Изкуството никога не се завършва, то
Публикувано на: 08.06.08, 18:50
просто се изоставя!
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи
Защото изкуството е вечно, то не свършва. Само влизаш в този красив свят, после излизаш. Влизаш-излизаш, влизаш-излизаш... ох.. Но не свършваш! Таковата...Rain написа:![]()
vyara написа: Влизаш-излизаш, влизаш-излизаш... ох.. Но не свършваш! Таковата...
Единият изкуство, другият творец. И обратно. Жевот!esti написа:Харесва ми.
И си помислих, че всеки човек в някакъв момент от живота си е бил......изкуство.
Не.vyara написа:Защото изкуството е вечно, то не свършва. Само влизаш в този красив свят, после излизаш. Влизаш-излизаш, влизаш-излизаш... ох.. Но не свършваш! Таковата...Rain написа:![]()
Нали, Рем?
Ахъм, важното е, че с това нищо не свършва....т.е. не се завършва.vyara написа:Единият изкуство, другият творец. И обратно. Жевот!esti написа:Харесва ми.
И си помислих, че всеки човек в някакъв момент от живота си е бил......изкуство.
А кой може да каже, че конкретен продукт на изкуството е завършен и следващия щрих не би го направил ощо по-добър?Rain написа:Така погледнато - да, но ако сложим изкуство=конкретен продукт ... не ми харесва.
И накрая се изнервя и я сритва в ъгъла... (т'ва - творбата):lol:Мнемозина написа:Не.vyara написа:Защото изкуството е вечно, то не свършва. Само влизаш в този красив свят, после излизаш. Влизаш-излизаш, влизаш-излизаш... ох.. Но не свършваш! Таковата...Rain написа:![]()
Нали, Рем?
Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство.
Хъм. Винаги има един момент, в който трябва да спреш с "подобренията".Мнемозина написа: Не.
Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство.
... или по-лош.Капинчо написа:А кой може да каже, че конкретен продукт на изкуството е завършен и следващия щрих не би го направил ощо по-добър?Rain написа:Така погледнато - да, но ако сложим изкуство=конкретен продукт ... не ми харесва.
Ами и така може.Амаранта написа:И накрая се изнервя и я сритва в ъгъла... (т'ва - творбата):lol:Мнемозина написа: Не.
Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство.
Или я хвърля на тавана и някой правнук става милионер.Амаранта написа:
И накрая се изнервя и я сритва в ъгъла... (т'ва - творбата):lol:
Е то това е изоставянето. Или?vyara написа:Хъм. Винаги има един момент, в който трябва да спреш с "подобренията".Мнемозина написа: Не.
Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство.
Мнемозина написа:Не.
Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство.
А съществува ли такъв творец, който знае ТОЧНО кога да спре? Творецът просто в един момент изоставя творбата си когато желанието да постигне нещо се уравновеси с невъзможността да постигне повече.Амаранта написа:
... или по-лош.
Изкуство е да усетиш кога да спреш.
Втория вид са по-скоро занаятчии. Така мисля.Мнемозина написа:
Аз обаче си мисля, че има различни творци.
За някои творчеството е процес, търсене. А други носят готовия резултат в главата си и само го "въплътяват" в нещо, постигат го.
Леонардо очевидно е бил от първите.
Може би.Мнемозина написа:Е то това е изоставянето. Или?vyara написа:Хъм. Винаги има един момент, в който трябва да спреш с "подобренията".Мнемозина написа: Не.
Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство.
Права си, Амаранта.Амаранта написа:... или по-лош.Капинчо написа:А кой може да каже, че конкретен продукт на изкуството е завършен и следващия щрих не би го направил ощо по-добър?Rain написа:Така погледнато - да, но ако сложим изкуство=конкретен продукт ... не ми харесва.
Изкуство е да усетиш кога да спреш.
