Страница 1 от 3

Изкуството никога не се завършва, то

Публикувано на: 08.06.08, 18:50
от Remmivs
просто се изоставя!

Леонардо да Винчи

Публикувано на: 08.06.08, 19:06
от Rain
:tdown: :(

Публикувано на: 08.06.08, 19:09
от Remmivs
Аз пък го намирам за доста хубав този израз. И най-вече верен. :cool:

Публикувано на: 08.06.08, 19:10
от Rain
"Изоставя" ми звучи ужасно грубо и безвкусно, особено когато се отнася за творец :mad:

Публикувано на: 08.06.08, 19:12
от vyara
Rain написа::tdown: :(
Защото изкуството е вечно, то не свършва. Само влизаш в този красив свят, после излизаш. Влизаш-излизаш, влизаш-излизаш... ох.. Но не свършваш! Таковата...
Нали, Рем? :blum:

Re: Изкуството никога не се завършва, то

Публикувано на: 08.06.08, 19:12
от esti
Харесва ми. :cool:

И си помислих, че всеки човек в някакъв момент от живота си е бил......изкуство. :-)

Публикувано на: 08.06.08, 19:14
от Дядо Капинчо
vyara написа: Влизаш-излизаш, влизаш-излизаш... ох.. Но не свършваш! Таковата...

Re: Изкуството никога не се завършва, то

Публикувано на: 08.06.08, 19:14
от vyara
esti написа:Харесва ми. :cool:

И си помислих, че всеки човек в някакъв момент от живота си е бил......изкуство. :-)
Единият изкуство, другият творец. И обратно. Жевот! :blum:

Публикувано на: 08.06.08, 19:16
от Rain
Така погледнато - да, но ако сложим изкуство=конкретен продукт ... не ми харесва.

Публикувано на: 08.06.08, 19:18
от Мнемозина
vyara написа:
Rain написа::tdown: :(
Защото изкуството е вечно, то не свършва. Само влизаш в този красив свят, после излизаш. Влизаш-излизаш, влизаш-излизаш... ох.. Но не свършваш! Таковата...
Нали, Рем? :blum:
Не.

Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство. :lol:

Re: Изкуството никога не се завършва, то

Публикувано на: 08.06.08, 19:18
от esti
vyara написа:
esti написа:Харесва ми. :cool:

И си помислих, че всеки човек в някакъв момент от живота си е бил......изкуство. :-)
Единият изкуство, другият творец. И обратно. Жевот! :blum:
Ахъм, важното е, че с това нищо не свършва....т.е. не се завършва.

Публикувано на: 08.06.08, 19:21
от Дядо Капинчо
Rain написа:Така погледнато - да, но ако сложим изкуство=конкретен продукт ... не ми харесва.
А кой може да каже, че конкретен продукт на изкуството е завършен и следващия щрих не би го направил ощо по-добър?

Творецът спира да твори, не когато е завършил произведението си, а когато не иска/не може да добави нищо повече.

Публикувано на: 08.06.08, 19:21
от Амаранта
Мнемозина написа:
vyara написа:
Rain написа::tdown: :(
Защото изкуството е вечно, то не свършва. Само влизаш в този красив свят, после излизаш. Влизаш-излизаш, влизаш-излизаш... ох.. Но не свършваш! Таковата...
Нали, Рем? :blum:
Не.

Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство. :lol:
И накрая се изнервя и я сритва в ъгъла... (т'ва - творбата):lol:

Публикувано на: 08.06.08, 19:21
от vyara
Мнемозина написа: Не.

Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство. :lol:
Хъм. Винаги има един момент, в който трябва да спреш с "подобренията".

Публикувано на: 08.06.08, 19:22
от Амаранта
Капинчо написа:
Rain написа:Така погледнато - да, но ако сложим изкуство=конкретен продукт ... не ми харесва.
А кой може да каже, че конкретен продукт на изкуството е завършен и следващия щрих не би го направил ощо по-добър?
... или по-лош.:blum:
Изкуство е да усетиш кога да спреш.:-)

Публикувано на: 08.06.08, 19:24
от Мнемозина
Амаранта написа:
Мнемозина написа: Не.

Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство. :lol:
И накрая се изнервя и я сритва в ъгъла... (т'ва - творбата):lol:
Ами и така може. :lol:

Аз обаче си мисля, че има различни творци.
За някои творчеството е процес, търсене. А други носят готовия резултат в главата си и само го "въплътяват" в нещо, постигат го.

Леонардо очевидно е бил от първите.

Публикувано на: 08.06.08, 19:24
от Дядо Капинчо
Амаранта написа:
И накрая се изнервя и я сритва в ъгъла... (т'ва - творбата):lol:
Или я хвърля на тавана и някой правнук става милионер.:lol:

Публикувано на: 08.06.08, 19:25
от Мнемозина
vyara написа:
Мнемозина написа: Не.

Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство. :lol:
Хъм. Винаги има един момент, в който трябва да спреш с "подобренията".
Е то това е изоставянето. Или?

Публикувано на: 08.06.08, 19:25
от Remmivs
Мнемозина написа:Не.

Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство. :lol:
:yes:
хименно

но и онова с възвратно-колебателното движение също е добро като обяснение
ако се стремиш да го извършваш съвършено :grin:

Публикувано на: 08.06.08, 19:27
от Дядо Капинчо
Амаранта написа:
... или по-лош.:blum:
Изкуство е да усетиш кога да спреш.:-)
А съществува ли такъв творец, който знае ТОЧНО кога да спре? Творецът просто в един момент изоставя творбата си когато желанието да постигне нещо се уравновеси с невъзможността да постигне повече.

Публикувано на: 08.06.08, 19:27
от Амаранта
Мнемозина написа:

Аз обаче си мисля, че има различни творци.
За някои творчеството е процес, търсене. А други носят готовия резултат в главата си и само го "въплътяват" в нещо, постигат го.

Леонардо очевидно е бил от първите.
Втория вид са по-скоро занаятчии. Така мисля.

А Леонардо е гигант във всяко едно отношение.

Публикувано на: 08.06.08, 19:28
от Remmivs
има два много силни порива тук

творецът иска да направи съвършена творба, но не може, бидейки просто човек

творецът има огромно желание да продължи да твори и да създава нови неща

и е принуден да изоставя чедата си, когато те, според него (лично мое тълкование впрочем) проходят

Публикувано на: 08.06.08, 19:28
от vyara
Мнемозина написа:
vyara написа:
Мнемозина написа: Не.

Защото творецът, който се стреми към съвършенството на творбата си, може винаги да я подобрява и никога да не постига това съвършенство. :lol:
Хъм. Винаги има един момент, в който трябва да спреш с "подобренията".
Е то това е изоставянето. Или?
Може би.

Публикувано на: 08.06.08, 19:28
от Rain
Амаранта написа:
Капинчо написа:
Rain написа:Така погледнато - да, но ако сложим изкуство=конкретен продукт ... не ми харесва.
А кой може да каже, че конкретен продукт на изкуството е завършен и следващия щрих не би го направил ощо по-добър?
... или по-лош.:blum:
Изкуство е да усетиш кога да спреш.:-)
Права си, Амаранта.
И все пак ... самата дума ми развали усещането за качествена мисъл :wbee:

Публикувано на: 08.06.08, 19:28
от Дядо Капинчо
Remmivs написа:
:yes:
хименно

но и онова с възвратно-колебателното движение също е добро като обяснение
ако се стремиш да го извършваш съвършено :grin:
А аз си мислех, че е възвратно-постъпателно. Човек се учи докато е жив и 5 минуте след това.:lol:

Публикувано на: 08.06.08, 19:29
от Амаранта
Капинчо написа:

А съществува ли такъв творец, който знае ТОЧНО кога да спре? Творецът просто в един момент изоставя творбата си когато желанието да постигне нещо се уравновеси с невъзможността да постигне повече.
Ами добре си описал точния момент.:-)

Публикувано на: 08.06.08, 19:29
от Мнемозина
Амаранта написа:
Мнемозина написа:

Аз обаче си мисля, че има различни творци.
За някои творчеството е процес, търсене. А други носят готовия резултат в главата си и само го "въплътяват" в нещо, постигат го.

Леонардо очевидно е бил от първите.
Втория вид са по-скоро занаятчии. Така мисля.

А Леонардо е гигант във всяко едно отношение.
Не, не винаги са занаятчии.
За Моцарт например имам такова усещане - че всичко е "виждал" предварително. Просто е владеел средствата съвършено.

Публикувано на: 08.06.08, 19:29
от Remmivs
Леонардо освен друго е бил и добър с думите. Може и да не ти хареса израза, но определено ще го запомниш. Както и аз, впрочем, макар че го харесвам. :cool:

Публикувано на: 08.06.08, 19:31
от Remmivs
Капинчо написа:А аз си мислех, че е възвратно-постъпателно. Човек се учи докато е жив и 5 минуте след това.:lol:
както казва мечо пух

аз откъде да знам ти какво си мислиш :blum:

ps
обичам да си играя с думите, сигурно си го забелязъл вече :grin:

Публикувано на: 08.06.08, 19:32
от Мнемозина
Remmivs написа:има два много силни порива тук

творецът иска да направи съвършена творба, но не може, бидейки просто човек

творецът има огромно желание да продължи да твори и да създава нови неща

и е принуден да изоставя чедата си, когато те, според него (лично мое тълкование впрочем) проходят
Съвършенството е също индивидуален критерий. До голяма степен, особено при творците.

