На мен ми се случи преди няколко седмици - висях си, както обикновено по това време, в задръстването, четях си книга на телефона и в общи линии живота бе розов, докато изведнъж усетих, че в последните няколко минути нещо се е опитвало да привлече вниманието ми. Откъснах се от книгата, придвижих се поредните 2 метра и 20 в задръстването и направих инвентаризация на по-важните си части. Нищо. Задълбах в подробности и открих, че ме сърби ходилото на левия крак. Точно на мекото - възглавничката. По разбираеми причини - сняг и студ навън - бях с боти, което правеше почесването на сърбящото място невъзможно. Реших да не му обръщам внимание и отново се раздвоих между четенето и приплъзването напред с метър-метър и нещо с надеждата, че, като се почуства пренебрегнат, сърбежът ще изчезне от само себе си. Да, ама не. Гадината продължаваше да се опитва да привлече вниманието ми и неприятното усещане растеше ли растеше. Пробвах деликатно да се почеша подритвайки с крак и приплъзвайки го в обувката, но това само засили сърбежа. Стиснах зъби и се съсредоточих върху двете дейности, които в нормални обстоятелства не изискваха кой-знае каква концентрация от мен. Постепенно сърбежът превзе всичко - първо спрах да чета и не след дълго се принудих да сваля обувката и чорапа и блаженно се почесах... Но нещата не свършиха до там - продължаваше да ме сърби, а колите точно тогава решиха да се преместят с рекордите 3 метра и пеесе напред на един пас. Наложи са да сритам обувката и да натиста педала с гол, представете си, крак. След което открих, че педала чудесно върши работа за почесване... И продължих така - почесване, метър-два напред, почесване, метър-два, почесване... Интересно каква ли гледка съм бил...
До офиса пътувам средно половин час...Защо ви разказвам това ли? Сърби ме ходилото...
:evil:
