(незавършена история)
С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете й очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа. Сляпата Вайша й викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се в черешата, деряла се из къпините и събаряла грънците под сайванта. Черешата, къпините и грънците не съществували за нея, така както и не същестувал днешният ден. За лявото й око те още не били дошли от пръстта, за дясното й – били вече повехнали и станали на пръст.
Докато Вайша била още малка, майка й първа забелязала странната й слепота. Откъде да знаела, че за лявото око на Вайша жената, надвесена над нея, е току-що проходило момиченце, а за дясното – грозна, изкривена старица.
Когато Вайша проговорила и започнала несвързано да обяснява какво вижда, решили, че на очите й е направена черна магия. Проточила се една върволица бабички, плюели през рамо, дърпали си ушите и цъкали с език.
Да пие божурово семе преди изгрев слънце 40 дни секи ден...
От ястреб жлъчка да сгори и да я наложи на окото, дорде е топла още...
От черна кокошка воденицата да обелиш, сал кожата, люспата, и я тури на очите...
Само една от бабите седяла отстрани, клатела костенурчата си глава и нищо не казвала. Накрая, като станала да си ходи подир всички, рекла тихо, че от нищо файда няма да има, докато не се намери нещо, което да й събере очите и да я върне на тоя свят.
Расла, порасла Вайша, станала хубава млада жена. Дори това, че лявото й око било кафяво, а дясното – зелено, само удвоявало хубостта й.
Дошъл един ден млад мъж да я иска за жена, застанал пред Вайша, а тя гледала към него и го виждала така:
Ляво:
Боже, това ли сополиво момченце дошло да ме иска, милото, ризката му отвънка, коленцата ожулени, че аз на него майка мога да съм му, а те го пратили да ме иска за булка, шега да си бият, боже...
Дясно:
Ръцете му треперят, космите му побелели, грехота е, боже, ама на пръст мирише, за път му е дошло времето, а той булка иска, как да си легна с него, с какви очи да го гледам, боже...
И тъй се повтаряла историята с всеки, който идвал. Не се намерил оня, дето да й събере очите.
Минали години, хубавата Вайша все така продължавала да живее с едното око в миналото, а с другото – далеч в дните, които предстояли. Понякога границите, в които виждала, се свивали съвсем, аха да се съберат в днескашното. Но докато за дясното око слънцето току изгрявало, за лявото вече се обелвала месечината. Друг път обаче разстоянието между минало и бъдеще бясно се удължавало и Вайша шепнела как според лявото й око земята е още пуста и неустроена, тъмнина покрива бездната и нещо (нямала дума за него) се носи над водата. А в същото време пред дясното око се явявал четвъртит град с дължина, равна на широчината му, а градските стени били украсени с всякакви скъпоценни камъни – първият камък бил яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс и т.н.
И вечер, като си легнела Вайща, пак нямало покой за очите й. Сънищата й се раздвоявали като змийски език и докато в съня на едното око гонела пеперудите, а божурите вече били високи колкото нея, то в съня на другото божурите били откъснати и покривали цялото и вкочанено тяло, а над лицето й се гонели други пеперуди.
Дотегнало й на Вайша така да живее. Намислила веднъж сама да си изчегърта едното око, с пръсти да го отскубне. Добре, ама кое да бъде окото. Ако извадела лявото, все едно да живее само в онова, което идва, а то никак не се задавало добро. И с кого щяла да живее в идното, кого щяла да познава. Ами да извади тогава дясното. Миналите дни винаги са по-уютни, по-сигурни. Ама пък как ще гледа майка си и баща си като сополиви дечица, как ще им вика, как ще живее с тях. Нямало спасение за Вайша ни в миналото, ни в бъдещето.
Няма край тази история. Защото не се намерило нищо на този свят, което да събере очите на Вайша, да бъде еднакво както за лявото, така и за дясното й око.
Ако и ти, четящи, като си затвориш дясното око и прочетеш тази история само с лявото, не видиш никакви букви и никаква история, а само чист лист отпреди историята или пък и лист не видиш, а видиш дървото, от което е направен, тежко ти.
Ако пък си затвориш лявото око и прочетеш всичко с дясното и пак не видиш буквите, защото са се изличили вече, а хартията се е спрашила на бяла пепел, тежко ми. Или четеш с очите на сляпата Вайша, или тази история е толкова нетрайна, колкото е нетрайно това парче хартия и този увяхващ свят.
