3o4o.net

Има някакви моменти, в които много ясно и особено остро осъзнаваш как всичко, което ти се е случвало и ти се случва (а вероятно и ще ти се случва) е в абсолютна, стопроцентова зависимост от това, че си точно такъв, какъвто си.
Тоест ти по принцип си го знаеш, но в тези моменти просто го виждаш как и защо става.
Понякога е вдъхновяващо, обаче понякога е вбесяващо.

И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя.

Мнемозина написа:

но пък е хубаво, когато човек е наясно със себе си

bead_ написа:

Мнемозина написа:

но пък е хубаво, когато човек е наясно със себе си

Не съм сигурна, че това означава точно "наясно със себе си".
А и съм забелязала, че най-убедените в това, че са наясно със себе си, често грешат точно по отношение на себе си.
Но може и да бъркам.

"Има някакви моменти, в които много ясно и особено остро осъзнаваш как всичко, което ти се е случвало и ти се случва (а вероятно и ще ти се случва) е в абсолютна, стопроцентова зависимост от това, че си точно такъв, какъвто си.
Тоест ти по принцип си го знаеш, обаче в тези моменти просто го виждаш как и защо става.
Понякога е вдъхновяващо, обаче понякога е вбесяващо.

И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя. "

Това мислеше Никсъна, докато седеше в бистрото.
- Келнер, къде си куче? Ела твойта кожа и ми донеси още веднъж от тая смрадлива гадост! Плъхове ли требиш с нея, гадино? Хартия и молив имаш ли? И гледай чашата ми, и реагирай, лешояд! Капичи?

Седи Никсъна на масата. Ето ме- вика си- дишам, значи аз, работя, блъскам се... и докога ли ще се боря с тоя живот и какво ли иска да вземе той от мен?
Ето- драска Ники с молива- аз дишам, работя, живея
и стихове пиша тъй както умея....

Green Light написа:"Има някакви моменти, в които много ясно и особено остро осъзнаваш как всичко, което ти се е случвало и ти се случва (а вероятно и ще ти се случва) е в абсолютна, стопроцентова зависимост от това, че си точно такъв, какъвто си.
Тоест ти по принцип си го знаеш, обаче в тези моменти просто го виждаш как и защо става.
Понякога е вдъхновяващо, обаче понякога е вбесяващо.

И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя. "

Това мислеше Никсъна, докато седеше в бистрото.
- Келнер, къде си куче? Ела твойта кожа и ми донеси още веднъж от тая смрадлива гадост! Плъхове ли требиш с нея, гадино? Хартия и молив имаш ли? И гледай чашата ми, и реагирай, лешояд! Капичи?

И да изчисти пепелника, ако може.

Мнемозина написа:Има някакви моменти, в които много ясно и особено остро осъзнаваш как всичко, което ти се е случвало и ти се случва (а вероятно и ще ти се случва) е в абсолютна, стопроцентова зависимост от това, че си точно такъв, какъвто си.
Тоест ти по принцип си го знаеш, но в тези моменти просто го виждаш как и защо става.
Понякога е вдъхновяващо, обаче понякога е вбесяващо.

ако осъзнаеш, че това твърдение е вярно и го приемеш за свое единствено вярно твърдение, то, честито! ти вече си просветлен...

Мнемозина написа:И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя.

единствения, който може да се промени в "двойката" ти-живот, си ти... тъй, че... животът няма как да те промени...

Мнемозина написа: И да изчисти пепелника, ако може.

ааа... пепелник се чисти задължително на два фаса... паднали вече извън пепелника...

Метаморф написа:

Мнемозина написа:Има някакви моменти, в които много ясно и особено остро осъзнаваш как всичко, което ти се е случвало и ти се случва (а вероятно и ще ти се случва) е в абсолютна, стопроцентова зависимост от това, че си точно такъв, какъвто си.
Тоест ти по принцип си го знаеш, но в тези моменти просто го виждаш как и защо става.
Понякога е вдъхновяващо, обаче понякога е вбесяващо.

ако осъзнаеш, че това твърдение е вярно и го приемеш за свое единствено вярно твърдение, то, честито! ти вече си просветлен...

Мога да си ходя, казваш.

Не ми се вярва да е толкова простичко.

Метаморф написа:

Мнемозина написа:И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя.

единствения, който може да се промени в "двойката" ти-живот, си ти... тъй, че... животът няма как да те промени...

Да бе.
Ама нали преди няма и два месеца тука дружно му обяснявахме на Мъжжж как трябвало да промени себе си, за да промени живота си и т.н.
Ако може в едната посока, трябва да може и в другата.

