3o4o.net

и какво точно значи?

"извинявай ,мило другарче ,повече няма да правя така"
на другарчето зад теб.
следващото ти действие е да ритнеш другарчето пред теб.
Следващият на когото ще се извиниш.

Извиненията са излишни.
за този,който ги "приема".
За този ,който ги "дава" са индулгенции.
За всички останали са просто B.S.

Извинявайте ,че пуснахме бомбичката над Хирошима.
Например.
Или да се извини онзи кънкьор-не му помня името-за това, че е бил пиян.
Например.

потупване по гърба.
"Браво, ти се извини...!"...

ми...
Браво!...
и?

п.с. Потупахме ли по гърба онзи кънкьор не помня?

doktorka написа:и какво точно значи?
Извиненията са излишни.
за този,който ги "приема".
За този ,който ги "дава" са индулгенции.
За всички останали са просто B.S.

А с благодарностите не е ли същото?:lol:

Не си съвсем права.
Всичко, не само извинението може да бъде изпразнено от съдържание.
Но когато не е - има смисъл.

Сложно е, сложно е. Човек не търси точно извинение, очаква разбиране. Ако си грешил спрямо него и един ден нещо в теб просветне и му кажеш - прости ми, не съм действал както трябва, не съм те разбирал докрай и съм те ранявал без да искам... и го кажеш от душа, защото наистина нещо в теб е проговорило, тогава може би другият ще се усмихне и ще се почувства по-добре, но само ако този, другият не е показвал, крил е емоциите си, прощавал е в същия този момент, както родителите прощават на децата си, например. Даже това горното го написах от тази гледна точка. За другото не знам, трябва да се реагира на момента, не ми трябват извинения, искам да няма недоразумения, които да тежат, да се трупат и изригват. Още сега малка караница е по-добре, отколото да се трупа напрежение. Че хората убиват заради това понякога! Идиотско. Толкова много вселени, с толкова общи допирни точки и пак, и пак разминаване, не е ли идиотско? А голото машинално извинявай не върши работа никому. Това е дълъг и сложен процес. Да опознаеш действията си е като да опознаваш себе си, трябват години, години, а може и никога да не разбереш какво си причинил някому. Затова старите хора са измислили деня за прошка - смиряваш се, казваш го и светът става малко по-добър поне за кратко. Но това е един ден, ами другите. И в библията са писани толкова неща, не за да се налагат, а защото са верни, пък човеците бавно зреят и бавно стигат сами до тях.

Абе кво го задълбахте девочки такива!

Повече целувки - тва е.

П.с. И още нещо

vyara написа:Сложно е, сложно е. Човек не търси точно извинение, очаква разбиране. Ако си грешил спрямо него и един ден нещо в теб просветне и му кажеш - прости ми, не съм действал както трябва, не съм те разбирал докрай и съм те ранявал без да искам... и го кажеш от душа, защото наистина нещо в теб е проговорило, тогава може би другият ще се усмихне и ще се почувства по-добре, но само ако този, другият не е показвал, крил е емоциите си, прощавал е в същия този момент, както родителите прощават на децата си, например. Даже това горното го написах от тази гледна точка. За другото не знам, трябва да се реагира на момента, не ми трябват извинения, искам да няма недоразумения, които да тежат, да се трупат и изригват. Още сега малка караница е по-добре, отколото да се трупа напрежение. Че хората убиват заради това понякога! Идиотско. Толкова много вселени, с толкова общи допирни точки и пак, и пак разминаване, не е ли идиотско? А голото машинално извинявай не върши работа никому. Това е дълъг и сложен процес. Да опознаеш действията си е като да опознаваш себе си, трябват години, години, а може и никога да не разбереш какво си причинил някому. Затова старите хора са измислили деня за прошка - смиряваш се, казваш го и светът става малко по-добър поне за кратко. Но това е един ден, ами другите. И в библията са писани толкова неща, не за да се налагат, а защото са верни, пък човеците бавно зреят и бавно стигат сами до тях.

