3o4o.net

Много ме впечатли и реших, че трябва да я споделя с вас!

Веднага ми изскочи историята на Боби. Дворното ни куче в село. Неустановена порода. Дядо ми, Бог да го прости, го докара отнякъде. На мястото на огромната каракачанка Бончо, която стана опасна за външни лица, дори преминаващи. Върза го до кочината на прасето и то стоя години наред там. Вързано. Може би над десет години. Не го знам в момента на колко е. Някъде между дванадесет и петнадесет.
След като дядо почина, за Боби започна да се грижи баща ми. Човек с по-съвременни разбирания. Първо реши да го отвърже. Отвърза го. Обаче Боби не мръдна от мястото си в продължение на точно три дни. Изобщо и не предполагаше, че е свободен. Какво означава това и какво може да прави. Стоеше си, където си бе стоял десетина години.
И аз така като Бобито. Толкоз години едно и също. Ами как да мръдна от оковите в момента. Не е толкова лесно.
В един момент обаче кучето се усети за какво става въпрос. И като се юрна из двора. Точно като отвързано. Сега пък изобщо не се спираше. От това страдаха кокошките, щото ги гонеше. Като не знаеше как да се ползва от свободата си и баща ми отново го върза.
Да, ама веднъж усетило какво е свободата, не искаше да седи вързано. Винаги намираше начин да се освободи. И накрая на баща ми му писна да го връзва, пък и то почна да се държи по-културно.

След това баща ми почна да го обгрижва и с любов. Имат си един ритуал. Застава Боби на определено място на зида и почва да лае и да върти опашка. Баща ми отива при него и го гали. Говори му мили праказки. Боби е в екстаз. Гони баща ми и го връща обратно на това място. Нещо като бис. Невероятна работа. Баща ми два пъти по-радостен.

След около година се случи чудо. В двора се появиха мъжки кучета. Оказа се, че Боби била женска. Просто оплодителната й система не бе функционирала години наред. И сега, когато беше освободена, нормално хранена и обичана, взе че се разгони. На преклонна възраст. Голям майтап. Взехме да й викаме Бобка.
Първата година не зачена. Обаче на следващата успя и тази есен роди едно кученце. Голяма радост и тревога.
Живота при нея се нормализира. Свободата и любовта направиха чудото. Нароченото от нас за мъжко куче, се оказа пълноценна женска и роди малко. То пък е една дебела фурия със странен външен вид. Изключително игриво.

Дай време на времето.

Тая история е хубава - колкото ведра, толкова и тъжна.

Извод 1: за неизживяната свобода и ефектът на махалото.

Извод 2: за любовта и свободата заедно.

П.П. Извод 3: Смяната на пола в резултат на свободата - ново обяснение на случая с онзи англичанин в селото.
Не ми се говори само сериозно, а и се натъжавам от целодневната мълчина тук.

Мнемозина написа:Тая история е хубава - колкото ведра, толкова и тъжна.

Извод 1: за неизживяната свобода и ефектът на махалото.

Извод 2: за любовта и свободата заедно.

П.П. Извод 3: Смяната на пола в резултат на свободата - ново обяснение на случая с онзи англичанин в селото.
Не ми се говори само сериозно, а и се натъжавам от целодневната мълчина тук.

Хъм, аз пък иначе я видях И всъщност ми стана много весело.. Колко сме жестоки хората, как свободата не е необходима на всеки и че кучетата са по-хора от хората

Това с англичанина ми си мержелеее, ама не се сещам

П.П. Току-що гледах Карбовски, ще го намеря и ще гръмна тоя човек някой ден Обяснявах половин час какво е "педераст" и че не е обидна дума, понякога... Мазохистка

4avdar4e написа: Хъм, аз пък иначе я видях И всъщност ми стана много весело.. Колко сме жестоки хората, как свободата не е необходима на всеки и че кучетата са по-хора от хората

Това с англичанина ми си мержелеее, ама не се сещам

П.П. Току-що гледах Карбовски, ще го намеря и ще гръмна тоя човек някой ден Обяснявах половин час какво е "педераст" и че не е обидна дума, понякога... Мазохистка

Ми това с англичанина ми се стори сходно - като се видял свободен, се оказал женски.

А за свободата - на всеки, мисля, му е небходима илюзията за свобода.
На мен ми стана тъжно, защото кучето е стояло вързано десет години. Толкова време е трябвало да мине, преди да получи мааалко по-голямо пространство.

П.П. Аз пък гледах тук на Светла Петрова предаването и се чудех докога ще извират агенти.

Мнемозина написа: А за свободата - на всеки, мисля, му е небходима илюзията за свобода.

Историята е от много интересно място - клуба на АА. И много се замислих за наште си собствени затвори. И всъщност свободата не е ли принципно една голяма илюзия?? Тя не е ли в главата ни само? Визирам свободата vs. най-различните зависимости.

Мнемозина написа:На мен ми стана тъжно, защото кучето е стояло вързано десет години. Толкова време е трябвало да мине, преди да получи мааалко по-голямо пространство.

Да, за кученцето и на мен ми стана тъжно. Пък и се попитах как не са му атрофирали крайниците?? Но явно все пак е имало свобода на придвижване.. И се сетих за Зорбас (тоя прословут цитат, дето от години го издирвам), за веригата и свободата. Смисълът беше, че си мислим, че сме свободни, когато веригата ни просто е по-дълга и кръгозорът ни - маааааалко по-голям Ей ся пак ще потърся, че книгата е някъде по кашоните...

Мнемозина написа:П.П. Аз пък гледах тук на Светла Петрова предаването и се чудех докога ще извират агенти.

Това пък е толкова тъпо.. Днес четох интервю с шефа на Галерията за чуждестранно изкуство, как е попаднал в "оня" списък
По-добре Карбовски

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: А за свободата - на всеки, мисля, му е небходима илюзията за свобода.

Историята е от много интересно място - клуба на АА. И много се замислих за наште си собствени затвори. И всъщност свободата не е ли принципно една голяма илюзия?? Тя не е ли в главата ни само? Визирам свободата vs. най-различните зависимости.

Така е, да. Илюзия е. Но когато и в главите ни я няма... Не знам. Това е труден въпрос, който всеки решава сам и непрекъснато.
За мен поне човек трябва много добре да осъзнава смисъла на обвързаностите си (не казвам зависимости, нали), и да се радва на глътките свобода, които понякога ни се даряват.

4avdar4e написа:Да, за кученцето и на мен ми стана тъжно. Пък и се попитах как не са му атрофирали крайниците?? Но явно все пак е имало свобода на придвижване.. И се сетих за Зорбас (тоя прословут цитат, дето от години го издирвам), за веригата и свободата. Смисълът беше, че си мислим, че сме свободни, когато веригата ни просто е по-дълга и кръгозорът ни - маааааалко по-голям Ей ся пак ще потърся, че книгата е някъде по кашоните...

Едва ли. Тогава веригата пак ще ти се вижда къса и т.н.
На друго място е зрънцето.

4avdar4e написа:
Това пък е толкова тъпо.. Днес четох интервю с шефа на Галерията за чуждестранно изкуство, как е попаднал в "оня" списък
По-добре Карбовски

Тъпо е, разбира се, обаче преди тази тема имаше разговор с ББ. Нъц.
А пък тоя от Галерията - умрях от смях.
То тепърва ще се наслушаме на истории май..

П.П. Както ги заформихме цитатите, не знам как ще го продължим тоя диалог.

