Много ме впечатли и реших, че трябва да я споделя с вас!
Веднага ми изскочи историята на Боби. Дворното ни куче в село. Неустановена порода. Дядо ми, Бог да го прости, го докара отнякъде. На мястото на огромната каракачанка Бончо, която стана опасна за външни лица, дори преминаващи. Върза го до кочината на прасето и то стоя години наред там. Вързано. Може би над десет години. Не го знам в момента на колко е. Някъде между дванадесет и петнадесет.
След като дядо почина, за Боби започна да се грижи баща ми. Човек с по-съвременни разбирания. Първо реши да го отвърже. Отвърза го. Обаче Боби не мръдна от мястото си в продължение на точно три дни. Изобщо и не предполагаше, че е свободен. Какво означава това и какво може да прави. Стоеше си, където си бе стоял десетина години.
И аз така като Бобито. Толкоз години едно и също. Ами как да мръдна от оковите в момента. Не е толкова лесно.
В един момент обаче кучето се усети за какво става въпрос. И като се юрна из двора. Точно като отвързано. Сега пък изобщо не се спираше. От това страдаха кокошките, щото ги гонеше. Като не знаеше как да се ползва от свободата си и баща ми отново го върза.
Да, ама веднъж усетило какво е свободата, не искаше да седи вързано. Винаги намираше начин да се освободи. И накрая на баща ми му писна да го връзва, пък и то почна да се държи по-културно.
След това баща ми почна да го обгрижва и с любов. Имат си един ритуал. Застава Боби на определено място на зида и почва да лае и да върти опашка. Баща ми отива при него и го гали. Говори му мили праказки. Боби е в екстаз. Гони баща ми и го връща обратно на това място. Нещо като бис. Невероятна работа. Баща ми два пъти по-радостен.
След около година се случи чудо. В двора се появиха мъжки кучета. Оказа се, че Боби била женска. Просто оплодителната й система не бе функционирала години наред. И сега, когато беше освободена, нормално хранена и обичана, взе че се разгони. На преклонна възраст. Голям майтап. Взехме да й викаме Бобка.
Първата година не зачена. Обаче на следващата успя и тази есен роди едно кученце. Голяма радост и тревога.
Живота при нея се нормализира. Свободата и любовта направиха чудото. Нароченото от нас за мъжко куче, се оказа пълноценна женска и роди малко. То пък е една дебела фурия със странен външен вид. Изключително игриво.
Дай време на времето.
Една история от дира..
Тая история е хубава - колкото ведра, толкова и тъжна. 
Извод 1: за неизживяната свобода и ефектът на махалото.
Извод 2: за любовта и свободата заедно.
П.П. Извод 3: Смяната на пола в резултат на свободата - ново обяснение на случая с онзи англичанин в селото.
Не ми се говори само сериозно, а и се натъжавам от целодневната мълчина тук.
Извод 1: за неизживяната свобода и ефектът на махалото.
Извод 2: за любовта и свободата заедно.
П.П. Извод 3: Смяната на пола в резултат на свободата - ново обяснение на случая с онзи англичанин в селото.
Не ми се говори само сериозно, а и се натъжавам от целодневната мълчина тук.
Panta rhei...
Хъм, аз пък иначе я видяхМнемозина написа:Тая история е хубава - колкото ведра, толкова и тъжна.
Извод 1: за неизживяната свобода и ефектът на махалото.
Извод 2: за любовта и свободата заедно.
П.П. Извод 3: Смяната на пола в резултат на свободата - ново обяснение на случая с онзи англичанин в селото.
Не ми се говори само сериозно, а и се натъжавам от целодневната мълчина тук.
И всъщност ми стана много весело.. Колко сме жестоки хората, как свободата не е необходима на всеки и че кучетата са по-хора от хората 
Това с англичанина ми си мержелеее, ама не се сещам
П.П. Току-що гледах Карбовски, ще го намеря и ще гръмна тоя човек някой ден
Обяснявах половин час какво е "педераст" и че не е обидна дума, понякога... Мазохистка 
Ми това с англичанина ми се стори сходно - като се видял свободен, се оказал женски.4avdar4e написа: Хъм, аз пък иначе я видях
Това с англичанина ми си мержелеее, ама не се сещам
П.П. Току-що гледах Карбовски, ще го намеря и ще гръмна тоя човек някой денОбяснявах половин час какво е "педераст" и че не е обидна дума, понякога... Мазохистка
А за свободата - на всеки, мисля, му е небходима илюзията за свобода.