ако го беше написала към някой, който можеше да те чуе и разбере, нямаше да е губене на време
говорите на различни езици

snowprincess написа: ако го беше написала към някой, който можеше да те чуе и разбере, нямаше да е губене на време
говорите на различни езици

Трябва да се говори само с езика на любовта!

За да има пълно разбирателство

snowprincess написа: ако го беше написала към някой, който можеше да те чуе и разбере, нямаше да е губене на време
говорите на различни езици

Докато разбера, че говориш пак за докторка... Ще ме разбере, разбира се.
Сноу, може би както ти не разбираш защо и как успяваме да се изпокараме с Боев, но ни обичаш и двамата, така и аз не успявам да вляза във вашия конфликт и да го проумея, а и отбягвам, защото и аз ви харесвам и двете и има нещо личностно, което не достига до мен.

vyara написа: Докато разбера, че говориш пак за докторка... Ще ме разбере, разбира се.
Сноу, може би както ти не разбираш защо и как успяваме да се изпокараме с Боев, но ни обичаш и двамата, така и аз не успявам да вляза във вашия конфликт и да го проумея, а и отбягвам, защото и аз ви харесвам и двете и има нещо личностно, което не достига до мен.

няма конфликт между мен и докторката, щото нито тя може да ме засегне, нито аз нея
но когато почне да създава интриги или да ви потупва по главичките и да ви казва колко сте прости - да слушате нея (силната жена), ме хващат дяволите и ми идва вас да опердаша

vyara написа:Сложно е, сложно е. Човек не търси точно извинение, очаква разбиране. Ако си грешил спрямо него и един ден нещо в теб просветне и му кажеш - прости ми, не съм действал както трябва, не съм те разбирал докрай и съм те ранявал без да искам... и го кажеш от душа, защото наистина нещо в теб е проговорило, тогава може би другият ще се усмихне и ще се почувства по-добре, но само ако този, другият не е показвал, крил е емоциите си, прощавал е в същия този момент, както родителите прощават на децата си, например. Даже това горното го написах от тази гледна точка. За другото не знам, трябва да се реагира на момента, не ми трябват извинения, искам да няма недоразумения, които да тежат, да се трупат и изригват. Още сега малка караница е по-добре, отколото да се трупа напрежение. Че хората убиват заради това понякога! Идиотско. Толкова много вселени, с толкова общи допирни точки и пак, и пак разминаване, не е ли идиотско? А голото машинално извинявай не върши работа никому. Това е дълъг и сложен процес. Да опознаеш действията си е като да опознаваш себе си, трябват години, години, а може и никога да не разбереш какво си причинил някому. Затова старите хора са измислили деня за прошка - смиряваш се, казваш го и светът става малко по-добър поне за кратко. Но това е един ден, ами другите. И в библията са писани толкова неща, не за да се налагат, а защото са верни, пък човеците бавно зреят и бавно стигат сами до тях.

Да. Макар че, може би също така - не. Да, защото си точно в темата по мой много сложен и разраснал се конфликт. Време разделно. Времето разделно иде, когато си толкова прав, че няма начин да отстъпиш. Сори че така отвлечено и по принцип ще говоря, но не мога да се насиля да конкретизирам, много ми е прясно. Та исках да кажа, че искаш да отсъпиш, искаш да се върнат нещата както са били, това новото нахъсано и наострено положение не ти е присъщо, боли те и ти е криво всяка минута, но нещата са такива, че нямаш никакъв начин да отстъпиш. Все едно някой да ти каже че си миеща мечка и ти да се съгласиш. Може няколко дена да го играеш така. Може да ядеш сурова риба и боровинки, и известно време да се катериш по дърветата, но накрая се вижда, че ти миеща мечка не си. Човек си. Та така и с времето разделно. Няма начин да отстъпиш. Тогава, когато си толкова прав, извиненията проформа не ти вършат работа. Искаш тия, които застанат от твоята страна на полето, да са там със сърце и душа. Нищо друго не ти върши работа.
А, не, защото от другата страна на полето има хора, които в края на краищата няма да изчезнат, когато конфликта отмине. Понякога тези хора са близки познати с многобройни връзки и взаимоотношения с теб. От тях очакваш извинение. То ти трябва за да можеш да продължиш да живееш цивилизовано. Не те интересува проформа ли е или иде отвътре.
Извинението, иде да каже горния ми трактат, е нужно за цивилизования начин на живот. За цивилизацията демек.

