На някои - малките и дори забравените.
Понякога малките, отдавна мечтани и забравени, се появяват на тази преклонна възраст /да не забравя да си честитя празника днес
!/.Ето ги Вимербю и родната къща на Астрид Линдгрен:
Пред къщата.
Тук, във Вимербю Емил от Люнеберя идва в деня, в който жителите на Смоланд чакат да дойде една комета, която да се сблъска със Земята и да "сложи край на всичко весело". Така пишело във вестника
. /Всяка прилика със съвременни медии е случайна./ Крачейки на кокили из ябълковите дръвчета, Емил влетява в салона на госпожа Петрел и се приземява с главата напред в компота от боровинки. После се сдобива с кон, който има гъдел, влиза с него в трапезарията, където празнуват рождения ден на кмета, следва класическата летяща сметанова торта и накрая нашият герой неочаквано вдига във въздуха целият празничен фойерверк, който смоландци взимат за кометата и припадат индивидуално и по групи по улиците. 
Самата Льонеберя беше съвсем близо, но трябваше да потеглям обратно.
Във влака срещнах една високопоставена особа:
Впрочем особата съвсем не държеше да остане високопоставена, а искаше да полудува наоколо. Но беше трайно обвързана.
Накрая се примири с положението си.
Същия ден се оказах на разходка с лодка по прословутия Гьота канал.
Досега не бях се качвала и слизала по стълби, вечеряйки в лодка.
Свечери се.
Бях с група инженери от различни страни, и когато част от бутилките свършиха, латинците превзеха китарата на лодковия певец и като затропаха ония ми ти дивни ритми на фона на догарящия ден...
На другата сутрин се разходих из Ньорчопинг. Близо до хотела открих една интересната кактусова градина. Чудех се, ако на градинарите се наложи да влязат някъде в средата но това парче, какво ли биха направили
. 
И няколко снимки от Стокхолм.
Имам и още снимки, но да не досаждам повече.
) от ранно деЦтво, той каза същото 