На мен ми стана тъжно, защото кучето е стояло вързано десет години. Толкова време е трябвало да мине, преди да получи мааалко по-голямо пространство.
П.П. Аз пък гледах тук на Светла Петрова предаването и се чудех докога ще извират агенти.
Panta rhei...
Историята е от много интересно място - клуба на АА. И много се замислих за наште си собствени затвори. И всъщност свободата не е ли принципно една голяма илюзия?? Тя не е ли в главата ни само? Визирам свободата vs. най-различните зависимости.Мнемозина написа: А за свободата - на всеки, мисля, му е небходима илюзията за свобода.
Да, за кученцето и на мен ми стана тъжно. Пък и се попитах как не са му атрофирали крайниците?? Но явно все пак е имало свобода на придвижване.. И се сетих за Зорбас (тоя прословут цитат, дето от години го издирвам), за веригата и свободата. Смисълът беше, че си мислим, че сме свободни, когато веригата ни просто е по-дълга и кръгозорът ни - маааааалко по-голямМнемозина написа:На мен ми стана тъжно, защото кучето е стояло вързано десет години. Толкова време е трябвало да мине, преди да получи мааалко по-голямо пространство.
Ей ся пак ще потърся, че книгата е някъде по кашоните...Това пък е толкова тъпо.. Днес четох интервю с шефа на Галерията за чуждестранно изкуство, как е попаднал в "оня" списъкМнемозина написа:П.П. Аз пък гледах тук на Светла Петрова предаването и се чудех докога ще извират агенти.
По-добре Карбовски
4avdar4e написа:Историята е от много интересно място - клуба на АА. И много се замислих за наште си собствени затвори. И всъщност свободата не е ли принципно една голяма илюзия?? Тя не е ли в главата ни само? Визирам свободата vs. най-различните зависимости.Мнемозина написа: А за свободата - на всеки, мисля, му е небходима илюзията за свобода.
Така е, да. Илюзия е. Но когато и в главите ни я няма... Не знам. Това е труден въпрос, който всеки решава сам и непрекъснато.
За мен поне човек трябва много добре да осъзнава смисъла на обвързаностите си (не казвам зависимости, нали), и да се радва на глътките свобода, които понякога ни се даряват.
4avdar4e написа:Да, за кученцето и на мен ми стана тъжно. Пък и се попитах как не са му атрофирали крайниците?? Но явно все пак е имало свобода на придвижване.. И се сетих за Зорбас (тоя прословут цитат, дето от години го издирвам), за веригата и свободата. Смисълът беше, че си мислим, че сме свободни, когато веригата ни просто е по-дълга и кръгозорът ни - маааааалко по-голям
Едва ли. Тогава веригата пак ще ти се вижда къса и т.н.
На друго място е зрънцето.
Тъпо е, разбира се, обаче преди тази тема имаше разговор с ББ. Нъц.4avdar4e написа:
Това пък е толкова тъпо.. Днес четох интервю с шефа на Галерията за чуждестранно изкуство, как е попаднал в "оня" списък
По-добре Карбовски
А пък тоя от Галерията - умрях от смях.
То тепърва ще се наслушаме на истории май..
П.П. Както ги заформихме цитатите, не знам как ще го продължим тоя диалог.
Panta rhei...
Мдаааа.... Хубава история.
Аз пък снощи гледах един филм. Ей така случайно, щото повечето филми не вървят на сървара ни... Та там един живял петдесет години вече, изведнъж разбира, че животът му го задушава, че жена му не го привлича изобщо и въобще, че животът му - от офиса вкъщи и т.н., е празен и пропилян. И тогава и той така - отвързан, напуска жена си и освободен от всички вериги се втурва в нощния живот навън. Разни мошеници и проститутки го разиграват, обират и пребиват, докато той не си продава халката, а с парите си купува нож... После, убеждавайки една сервитьорка как трябва да бъде себе си и свободна и просто да живее, така се разгорещява, че взема, че я убива.... И тъй. Още първата си нощ "на свобода" го арестуват и тикват в затвора. И там.... той взема, че става гей - разбира го малко насила в началото, ама все пак разбира, че цял живот това не му е било наред. И намира щастието си там, в затвора, като жена на един друг.