Мдаааа.... Хубава история.
Аз пък снощи гледах един филм. Ей така случайно, щото повечето филми не вървят на сървара ни... Та там един живял петдесет години вече, изведнъж разбира, че животът му го задушава, че жена му не го привлича изобщо и въобще, че животът му - от офиса вкъщи и т.н., е празен и пропилян. И тогава и той така - отвързан, напуска жена си и освободен от всички вериги се втурва в нощния живот навън. Разни мошеници и проститутки го разиграват, обират и пребиват, докато той не си продава халката, а с парите си купува нож... После, убеждавайки една сервитьорка как трябва да бъде себе си и свободна и просто да живее, така се разгорещява, че взема, че я убива.... И тъй. Още първата си нощ "на свобода" го арестуват и тикват в затвора. И там.... той взема, че става гей - разбира го малко насила в началото, ама все пак разбира, че цял живот това не му е било наред. И намира щастието си там, в затвора, като жена на един друг.
Та, искам да кажа, че свободата и секса явно имат връзка някаква...
Филмът е този, макар, че силно ме съмнява някой да го гледа, след като вече го разказах.

Историята за кучето и колко наистина прилича на човека много ми хареса.

vyara написа: Та, искам да кажа, че свободата и секса явно имат връзка някаква...

Ехааа, как го обобщи със замах.

Ама не е задължително.

Може да е свободата да потънеш в книга например.
Или свободата да гледаш навън през прозореца.
Свободата е вътрешно усещане и може да е свързана с всичко.

Мнемозина написа:

vyara написа: Та, искам да кажа, че свободата и секса явно имат връзка някаква...

Ехааа, как го обобщи със замах.

Ама не е задължително.

Може да е свободата да потънеш в книга например.
Или свободата да гледаш навън през прозореца.
Свободата е вътрешно усещане и може да е свързана с всичко.

то и секса е вътрешно усещане.
много добре го каза Верчето.
Браво Вере,пак шестица!

doktorka написа:

Мнемозина написа:
Ехааа, как го обобщи със замах.

Ама не е задължително.

Може да е свободата да потънеш в книга например.
Или свободата да гледаш навън през прозореца.
Свободата е вътрешно усещане и може да е свързана с всичко.

то и секса е вътрешно усещане.
много добре го каза Верчето.
Браво Вере,пак шестица!

Ще ме уморите с тия зависимости...

[
Ще ме уморите с тия зависимости... [/quote]

то тва с умората е "от възрастта"...

хихи...

doktorka написа:
то тва с умората е "от възрастта"...

хихи...

Тц.
Възрастта е от умората.
Затова, ако обичате, не ме уморявайте.
Още.

За мен най-странното в кучешката история беше, че се разбрало, че кучето е женско чак накрая. А всъщност по-странното е, че кучето го е разбрало тогава.
Казват, че всяка перцепция била двупосочна. Ако се държат с теб като с мъжко куче, започваш да си мислиш, че си мъжко куче...
И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.

vyara написа: Филмът е този, макар, че силно ме съмнява някой да го гледа, след като вече го разказах.

Аз със сигурност ще го потърся
Дет се вика, никога не е късно да станеш за резил:rotfl24::rotfl24:

vyara написа: И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.

Защото всъщност не можем да бъдем невъобразимо много неща.
Съм установила аз за себе си.
Може би още няколко, но не много на брой.
Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.

vyara написа:За мен най-странното в кучешката история беше, че се разбрало, че кучето е женско чак накрая. А всъщност по-странното е, че кучето го е разбрало тогава.
Казват, че всяка перцепция била двупосочна. Ако се държат с теб като с мъжко куче, започваш да си мислиш, че си мъжко куче...
И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.

Нали, нали??? Прекрасна история. С много послания, въпроси и отговори в нея..

vyara написа:За мен най-странното в кучешката история беше, че се разбрало, че кучето е женско чак накрая. А всъщност по-странното е, че кучето го е разбрало тогава.
Казват, че всяка перцепция била двупосочна. Ако се държат с теб като с мъжко куче, започваш да си мислиш, че си мъжко куче...
И изобщо странно е как решаваме да бъдем едни или други. Защото ние наистина можем да сме какво ли не, невъобразимо много неща. А стоим все там някъде, в диаметъра на въображаемия си синджир.

защото сме в обществото.
( това е основнто извинение)
защото е по -лесно
( това е най -правилното извинение)
защото сме мързеливи
( това си е чиста истина)

други въпроси?

