тези дни, покрай разни дискусии се сетих за редица книги в библиотеката си и съвсем инстинктивно посегнах към една от тях - на големия българин Стефан Попов. И тъй като думите на автора говорят повече от всичко друго, ще ви предложа на няколко пъти избрани откъси от сборникът от негови очерци озаглавен "Българската идея", издадена в Мюнхен през 1981. Тук таме ще намерите невероятни сходства с някои от нашите мисли и терзания/идеи/дилеми...
Третото поколение
Кой можеше да помисли в 1932 г., че тогавашното заглавие на една статия ще означава след 35 години не вече апология, а епитафия на цяло едно българско поколение? Трето поколение? Има ли наистина нещо подобно в живота на нова България? Връстници, чиито еднакъв растеж, жизнен път и съдба да ги обединяват и бележат като историческа общност – общност, която изкачва собствени жизнени хребети, развява собствени знамена и остава в живота на своя народ собствени следи?...
Първото поколение ... намери даже своя биограф, Симеон Радев в “Строители на съвременна България”. При второто поколение нещата не стоят тъй просто: и то строи, макар и предимно в материален смисъл. Но там, където опита да осъществи завещаното ни от решенията на Берлинския конгрес национално обединение – задача, която то носи като свещен завет в себе си, - там то претърпя познатите поражения...
След съсипните на тези погроми застана “Третото поколение”: онова, чиито рождени дати изпълват календара на последните години на “Княжеството” до 1908. Онези, които като невръстни деца изпращаха бащите и братята си, за да не ги посрещнат никога; онези, които израстнаха със смътното чувство, че някъде далеч – при Чаталджа, Каймакчалан или при Серет – става нещо страшно, хвърлящо дебела сянка и върху собственото им бъдеще; онези, които в ранните часове на утринта се нареждаха на опашките пред хлебарници и месарници за парче царевичен хляб или мършав кокал; онези, които видяха злочестието на чуждите поленници и страданията на нашите ранени; онези, чиито училища бяха иззети за болници или за чуждите окупатори; накрая онези, които в детинското си зачудване пред такъв свят не знаеха вече дали да плачат заедно със своите майки, или да ги утешават със себе си...
...
Колко щастливо можеше да бъде това поколение, на което бе отсъдена не само тъжната привилегия на три войни, но и преживяването на една невиждана в човешката история техническа революция. Къщите, в които растяхме, не бяха още осветени електрически и отоплени централно, нямаха антени по покривите; неспокойно мъждукащото пламъче на газовата лампа правеше вечер да играят по стените странни сенки и тези полуобрази отвличаха въображението ни във все още вярвания свят на приказките. Сънищата ни не бяха смущавани от грозния шум на асансьори, скърцащи трамваи и полицейски сирени – нашата приспивна песен бе често поточето в двора, клокочещо под прозореца с ромола на неподражаемата природа. Вместо глухото електрическо отопление и студените хладилници, нощният вятър гонеше в дългите черни бурии на железните печки трепетите на детинското ни ежедневие. Спуснатите през лятото пердета заместваха не само днешното “air conditioned”, те бяха едновременно и завеси към външния свят, пазещи покоя на бащиния дом. На трапезата тогава не се говореше за холестерин, за протеини и пеницилин – вечерната маса бе нещо като последната инстанция на деня, пред която всеки трябваше да изповяда стореното и пропуснатото. ...
Ние видяхме да светват по улиците гирляндите на електрическите крушки, да заиграват живите образи по белите платна на кината, чухме пращенето в първите радиоапарати и в първите тонфилми, гледахме смаяни първите моторни коли да подскачат по неравните пътища, следяхме с учуден поглед полета на първите метални птици по небето, извисявахме погледа си по мачтите на безжичния телеграф. По-късно очите ни трябваше да свикнат на първите светлинни реклами и на първите високоговорители, да следят със затаен дъх отделеч опитите на англичаните да изкачат Еверест, на италианеца Нобиле да кацне на Северния полюс. Заедно с американци и французи приветствахме прелитането на океана от Линдберг, изтръпнахме още при потъването на “Титаник”, треперехме с немците при първата световна обиколка на цепелина и гадаехме какво ни носи Халеевата комета. Да продължим ли този алманах на “чудесата” с днешната телевизия, транзистори, микропроцесори, космични полети, ядрени страхотии, снимки от Сатурн и сензации от планетата Венера? Кое друго поколение е било длъжно поради общото развитие да мени и нагажда ежедневно понятията и представите си, а с тях кръгозора и светогледа си?
...
Стр. 15-18 Стефан Попов, Българската идея (очерци, писани през годините 1967-1980), изд. Летописи, София 1994
Българската идея
Българската идея
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Българската идея
Нашето, нашето Стефане. Нашето, обаче без трите войни, ще излезе - нашето поколение е толкова щастливо, колкото щеше да бъде вашето. Наследници по щастие ви се падаме. Прехвърлили сте ни го.ELBI написа:
...
Колко щастливо можеше да бъде това поколение, на което бе отсъдена не само тъжната привилегия на три войни, но и преживяването на една невиждана в човешката история техническа революция. .................
................................................................................................
Да продължим ли този алманах на “чудесата” с днешната телевизия, транзистори, микропроцесори, космични полети, ядрени страхотии, снимки от Сатурн и сензации от планетата Венера? Кое друго поколение е било длъжно поради общото развитие да мени и нагажда ежедневно понятията и представите си, а с тях кръгозора и светогледа си?
... Стефан Попов
Много е хубаво, Елби. Мерсаж!
Кой питаше, за какво го обичам шибания клуб?