Мнемозина написа:
Мога да си ходя, казваш.

Не ми се вярва да е толкова простичко.



Да бе.
Ама нали преди няма и два месеца тука дружно му обяснявахме на Мъжжж как трябвало да промени себе си, за да промени живота си и т.н.
Ако може в едната посока, трябва да може и в другата.

да, наистина е простичко... нали знаеш, че всичко гениално е просто.... е, не всичко просто е гениално

Метаморф написа:

Мнемозина написа:
Мога да си ходя, казваш.

Не ми се вярва да е толкова простичко.



Да бе.
Ама нали преди няма и два месеца тука дружно му обяснявахме на Мъжжж как трябвало да промени себе си, за да промени живота си и т.н.
Ако може в едната посока, трябва да може и в другата.

да, наистина е простичко... нали знаеш, че всичко гениално е просто.... е, не всичко просто е гениално

Мдааа, и всяко обобщение е грешно.

Мнемозина написа:

Метаморф написа:

Мнемозина написа:
Мога да си ходя, казваш.

Не ми се вярва да е толкова простичко.



Да бе.
Ама нали преди няма и два месеца тука дружно му обяснявахме на Мъжжж как трябвало да промени себе си, за да промени живота си и т.н.
Ако може в едната посока, трябва да може и в другата.

да, наистина е простичко... нали знаеш, че всичко гениално е просто.... е, не всичко просто е гениално

Мдааа, и всяко обобщение е грешно.

е, ти сега е*а мамата на цялата статиска като наука, бре!

Метаморф написа:
е, ти сега е*а мамата на цялата статиска като наука, бре!

Гледай колко работа може да свърши човек с една най-обикновена щампа...

Мнемозина написа:

Метаморф написа:
е, ти сега е*а мамата на цялата статиска като наука, бре!

Гледай колко работа може да свърши човек с една най-обикновена щампа...

ужас!... напрво ужас-ужас!

Мнемозина написа:

Green Light написа:"Има някакви моменти, в които много ясно и особено остро осъзнаваш как всичко, което ти се е случвало и ти се случва (а вероятно и ще ти се случва) е в абсолютна, стопроцентова зависимост от това, че си точно такъв, какъвто си.
Тоест ти по принцип си го знаеш, обаче в тези моменти просто го виждаш как и защо става.
Понякога е вдъхновяващо, обаче понякога е вбесяващо.

И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя. "

Това мислеше Никсъна, докато седеше в бистрото.
- Келнер, къде си куче? Ела твойта кожа и ми донеси още веднъж от тая смрадлива гадост! Плъхове ли требиш с нея, гадино? Хартия и молив имаш ли? И гледай чашата ми, и реагирай, лешояд! Капичи?

И да изчисти пепелника, ако може.

И - пропуснах: това всичкото задължително изречено с гласа на Слабака.

Мнемозина написа:Има някакви моменти, в които много ясно и особено остро осъзнаваш как всичко, което ти се е случвало и ти се случва (а вероятно и ще ти се случва) е в абсолютна, стопроцентова зависимост от това, че си точно такъв, какъвто си.
Тоест ти по принцип си го знаеш, но в тези моменти просто го виждаш как и защо става.
Понякога е вдъхновяващо, обаче понякога е вбесяващо.

И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя.

Както съм се увъртолила напоследък, такима констатации просто ме довършват.

pocti_bezobidna написа:
Както съм се увъртолила напоследък, такима констатации просто ме довършват.

Ми аз си казах, че в определени периоди е вбесяващо. И обикновено точно в такива периоди го виждаш.

А може би си точно такъв, какъвто си, защото ти се случва това, което ти се случва...

Всичко е едно.

Remmivs написа:А може би си точно такъв, какъвто си, защото ти се случва това, което ти се случва...

Всичко е едно.

И това го има, но го отхвърлих, защото ми звучеше някак успокоително.
Наистина е трудно да се разграничат двете неща, като кокошката и яйцето са. Без да броим динозаврите обаче, щото ако ги броим, май пак излиза онова първото.

Мнемозина написа:Има някакви моменти, в които много ясно и особено остро осъзнаваш как всичко, което ти се е случвало и ти се случва (а вероятно и ще ти се случва) е в абсолютна, стопроцентова зависимост от това, че си точно такъв, какъвто си.
Тоест ти по принцип си го знаеш, но в тези моменти просто го виждаш как и защо става.
Понякога е вдъхновяващо, обаче понякога е вбесяващо.

И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя.

на ранен етап на еволюцията си.