Та, искам да кажа, че свободата и секса явно имат връзка някаква...
Филмът е този, макар, че силно ме съмнява някой да го гледа, след като вече го разказах.
Историята за кучето и колко наистина прилича на човека много ми хареса.
Аз пък снощи гледах един филм. Ей така случайно, щото повечето филми не вървят на сървара ни... Та там един живял петдесет години вече, изведнъж разбира, че животът му го задушава, че жена му не го привлича изобщо и въобще, че животът му - от офиса вкъщи и т.н., е празен и пропилян. И тогава и той така - отвързан, напуска жена си и освободен от всички вериги се втурва в нощния живот навън. Разни мошеници и проститутки го разиграват, обират и пребиват, докато той не си продава халката, а с парите си купува нож... После, убеждавайки една сервитьорка как трябва да бъде себе си и свободна и просто да живее, така се разгорещява, че взема, че я убива.... И тъй. Още първата си нощ "на свобода" го арестуват и тикват в затвора. И там.... той взема, че става гей - разбира го малко насила в началото, ама все пак разбира, че цял живот това не му е било наред. И намира щастието си там, в затвора, като жена на един друг.
Та, искам да кажа, че свободата и секса явно имат връзка някаква...
Филмът е този, макар, че силно ме съмнява някой да го гледа, след като вече го разказах.
Историята за кучето и колко наистина прилича на човека много ми хареса.
Ехааа, как го обобщи със замах.vyara написа: Та, искам да кажа, че свободата и секса явно имат връзка някаква...
Ама не е задължително.
Може да е свободата да потънеш в книга например.
Или свободата да гледаш навън през прозореца.
Свободата е вътрешно усещане и може да е свързана с всичко.
Panta rhei...
то и секса е вътрешно усещане.Мнемозина написа:Ехааа, как го обобщи със замах.vyara написа: Та, искам да кажа, че свободата и секса явно имат връзка някаква...
Ама не е задължително.
Може да е свободата да потънеш в книга например.
Или свободата да гледаш навън през прозореца.
Свободата е вътрешно усещане и може да е свързана с всичко.
много добре го каза Верчето.
Браво Вере,пак шестица!
Ще ме уморите с тия зависимости...doktorka написа:то и секса е вътрешно усещане.Мнемозина написа:
Ехааа, как го обобщи със замах.
Ама не е задължително.
Може да е свободата да потънеш в книга например.
Или свободата да гледаш навън през прозореца.
Свободата е вътрешно усещане и може да е свързана с всичко.
много добре го каза Верчето.
Браво Вере,пак шестица!
Panta rhei...
За мен най-странното в кучешката история беше, че се разбрало, че кучето е женско чак накрая. А всъщност по-странното е, че кучето го е разбрало тогава.
Казват, че всяка перцепция била двупосочна. Ако се държат с теб като с мъжко куче, започваш да си мислиш, че си мъжко куче...
И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.
Казват, че всяка перцепция била двупосочна. Ако се държат с теб като с мъжко куче, започваш да си мислиш, че си мъжко куче...
И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.
Аз със сигурност ще го потърсяvyara написа: Филмът е този, макар, че силно ме съмнява някой да го гледа, след като вече го разказах.
Дет се вика, никога не е късно да станеш за резил:rotfl24::rotfl24:
Защото всъщност не можем да бъдем невъобразимо много неща.vyara написа: И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.
Съм установила аз за себе си.
Може би още няколко, но не много на брой.
Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.
Panta rhei...
Нали, нали??? Прекрасна история. С много послания, въпроси и отговори в нея..vyara написа:За мен най-странното в кучешката история беше, че се разбрало, че кучето е женско чак накрая. А всъщност по-странното е, че кучето го е разбрало тогава.
Казват, че всяка перцепция била двупосочна. Ако се държат с теб като с мъжко куче, започваш да си мислиш, че си мъжко куче...
И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.
защото сме в обществото.vyara написа:За мен най-странното в кучешката история беше, че се разбрало, че кучето е женско чак накрая. А всъщност по-странното е, че кучето го е разбрало тогава.
