Едни такива, малко стари...

[ELBI]

... мисли...

Отхвърлих ги, не исках...
Ненаситна сила – даже демонична, наложи ми.
Огледах се. Признах – на себе си.
Дори на съвеста си!

Мечти човешки – отхвърлени със страх,
желания неистови и пориви далечни
като свободни птици – отиват си с есента...

Годините изпълнени на сцената,
уж истина, а често само
грим, костюм и маска.
Все някой, който иска да си ти,
а истинското ти – къде остава?

Изпяваш ноти, образи създаваш...
Покланяш се. Цветя, аплаузи...
А съвеста – дали тя друг живот поема?
Без самота – самотен?
Или самичък – просто по-богат?
Запълнени са дните - месеци напред,
Защо се луташ - кое е мое? И кой съм аз?

Дали са паралелни – два свята тъй различни?
И двата искат, взимат все от мен!

Обичах, съжалявах, дали и съгрешавах?
Изпитвах страх и тихо колебание,
импулси, пориви и хаос – с много слава,
и вихър от успехи и...даже странно щастие,
но с болката – безмилостна – проклятие?

Копнежа тихичко за миг мълчание
във вечността да отнеса, без страх от неизвестността,
без угризения...

Миг волен –сладостно вълнение, безумни, страстни нощи и ...
тъй нежен, топъл, галещ слънчев ден.

Стремеж-жерава, без да ме изпепелява,
И да – най-сетне вече да призная...

О, струва си, че дишам – в метежа...та даже изтощен да страдам,
но го силно аз усещам – все пак живея!

Да се отпусна, да разреша ...да ме прегърне – ръката нежна...и далечна...
човешко всичко е – каквото ще да става!
Благословенно е да се обича и щедро обичта да се дарява!

[БОЙКО БОРИСОВ]

усмихна ме:)
абе не е лесно да си жив, но май все пак си струва

[БОЙКО БОРИСОВ]

къде да я дяна тази любов бездомна
пъдя я, крия я, отричам, там е
натрапница в тихия дом
подпали го
моля я
блещи се гола на месечина в думи и усмивки
не ще
как да убия невменяем
който вярва че луната и слънцето танцуват
и няма ден и нощ, да - не
вижда ги ето там
прегърнати
винаги - завинаги
в своя дом без дом

[ELBI]

къде да я дяна тази любов бездомна
пъдя я, крия я, отричам, там е
натрапница в тихия дом
подпали го
моля я
блещи се гола на месечина в думи и усмивки
не ще
как да убия невменяем
който вярва че луната и слънцето танцуват
и няма ден и нощ, да - не
вижда ги ето там
прегърнати
винаги - завинаги
в своя дом без дом

Крият се в нас...
излизат неочаквано и без покана
понякога избухват без искра
понасят ни във вихъра на танца
и не заспиват в нашите тела

....

уж пролетта поражда много чувства,
а ето - есента отгледала ги е
и няма как да се потулят
излизат, тичат, викат и горят!