А аз си мислех, че е възвратно-постъпателно. Човек се учи докато е жив и 5 минуте след това.Remmivs написа:
хименно
но и онова с възвратно-колебателното движение също е добро като обяснение
ако се стремиш да го извършваш съвършено
Ами добре си описал точния момент.Капинчо написа:
А съществува ли такъв творец, който знае ТОЧНО кога да спре? Творецът просто в един момент изоставя творбата си когато желанието да постигне нещо се уравновеси с невъзможността да постигне повече.
Не, не винаги са занаятчии.Амаранта написа:Втория вид са по-скоро занаятчии. Така мисля.Мнемозина написа:
Аз обаче си мисля, че има различни творци.
За някои творчеството е процес, търсене. А други носят готовия резултат в главата си и само го "въплътяват" в нещо, постигат го.
Леонардо очевидно е бил от първите.
А Леонардо е гигант във всяко едно отношение.
както казва мечо пухКапинчо написа:А аз си мислех, че е възвратно-постъпателно. Човек се учи докато е жив и 5 минуте след това.
Съвършенството е също индивидуален критерий. До голяма степен, особено при творците.Remmivs написа:има два много силни порива тук
творецът иска да направи съвършена творба, но не може, бидейки просто човек
творецът има огромно желание да продължи да твори и да създава нови неща
и е принуден да изоставя чедата си, когато те, според него (лично мое тълкование впрочем) проходят
творбите са ти като рожбиМнемозина написа:Съвършенството е също индивидуален критерий. До голяма степен, особено при творците.
За второто съм съгласна, но ми се струва, че мислата на Леонардо не е свързана точно с това.
Ама ги разбирам творците, страшна работа!
Коя дума?Rain написа:
Права си, Амаранта.
И все пак ... самата дума ми развали усещането за качествена мисъл
Не мисля, че имам компетентност да водя подобен спор,Мнемозина написа:
Не, не винаги са занаятчии.
За Моцарт например имам такова усещане - че всичко е "виждал" предвалително. Просто е владеел средствата съвършено.
О, да, така е.Remmivs написа:творбите са ти като рожбиМнемозина написа:Съвършенството е също индивидуален критерий. До голяма степен, особено при творците.
За второто съм съгласна, но ми се струва, че мислата на Леонардо не е свързана точно с това.
Ама ги разбирам творците, страшна работа!
и за тях искаш да дадеш всичко, дори и това, което не можеш
аз мисля така поне и това имах предвид
Определено!Амаранта написа:Не мисля, че имам компетентност да водя подобен спор,
но усещането ми за Моцарт е, че е създавал всичко на един дъх. Това не означава, че е имал предварителен план, и че творбата му не се е "случвала" в момента. Той просто е гений, там нещата нямат обяснение.
Да. Добре казано. Само ми се иска да добавя, че творбата изоставя автора, всъщност. Не той нея. Колкото и абсурдно да звучи.Мнемозина написа:О, да, така е.
И се изплъзват сигурно понякога от опеката на автора, и после си живеят свой живот... Всъщност "оставянето" идва тогава, когато вече нямаш власт над тях.
Ми то и аз нямам компетентност, но просто си казвам какво мисля.Амаранта написа:Не мисля, че имам компетентност да водя подобен спор,Мнемозина написа:
Не, не винаги са занаятчии.
За Моцарт например имам такова усещане - че всичко е "виждал" предвалително. Просто е владеел средствата съвършено.
но усещането ми за Моцарт е, че е създавал всичко на един дъх. Това не означава, че е имал предварителен план, и че творбата му не се е "случвала" в момента. Той просто е гений, там нещата нямат обяснение.
Ами не, изобщо не звучи абсурдно, всъщност те взаимно се изоставят.Remmivs написа:Да. Добре казано. Само ми се иска да добавя, че творбата изоставя автора, всъщност. Не той нея. Колкото и абсурдно да звучи.Мнемозина написа:О, да, така е.
И се изплъзват сигурно понякога от опеката на автора, и после си живеят свой живот... Всъщност "оставянето" идва тогава, когато вече нямаш власт над тях.
ИзоставяМнемозина написа:Коя дума?Rain написа:
Права си, Амаранта.
И все пак ... самата дума ми развали усещането за качествена мисъл