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
изгубеното... или... загубеното...Мнемозина написа:
Ние кое ли поколение сме...
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
ти отговори - поредното...Мнемозина написа: Кое поред ми беше мислата.
Иначе всяко поколение май мисли себе си като загубено в някакъв момент.
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Здрасти Елби! Ей това е духът на 3о4о. Зрънцето в плявата, само дето плявата заплашва да напълни хамбара и леко ме свива сърцето.
Но и това ще мине.
Поколенията....мислим си че сме много далече от тия събития и че сме върха на....е, не сме. Нищо не сме. Ние сме едно загубено поколение в идеологически промивки и залутано в преходи.
Но и това ще мине.
Поколенията....мислим си че сме много далече от тия събития и че сме върха на....е, не сме. Нищо не сме. Ние сме едно загубено поколение в идеологически промивки и залутано в преходи.
Ама, БоЕВ, във всяко поколение има всичко - и промити, и непромити мозъци... Все пак нашето не е най-пострадалото от тези промивки.БоЕВ написа:Здрасти Елби! Ей това е духът на 3о4о. Зрънцето в плявата, само дето плявата заплашва да напълни хамбара и леко ме свива сърцето.
Но и това ще мине.
Поколенията....мислим си че сме много далече от тия събития и че сме върха на....е, не сме. Нищо не сме. Ние сме едно загубено поколение в идеологически промивки и залутано в преходи.
Panta rhei...
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Напротив Мнемо - напротив! Много може да се говори, а времето е кът. Нащо и предходното поколения са върхът в това отношение, никога не е имало толкова много доносници, чуждопоклонници, родоотстъпници и прочая сволач.Мнемозина написа:Ама, БоЕВ, във всяко поколение има всичко - и промити, и непромити мозъци... Все пак нашето не е най-пострадалото от тези промивки.БоЕВ написа:Здрасти Елби! Ей това е духът на 3о4о. Зрънцето в плявата, само дето плявата заплашва да напълни хамбара и леко ме свива сърцето.
Но и това ще мине.
Поколенията....мислим си че сме много далече от тия събития и че сме върха на....е, не сме. Нищо не сме. Ние сме едно загубено поколение в идеологически промивки и залутано в преходи.
Аз пък не съм сигурна.БоЕВ написа:
Напротив Мнемо - напротив! Много може да се говори, а времето е кът. Нащо и предходното поколения са върхът в това отношение, никога не е имало толкова много доносници, чуждопоклонници, родоотстъпници и прочая сволач.
Всичко, което изброяваш, може да бъде гледано и като най-обикновена приспособимост, която - както разбирам от телевизора - била главната добродетел в наши дни.
Също така може да се зачуди човек дали пък чуждопоклонничеството не си ни е добродетел от Паисиево време насам.
И дали е само наша добродетел, защото този проблем си стои май пред всяка малка нация - как хем да се изравниш културно с големите, хем да си запазиш самобитността. И винаги и навсякъде е имало теглещи и в едната, и в другата посока.
Я да не ми обиждаш поколението! Аз много си го харесвам...
Panta rhei...
Напротив Мнемо - напротив! Много може да се говори, а времето е кът. Нащо и предходното поколения са върхът в това отношение, никога не е имало толкова много доносници, чуждопоклонници, родоотстъпници и прочая сволач.[/quote]
Боев-ски,
след този си постинг си пуснал доволна тема за доносничеството срещу полицаите?
изненадваш ме.
или просто потвърждаваш правилото:"Денят е по-мъдър от вечерта"
Боев-ски,
след този си постинг си пуснал доволна тема за доносничеството срещу полицаите?
изненадваш ме.
или просто потвърждаваш правилото:"Денят е по-мъдър от вечерта"
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Боев-ски,doktorka написа:Напротив Мнемо - напротив! Много може да се говори, а времето е кът. Нащо и предходното поколения са върхът в това отношение, никога не е имало толкова много доносници, чуждопоклонници, родоотстъпници и прочая сволач.
след този си постинг си пуснал доволна тема за доносничеството срещу полицаите?
изненадваш ме.
или просто потвърждаваш правилото:"Денят е по-мъдър от вечерта"[/quote]
Доки, много си следка, ама много си и далече от истината.
Опитай да направиш разбор на: "донос" и "граждански контрол"
"Кое друго поколение е било длъжно поради общото развитие да мени и нагажда ежедневно понятията и представите си, а с тях кръгозора и светогледа си? "
Ние вече общуваме по различен начин.
Ние видяхме края на студената война.
Ние видяхме войните в съседство и разпада на една държава.
Ние придобиваме нова национална идентичност.
За нас границите вече почти нищо не значат и достигането от точка А до точка Б е супер лесно
Ние имаме шанса да общуваме всеки ден с хора от всички точки на света.
Ние можем да влияем пряко на политически решения - чрез новите начини на общуване
Пък следващото поколение ще си има своите неща за откриване и за промяна на светогледа.
Текста ми се видЕ остарял, сори.
ПС. Защо темата се казва "Българската идея" ?
Ние вече общуваме по различен начин.
Ние видяхме края на студената война.
Ние видяхме войните в съседство и разпада на една държава.
Ние придобиваме нова национална идентичност.
За нас границите вече почти нищо не значат и достигането от точка А до точка Б е супер лесно
Ние имаме шанса да общуваме всеки ден с хора от всички точки на света.
Ние можем да влияем пряко на политически решения - чрез новите начини на общуване
Пък следващото поколение ще си има своите неща за откриване и за промяна на светогледа.
Текста ми се видЕ остарял, сори.
ПС. Защо темата се казва "Българската идея" ?