Тема за поезия
Тема за поезия
Днес покрай оная приказка да пусна нещо на М. Минков. И без това няма с кого да си говоря твърде.
***
Луната е изпусната монета от просяк, спал пред църквата в неделя.
Сезоните са ъгли на градина, където изтъкаваме съня си.
Водата е прозорецът, през който понякога наднича младостта ни.
Земята е хартия, на която изписваме погрешните си стъпки.
А любовта е сянката на птица, пресякла неочаквано тревата.
***
Луната е изпусната монета от просяк, спал пред църквата в неделя.
Сезоните са ъгли на градина, където изтъкаваме съня си.
Водата е прозорецът, през който понякога наднича младостта ни.
Земята е хартия, на която изписваме погрешните си стъпки.
А любовта е сянката на птица, пресякла неочаквано тревата.
:))
Много красиви, но Верче второто ми взе душата. Благодаря ти.
:lol:
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
мечтаеш ли, когато те сънувам
или рисуваш с пръсти по звездите
дихание, на вятърът отплувал
към края на света
сънуваш ли, когато те мечтая
или протягаш сетивата твои
към бездната на утрото -
една прашинка от безкрайна вечност
каквото и да правиш
е прекрасно
защото тишината на всемира
запяла е
със нас
или рисуваш с пръсти по звездите
дихание, на вятърът отплувал
към края на света
сънуваш ли, когато те мечтая
или протягаш сетивата твои
към бездната на утрото -
една прашинка от безкрайна вечност
каквото и да правиш
е прекрасно
защото тишината на всемира
запяла е
със нас
Това съм го пускала, но най-вероятно сте го забравили. 
***
Слънцето, което си измислих, се усмихва, седнало до мене.
Любовта, която ме измисли, ми остави няколко смокини.
Истината, дето ни измисли, вае цвете в тъмната градина.
Мисълта, която ще измислим, ще ни скрие от дъжда напролет.
Лошото, което ще забравим, ще поплаква тихичко на двора.
Вчерашният ден, ако забравим, утре ще почуква на стъклото.
Хубавото, ако го запомним - ето ти във ъгъла пиано,
и минава някой и присяда и просвирва няколко акорда,
а отвън се спира костенурка, да послуша и да си отиде.
***
Слънцето, което си измислих, се усмихва, седнало до мене.
Любовта, която ме измисли, ми остави няколко смокини.
Истината, дето ни измисли, вае цвете в тъмната градина.
Мисълта, която ще измислим, ще ни скрие от дъжда напролет.
Лошото, което ще забравим, ще поплаква тихичко на двора.
Вчерашният ден, ако забравим, утре ще почуква на стъклото.
Хубавото, ако го запомним - ето ти във ъгъла пиано,
и минава някой и присяда и просвирва няколко акорда,
а отвън се спира костенурка, да послуша и да си отиде.
ЗА ТЕБЕ, ЛЮБИМА
Аз бях на пазара, където продават птици
И купих птици
за тебе
любима
Аз бях на пазара, където продават цветя
И купих цветя
за тебе
любима
Аз бях на пазара за железни предмети
И купих вериги
тежки вериги
за тебе
любима
Аз бях на пазара за роби
Там те потърсих
но те нямаше там
любима.
Аз бях на пазара, където продават птици
И купих птици
за тебе
любима
Аз бях на пазара, където продават цветя
И купих цветя
за тебе
любима
Аз бях на пазара за железни предмети
И купих вериги
тежки вериги
за тебе
любима
Аз бях на пазара за роби
Там те потърсих
но те нямаше там
любима.
To make a prairie it takes a clover and one bee,—
One clover, and a bee,
And revery.
The revery alone will do
If bees are few.
One clover, and a bee,
And revery.
The revery alone will do
If bees are few.
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Моето любимо стихотворение, на любимия поет...дълго за писане, но си струва да се сподели!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Моето любимо стихотворение, на любимия поет...дълго за писане, но си струва да се сподели!
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Да се изкачиш
Да се изкачиш в небето
са потребни две крила,
една цигулка,
толкова неща,
без да ги пресмятам, без да бъдат назовани,
потвърдени с поглед дълъг и спокоен,
с надпис върху шиповете на бадема,
с буквите заглавни сутрин на тревата.
Да се изкачиш в небето
са потребни две крила,
една цигулка,
толкова неща,
без да ги пресмятам, без да бъдат назовани,
потвърдени с поглед дълъг и спокоен,
с надпис върху шиповете на бадема,
с буквите заглавни сутрин на тревата.
To make a prairie it takes a clover and one bee,—
One clover, and a bee,
And revery.
The revery alone will do
If bees are few.
One clover, and a bee,
And revery.
The revery alone will do
If bees are few.