Георги Господинов
И други истории
Сляпата Вайша
Сляпата Вайша
Panta rhei...
Не, наистина е написано чудесно, в стил "стар Пловдив", но си е пълно мракобесие:)Мнемозина написа:Което дали прави гадостта разкошна?Strunz написа:Разкошно написана гадост!!
В този момент ще ми е трудно да си отговоря.
Като го четеш ти става едно, както казвате софиянците "тегаво".
Описвайки труп на юноша можеш да му определиш косите златни, зъбите бисерни и палаво да се гонят лунички по лицето му, ама си е...ТРУП!
Да, той си е труп - но зависи доколко умееш да покажеш златните му коси и луничките. И първо трябва да можеш да ги видиш.Strunz написа:Не, наистина е написано чудесно, в стил "стар Пловдив", но си е пълно мракобесие:)Мнемозина написа:Което дали прави гадостта разкошна?Strunz написа:Разкошно написана гадост!!
В този момент ще ми е трудно да си отговоря.
Като го четеш ти става едно, както казвате софиянците "тегаво".
Описвайки труп на юноша можеш да му определиш косите златни, зъбите бисерни и палаво да се гонят лунички по лицето му, ама си е...ТРУП!
Panta rhei...
Но времето не е едно цяло и когато го няма настоящето.vyara написа:За мен тя не трябва да се нарича сляпа. Времето е едно цяло. Когато осъзнаеш, че всеки е дете и че всеки е тленен и ще бъде мъртъв един ден, когато виждаш същото и за себе си, тогава в настоящето не можеш да изпиташ нищо освен милост, близка до божествената, т.е. да "видиш".
Която и от трите съставки да липсва, слепотата е налице.
Panta rhei...
Скъпа моя, предпочитам да описвам голи жени пред трупове:)Мнемозина написа:Да, той си е труп - но зависи доколко умееш да покажеш златните му коси и луничките. И първо трябва да можеш да ги видиш.Strunz написа:Не, наистина е написано чудесно, в стил "стар Пловдив", но си е пълно мракобесие:)Мнемозина написа:Което дали прави гадостта разкошна?Strunz написа:Разкошно написана гадост!!
В този момент ще ми е трудно да си отговоря.
Като го четеш ти става едно, както казвате софиянците "тегаво".
Описвайки труп на юноша можеш да му определиш косите златни, зъбите бисерни и палаво да се гонят лунички по лицето му, ама си е...ТРУП!
Това говорех и по-горе.
Да бе, това - ясно.Strunz написа: Скъпа моя, предпочитам да описвам голи жени пред трупове:)
Това говорех и по-горе.
Ей ти още нещо от него, май съм го пускала вече тук. Ще е странно, ако не съм, щото много го харесвам.
За краденето на истории
Panta rhei...
Да, именно.vyara написа:Това е така. И всяка съставка се вижда чрез другите две също - нещо, което аз се опитвах да кажа.Мнемозина написа: Но времето не е едно цяло и когато го няма настоящето.
Която и от трите съставки да липсва, слепотата е налице.
Само се чудя на нас, дето виждаме настоящето, дали ни е по-възможно за виждане миналото или бъдещето.
Или винаги нещо липсва и сме си слепи всичките...
Panta rhei...
А ако голата жена е "труп", ко прайм тогава??Strunz написа: Скъпа моя, предпочитам да описвам голи жени пред трупове:)
Това говорех и по-горе.
пее се песента Пеперуда в два тона – фа и сол, като сол се пее наобратно и се чува лос и фа, лос, фа, лос, фалос , древен ритуал за дъжд, дъвче се черен пипер, скача се насечено докато почне да се чува от слабините ти ритъма на кастанети и си мислиш за нещо еротично, например за малка стомничка от Карлови Вари.
:rotfl24:Да мъ прощава Господинов, де
Мнемозина написа:Да бе, това - ясно.Strunz написа: Скъпа моя, предпочитам да описвам голи жени пред трупове:)
Това говорех и по-горе.
Ей ти още нещо от него, май съм го пускала вече тук. Ще е странно, ако не съм, щото много го харесвам.
За краденето на истории
Да, хубаво пише, наистина...
Ние сме слепи, това поне е ясно.Мнемозина написа:Да, именно.vyara написа:Това е така. И всяка съставка се вижда чрез другите две също - нещо, което аз се опитвах да кажа.Мнемозина написа: Но времето не е едно цяло и когато го няма настоящето.