Казват, че всяка перцепция била двупосочна. Ако се държат с теб като с мъжко куче, започваш да си мислиш, че си мъжко куче...
И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.
( това е основнто извинение)
защото е по -лесно
( това е най -правилното извинение)
защото сме мързеливи
( това си е чиста истина)
други въпроси?
Добре, че каза, че за себе си си го установила.Мнемозина написа: Защото всъщност не можем да бъдем невъобразимо много неща.
Съм установила аз за себе си.
Може би още няколко, но не много на брой.
Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.
Ще се аргументирам простичко - не може да ти се дояде храна, от която не си опитвал. Нещо повече. Някои храни не се заобичват от първия път. И зависи и на колко години ги опитваш.
Но принципно съм убедена, че възможностите и избора ни са огромни и не подозираме дори колко.
О, винаги внимавам какво пиша.vyara написа:Добре, че каза, че за себе си си го установила.Мнемозина написа: Защото всъщност не можем да бъдем невъобразимо много неща.
Съм установила аз за себе си.
Може би още няколко, но не много на брой.
Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.
Ще се аргументирам простичко - не може да ти се дояде храна, от която не си опитвал. Нещо повече. Някои храни не се заобичват от първия път. И зависи и на колко години ги опитваш.
Но принципно съм убедена, че възможностите и избора ни са огромни и не подозираме дори колко.
Да можеш да правиш безкрайно много неща е едно - а да бъдеш ти самата много неща е друго.
Също така има разлика между нещата, които можеш да правиш като възможност (защото това си е консумиране на нещо) и нещата, които можеш да правиш като способности (които именно са ограничени за всеки).
Просто сме говорели в различни коловози.
Panta rhei...
Да, за нещо такова говорех.4avdar4e написа:Аз искам да съм космонавт, ама не мога.Мнемозина написа: Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.
И мога да съм преподавател, примерно, ама не искам.
И т.н.
Пиша си, колко да не зАспя..
Ама космонавт не ща, ще стана въртоглава.
То и за преподавателя май се отнася същото...
Panta rhei...
както мъж ми казва :"според теб"...( туй за Мнемо)vyara написа:Добре, че каза, че за себе си си го установила.Мнемозина написа: Защото всъщност не можем да бъдем невъобразимо много неща.
Съм установила аз за себе си.
Може би още няколко, но не много на брой.
Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.
Ще се аргументирам простичко - не може да ти се дояде храна, от която не си опитвал. Нещо повече. Някои храни не се заобичват от първия път. И зависи и на колко години ги опитваш.
Но принципно съм убедена, че възможностите и избора ни са огромни и не подозираме дори колко.
изборът ни е ограничен от собствените ни възприятие С или БЕЗ синджир.
и туй то!
Говорех за всички неща - и като способности (щом нещо ти харесва, няма нужда да си гений), и като импулсивни желания за консумиране на преживявания, и като места, където искаме да бъдем. Изобщо различни роли във всякакви аспекти. Ние обаче в един определен момент решаваме, че знаем достатъчно за себе си, без да сме опитали и разучили всичко. Такова нещо като да бъдеш себе си няма, според мен, защото никой не знае кой е всъщност (тези, които си мислят, че знаят, твърде много се идентифицират с определена роля/и).Мнемозина написа: О, винаги внимавам какво пиша.
Да можеш да правиш безкрайно много неща е едно - а да бъдеш ти самата много неща е друго.
Също така има разлика между нещата, които можеш да правиш като възможност (защото това си е консумиране на нещо) и нещата, които можеш да правиш като способности (които именно са ограничени за всеки).
Просто сме говорели в различни коловози.
И ти си права, но не съвсем.vyara написа: Говорех за всички неща - и като способности (щом нещо ти харесва, няма нужда да си гений), и като импулсивни желания за консумиране на преживявания, и като места, където искаме да бъдем. Изобщо различни роли във всякакви аспекти. Ние обаче в един определен момент решаваме, че знаем достатъчно за себе си, без да сме опитали и разучили всичко. Такова нещо като да бъдеш себе си няма, според мен, защото никой не знае кой е всъщност (тези, които си мислят, че знаят, твърде много се идентифицират с определена роля/и).