Мнемозина написа: Защото всъщност не можем да бъдем невъобразимо много неща.
Съм установила аз за себе си.
Може би още няколко, но не много на брой.
Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.

Добре, че каза, че за себе си си го установила.
Ще се аргументирам простичко - не може да ти се дояде храна, от която не си опитвал. Нещо повече. Някои храни не се заобичват от първия път. И зависи и на колко години ги опитваш.
Но принципно съм убедена, че възможностите и избора ни са огромни и не подозираме дори колко.

vyara написа:

Мнемозина написа: Защото всъщност не можем да бъдем невъобразимо много неща.
Съм установила аз за себе си.
Може би още няколко, но не много на брой.
Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.

Добре, че каза, че за себе си си го установила.
Ще се аргументирам простичко - не може да ти се дояде храна, от която не си опитвал. Нещо повече. Някои храни не се заобичват от първия път. И зависи и на колко години ги опитваш.
Но принципно съм убедена, че възможностите и избора ни са огромни и не подозираме дори колко.

О, винаги внимавам какво пиша.

Да можеш да правиш безкрайно много неща е едно - а да бъдеш ти самата много неща е друго.
Също така има разлика между нещата, които можеш да правиш като възможност (защото това си е консумиране на нещо) и нещата, които можеш да правиш като способности (които именно са ограничени за всеки).
Просто сме говорели в различни коловози.

Мнемозина написа: Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.

Аз искам да съм космонавт, ама не мога.
И мога да съм преподавател, примерно, ама не искам.
И т.н.

Пиша си, колко да не зАспя..

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.

Аз искам да съм космонавт, ама не мога.
И мога да съм преподавател, примерно, ама не искам.
И т.н.

Пиша си, колко да не зАспя..

Да, за нещо такова говорех.

Ама космонавт не ща, ще стана въртоглава.
То и за преподавателя май се отнася същото...

vyara написа:

Мнемозина написа: Защото всъщност не можем да бъдем невъобразимо много неща.
Съм установила аз за себе си.
Може би още няколко, но не много на брой.
Има неща, които не са ми дадени - и толкова.
Има неща, които мога да бъда, но не искам.
И т.н.

Добре, че каза, че за себе си си го установила.
Ще се аргументирам простичко - не може да ти се дояде храна, от която не си опитвал. Нещо повече. Някои храни не се заобичват от първия път. И зависи и на колко години ги опитваш.
Но принципно съм убедена, че възможностите и избора ни са огромни и не подозираме дори колко.

както мъж ми казва :"според теб"...( туй за Мнемо)

изборът ни е ограничен от собствените ни възприятие С или БЕЗ синджир.

и туй то!

Мнемозина написа: О, винаги внимавам какво пиша.

Да можеш да правиш безкрайно много неща е едно - а да бъдеш ти самата много неща е друго.
Също така има разлика между нещата, които можеш да правиш като възможност (защото това си е консумиране на нещо) и нещата, които можеш да правиш като способности (които именно са ограничени за всеки).
Просто сме говорели в различни коловози.

Говорех за всички неща - и като способности (щом нещо ти харесва, няма нужда да си гений), и като импулсивни желания за консумиране на преживявания, и като места, където искаме да бъдем. Изобщо различни роли във всякакви аспекти. Ние обаче в един определен момент решаваме, че знаем достатъчно за себе си, без да сме опитали и разучили всичко. Такова нещо като да бъдеш себе си няма, според мен, защото никой не знае кой е всъщност (тези, които си мислят, че знаят, твърде много се идентифицират с определена роля/и).

doktorka написа: защото сме в обществото.
( това е основнто извинение)
защото е по -лесно
( това е най -правилното извинение)
защото сме мързеливи
( това си е чиста истина)

други въпроси?

