Близката История в интервюта.
Публикувано на: 24.11.06, 18:23
Начи, щото се отвори ена тема за Историята. Пък аз към мастите книги съм малко скептичен, ще пускам в тази тема разни интервюта. За близката ни История. Щото интервютата са най-обективни..особенно снети от хора които нямат ни най-малка изгода или притеснение от публикуваното. А, пък аз нямам пристрастия...и преди съм го споменавал. Нито леви, нито десни.
От май до октомври обикновенно работя на Златните. Понякога има работа, понякога йок. Шофьор на линейката ми е един господин - Н.Л. Аз му викам Байчо. Щото е на 72 години. Байчо дърт, ама като шофер е звяр. Абсолютно профи. Пенсията малка /навремете била голяма, ма поподнала под ударите на инфлацията/, преди голяма клечка в "Главболгарстрой" ма не е съумял да гепне някой леФ , че да си осигури старините, та сега управлява сан.автомобил през летния сезон из " Зл.Пяс"....се файда за зимата.Миналото лято Байчо ми разправяше спомени за времето покрай 9 сеп. 44-та. Той е стар варненец, живяли са покрай бившите маслобойни...и така....
Спомен първи от Байчо:
“Играех с децата от махалата, около мястото дето сега са техникумите. Датата не помня..около 9-ти беше. По едно време в небето забръмча съмолет...двуплощник. Бръмча, бръмча, та взе че кацна на една поляна до старите гробища. Ние, лапетиите /аз бях на 9/ естествено се втурнахме към машината. Наближихме, ама не много. От вътре излезе пилота. Свали си шлема и ...по раменете му се пръснаха дълги почти до кръста, руси коси.....оказа се, че пилота е Жена. Докато я зяпахме с почуда, дохвърчаха още два аероплана със звезди на опашките, също двуплощни и кацнаха наблизо. Плахо започнахме да се приближаваме. Аз бях най-отпред...нали тартор на махленската дружина.... като съвсем наближихме първата кацнала машина леличката/какичката-летец ми направи подканващ жест с ръка и попита на руски, дали не искам да се повозя на самолета. Плахо се приближих, тя ме погали по косата, избърса си очите не знам що, погледа към небето и ми подаде една пилотска шапка /шлемофон/.
Излетяхме.....За пръв път се качвах на самолет, сигурно съм бил най-малкото варненче / тогава бях на 9/ дето е имало този късмет. Докато се надувах обаче и си мислех как ще се фукам пред приятелчетата, се загледах надолу от откритата кабина....Брей Варна.... непозната....или позната....Ей я Катедралата, ей го де Езерото...правим завой/вираж....под нас лозя, човечета като мравки щъкат отдолу, снижаваме се...виждам хора под нас с отворени усти, сигурно викат....от шума на мотора и от вятъра не се чува обаче. Приближаваме поляната до Гробищата...Кацаме. Спокойно. Какичката ме целуна по бузата, плаче пак....защо?. Мушна ми под мишницата някакъв четвъртит кафяво-черен хляб и кръгла тенекиена кутия дето беше нарисувана крава. Тръгвам към къщи....аверчетата бягат покрай мене..Изведнъж насреща се задава Тате...Запъхтян, пребледнял /някой му изкодошил, че съм летял сигурно/....приближава ме, не пита нищо..удря ми шамар /нито преди нито после ме е пипвал с пръст, никога/....горкият е много изплашен. Хваща ме за ръката, прибираме се. В къщи се успокоява....казва че странния четвъртит хляб е руски черен хляб, братушките казва.... такъв ядат. А кръглата кутия с кравата е кондензирано мляко. Сладко е като мед , за два три-дни свърши...Тва е първият ми спомен от 9-ти.
Татко преди девети помагаше на конспираторите, с пари.... с ядене ...имахме магазин....бакалница. След девети благодарните конспиратори го набедиха за фашист и го тормозиха докато не се помина.”
П.П. Следва друго интервю.
От май до октомври обикновенно работя на Златните. Понякога има работа, понякога йок. Шофьор на линейката ми е един господин - Н.Л. Аз му викам Байчо. Щото е на 72 години. Байчо дърт, ама като шофер е звяр. Абсолютно профи. Пенсията малка /навремете била голяма, ма поподнала под ударите на инфлацията/, преди голяма клечка в "Главболгарстрой" ма не е съумял да гепне някой леФ , че да си осигури старините, та сега управлява сан.автомобил през летния сезон из " Зл.Пяс"....се файда за зимата.Миналото лято Байчо ми разправяше спомени за времето покрай 9 сеп. 44-та. Той е стар варненец, живяли са покрай бившите маслобойни...и така....
Спомен първи от Байчо:
“Играех с децата от махалата, около мястото дето сега са техникумите. Датата не помня..около 9-ти беше. По едно време в небето забръмча съмолет...двуплощник. Бръмча, бръмча, та взе че кацна на една поляна до старите гробища. Ние, лапетиите /аз бях на 9/ естествено се втурнахме към машината. Наближихме, ама не много. От вътре излезе пилота. Свали си шлема и ...по раменете му се пръснаха дълги почти до кръста, руси коси.....оказа се, че пилота е Жена. Докато я зяпахме с почуда, дохвърчаха още два аероплана със звезди на опашките, също двуплощни и кацнаха наблизо. Плахо започнахме да се приближаваме. Аз бях най-отпред...нали тартор на махленската дружина.... като съвсем наближихме първата кацнала машина леличката/какичката-летец ми направи подканващ жест с ръка и попита на руски, дали не искам да се повозя на самолета. Плахо се приближих, тя ме погали по косата, избърса си очите не знам що, погледа към небето и ми подаде една пилотска шапка /шлемофон/.
Излетяхме.....За пръв път се качвах на самолет, сигурно съм бил най-малкото варненче / тогава бях на 9/ дето е имало този късмет. Докато се надувах обаче и си мислех как ще се фукам пред приятелчетата, се загледах надолу от откритата кабина....Брей Варна.... непозната....или позната....Ей я Катедралата, ей го де Езерото...правим завой/вираж....под нас лозя, човечета като мравки щъкат отдолу, снижаваме се...виждам хора под нас с отворени усти, сигурно викат....от шума на мотора и от вятъра не се чува обаче. Приближаваме поляната до Гробищата...Кацаме. Спокойно. Какичката ме целуна по бузата, плаче пак....защо?. Мушна ми под мишницата някакъв четвъртит кафяво-черен хляб и кръгла тенекиена кутия дето беше нарисувана крава. Тръгвам към къщи....аверчетата бягат покрай мене..Изведнъж насреща се задава Тате...Запъхтян, пребледнял /някой му изкодошил, че съм летял сигурно/....приближава ме, не пита нищо..удря ми шамар /нито преди нито после ме е пипвал с пръст, никога/....горкият е много изплашен. Хваща ме за ръката, прибираме се. В къщи се успокоява....казва че странния четвъртит хляб е руски черен хляб, братушките казва.... такъв ядат. А кръглата кутия с кравата е кондензирано мляко. Сладко е като мед , за два три-дни свърши...Тва е първият ми спомен от 9-ти.
Татко преди девети помагаше на конспираторите, с пари.... с ядене ...имахме магазин....бакалница. След девети благодарните конспиратори го набедиха за фашист и го тормозиха докато не се помина.”
П.П. Следва друго интервю.
