Понеже ви няма,

[Мнемозина]

(заглавието има леко възмутена нотка)
сега е моментът да пусна нещо за четене.

Заповядайте!

[esti]

Винаги съм подозирала, че Ицко Финци не е.....съвсем сам.

[Мнемозина]

Винаги съм подозирала, че Ицко Финци не е.....съвсем сам.

Не знам какво точно влагаш в това "не съвсем сам" - сигурно има нещо такова, но за мен то е необходимото, за да бъде толкова голям актьор и страшно интелигентен човек едновременно.
Много го харесвам.

[esti]

Винаги съм подозирала, че Ицко Финци не е.....съвсем сам.

Не знам какво точно влагаш в това "не съвсем сам" - сигурно има нещо такова, но за мен то е необходимото, за да бъде толкова голям актьор и страшно интелигентен човек едновременно.
Много го харесвам.

За всеки гений да "не е съвсем сам" е неоходимо условия, за да е такъв, какъвто е.
Що се отнася до Ицко за съжаление не споделям особено мнението, че е много голям актьор - може и да е голям де, но на мен не ми пасва нещо.
Като за човек, не мога да кажа - не го познавам.

А "не е съвсем сам" отнесено за него означава, че......абе той си го казва накрая.
И винаги му е личало....

[4avdar4e]

Що се отнася до Ицко за съжаление не споделям особено мнението, че е много голям актьор - може и да е голям де, но на мен не ми пасва нещо.

Ести, може би просто не си го гледала на театрална сцена... Той, как да го кажа, изпълва пространството около себе си:blink:

П.П. Горките му три преводачки

[Мнемозина]

За всеки гений да "не е съвсем сам" е неоходимо условия, за да е такъв, какъвто е.
Що се отнася до Ицко за съжаление не споделям особено мнението, че е много голям актьор - може и да е голям де, но на мен не ми пасва нещо.
Като за човек, не мога да кажа - не го познавам.

А "не е съвсем сам" отнесено за него означава, че......абе той си го казва накрая.
И винаги му е личало....

Големият актьор се определя от това дали успява да пасве на героите си - преди всичко.

Ето, разказвам ти:
Ицко Финци е с много тънка чувствителност и особен, малко макабрен пиетет към абсурда на делничното, пък и на живота изобщо. Сигурно близките му контакти с Едуард Захариев имат немалка роля за това.

[4avdar4e]

Заповядайте!

Благодаря!

Не предполагах, че Ицко Финци може и да пише така увлекателно..

[Мнемозина]

Заповядайте!

Благодаря!

Не предполагах, че Ицко Финци може и да пише така увлекателно..

Ами аз не се сещам дали съм чела нещо друго от него.
Ако да, то ще е било пак по културите, ама...

[4avdar4e]

макабрен

Тази дума не я знаех

[esti]

Не, не искам да споря с вас.
Всеки има право на вкус и собствен поглед.
Махам се от темата.

[4avdar4e]

Ами аз не се сещам дали съм чела нещо друго от него.
Ако да, то ще е било пак по културите, ама...

Имах изнапредвид, че изобщо не съм подозирала, че може да пише, пък и увлекателно освен това. Увлекателно, както играе. Нещо такова...

П.П. Много го мързи мозъка ми, че и ръцете.

[Мнемозина]

Махам се от темата.

Недей, бе, то няма кой друг да влезе.

[esti]

Махам се от темата.

Недей, бе, то няма кой друг да влезе.

Ама не ми се спори, макар да имам какво да кажа за така наречените големи актьори и напасването им с образите, но съм болна и температурата ми замъглява мозъка.
Но ще се навъртам и ще ви чета с парещи очи....

[Дядо Капинчо]

...

[4avdar4e]

Големият актьор се определя от това дали успява да пасве на героите си - преди всичко.

Аз пък си мислех (щото няколко часа вече си разсъждавам над туй ... есе), че има и обратното действие - актьорът напасва ролята към себе си и заживяват в симбиоза. За много от големите съм чела, че когато "влязат в роля", се махат от близките си (то повече и семейства нямат де, ама тва друга тема), защото стават различни хора..