snowprincess написа:
няма конфликт между мен и докторката, щото нито тя може да ме засегне, нито аз нея
но когато почне да създава интриги или да ви потупва по главичките и да ви казва колко сте прости - да слушате нея (силната жена), ме хващат дяволите и ми идва вас да опердаша

Виж сега, всеки си има стил, от който не може да избяга и който си е само негов. Една мръсотия в устата на Капинчо е нещо нормално и невъзможно в устата на Мнемозина, например. Всеки си има неговия език, вярно е, че езиците са различни, но като поопознаеш човек и го разбираш. Някои хора разбираш по-бързо, за други е по-сложно, но има шанс за всеки да бъде разбран. Много ми се ще и вие с докторка да се разберете някой ден.

Green Light написа:
Да. Макар че, може би също така - не. Да, защото си точно в темата по мой много сложен и разраснал се конфликт. Време разделно. Времето разделно иде, когато си толкова прав, че няма начин да отстъпиш. Сори че така отвлечено и по принцип ще говоря, но не мога да се насиля да конкретизирам, много ми е прясно. Та исках да кажа, че искаш да отсъпиш, искаш да се върнат нещата както са били, това новото нахъсано и наострено положение не ти е присъщо, боли те и ти е криво всяка минута, но нещата са такива, че нямаш никакъв начин да отстъпиш. Все едно някой да ти каже че си миеща мечка и ти да се съгласиш. Може няколко дена да го играеш така. Може да ядеш сурова риба и боровинки, и известно време да се катериш по дърветата, но накрая се вижда, че ти миеща мечка не си. Човек си. Та така и с времето разделно. Няма начин да отстъпиш. Тогава, когато си толкова прав, извиненията проформа не ти вършат работа. Искаш тия, които застанат от твоята страна на полето, да са там със сърце и душа. Нищо друго не ти върши работа.
А, не, защото от другата страна на полето има хора, които в края на краищата няма да изчезнат, когато конфликта отмине. Понякога тези хора са близки познати с многобройни връзки и взаимоотношения с теб. От тях очакваш извинение. То ти трябва за да можеш да продължиш да живееш цивилизовано. Не те интересува проформа ли е или иде отвътре.
Извинението, иде да каже горния ми трактат, е нужно за цивилизования начин на живот. За цивилизацията демек.

Бате, когато пораснеш ще разбереш, че никога няма никой в твоето поле. Сам самичък си.

Като при раждането и смъртта. Без дрехи, задръжки и комплекси.

Вървиш и подминаваш. Ако нещо ти пречи - прескачаш или преместваш.

Някога...

П.с. Що се тормозите бе?

П.с.2. Що ме карате да пиша, като не ми се пишат таквиз "мъдрости".

Green Light написа: Извинението, иде да каже горния ми трактат, е нужно за цивилизования начин на живот. За цивилизацията демек.

Има хора с повече гордост. Имала съм случаи, когато не получавам извинение, но усещам промяна. Това много повече ме радва, не държа някой да си плюе на гордостта, тя си е негова и за него това може да е унижение, макар за мен да е проява на сила. Всеки действа различно, както току що казах на Сноу, трябва да си настройваш антенките за всеки един, едва ли не, затова е сложно.

Извинението трябва да е изстрадано и да идва от душата.
Иначе се получава "инфлация" и в употреба влизат изрази от сортта: "Извинявай, обувки не лъска", "Извинението е повторно нахалство".
Та така, извинявайте се, но по редичко, за да не се губи есенцията, смисъла.

Set написа:
Бате, когато пораснеш ще разбереш, че никога няма никой в твоето поле. Сам самичък си.

Като при раждането и смъртта. Без дрехи, задръжки и комплекси.

