Докато пишех едно писмо, установих, че трудно се концентрирам, разсеяна съм...нещо ми пречи да работя.
Опитах да се мобилизирам и забих поглед в клавиатурата с надеждата, че ще успея да довърша писмото без да пиша много глупости. И точно тогава разбрах, какво ми пречи. Тя. Клавиатурата. Разните бутончета и клавишчета ми приличаха на квадратчетата на шоколад. Е, как да не съм разсеяна, като пишейки чувах нещо да ми нашепва "изяш ме..." Ми изядох го - добре, че винаги съм заредена със сладки неща.
Сега вече съм в кондиция. Клавиатурата пак си е клавиатура.
А деня обещава да е....сладък.
И много моля, спестете ми коментари от рода на "липсва ти сех", за да не започна и аз с коментари, кво ви липсва, като земете да мятате водки и ракии.
Айде, да ви е сладък и на вас деня. 8)