За второто съм съгласна, но ми се струва, че мислата на Леонардо не е свързана точно с това.

Ама ги разбирам творците, страшна работа! :grin:

Публикувано на: 08.06.08, 19:33
от Remmivs
Мнемозина написа:Съвършенството е също индивидуален критерий. До голяма степен, особено при творците.

За второто съм съгласна, но ми се струва, че мислата на Леонардо не е свързана точно с това.

Ама ги разбирам творците, страшна работа! :grin:
творбите са ти като рожби
и за тях искаш да дадеш всичко, дори и това, което не можеш
аз мисля така поне и това имах предвид

Публикувано на: 08.06.08, 19:34
от Мнемозина
Rain написа:
Права си, Амаранта.
И все пак ... самата дума ми развали усещането за качествена мисъл :wbee:
Коя дума? :huhthink:

Публикувано на: 08.06.08, 19:35
от Амаранта
Мнемозина написа:



Не, не винаги са занаятчии.
За Моцарт например имам такова усещане - че всичко е "виждал" предвалително. Просто е владеел средствата съвършено.
Не мисля, че имам компетентност да водя подобен спор,
но усещането ми за Моцарт е, че е създавал всичко на един дъх. Това не означава, че е имал предварителен план, и че творбата му не се е "случвала" в момента. Той просто е гений, там нещата нямат обяснение.:-)

Публикувано на: 08.06.08, 19:36
от Мнемозина
Remmivs написа:
Мнемозина написа:Съвършенството е също индивидуален критерий. До голяма степен, особено при творците.

За второто съм съгласна, но ми се струва, че мислата на Леонардо не е свързана точно с това.

Ама ги разбирам творците, страшна работа! :grin:
творбите са ти като рожби
и за тях искаш да дадеш всичко, дори и това, което не можеш
аз мисля така поне и това имах предвид
О, да, така е.
И се изплъзват сигурно понякога от опеката на автора, и после си живеят свой живот... Всъщност "оставянето" идва тогава, когато вече нямаш власт над тях.

Публикувано на: 08.06.08, 19:36
от Rain
И-ЗО-СТА-ВЯ :bliak:

Публикувано на: 08.06.08, 19:38
от Remmivs
Амаранта написа:Не мисля, че имам компетентност да водя подобен спор,
но усещането ми за Моцарт е, че е създавал всичко на един дъх. Това не означава, че е имал предварителен план, и че творбата му не се е "случвала" в момента. Той просто е гений, там нещата нямат обяснение.:-)
Определено!

Публикувано на: 08.06.08, 19:39
от Remmivs
Мнемозина написа:О, да, така е.
И се изплъзват сигурно понякога от опеката на автора, и после си живеят свой живот... Всъщност "оставянето" идва тогава, когато вече нямаш власт над тях.
Да. Добре казано. Само ми се иска да добавя, че творбата изоставя автора, всъщност. Не той нея. Колкото и абсурдно да звучи. :grin:

Публикувано на: 08.06.08, 19:39
от Мнемозина
Амаранта написа:
Мнемозина написа:



Не, не винаги са занаятчии.
За Моцарт например имам такова усещане - че всичко е "виждал" предвалително. Просто е владеел средствата съвършено.
Не мисля, че имам компетентност да водя подобен спор,
но усещането ми за Моцарт е, че е създавал всичко на един дъх. Това не означава, че е имал предварителен план, и че творбата му не се е "случвала" в момента. Той просто е гений, там нещата нямат обяснение.:-)
Ми то и аз нямам компетентност, но просто си казвам какво мисля.
Но не говоря за предварителен план, това някак опростено ми се вижда, а просто за "ядката", в която се съдържа цялото.
Някой ден като го срещна, ще го питам, ама дали ще може да ми обясни...

Публикувано на: 08.06.08, 19:40
от Мнемозина
Remmivs написа:
Мнемозина написа:О, да, така е.
И се изплъзват сигурно понякога от опеката на автора, и после си живеят свой живот... Всъщност "оставянето" идва тогава, когато вече нямаш власт над тях.
Да. Добре казано. Само ми се иска да добавя, че творбата изоставя автора, всъщност. Не той нея. Колкото и абсурдно да звучи. :grin:
Ами не, изобщо не звучи абсурдно, всъщност те взаимно се изоставят. :lol:

Публикувано на: 08.06.08, 19:43
от Дядо Капинчо
Мнемозина написа:
Rain написа:
Права си, Амаранта.
И все пак ... самата дума ми развали усещането за качествена мисъл :wbee:
Коя дума? :huhthink:
Изоставя