3o4o.net

Петъчна философска дрямка. Във връзка с едни ментални скокове от друга тема.

Кое е това, което сме ние? Коя е онази част, без която ние няма да бъдем ние, или няма да бъдем въобще?

Можем да живеем без ръце и крака. Да не дава Господ. Но не можем без сърце и мозък (и не само) примерно. Но пък не можем и само с тях. Ние не сме тялото. Това е пределно ясно. Но не сме съвсем и само душата. Или по-точно, какво е душата? Освен мистерия, де?

Замислял съм се. Докога можем да раздробяваме един индивид и той да остане себе си? Докога можем да отнемаме от едното и то да продължава да е едно?

Мисля си на клавиатура просто. Както и да е.

Remmivs написа:Мисля си на клавиатура просто. Както и да е.

прекалено много мислиш...

Преди време бях сравнила човека с лукова глава (то не, че е не, то е да ). Раличните му пластове са да кажем влиянието на баба му, образованието, уменията, езика му, възпитанието от семейната среда, абе каквото там се сетиш, което той от раждането си е трупал ли трупал върху себе си и се е увивал като един пашкул, такова де, лук.
И така, ако махнем всички предразсъдъци, традиции, обществени влияния и каквото там се сетиш, какво би останало от нас? Ми че ние изобщо не сме ние, така да се каже. Поне аз не съм аз (има такава книга даже).

ние все сме си ние
каквато и гадост да се случи
само че тогава виждаш неща, които те карат да се съмняваш че човечеството изобщо има бъдеще.....
или виждаш неща които връщат вярата ти

Remmivs написа:Докога можем да раздробяваме един индивид и той да остане себе си? Докога можем да отнемаме от едното и то да продължава да е едно?

Ох, до много. Ако човекът е човек. Ако е лукова глава, дет вика Верка, е друго...

Знаеш ли на мен кое ми е странно?? Колкото повече ме/се раздробява (т) м, толкова по-цялостна ставам...

Dust in the wind...

vyara написа:И така, ако махнем всички предразсъдъци, традиции, обществени влияния и каквото там се сетиш, какво би останало от нас? Ми че ние изобщо не сме ние, така да се каже. Поне аз не съм аз (има такава книга даже).

Това, което ни прави НИЕ е избирателното трупане на тези пластове и влияния.
Съзнателно или не.

esti написа: Това, което ни прави НИЕ е избирателното трупане на тези пластове и влияния.
Съзнателно или не.

Докато дойде моментът да съзнаваш, що товар си натрупал...

Не, не отричам важността на слоевете ни. Напротив, те са много и важни. Но. Не е това, което търся.
Кое е песъчинката, която ражда този бисер - нас?

Remmivs написа:Не, не отричам важността на слоевете ни. Напротив, те са много и важни. Но. Не е това, което търся.
Кое е песъчинката, която ражда този бисер - нас?

онова кето е било преди нас е песъчинката

vyara написа:

esti написа: Това, което ни прави НИЕ е избирателното трупане на тези пластове и влияния.
Съзнателно или не.

Докато дойде моментът да съзнаваш, що товар си натрупал...

Или богатство...
А истината е - и от двете.

Remmivs написа: Кое е песъчинката, която ражда този бисер - нас?

ХХ, ХУ

Енергия

frisky lioness написа:Енергия

Зависи

4avdar4e написа:

frisky lioness написа:Енергия

Зависи

Не зависи

или всъщност

кое зависи?

нали знаеш: отговора е 42 (тоз въпрос влиза в трета част на въпроса - демек "всичко останало)...

Remmivs написа:Не, не отричам важността на слоевете ни. Напротив, те са много и важни. Но. Не е това, което търся.
Кое е песъчинката, която ражда този бисер - нас?

Това е тайнство. Което сигурно не ни е писано да знаем.
Както не знаем какво е преди раждането и след смъртта.

frisky lioness написа: кое зависи?

Правилният въпрос е "за кого". Аз съм енергия, в чист вид, любов, във всякакъв вид, в мен няма грам, ама грам омраза (кълна се в децата си!!), няма обида, няма омерзение... Като вода съм. И все пак - зависи.. (чакай да сложа още една точка, че после Мнемо...).

Remmivs написа:Петъчна философска дрямка. Във връзка с едни ментални скокове от друга тема.

Кое е това, което сме ние? Коя е онази част, без която ние няма да бъдем ние, или няма да бъдем въобще?

Можем да живеем без ръце и крака. Да не дава Господ. Но не можем без сърце и мозък (и не само) примерно. Но пък не можем и само с тях. Ние не сме тялото. Това е пределно ясно. Но не сме съвсем и само душата. Или по-точно, какво е душата? Освен мистерия, де?

Замислял съм се. Докога можем да раздробяваме един индивид и той да остане себе си? Докога можем да отнемаме от едното и то да продължава да е едно?

