Днес щеше да ме убие един клон. Профуча на мм от главата ми, но успя само да ми закачи косата.
От общината режат клоните на дърветата пред блока и точно, когато излизах режеха над козирката на нашия вход.
Отпред всичко беше в клонаци - големи, здрави и дълги, плюс малки, крехки, рошави, палави, заплетени и навързани, като свински черва.
Да мина направо т.е. да си изляза по царския път беше невъзможно.
Имах две възможности - наляво или надясно, плътно покрай балконите, защото само там беше малко по-проходимо. Радвах се, че е зима и не съм с пола и любимите ми силиконови чорапи, щото след излизането ми от входа, щях да приличам на руска проститутка след тежка работна нощ с размазан грим и скъсани от интензивни мъжки ласки чорапи.
Отклоних се от темата, забелязахте ли?
Така....
Застанах под козирката и под звуците на резачката напомняща за спящия ми благоверен след 3 ракии, започнах да мисля накъде да тръгна. Къде ще е по-малко рисковано.
Все пак клоните падаха от височината на 7-8 етаж.
Реших - тръгвам наляво.
И взех, че тръгнах.
Още, като се показах изпод защитаващата ме до момента козирка и клона изсвистя, като снаряд покрай лицето ми.
Само ме оскуба малко, но можеше и да е повече.
А вие нямаше да знаете, че съм умряла, щото вероятно щяхте да отдадете изчезването ми я на тежък ПМС, я на фасон някакъв.
Та така, случка, като случка, на която аз не се и учудих особено, защото винаги избирам грешната посока.
Ама винаги!
А толкова ми се иска поне веднъж, ей така за разнообразие и аз да избера правилната посока.
Пак много искам.
Шегувам се, аз пък се присетих за Анхела, какво стана с това момиче, тя не беше ли от Бс, някой имали инфо за нея?:roll:
Тия в у-ще са ми по-поносими, ама в ДГ, на малките столчета, загивам просто (ние дОма теглим чоп кой да ходи, ама пусто все на мен се пада)