Някъде можеше да вместиш и страха - все пак основен човешки инстинкт.

vyara написа: Говорех за всички неща - и като способности (щом нещо ти харесва, няма нужда да си гений), и като импулсивни желания за консумиране на преживявания, и като места, където искаме да бъдем. Изобщо различни роли във всякакви аспекти. Ние обаче в един определен момент решаваме, че знаем достатъчно за себе си, без да сме опитали и разучили всичко. Такова нещо като да бъдеш себе си няма, според мен, защото никой не знае кой е всъщност (тези, които си мислят, че знаят, твърде много се идентифицират с определена роля/и).

И ти си права, но не съвсем.
Защото ако трябва да минеш през трупове, за да опиташ и разучиш всичко за себе си, ще го направиш ли?
Примерът е малко краен, разбира се, но пък е ясен. И нямам предвид външни обстоятелства, а вътрешния ти избор - който неминуемо ще е част от теб или от твоята роля.

vyara написа:

doktorka написа: защото сме в обществото.
( това е основнто извинение)
защото е по -лесно
( това е най -правилното извинение)
защото сме мързеливи
( това си е чиста истина)

други въпроси?

Някъде можеше да вместиш и страха - все пак основен човешки инстинкт.

иии забравих го...
ма може да се вмести в графата "общество" и страха да бъдеш различен ( в какъвто и да е аспект)

doktorka написа:
изборът ни е ограничен от собствените ни възприятие С или БЕЗ синджир.

и туй то!

Сещам се пак за нещо от "What the bleep..." - за онези пилци, отгледани в среда само с вертикални (или хоризонтални, едно от двете) линии. Пуснати по-късно в нормална среда, те "не виждат" хоризонталните линии.
Така, че възприятия не могат да се изградят със синджира на врата.

[
И ти си права, но не съвсем.
Защото ако трябва да минеш през трупове, за да опиташ и разучиш всичко за себе си, ще го направиш ли?
Примерът е малко краен, разбира се, но пък е ясен. И нямам предвид външни обстоятелства, а вътрешния ти избор - който неминуемо ще е част от теб или от твоята роля.[/quote]

зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно

vyara написа:Такова нещо като да бъдеш себе си няма, според мен, защото никой не знае кой е всъщност (тези, които си мислят, че знаят, твърде много се идентифицират с определена роля/и).

О, има, има
Странното е, че биваш себе си в най-трудните моменти. Тогава се вижда кой колко струва всъщност.. Не е до роля...

vyara написа:

doktorka написа:
изборът ни е ограничен от собствените ни възприятие С или БЕЗ синджир.

и туй то!

Сещам се пак за нещо от "What the bleep..." - за онези пилци, отгледани в среда само с вертикални (или хоризонтални, едно от двете) линии. Пуснати по-късно в нормална среда, те "не виждат" хоризонталните линии.
Така, че възприятия не могат да се изградят със синджира на врата.

то верно сме кокошки ..ма ти чак пък толко!
бива ли ма ,верче!

не съм съгласна с горния пример.
ние говорим за хора ,които имат съзнанието да различат възможностите които им се представят ....
а не за пилци,които предимно разчитат на инстинкти ...
те виждат линиите с очите си.
само кората отзад не ги възприема...( ма тва е друг въпрос...)

doktorka написа: зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно

Хъм, аз пък си мисля, че ние си живеем с нашата си ценностна координатна система. И в труден момент точно тя ни помага. Защото не сме деца. Градили сме дълги години нещо, което не може да се срине и преоцени лесно...

Мнемозина написа: И ти си права, но не съвсем.
Защото ако трябва да минеш през трупове, за да опиташ и разучиш всичко за себе си, ще го направиш ли?
Примерът е малко краен, разбира се, но пък е ясен. И нямам предвид външни обстоятелства, а вътрешния ти избор - който неминуемо ще е част от теб или от твоята роля.

На толкова неясен въпрос мога да отговоря само с не.

.. Не е до роля...[/quote]

а е до инстинкт за самосъхранение ...
тогава се знае кой си и какъв си...

4avdar4e написа:

doktorka написа: зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно

Хъм, аз пък си мисля, че ние си живеем с нашата си ценностна координатна система. И в труден момент точно тя ни помага. Защото не сме деца. Градили сме дълги години нещо, което не може да се срине и преоцени лесно...