Мисля си на клавиатура просто. Както и да е.

до 80% .. предполагам... понеже няма цифри в темата
говоря си ...

докато той може да разпознава себе си или докато другите?
дъно не е ли когато осъзнаеш, че си се изгубил и .. в добрия случай се изстрелваш нагоре?

Semiramis написа:
дъно не е ли когато осъзнаеш, че си се изгубил и ..

Знаех си, че рано или късно ще стигнем до любимата ми тема за търсенето на себе си.

Semiramis написа: дъно не е ли когато осъзнаеш, че си се изгубил и .. в добрия случай се изстрелваш нагоре?

Делото на даващите се е в ръцете на самите давещи се

П.П. ДавЕщите се, ама и така е гот

4avdar4e написа:

frisky lioness написа: кое зависи?

Правилният въпрос е "за кого". Аз съм енергия, в чист вид, любов, във всякакъв вид, в мен няма грам, ама грам омраза (кълна се в децата си!!), няма обида, няма омерзение... Като вода съм. И все пак - зависи.. (чакай да сложа още една точка, че после Мнемо...).

Так или иначе сме енергия
Може би различна по заряд или посока, но ...

енергия

frisky lioness написа:
Так или иначе сме енергия
Може би различна по заряд или посока, но ...

енергия

Не само ние, всичко. Нищо го няма. Още ми е пред очите оня опит с вълните, когато ги гледаш. Ми...

всичко е енергия
така де
още не са открили шестия бизон, пардон, бозон
пустия му Хигс и неговото поле

Има два фундаментални въпроса.

Нумбер уно (): Какво съм аз?

Нумбер дуе (:blum:): Какъв е света около мен?

И се задават в зависимост от психологическия тип персон.

Аз съм екстроверт.

...

4avdar4e написа:

Semiramis написа: дъно не е ли когато осъзнаеш, че си се изгубил и .. в добрия случай се изстрелваш нагоре?

Делото на даващите се е в ръцете на самите давещи се

П.П. ДавЕщите се, ама и така е гот

хахахаха.....
цитирай ги на руски...
да е още по-смешно...

Remmivs написа:Петъчна философска дрямка. Във връзка с едни ментални скокове от друга тема.

Кое е това, което сме ние? Коя е онази част, без която ние няма да бъдем ние, или няма да бъдем въобще?

Можем да живеем без ръце и крака. Да не дава Господ. Но не можем без сърце и мозък (и не само) примерно. Но пък не можем и само с тях. Ние не сме тялото. Това е пределно ясно. Но не сме съвсем и само душата. Или по-точно, какво е душата? Освен мистерия, де?

Замислял съм се. Докога можем да раздробяваме един индивид и той да остане себе си? Докога можем да отнемаме от едното и то да продължава да е едно?

Мисля си на клавиатура просто. Както и да е.

въпрос на прочит....
като например
Прибира се Иванчо от училище и има двойка по български.
"Защо бе ,Иванчо?" пита баща му
"Ми,тате ,другарката даде следното изречение:"Марийка влее в гората с Петърчо и излезе със Стоянчо." Каква е Марийка?"
Бащата:"К...рва".
Иванчо:"И аз това казах ,тате,ама другарката твърди че Марийка е подлог"...

например

Remmivs написа:Петъчна философска дрямка. Във връзка с едни ментални скокове от друга тема.

Кое е това, което сме ние? Коя е онази част, без която ние няма да бъдем ние, или няма да бъдем въобще?

Можем да живеем без ръце и крака. Да не дава Господ. Но не можем без сърце и мозък (и не само) примерно. Но пък не можем и само с тях. Ние не сме тялото. Това е пределно ясно. Но не сме съвсем и само душата. Или по-точно, какво е душата? Освен мистерия, де?

Замислял съм се. Докога можем да раздробяваме един индивид и той да остане себе си? Докога можем да отнемаме от едното и то да продължава да е едно?

Мисля си на клавиатура просто. Както и да е.

Някой от умните хора беше казал, че човекът е това, което му остане, когато загуби всичко.

Иначе моят отговор за това докога можем да отнемаме от едното и то да продължава да е едно е - докато човек може да се самоосъзнава.
И си мисля, че самоосъзнаването е свързано с думите, защото щом наречеш нещо, ти се отделяш от него, обективираш го. (Това всъщност не е съвсем вярно, но си е така. )
Логосът е в началото.
И от тук вече пътищата на разговор са много, защото Логос е и логика, взаимовръзка между нещата и какво ли още не.

Имам и други отговори, разбира се.