Вървиш и подминаваш. Ако нещо ти пречи - прескачаш или преместваш.

Някога...

П.с. Що се тормозите бе?

П.с.2. Що ме карате да пиша, като не ми се пишат таквиз "мъдрости".

А, порастнал съм аз. Знам го това което го казваш, аз самия го казвам непрекъснато. Ще ти отговоря с цитат: Проблема не е така прост а е сложен и многопластов

Set написа:

snowprincess написа: ако го беше написала към някой, който можеше да те чуе и разбере, нямаше да е губене на време
говорите на различни езици

Трябва да се говори само с езика на любовта!

За да има пълно разбирателство

закачаш се с мен аааааа
я, стой мирен, да не ти дам една любов, че свят ще ти се завърти

Set написа:
Бате, когато пораснеш ще разбереш, че никога няма никой в твоето поле. Сам самичък си.

Като при раждането и смъртта. Без дрехи, задръжки и комплекси.

Вървиш и подминаваш. Ако нещо ти пречи - прескачаш или преместваш.

Бате моа ли да та цалуна публично??? Без Змея да снима

4avdar4e написа:Без Змея да снима

никого не снимам
ни бележки
ни дявол
дан бъркаш нещо

4avdar4e написа:

Set написа:
Бате, когато пораснеш ще разбереш, че никога няма никой в твоето поле. Сам самичък си.

Като при раждането и смъртта. Без дрехи, задръжки и комплекси.

Вървиш и подминаваш. Ако нещо ти пречи - прескачаш или преместваш.

Бате моа ли да та цалуна публично??? Без Змея да снима

Чи как!

snowprincess написа:

Set написа:

snowprincess написа: ако го беше написала към някой, който можеше да те чуе и разбере, нямаше да е губене на време
говорите на различни езици

Трябва да се говори само с езика на любовта!

За да има пълно разбирателство

закачаш се с мен аааааа
я, стой мирен, да не ти дам една любов, че свят ще ти се завърти

Това обещание или закана е ?

Green Light написа:
Времето разделно иде, когато си толкова прав, че няма начин да отстъпиш.

сядаш, преговаряш, без излишни емоции и стигате до компромис
има една теория, при която „компенсаторност” означава степента, в която удовлетвореността от едни аспекти попълва неудовлетвореността от други
пълно щастие е само в рая

snowprincess написа:

Green Light написа:
Времето разделно иде, когато си толкова прав, че няма начин да отстъпиш.

сядаш, преговаряш, без излишни емоции и стигате до компромис
има една теория, при която „компенсаторност” означава степента, в която удовлетвореността от едни аспекти попълва неудовлетвореността от други
пълно щастие е само в рая

И в клуба!

За времето разделно...
извинения не важат
ти усещаш отвсякъде че сте врагове и нищо не върви
даже мълчанието е страшно
всяка една дума / действие пада и отсича парчета от Вас

да се извиниш?
да да....
теб ти се иска да убиваш, толкова непоклатимо си стоиш от своята страна

такива разделни времена се случват - с хора с които сте изяли килограми сол...

и намирате сили, от някъде (щерката все пита от къде да намери още сили като се катерим из планината) и сядате и говорите
и както се казва отваряте нова страница
и никакви обвинения
точка
и след това приятелството става още по-дълбоко
сложности разни
минавала съм през такова нещо няколко пъти


а за извинение - като е от душа, като си го изстрадал, като не си спал нощи..... то е за да се каже, да се сподели

Set написа:
И в клуба!

snowprincess написа:

Green Light написа:
Времето разделно иде, когато си толкова прав, че няма начин да отстъпиш.

сядаш, преговаряш, без излишни емоции и стигате до компромис
има една теория, при която „компенсаторност” означава степента, в която удовлетвореността от едни аспекти попълва неудовлетвореността от други
пълно щастие е само в рая

Това би трябвало да работи, да! Проблема е, че работи дългосрочно. Тоест трябва да почакаш за да видиш ефекта. Другия проблем, Сноу, е с говоренето. Понякога не може да стане с говорене, защото не се разбираме. Различния ни житейски опит насища думите със съдържание, което е различно за различните хора. Изкушавам се да кажа: като вас с докторка, макар че вие търсите конфликта. Това изречение е закачка, ще го оставя, дано да не го подхванете. Има хора, при които интонацията е по- важна от думите. При тях не може да се пошегуваш, казвайки нещо смешно със сериозен тон. Те разбират шегата, чак когато им я обясниш, първоначално се стрескат.
Тогава, когато разговора не става, единствения начин да задействаш тоя компенсаторен механизъм е манипулацията.
А някои хич ни няма в това.


П.П. Макар че все пак сме хора- всички малко или много манипулираме(или сме се усещали манипулирани), имаме опит. И значи - ще се опитваме, да го правим докато сме живи

Dark Angel написа:За времето разделно...
извинения не важат
ти усещаш отвсякъде че сте врагове и нищо не върви
даже мълчанието е страшно
всяка една дума / действие пада и отсича парчета от Вас

да се извиниш?
да да....
теб ти се иска да убиваш, толкова непоклатимо си стоиш от своята страна

такива разделни времена се случват - с хора с които сте изяли килограми сол...

и намирате сили, от някъде (щерката все пита от къде да намери още сили като се катерим из планината) и сядате и говорите
и както се казва отваряте нова страница
и никакви обвинения
точка
и след това приятелството става още по-дълбоко
сложности разни
минавала съм през такова нещо няколко пъти


а за извинение - като е от душа, като си го изстрадал, като не си спал нощи..... то е за да се каже, да се сподели

И аз съм го преживявал. Сигурно всеки. Моите раздели са били до край. Не сме намирали път обратно. Неумели сме били. Неумел съм бил аз.

Green Light написа:
И аз съм го преживявал. Сигурно всеки. Моите раздели са били до край. Не сме намирали път обратно. Неумели сме били. Неумел съм бил аз.

Ново начало е невъзможно, не и при описаните от теб и Дарки ситуации. Там където въжето се е скъсало остава възел. Нещата никога вече не са същите...
И дори да продължават контактите, те са на ниво "дипломатични разговори"

Green Light написа: И аз съм го преживявал. Сигурно всеки. Моите раздели са били до край. Не сме намирали път обратно. Неумели сме били. Неумел съм бил аз.

не винаги има обратен път

аз имам няколко такива, останали си във времето разделно
там са си добре

като се затвори една врата намираш друга
и понякога това което намериш е милион и един пъти по-добро....

frisky lioness написа: Ново начало е невъзможно, не и при описаните от теб и Дарки ситуации. Там където въжето се е скъсало остава възел. Нещата никога вече не са същите...
И дори да продължават контактите, те са на ниво "дипломатични разговори"

не, не съм съгласна с теб, но това е само на база моят личен, ограничен опит

възможно е и се случва - и независимо от възела нещата са по-добри
някои неща стават по-здрави с няколко заварки

когато минаваш с някой през адски места и всичко във Вас се разрушава и изгражда настъпва и време разделно понякога (или винаги, не зная

Dark Angel написа: като се затвори една врата намираш друга
и понякога това което намериш е милион и един пъти по-добро....

Хлопнатите врати трябва да си останат такива. И да не се обръщаш назад. Абсолютно!

4avdar4e написа: Хлопнатите врати трябва да си останат такива. И да не се обръщаш назад. Абсолютно!

тече една постоянна промяна и утре това зад вратата не е същото

човек трябва да се обръща назад
за да знае от къде идва
иначе забравя

абсолютните неща не ми харесват на мен

4avdar4e написа:Хлопнатите врати трябва да си останат такива. И да не се обръщаш назад. Абсолютно!

Хммм... Много категоричност, много нещо.
В случа мнението на Даркита е по-близко до моето.

Dark Angel написа:не винаги има обратен път
аз имам няколко такива, останали си във времето разделно
там са си добре

като се затвори една врата намираш друга
и понякога това което намериш е милион и един пъти по-добро.

само че си имам сантимент към хората, нещо като вещоманията, ама във вариант: харесвам си `стар мой приятел`независимо от това има ли нови и колко

Set написа:
Това обещание или закана е ?

не, предупреждение - известие, съобщение, предизвестие, уведомление, хабер, сигнал
винаги предупреждавам за възможни щети
:lol:

holi_day написа: Хммм... Много категоричност, много нещо.
В случа мнението на Даркита е по-близко до моето.

И двете не ме разбрахте, но нямам нито време, нито желание да обяснявам. Сори. Не е категоричност, четете между..

Аре чао, че ще ме бият..

snowprincess написа:не, предупреждение - известие, съобщение, предизвестие, уведомление, хабер, сигнал
винаги предупреждавам за възможни щети
:lol:

а дипломатическа нота? глей кво събирателно е тя -
Дипломатическата нота представлява отправяне на молба, заявено искане, протест, предложение, подготовка за сключване на двустранни договори, суспендиране и анулиране на дадени отношения.

Дипломатическите ноти биват:

* циркулярни (уведомления до много получатели),
* колективни (единен текст от няколко инстанции до един поучател) и
* идентични ноти (изразяване на мнение от няколко страни с подобен текст до един получател).

snowprincess написа:

Set написа:
Това обещание или закана е ?

не, предупреждение - известие, съобщение, предизвестие, уведомление, хабер, сигнал
винаги предупреждавам за възможни щети
:lol:

Аз имам две застраховки живот

4avdar4e написа:И двете не ме разбрахте, но нямам нито време, нито желание да обяснявам.

Разбрахме те, ама... погрешно.

Dark Angel написа:

frisky lioness написа: Ново начало е невъзможно, не и при описаните от теб и Дарки ситуации. Там където въжето се е скъсало остава възел. Нещата никога вече не са същите...
И дори да продължават контактите, те са на ниво "дипломатични разговори"

не, не съм съгласна с теб, но това е само на база моят личен, ограничен опит

възможно е и се случва - и независимо от възела нещата са по-добри
някои неща стават по-здрави с няколко заварки

когато минаваш с някой през адски места и всичко във Вас се разрушава и изгражда настъпва и време разделно понякога (или винаги, не зная

За мен така стоят нещата

frisky lioness написа: За мен така стоят нещата

може би щото много ме бива в разрушенията
също и в сътворенията
двете неща вървят заедно
затова вероятно при мен е възможно

Green Light написа:

snowprincess написа:

Green Light написа:
Времето разделно иде, когато си толкова прав, че няма начин да отстъпиш.

сядаш, преговаряш, без излишни емоции и стигате до компромис
има една теория, при която „компенсаторност” означава степента, в която удовлетвореността от едни аспекти попълва неудовлетвореността от други
пълно щастие е само в рая

Това би трябвало да работи, да! Проблема е, че работи дългосрочно. Тоест трябва да почакаш за да видиш ефекта. Другия проблем, Сноу, е с говоренето. Понякога не може да стане с говорене, защото не се разбираме. Различния ни житейски опит насища думите със съдържание, което е различно за различните хора. Изкушавам се да кажа: като вас с докторка, макар че вие търсите конфликта. Това изречение е закачка, ще го оставя, дано да не го подхванете. Има хора, при които интонацията е по- важна от думите. При тях не може да се пошегуваш, казвайки нещо смешно със сериозен тон. Те разбират шегата, чак когато им я обясниш, първоначално се стрескат.
Тогава, когато разговора не става, единствения начин да задействаш тоя компенсаторен механизъм е манипулацията.
А някои хич ни няма в това.


П.П. Макар че все пак сме хора- всички малко или много манипулираме(или сме се усещали манипулирани), имаме опит. И значи - ще се опитваме, да го правим докато сме живи

ако някой не те разбира, когато говориш, той ли е виновен или ти, щото не си успял да намериш правилните думи?
той ли трябва да се промени, за да те разбере или ти да потърсиш нови начини?

Set написа:
Аз имам две застраховки живот

това е от изключените рискове, които застрахователят не покрива