3o4o.net

Днес покрай оная приказка да пусна нещо на М. Минков. И без това няма с кого да си говоря твърде.

***
Луната е изпусната монета от просяк, спал пред църквата в неделя.
Сезоните са ъгли на градина, където изтъкаваме съня си.
Водата е прозорецът, през който понякога наднича младостта ни.
Земята е хартия, на която изписваме погрешните си стъпки.
А любовта е сянката на птица, пресякла неочаквано тревата.

Пак от него...

На капка от смола "обичам те" написах.
Премина мравка, мимоходом го прочете
и въздъхна.

Много красиви, но Верче второто ми взе душата. Благодаря ти.:lol:

мечтаеш ли, когато те сънувам
или рисуваш с пръсти по звездите
дихание, на вятърът отплувал
към края на света

сънуваш ли, когато те мечтая
или протягаш сетивата твои
към бездната на утрото -
една прашинка от безкрайна вечност

каквото и да правиш
е прекрасно
защото тишината на всемира
запяла е
със нас

Това съм го пускала, но най-вероятно сте го забравили.

***
Слънцето, което си измислих, се усмихва, седнало до мене.
Любовта, която ме измисли, ми остави няколко смокини.
Истината, дето ни измисли, вае цвете в тъмната градина.
Мисълта, която ще измислим, ще ни скрие от дъжда напролет.
Лошото, което ще забравим, ще поплаква тихичко на двора.
Вчерашният ден, ако забравим, утре ще почуква на стъклото.
Хубавото, ако го запомним - ето ти във ъгъла пиано,
и минава някой и присяда и просвирва няколко акорда,
а отвън се спира костенурка, да послуша и да си отиде.

ЗА ТЕБЕ, ЛЮБИМА

Аз бях на пазара, където продават птици
И купих птици
за тебе
любима

Аз бях на пазара, където продават цветя
И купих цветя
за тебе
любима

Аз бях на пазара за железни предмети
И купих вериги
тежки вериги
за тебе
любима

Аз бях на пазара за роби
Там те потърсих
но те нямаше там
любима.

Разбрах. Няма да пиша тук.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

Моето любимо стихотворение, на любимия поет...дълго за писане, но си струва да се сподели!

Ние пък с Маргарит Минков (лека му пръст) живеехме през един етаж и ходехеме заедно на събрания на входа.
Абе, аз май нямаше да пиша у тая тема.

И едно кратко на любим поет:

Очите ти изгарят ме със огнени искри.
Вълните на косите ти гасят, туй що гори.
Ръцете ти събират прахта ми и уви,
разхвърлят я на вятъра.
Боли!
Боли!
Боли!

Да се изкачиш


Да се изкачиш в небето
са потребни две крила,
една цигулка,
толкова неща,
без да ги пресмятам, без да бъдат назовани,
потвърдени с поглед дълъг и спокоен,
с надпис върху шиповете на бадема,
с буквите заглавни сутрин на тревата.