П.П. Глей ся, моля ти се за ква глупост се сетих Имаше един филм, комедия, "Смокингът" с Джаки Чан. Та там като облечеше въпросният смокинг ставаше почти свръх-човек, което обаче му се отрази и когато беше без него.. Та някаква такава асоциация правя и аз за големите артисти

[Мнемозина]

Как така ме няма !?!?!? (силно възмутена нотка)

Прочетох го, но не разбрах "какво е искал да каже авторът". Всъщност не беше лошо, че го прочетох. Отдавна не съм чел подобни неща. Абстракция някаква ... колаж ... Замислям се за себе си. И аз съм толкова луд понякога (когато си мисля, че съм най-разумен). Какво е човекът? Защо е човекът. По Animal planet гледам маймуни. Дали не са по-умни от нас? Дали не са по-щастливи? Местни туземци (тавтология? (с в или ф?)) с издути кореми. Смеят се безгрижно. Имат ли грижи? Еня ли ги е за старостта? Как я карат без нет? На Ботев пак заваля сняг, а Марагидик е огрян от слънце ...

Отивам да цепя дърва за камината ...

Тук съм. Не ме няма!:mad:
Засега ...

Ами няма те, цепиш дърва или седиш вече пред камината.

Малко ми е несвойствено да обяснявам какво е искал да каже авторът.
Преди всичко е разказал за работата си върху този филм, само че очевидно не е казал само това.

А маймуните... дали и как се измерва щастието, че да си го сравним с тях?
И дали истинското щастие не е изстраданото щастие - което при маймуните не знам дали се получава.

[Мнемозина]

Големият актьор се определя от това дали успява да пасве на героите си - преди всичко.

Аз пък си мислех (щото няколко часа вече си разсъждавам над туй ... есе), че има и обратното действие - актьорът напасва ролята към себе си и заживяват в симбиоза. За много от големите съм чела, че когато "влязат в роля", се махат от близките си (то повече и семейства нямат де, ама тва друга тема), защото стават различни хора..

П.П. Глей ся, моля ти се за ква глупост се сетих Имаше един филм, комедия, "Смокингът" с Джаки Чан. Та там като облечеше въпросният смокинг ставаше почти свръх-човек, което обаче му се отрази и когато беше без него.. Та някаква такава асоциация правя и аз за големите артисти

Уф, ако знаеш само каква купчина мисли ми минаха през главата още преди да го напиша това изречение, но ме домързя да ги събирам.
Да, точно това всъщност казва и Ицко Финци.
Но аз се сетих и за това, че някои актьори са особено добри, когато работят с конкретни режисьори и че там също се получава симбиоза.

[Мнемозина]

Махам се от темата.

Недей, бе, то няма кой друг да влезе.

Ама не ми се спори, макар да имам какво да кажа за така наречените големи актьори и напасването им с образите, но съм болна и температурата ми замъглява мозъка.
Но ще се навъртам и ще ви чета с парещи очи....

Хайде оздравявай и ела да кажеш.

[esti]

Хайде оздравявай и ела да кажеш.

До тогава ще забравя
А и наистина не ми се влиза в спор, а ако пиша ще се наложи, защото не съм съгласна с почти нищо от това, което пишете.
Нямам сили, а и няма смисъл.

[Мнемозина]

До тогава ще забравя
А и наистина не ми се влиза в спор, а ако пиша ще се наложи, защото не съм съгласна с почти нищо от това, което пишете.
Нямам сили, а и няма смисъл.

Това да нямаш сили си е оправдание.
Но че няма смисъл - не съм съгласна.
На мен пък ми е интересно какво би казала.
Но първо оздравей, пък после ще видим.

Аз пък напоследък си мечтая да съм си свършила работата и неотложностите да изкарам един грип на спокойствие.
Ама плещя глупости...

[Дядо Капинчо]

...

[Мнемозина]

За артистите ...

Добрите ме разплакват или разсмиват. Карат ме да повярвам, че са това, което играят. Моето си мнение е, че никой артист не може да изиграе това, което не е (поне малко) самия той и колкото характерът на героя се приближава до някоя от личностите на артиста, толкова по-сполучлива е ролята. Малък пример. За мен Бай Ганьо е Георги Калоянчев и обратното. Представете си Наум Шопов или Коста Цонев като Бай Ганьо. Ми не става.