координатна система...ама нали има едни таквизи точки..
"тук съм била".."там съм била"...
тези точки ,ако ги изтриеш..немаш ориетир...( точките да се приравнят на трупове,пистолета на гумичка..и така..всички знайм че си пацифист..)

4avdar4e написа:

doktorka написа: зависи чии са труповете..( образно казано)
ако са "труповете" на собствените ти ценности ....
тогава започваш наново и опознаваш себе си като един нов човек след като срутиш старата ценностна система...
примерно

Хъм, аз пък си мисля, че ние си живеем с нашата си ценностна координатна система. И в труден момент точно тя ни помага. Защото не сме деца. Градили сме дълги години нещо, което не може да се срине и преоцени лесно...

Да, точно затова говорех.
И не че няма оспорими ценности, но все пак.
Градили сме себе си и в немалка степен е било наш избор да го правим в определена посока. И кога и защо трябва да се разрушаваме?
Изобщо стигаме до въпроса за интегритета.

Да, точно затова говорех.
И не че няма оспорими ценности, но все пак.
Градили сме себе си и в немалка степен е било наш избор да го правим в определена посока. И кога и защо трябва да се разрушаваме?
Изобщо стигаме до въпроса за интегритета. [/quote]

о..нема такъв...
спира да се вътри земата...изчезва гравитацията...ние политаме в космоса ...и се разпадаме на части..никъв интегритет...
приложи това към всекиденевието.
рухва ти изградения свят ( възприятие с или без въже)
оказваш се извън определените граници
и се разпадаш...
освен ако нямаш скафандър с кислород...
( образно казано)
т/.е си помислила преценила,видяла, очаквала и си поготвена за това рухване...


толкова с интегритета...

doktorka написа: о..нема такъв...
спира да се вътри земата...изчезва гравитацията...ние политаме в космоса ...и се разпадаме на части..никъв интегритет...
приложи това към всекиденевието.
рухва ти изградения свят ( възприятие с или без въже)
оказваш се извън определените граници
и се разпадаш...
освен ако нямаш скафандър с кислород...
( образно казано)
т/.е си помислила преценила,видяла, очаквала и си поготвена за това рухване...


толкова с интегритета...

Ако правилно съм те разбрала, то трябва да ти споделя, че интегритетът е точно това, което те спасява, когато собственият ти свят... хайде да не рухва, ами да се е разтресъл нещо.

[толкова с интегритета...[/quote]

Ако правилно съм те разбрала, то трябва да ти споделя, че интегритетът е точно това, което те спасява, когато собственият ти свят... хайде да не рухва, ами да се е разтресъл нещо. [/quote]

зависи от катаклизма...от каква величина е
и както казах ,ако имаш скафандър-може и да оцелееш цял,
а скафандърът е дело твое...
от вътре може да се ахм...нали от страх...и да дишаш едва едва...ама ще оживееш...
защото си си построил скафандър.

doktorka написа: зависи от катаклизма...от каква величина е
и както казах ,ако имаш скафандър-може и да оцелееш цял,
а скафандърът е дело твое...
от вътре може да се ахм...нали от страх...и да дишаш едва едва...ама ще оживееш...
защото си си построил скафандър.

Ми нали това ти казвам: интегритетът е скафандърът. Да знаеш като правиш нещо, защо го правиш и каква своя вътрешна необходимост следваш - за да се съхраниш.

Поне според мен.

И какво стана с неограничените възможноти? Пак ги отсвирихме.
Защото е много лесно да си мислиш, че си възможно-променлив, когато светът ти е стабилен. Обаче като не е, става различно.

И какво стана с неограничените възможноти? Пак ги отсвирихме.
Защото е много лесно да си мислиш, че си възможно-променлив, когато светът ти е стабилен. Обаче като не е, става различно. [/quote]

е как какво става?!
цял Космос!
особено като си имаш скафандър...