Първо - мотивацията е личен въпрос. За един мотивите на някой може за свършат работа, а друг да ги намира за смешни и несъществени.
Второ - хм, не се сещам.

:-)
Обаче мога да споделя нЕкои съображения, пък вие после няма да ми се смеете.

Само да направя пояснение, че говорим за
пристрастен пушач.
1. Естетика. Много е трудно една изискана дама да продължи да изглежда такава с цигара в уста, в ръка, въобще този жест с всмукването и издишването на дима е доста грозен.
И мъжете го правят грозно - все ми извиква една представа за бебета, биберони и др.
2. Пак естетика. Синьо - жълт тен и повяхнал вид.
3. Отново естетика. Този неизкореним аромат на фасове навсякъде...
4. Свобода. Когато си дадох сметка доколко съм зависима от навика си, и как заради 1 цигара съм готова да прекъсна важен разговор, да пренебрегна някой близък, да зарежа всичко и да хукна да си търся цигари...Е, малко преувеличавам, но това си го имаше.
Тази пистрастеност доста разваляше представата ми за себе си като свободен човек.
5. Успех/провал. След дългогодишни неуспешни опити да спра, просто ми писна. Казах си - и какво сега, това е по-силно от мен, така ли? Дори по едно време бях решила да си пуша, без да мисля по въпроса, защото още един провал щеше да ми дойде в повече... Не знам как да го обясня...
и т.н. и т.н.
Накрая се усетих готова и хоп - спрях.
Няма значение как точно се мотивираш, важното е тези неща да имат значение за теб, лично за теб.
