Омъжи се преди време за един чужбинец и сега замина да живее там.
Много ми е мъчно - не за друго, а защото и на нея никак, ама никак не й се тръгваше. Толкова не й се тръгваше, че не ни разреши да я изпратим на летището.
А следобед се срещнах с друга приятелка - половинка от най-близкото ни приятелско семейство. Те наскоро се прибраха да си живеят тук след над десетгодишен живот по чужбинско и близо тригодишно упорство от нейна страна да се върнат.
За тях пък се радвам.
Странен ден.