Не обичам да гледам (слушам) артистите извън сцената/екрана. Разваля ми се магията. Тогава те стават едни малки, злободневни човечета с малък кръгозор (с малки изключения). След като съм гледал артист извън сцената, той доста време ми е като разкрит фокус.
Май така е с всички (малки или големи) гении. Извън своята сфера те са по-ограничени от средностатистическия интелигентен негений. Може би защото изливат цялата си енергия в една посока.

Харесвам Ицхак Финци. Особен е, но това за мен го прави по-интересен. ЗА мен той е един от АРТИСТИТЕ на България.

Е, да, ама тук значение има и визията.
Изобщо връзката външност - характер е нещо много особено.

Има ли връзка между втората и третата част на постинга ти?

[Дядо Капинчо]

...

[esti]

Това да нямаш сили си е оправдание.
Но че няма смисъл - не съм съгласна.
На мен пък ми е интересно какво би казала.
Но първо оздравей, пък после ще видим.

Аз пък напоследък си мечтая да съм си свършила работата и неотложностите да изкарам един грип на спокойствие.
Ама плещя глупости...

Ми няма смисъл, защото ще спорим за неща, за които всеки е прав за себе си.
Различни сме, с различна чувствителност, с различни потребности...
Ще преливаме от пусто в празно, а няма смисъл, защото темата беше едно споделяне от теб и нека така да си остане.

[Мнемозина]

Има ли връзка между втората и третата част на постинга ти?

Връзката е до толкова, доколкото втората част (за мен) е валидна и за Ицко, макар и в по-малка степен. Той е по-широк от други артисти с музикалните си умения и импровизациите на естрадна сцена. По-дълбок ми е, по философ ли да кажа. Та в тоя аспект той клони и към изключенията на втория абзац. Малко си противореча като че ли, ама гледам едновременно и айдълите и се расейвам.

С третия абзац искам да кажа, че той ми е по-специален, като да речем Наум Шопов (в него също виждам някаква "лудост"), като Руси Чанев (и той ми е луд). Що ли си падам по лудите?:roll:

Ясно, разбрах те. И точно затова попитах - защото тази статия пък за мен показва цялата тая амалгама между земното, телесното и "гениалното", начина на влияние от едното към другото и обратно.
И как самият той ги преживява и предизвиква, и в никакъв случай не бих казала, че това е опростяване.

Тези двамата и на мен са ми по същия начин луди.
Не - просто определяш като луди тези, които ти допадат.

[Мнемозина]

Различни сме, с различна чувствителност, с различни потребности...

Знам, точно затова ми е интересно как го виждаш.

С тебе сега спорим дали да спорим или да не спорим.

[Дядо Капинчо]

...

[esti]

Знам, точно затова ми е интересно как го виждаш.

С тебе сега спорим дали да спорим или да не спорим.

Ама много си упорита.
Ми, като психически нестабилен човек съм го виждала винаги....да не кажа луд.
И сина му така виждам.

За мен голям актьор е този, който може да играе. Да ме убеди, че е точно това, за което се представя на сцената.
А той не играе странен, особен, луд човек - той просто си е такъв.
Това не е актьорство.
И за да не излезе, че говоря така само, защото не го харесвам, веднага ще дам пример за актриса, която НЕ харесвам, но признавам за голяма - Мерил Стрийп.
Не я харесвам, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не е добра актриса.

Не знам, защо но докато пишех горното се сетих за една сцена от "Белият Бим - черното ухо".
Та там В. Тихонов беше седнал на някаква полянка до едно дърво, вече с новото си кученце.
Е такава игра без думи дръпна тогава - само с очи говореше и внушаваше. И то за някакви си минутки.
Може би се сетих за тази сцена, защото някак не мога да си представя Ицко да ми внуши само с очи нещо различно от някаква лудост, която извира от него и не е никак престорена - това и от линка става ясно.

И повече няма да споря с теб, дали да спорим!

[Мнемозина]

...

Знаеш ли, много ми липсват старите артисти, такива, каквито бяха преди 15-20 години. Сега, като ги гледам някак ми става мъчно за тях - остарели и "изпаднали от класацията". Имам над 150 български филма и си ги гледам от време на време, но пак ми става мъчно, особено за тези, които ги няма вече, като Невена Коканова, Гец, Бинев, да не изреждам.