Мнемозина написа:
Иначе моят отговор за това докога можем да отнемаме от едното и то да продължава да е едно е - докато човек може да се самоосъзнава.
И си мисля, че самоосъзнаването е свързано с думите, защото щом наречеш нещо, ти се отделяш от него, обективираш го. (Това всъщност не е съвсем вярно, но си е така. )
Логосът е в началото.
И от тук вече пътищата на разговор са много, защото Логос е и логика, взаимовръзка между нещата и какво ли още не.

Имам и други отговори, разбира се.

самоосъзнаване е думата, която ми трябваше, за да си я свържа с онова за дъното.
хм...
обаче .. ако самоосъзнаването е свързано с думите, то къде отива това, което никога не изричаме, вътрешното?

Semiramis написа:
самоосъзнаване е думата, която ми трябваше, за да си я свържа с онова за дъното.
хм...
обаче .. ако самоосъзнаването е свързано с думите, то къде отива това, което никога не изричаме, вътрешното?

Зависи дали говориш за несъзнаваното или за другото, което осъзнаваш (тоест обличаш в думи), но не изричаш.
Може да се "говори" и на ум.

говоря за онова, което не можем точно да назовем, но знаем че е там
бързия отговор е, че можем да го наричаме "бисерът на Рем"
обаче то е по-скоро поток, сливане с едното ... усещане за единение, не за дефиниране...

как само ме размисляш и затрудняваш...

Капинчо написа:Всичко е едно.

ахам.
Когато спре да се съкращава сърцето...
и преставаш да съществуваш като организъм.
като спре да ти работи мозъка-спираш да съществуваш като индивид.( дори да си още органически жив)
за души в нашите учебници нищо не пише.
а и нищо не се вижда.
просто сърцето спира.
ама може и да си пофилософстваме на тема енергия,вълни и пр литературни красоти.

Semiramis написа:говоря за онова, което не можем точно да назовем, но знаем че е там
бързия отговор е, че можем да го наричаме "бисерът на Рем"
обаче то е по-скоро поток, сливане с едното ... усещане за единение, не за дефиниране...

как само ме размисляш и затрудняваш...

Но помисли кое е едното, с което се слива това неназоваемото.
А понякога му казват божествена същност май.

Има неща, които не бива - а не не могат - да бъдат назовани, за да не изчезва магията.
Обаче разговорът отиде на друго място вече.

И ти ме затрудняваш.

Мнемозина написа:

Semiramis написа:говоря за онова, което не можем точно да назовем, но знаем че е там
бързия отговор е, че можем да го наричаме "бисерът на Рем"
обаче то е по-скоро поток, сливане с едното ... усещане за единение, не за дефиниране...

как само ме размисляш и затрудняваш...

Но помисли кое е едното, с което се слива това неназоваемото.
А понякога му казват божествена същност май.

Има неща, които не бива - а не не могат - да бъдат назовани, за да не изчезва магията.
Обаче разговорът отиде на друго място вече.

И ти ме затрудняваш.

Егати, пак нищо не разбрах. :lol:

Толкова хубаво си го казала... че даже не ми се спори. А имам за какво.

Ако нарека едно чувство Любов, ще се отделя ли??

Енергия в най-чист вид.

esti написа:

Мнемозина написа:

Semiramis написа:говоря за онова, което не можем точно да назовем, но знаем че е там
бързия отговор е, че можем да го наричаме "бисерът на Рем"
обаче то е по-скоро поток, сливане с едното ... усещане за единение, не за дефиниране...

как само ме размисляш и затрудняваш...

Но помисли кое е едното, с което се слива това неназоваемото.
А понякога му казват божествена същност май.

Има неща, които не бива - а не не могат - да бъдат назовани, за да не изчезва магията.
Обаче разговорът отиде на друго място вече.

И ти ме затрудняваш.

Егати, пак нищо не разбрах. :lol:

май аз искам да кажа, че ни държи цели и живи инатът. да бъдем. жажда за живот.
а Мнемо - че се държим, ако съзнаваме че това е инат.
Горното също ми беше трудно за формулиране


Ести, сънувала съм те. Много дълъг и подробен сън - знам как иизглеждаш , бях у вас, даже гардеробите ти оглеждах ...... :lol::lol: а колко ми е точен сънят - може да се сетиш щом в него имаш 4 момчета. Понеже 2 пъти си раждала близнаци ... :lol:

4avdar4e написа:

Толкова хубаво си го казала... че даже не ми се спори. А имам за какво.

Ако нарека едно чувство Любов, ще се отделя ли??
***

Логос викаш, а??? Съзнание, мисли, мъдрост....

цели сме в емоцията, да ....

Semiramis написа:Ести, сънувала съм те. Много дълъг и подробен сън - знам как иизглеждаш , бях у вас, даже гардеробите ти оглеждах ...... :lol::lol: а колко ми е точен сънят - може да се сетиш щом в него имаш 4 момчета. Понеже 2 пъти си раждала близнаци ... :lol:

:lol::lol:
И как изглеждах?