършенството е неговата вина.
Разбира се, говоря за догматизираните представи.
.....
Навремето водих спорове с един пастор (поне той така наричаше себе си), и точно това му изтъквах като основен недостатък на учението му - за християнството става въпрос, той беше евангелист. И да, естествено, трябвало да се чувстваме виновни, било непостижимо да бъдем като Исус, но трябвало да се стремим, да живеем с греховността си и пр. глупости.
Но всъщност има голяма разлика между църковния догматизъм и първоначалната идея на съответния монотеизъм, не случайно и Исус, и Буда и Мохамед и т.н. са хора,
не някакъв висш разум, а и самите те са искали (и са работили в тази посока) да има повече Исусовци, Буди и т.н., за разлика от църквите, които определено нямат подобни интереси. Едното е духовно учение, а другото бизнес.