Може и от новите да има добри, но аз не ги знам, а и някак си нарочно не ги допускам до себе си.

Има, има добри, но са някак по друг начин добри.

[Мнемозина]

Ама много си упорита.
Ми, като психически нестабилен човек съм го виждала винаги....да не кажа луд.
И сина му така виждам.

За мен голям актьор е този, който може да играе. Да ме убеди, че е точно това, за което се представя на сцената.
А той не играе странен, особен, луд човек - той просто си е такъв.
Това не е актьорство.
И за да не излезе, че говоря така само, защото не го харесвам, веднага ще дам пример за актриса, която НЕ харесвам, но признавам за голяма - Мерил Стрийп.
Не я харесвам, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не е добра актриса.

Не знам, защо но докато пишех горното се сетих за една сцена от "Белият Бим - черното ухо".
Та там В. Тихонов беше седнал на някаква полянка до едно дърво, вече с новото си кученце.
Е такава игра без думи дръпна тогава - само с очи говореше и внушаваше. И то за някакви си минутки.
Може би се сетих за тази сцена, защото някак не мога да си представя Ицко да ми внуши само с очи нещо различно от някаква лудост, която извира от него и не е никак престорена - това и от линка става ясно.

И повече няма да споря с теб, дали да спорим!

Точно това беше другото, което си мислех, но не написах на Чавето, донякъде го споменах към Капинчо - за амплоато на артиста. Много е любопитно това.
Май единственият актьор, който действително е като хамелеон и понякога ми се е налагало да се взирам да открия бенката, за да го разпозная - това е Робърт де Ниро.

А Ицко Финци... ти разпознаваш като неуравновесеност, особеност, лудост една болезнена свръхчувствителност.

Сега не разбрах: последно спорим ли или не спорим?

[doktorka]

. И то за някакви си минутки.
Може би се сетих за тази сцена, защото някак не мога да си представя Ицко да ми внуши само с очи нещо различно от някаква лудост, която извира от него и не е никак престорена - това и от линка става ясно.


прочетох го.
като стигнахме до клетките дето се втечняват и ми идеше да....туй ще ви го спестя..:)

та съгласна съм с ести.
не ми импонира Ицко Финци.

[esti]

Точно това беше другото, което си мислех, но не написах на Чавето, донякъде го споменах към Капинчо - за амплоато на артиста. Много е любопитно това.
Май единственият актьор, който действително е като хамелеон и понякога ми се е налагало да се взирам да открия бенката, за да го разпозная - това е Робърт де Ниро.

А Ицко Финци... ти разпознаваш като неуравновесеност, особеност, лудост една болезнена свръхчувствителност.

Сега не разбрах: последно спорим ли или не спорим?

Амплоато си е амплоа. Това много зависи и от таланта, визията и не на последно място късмета.
А спорим единствено за това, че ти наричаш някакво психично заболяване "болезнена чувствителност", а аз го приемам за диагноза.
Освен това аз лично не виждам, какво толкова хубаво има в една болезнена свръхчувствителност. Това е крайност, дори отклонение.
Аз не съм човек на крайностите, консервативна съм и трудно излизам от рамките, правилата и пр.
Класиката. Обичам класиката и често нещата извън рамките на класическото ми идват трудносмилаеми.
Това е и обяснението на различното ми усещане спрямо това, което ти усещаш в Ицко.

[Мнемозина]

Амплоато си е амплоа. Това много зависи и от таланта, визията и не на последно място късмета.
А спорим единствено за това, че ти наричаш някакво психично заболяване "болезнена чувствителност", а аз го приемам за диагноза.
Освен това аз лично не виждам, какво толкова хубаво има в една болезнена свръхчувствителност. Това е крайност, дори отклонение.
Аз не съм човек на крайностите, консервативна съм и трудно излизам от рамките, правилата и пр.
Класиката. Обичам класиката и често нещата извън рамките на класическото ми идват трудносмилаеми.
Това е и обяснението на различното ми усещане спрямо това, което ти усещаш в Ицко.

Да, сигурно е така.
Наистина за мен такива хора имат някаква особена дълбочина и наистина тя е трудно смилаема.
Но ми харесва, вълнува ме.
Такива хора в изкуството имат особено място.

[esti]

Да, сигурно е така.
Наистина за мен такива хора имат някаква особена дълбочина и наистина тя е трудно смилаема.
Но ми харесва, вълнува ме.
Такива хора в изкуството имат особено място.

Мнемо, само не ми казвай, че в изкуството всички "големи" са с диагнози, защото тогава наистина ще пренебрегна собствената си грипозна диагноза и геройски ще се опълча срещу теб в лют спор.

[Мнемозина]

Да, сигурно е така.
Наистина за мен такива хора имат някаква особена дълбочина и наистина тя е трудно смилаема.
Но ми харесва, вълнува ме.
Такива хора в изкуството имат особено място.

Мнемо, само не ми казвай, че в изкуството всички "големи" са с диагнози, защото тогава наистина ще пренебрегна собствената си грипозна диагноза и геройски ще се опълча срещу теб в лют спор.

Зависи коя зодия са.

Не бе, зависи какво разбираш под "диагноза".
И какво разбираш под "големи".

Всички големи - не само в изкуството - са малко или много извън нормалното и това може да бъде четено и като диагноза.

[esti]

Зависи коя зодия са.

Не бе, зависи какво разбираш под "диагноза".
И какво разбираш под "големи".

Всички големи - не само в изкуството - са малко или много извън нормалното и това може да бъде четено и като диагноза.

Не, не - тук не става дума за някакво мое или твое тълкование за диагноза.
Човека сам си казва, че се е лекувал.
И "извън нормата" и това да имаш медицинска епикриза са много различни неща.
Виж, не отричам качествата на Ицко - жив и здрав да е!
Но тази му диагноза прекалено много се натрапва и набива в очи и засенчва таланта му.
Ти вероятно мислиш по точно обратния начин, затова пак да кажа - няма смисъл да спорим.

[Мнемозина]

Не, не - тук не става дума за някакво мое или твое тълкование за диагноза.
Човека сам си казва, че се е лекувал.
И "извън нормата" и това да имаш медицинска епикриза са много различни неща.
Виж, не отричам качествата на Ицко - жив и здрав да е!
Но тази му диагноза прекалено много се натрапва и набива в очи и засенчва таланта му.
Ти вероятно мислиш по точно обратния начин, затова пак да кажа - няма смисъл да спорим.

Ма ние не спорим, бе, жена, не разбра ли? Говорим си само.
Бих спорила само ако "диагноза" има отрицателно натоварване в мненията ти, но досега не съм го усетила да е така.

Да, за мен ако дори и да има диагноза, тя е следствие, а не причина.

[esti]

Ма ние не спорим, бе, жена, не разбра ли? Говорим си само.
Бих спорила само ако "диагноза" има отрицателно натоварване в мненията ти, но досега не съм го усетила да е така.

Да, за мен ако дори и да има диагноза, тя е следствие, а не причина.

И все пак, дали следствие или причина, никога не трябва да се пренебрегва факта, че е диагноза.

Не спорим ли?
Язък! Мислех, ако се запаля и заспоря, може и да се изпотя и да оздравея.

[Мнемозина]

И все пак, дали следствие или причина, никога не трябва да се пренебрегва факта, че е диагноза.

Не спорим ли?
Язък! Мислех, ако се запаля и заспоря, може и да се изпотя и да оздравея.

Ей начи... после аз съм била упорита.
Може да е диагноза, но пък резултатите от нея са добри.

На теб ти дойде спорната муза, но аз съм една изтощена жена и трябва да си лягам.
С други думи, уви, вече е късно да участвам в оздравителната процедура.

Лека нощ и до утре да ти е минало!
Тръгнала да спори... аммаха!

[esti]

Ей начи... после аз съм била упорита.
Може да е диагноза, но пък резултатите от нея са добри.

На теб ти дойде спорната муза, но аз съм една изтощена жена и трябва да си лягам.
С други думи, уви, вече е късно да участвам в оздравителната процедура.

Лека нощ и до утре да ти е минало!
Тръгнала да спори... аммаха!

Не, и аз нямам муза, честно!
Сега си сложих едни лютиви капки в носа и също ще се оттеглям да си страдам от собствените диагнози.

Лека нощ!
И до утре да си станала не изтощена!