Защото ако трябва да минеш през трупове, за да опиташ и разучиш всичко за себе си, ще го направиш ли?
Примерът е малко краен, разбира се, но пък е ясен. И нямам предвид външни обстоятелства, а вътрешния ти избор - който неминуемо ще е част от теб или от твоята роля.
Panta rhei...
иии забравих го...vyara написа:Някъде можеше да вместиш и страха - все пак основен човешки инстинкт.doktorka написа: защото сме в обществото.
( това е основнто извинение)
защото е по -лесно
( това е най -правилното извинение)
защото сме мързеливи
( това си е чиста истина)
други въпроси?
ма може да се вмести в графата "общество" и страха да бъдеш различен ( в какъвто и да е аспект)
Сещам се пак за нещо от "What the bleep..." - за онези пилци, отгледани в среда само с вертикални (или хоризонтални, едно от двете) линии. Пуснати по-късно в нормална среда, те "не виждат" хоризонталните линии.doktorka написа:
изборът ни е ограничен от собствените ни възприятие С или БЕЗ синджир.
и туй то!
Така, че възприятия не могат да се изградят със синджира на врата.
[
И ти си права, но не съвсем.
Защото ако трябва да минеш през трупове, за да опиташ и разучиш всичко за себе си, ще го направиш ли?
Примерът е малко краен, разбира се, но пък е ясен. И нямам предвид външни обстоятелства, а вътрешния ти избор - който неминуемо ще е част от теб или от твоята роля.[/quote]
зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно
И ти си права, но не съвсем.
Защото ако трябва да минеш през трупове, за да опиташ и разучиш всичко за себе си, ще го направиш ли?
Примерът е малко краен, разбира се, но пък е ясен. И нямам предвид външни обстоятелства, а вътрешния ти избор - който неминуемо ще е част от теб или от твоята роля.[/quote]
зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно
О, има, имаvyara написа:Такова нещо като да бъдеш себе си няма, според мен, защото никой не знае кой е всъщност (тези, които си мислят, че знаят, твърде много се идентифицират с определена роля/и).
Странното е, че биваш себе си в най-трудните моменти. Тогава се вижда кой колко струва всъщност.. Не е до роля...
то верно сме кокошки ..ма ти чак пък толко!vyara написа:Сещам се пак за нещо от "What the bleep..." - за онези пилци, отгледани в среда само с вертикални (или хоризонтални, едно от двете) линии. Пуснати по-късно в нормална среда, те "не виждат" хоризонталните линии.doktorka написа:
изборът ни е ограничен от собствените ни възприятие С или БЕЗ синджир.
и туй то!
Така, че възприятия не могат да се изградят със синджира на врата.
бива ли ма ,верче!
не съм съгласна с горния пример.
ние говорим за хора ,които имат съзнанието да различат възможностите които им се представят ....
а не за пилци,които предимно разчитат на инстинкти ...
те виждат линиите с очите си.
само кората отзад не ги възприема...( ма тва е друг въпрос...
)Хъм, аз пък си мисля, че ние си живеем с нашата си ценностна координатна система. И в труден момент точно тя ни помага. Защото не сме деца. Градили сме дълги години нещо, което не може да се срине и преоцени лесно...doktorka написа: зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно
На толкова неясен въпрос мога да отговоря само с не.Мнемозина написа: И ти си права, но не съвсем.
Защото ако трябва да минеш през трупове, за да опиташ и разучиш всичко за себе си, ще го направиш ли?
Примерът е малко краен, разбира се, но пък е ясен. И нямам предвид външни обстоятелства, а вътрешния ти избор - който неминуемо ще е част от теб или от твоята роля.
координатна система...ама нали има едни таквизи точки..4avdar4e написа:Хъм, аз пък си мисля, че ние си живеем с нашата си ценностна координатна система. И в труден момент точно тя ни помага. Защото не сме деца. Градили сме дълги години нещо, което не може да се срине и преоцени лесно...doktorka написа: зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно
"тук съм била".."там съм била"...
тези точки ,ако ги изтриеш..немаш ориетир...( точките да се приравнят на трупове,пистолета на гумичка..и така..всички знайм че си пацифист..
