От май до октомври обикновенно работя на Златните. Понякога има работа, понякога йок. Шофьор на линейката ми е един господин - Н.Л. Аз му викам Байчо. Щото е на 72 години. Байчо дърт, ама като шофер е звяр. Абсолютно профи. Пенсията малка /навремете била голяма, ма поподнала под ударите на инфлацията/, преди голяма клечка в "Главболгарстрой" ма не е съумял да гепне някой леФ , че да си осигури старините, та сега управлява сан.автомобил през летния сезон из " Зл.Пяс"....се файда за зимата.Миналото лято Байчо ми разправяше спомени за времето покрай 9 сеп. 44-та. Той е стар варненец, живяли са покрай бившите маслобойни...и така....
Спомен първи от Байчо:
“Играех с децата от махалата, около мястото дето сега са техникумите. Датата не помня..около 9-ти беше. По едно време в небето забръмча съмолет...двуплощник. Бръмча, бръмча, та взе че кацна на една поляна до старите гробища. Ние, лапетиите /аз бях на 9/ естествено се втурнахме към машината. Наближихме, ама не много. От вътре излезе пилота. Свали си шлема и ...по раменете му се пръснаха дълги почти до кръста, руси коси.....оказа се, че пилота е Жена. Докато я зяпахме с почуда, дохвърчаха още два аероплана със звезди на опашките, също двуплощни и кацнаха наблизо. Плахо започнахме да се приближаваме. Аз бях най-отпред...нали тартор на махленската дружина.... като съвсем наближихме първата кацнала машина леличката/какичката-летец ми направи подканващ жест с ръка и попита на руски, дали не искам да се повозя на самолета. Плахо се приближих, тя ме погали по косата, избърса си очите не знам що, погледа към небето и ми подаде една пилотска шапка /шлемофон/.
Излетяхме.....За пръв път се качвах на самолет, сигурно съм бил най-малкото варненче / тогава бях на 9/ дето е имало този късмет. Докато се надувах обаче и си мислех как ще се фукам пред приятелчетата, се загледах надолу от откритата кабина....Брей Варна.... непозната....или позната....Ей я Катедралата, ей го де Езерото...правим завой/вираж....под нас лозя, човечета като мравки щъкат отдолу, снижаваме се...виждам хора под нас с отворени усти, сигурно викат....от шума на мотора и от вятъра не се чува обаче. Приближаваме поляната до Гробищата...Кацаме. Спокойно. Какичката ме целуна по бузата, плаче пак....защо?. Мушна ми под мишницата някакъв четвъртит кафяво-черен хляб и кръгла тенекиена кутия дето беше нарисувана крава. Тръгвам към къщи....аверчетата бягат покрай мене..Изведнъж насреща се задава Тате...Запъхтян, пребледнял /някой му изкодошил, че съм летял сигурно/....приближава ме, не пита нищо..удря ми шамар /нито преди нито после ме е пипвал с пръст, никога/....горкият е много изплашен. Хваща ме за ръката, прибираме се. В къщи се успокоява....казва че странния четвъртит хляб е руски черен хляб, братушките казва.... такъв ядат. А кръглата кутия с кравата е кондензирано мляко. Сладко е като мед , за два три-дни свърши...Тва е първият ми спомен от 9-ти.
Татко преди девети помагаше на конспираторите, с пари.... с ядене ...имахме магазин....бакалница. След девети благодарните конспиратори го набедиха за фашист и го тормозиха докато не се помина.”
П.П. Следва друго интервю.