Мисля си за този филм от вчера, покрай темата на Грийн. Аз бих си купила книгата, аз не бих дочела разказа.. Толкова са субективни въпросите. Дали ще четеш Фокнър или Куельо, а дали ще коментираш стила...
Няма значение всъщност какво си мисля, само исках да разкажа един епизод от филма. За усещането за изкуство.
Джулия Робърт преподава изкуство и още на първата лекция колежанките и разказаха играта - показва им произведение и те започват да цитират: художникът е еди-кой-си, произведението ... впечатляващо е еди-кое-си...
Черпя ви с любимата ми сцена от филма - слънчогледите.