След 10 год. тези неща хич няма да те вълнуват, а само ШЛ, ЧВ и СС. Или некви производни там (гоблени, долносилезийският диалет в 14 век или цветарство).

Remmivs написа:А може би си точно такъв, какъвто си, защото ти се случва това, което ти се случва...

Всичко е едно.

Или обратното!

за кво става дума в тази тема бре

Quid написа:за кво става дума в тази тема бре

в коя тема?

е те в те тая те:blum:

ELBI написа:
на ранен етап на еволюцията си.

След 10 год. тези неща хич няма да те вълнуват, а само ШЛ, ЧВ и СС. Или некви производни там (гоблени, долносилезийският диалет в 14 век или цветарство).

Ами дай Боже да попорасна най-сетне в някакъв момент.
Макар че чак до ШЛ се съмнявам да се издигна.

Quid написа:за кво става дума в тази тема бре

Както и във всяка друга тема става дума за каквото си искаш.

Мнемозина написа:Както и във всяка друга тема става дума за каквото си искаш.

Или просто за голата истина, която може да е различна за всички, но понякога може и да е еднаква. Не, че на нея й пука особено де...

Мнемозина написа:
И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя.

Само така си мислиш:winkw:
Ти се променяш
ежечасно, дори ежеминутно, но не го съзнаваш
Всяко едно нещо, което виждаш, чуваш, казваш, правиш и т.н. променя не само теб, а и заобикалящата те среда:-)

Резултатите не винаги са видими на момента

Трябва да се погледне от позиция на времето

а защо не и


пространството

Мнемозина написа:И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя.

някви нишани, че му се изчерпва търпението?

frisky lioness написа:

Само така си мислиш:winkw:
Ти се променяш
ежечасно, дори ежеминутно, но не го съзнаваш
Всяко едно нещо, което виждаш, чуваш, казваш, правиш и т.н. променя не само теб, а и заобикалящата те среда:-)

Резултатите не винаги са видими на момента

Трябва да се погледне от позиция на времето

а защо не и


пространството

Така де.
От позиция на времето осъзнаваш разни промени у себе си с интерес и изненада. И накрая установяваш, че те са в някаква периферия, и че в основното си си все същото нещо.

Ами то си е времепространство. Кой беше казал, че миналото е друго място - много ми харесва това, трябва най-после да му запомня автора.

holi_day написа:

Мнемозина написа:И се чудя докога ли жЕвотът ще ме изтърпи, без да ме застави да се променя.

някви нишани, че му се изчерпва търпението?

Не смея нищо да кажа - това винаги го усещам като опасност.

Мнемозина написа:[...]
Ами дай Боже да попорасна най-сетне в някакъв момент.
Макар че чак до ШЛ се съмнявам да се издигна.

Ще видиш, че е много гот пораснала Не винаги идва само. Ще се наложи да положиш и усилия

Remmivs написа:[...]
Или просто за голата истина, която може да е различна за всички, но понякога може и да е еднаква. Не, че на нея й пука особено де...

това е нещо като "Днес на места ще вали". Което значи, че на други места няма да вали. Което е 100% истина

Мнемозина написа:[...]
Не смея нищо да кажа - това винаги го усещам като опасност.

тогава не пресичай на червено. И животът става скукаааа....

ELBI написа:[...]
това е нещо като "Днес на места ще вали". Което значи, че на други места няма да вали. Което е 100% истина

Хименно!

Леле, колко съм гладен!

Отивам да изям нещо монументално!

Remmivs написа:[...]
Хименно!

Леле, колко съм гладен!

Отивам да изям нещо монументално!

некой монумент?

ELBI написа:[...]
некой монумент?

Този на НДК? От него вече бая са гризали ми се струва...

ELBI написа:[...]
Ще видиш, че е много гот пораснала Не винаги идва само. Ще се наложи да положиш и усилия

Хмммм, обнадеждаващо.

Мнемозина написа:[...]
Хмммм, обнадеждаващо.

Надежда винаги има. Както и Вяра, Стефка, Мария, Катя ...

Мнемозина написа:[...]
Не смея нищо да кажа - това винаги го усещам като опасност.

като се качиш на кула като тези в Дисниленд,
такава, която те изстрелва нагоре и лудо се спуска после...
там има момент, задържат малко в най-високата точка
вече осмислияш къде си и те обхваща адска паника
и ти иде да слезеш. да се освободиш от това, което те държи там и да скочиш.
то просто е инстинкт.
обаче разбираш, че не можеш да слезеш, щото си вързан.
за части от секундата.
и в следващия момент осмисляш, че като не можеш да слезеш, ти не можеш и да паднеш
и всичко е 6.