Която и от трите съставки да липсва, слепотата е налице.
Само се чудя на нас, дето виждаме настоящето, дали ни е по-възможно за виждане миналото или бъдещето.
Или винаги нещо липсва и сме си слепи всичките...
Работата е там, че имаме само парчета от цялото, независимо от коя от трите части. Обречени на слепота, но с трето око, както каза, за надникване във времепространството, мълнии в мрака. Нещо такова.
И винаги нещо ще липсва, това също е сигурно. Но ако не държим да сме ясновидци и ако не държим да имаме всичко, тогава има шанс... и за двете. Парадоксите са любопитни и са доста закономерни всъщност.
Да.vyara написа:
Ние сме слепи, това поне е ясно.
Работата е там, че имаме само парчета от цялото, независимо от коя от трите части. Обречени на слепота, но с трето око, както каза, за надникване във времепространството, мълнии в мрака. Нещо такова.
И винаги нещо ще липсва, това също е сигурно. Но ако не държим да сме ясновидци и ако не държим да имаме всичко, тогава има шанс... и за двете. Парадоксите са любопитни и са доста закономерни всъщност.
Сигурно номерът е да не държиш непременно да имаш всичко. Или поне да ти е ясно, че го нямаш и няма как да го имаш.
Как да държи човек да е ясновидец, когато просто не е?
А ти за кои парадокси говориш, че се обърках...
Panta rhei...
Най-вече за този, почти универсалния, че колкото повече се стремиш към едно нещо, толкова повече се отдалечаваш от него. Колкото повече искаш, толкова повече нямаш, колкото повече стискаш, толкова повече изпускаш, колкото по-малко, толкова повече и обратно и т.н., за тези.Мнемозина написа:Да.vyara написа:
Ние сме слепи, това поне е ясно.
Работата е там, че имаме само парчета от цялото, независимо от коя от трите части. Обречени на слепота, но с трето око, както каза, за надникване във времепространството, мълнии в мрака. Нещо такова.
И винаги нещо ще липсва, това също е сигурно. Но ако не държим да сме ясновидци и ако не държим да имаме всичко, тогава има шанс... и за двете. Парадоксите са любопитни и са доста закономерни всъщност.
Сигурно номерът е да не държиш непременно да имаш всичко. Или поне да ти е ясно, че го нямаш и няма как да го имаш.
Как да държи човек да е ясновидец, когато просто не е?
А ти за кои парадокси говориш, че се обърках...
изобщо не го познавам този господинМнемозина написа:Обърни се към Георги Господинов.Quid написа:горното има ли го у неква кратка версия?
за предпочитане е комикс да е
времето нещо не ми е доста щото
Може нещо да успее да направи... срещу колко беше там тарифата напоследък.
тарифенето си е друга тема:blum:
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Ми да те свържа с него, все-вселенски посреднико...Quid написа:изобщо не го познавам този господинМнемозина написа:Обърни се към Георги Господинов.Quid написа:горното има ли го у неква кратка версия?
за предпочитане е комикс да е
времето нещо не ми е доста щото
Може нещо да успее да направи... срещу колко беше там тарифата напоследък.
тарифенето си е друга тема:blum:
Panta rhei...
А, да, разбрах, благодаря...vyara написа:Най-вече за този, почти универсалния, че колкото повече се стремиш към едно нещо, толкова повече се отдалечаваш от него. Колкото повече искаш, толкова повече нямаш, колкото повече стискаш, толкова повече изпускаш, колкото по-малко, толкова повече и обратно и т.н., за тези.Мнемозина написа: Да.
Сигурно номерът е да не държиш непременно да имаш всичко. Или поне да ти е ясно, че го нямаш и няма как да го имаш.
Как да държи човек да е ясновидец, когато просто не е?
А ти за кои парадокси говориш, че се обърках...
Panta rhei...
ако нещо има да ми дава въпросният господин може да ме свържеш с негоМнемозина написа:Ми да те свържа с него, все-вселенски посреднико...Quid написа:изобщо не го познавам този господинМнемозина написа:Обърни се към Георги Господинов.Quid написа:горното има ли го у неква кратка версия?
за предпочитане е комикс да е
времето нещо не ми е доста щото
Може нещо да успее да направи... срещу колко беше там тарифата напоследък.
тарифенето си е друга тема:blum:
иначе за кво:-)
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
-
Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World