)Да, точно затова говорех.4avdar4e написа:Хъм, аз пък си мисля, че ние си живеем с нашата си ценностна координатна система. И в труден момент точно тя ни помага. Защото не сме деца. Градили сме дълги години нещо, което не може да се срине и преоцени лесно...doktorka написа: зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно
И не че няма оспорими ценности, но все пак.
Градили сме себе си и в немалка степен е било наш избор да го правим в определена посока. И кога и защо трябва да се разрушаваме?
Изобщо стигаме до въпроса за интегритета.
Panta rhei...
Да, точно затова говорех.
И не че няма оспорими ценности, но все пак.
Градили сме себе си и в немалка степен е било наш избор да го правим в определена посока. И кога и защо трябва да се разрушаваме?
Изобщо стигаме до въпроса за интегритета.[/quote]
о..нема такъв...
спира да се вътри земата...изчезва гравитацията...ние политаме в космоса ...и се разпадаме на части..никъв интегритет...
приложи това към всекиденевието.
рухва ти изградения свят ( възприятие с или без въже)
оказваш се извън определените граници
и се разпадаш...
освен ако нямаш скафандър с кислород...
( образно казано)
т/.е си помислила преценила,видяла, очаквала и си поготвена за това рухване...
толкова с интегритета...
И не че няма оспорими ценности, но все пак.
Градили сме себе си и в немалка степен е било наш избор да го правим в определена посока. И кога и защо трябва да се разрушаваме?
Изобщо стигаме до въпроса за интегритета.
[/quote]о..нема такъв...
спира да се вътри земата...изчезва гравитацията...ние политаме в космоса ...и се разпадаме на части..никъв интегритет...
приложи това към всекиденевието.
рухва ти изградения свят ( възприятие с или без въже)
оказваш се извън определените граници
и се разпадаш...
освен ако нямаш скафандър с кислород...
( образно казано)
т/.е си помислила преценила,видяла, очаквала и си поготвена за това рухване...
толкова с интегритета...
Ако правилно съм те разбрала, то трябва да ти споделя, че интегритетът е точно това, което те спасява, когато собственият ти свят... хайде да не рухва, ами да се е разтресъл нещо.doktorka написа: о..нема такъв...
спира да се вътри земата...изчезва гравитацията...ние политаме в космоса ...и се разпадаме на части..никъв интегритет...
приложи това към всекиденевието.
рухва ти изградения свят ( възприятие с или без въже)
оказваш се извън определените граници
и се разпадаш...
освен ако нямаш скафандър с кислород...
( образно казано)
т/.е си помислила преценила,видяла, очаквала и си поготвена за това рухване...
толкова с интегритета...
Panta rhei...
[толкова с интегритета...[/quote]
Ако правилно съм те разбрала, то трябва да ти споделя, че интегритетът е точно това, което те спасява, когато собственият ти свят... хайде да не рухва, ами да се е разтресъл нещо.[/quote]
зависи от катаклизма...от каква величина е
и както казах ,ако имаш скафандър-може и да оцелееш цял,
а скафандърът е дело твое...
от вътре може да се ахм...нали от страх...и да дишаш едва едва...ама ще оживееш...
защото си си построил скафандър.
Ако правилно съм те разбрала, то трябва да ти споделя, че интегритетът е точно това, което те спасява, когато собственият ти свят... хайде да не рухва, ами да се е разтресъл нещо.
[/quote]зависи от катаклизма...от каква величина е
и както казах ,ако имаш скафандър-може и да оцелееш цял,
а скафандърът е дело твое...
от вътре може да се ахм...нали от страх...и да дишаш едва едва...ама ще оживееш...
защото си си построил скафандър.
Ми нали това ти казвам: интегритетът е скафандърът. Да знаеш като правиш нещо, защо го правиш и каква своя вътрешна необходимост следваш - за да се съхраниш.doktorka написа: зависи от катаклизма...от каква величина е
и както казах ,ако имаш скафандър-може и да оцелееш цял,
а скафандърът е дело твое...
от вътре може да се ахм...нали от страх...и да дишаш едва едва...ама ще оживееш...
защото си си построил скафандър.
Поне според мен.
И какво стана с неограничените възможноти? Пак ги отсвирихме.
Защото е много лесно да си мислиш, че си възможно-променлив, когато светът ти е стабилен. Обаче като не е, става различно.
Panta rhei...