Към БоЕВ

[holi_day]

Понеже стана модерно да пишем с обръщения...
а и искам да го оставя като отделна тема
тема за тема, която не искам никога да дефинирам за себе си, нито да изясня докрай
кога ме боли истински
казват, че там където падне огънят - най-много боли
и няма как да е другояче, БоЕВ
не всичко можем да променим и не на всичко можем да въздействаме
странични наблюдатели сме доста често в живота си и спрямо живота на другите
ако крещим, че с нещо не сме съгласни - това помощ ли е
променяме ли света?
винаги съм мислила и казвала, че чувството на безпомощност да променяш нещата около себе си е едно от най-ужасяващите неща в тоя живот
апатията е другата крайност... когато си изградил защитната си стена и живееш в хралупата от своята безчувственост, но доколко реална е тя

оставям ти линк към тема, моя лична
тема, която не искам никога да довърша и да ми е ясна на мен самата
темата за това кога истински ни боли
http://hulite.net/modules.php?name=News ... sid=101372

та какво друго исках да ти кажа, приятелю БоЕВ
понякога изглеждаме егоисти
друг път - излишно чувствителни към живота на другите
всеки има в себе си ония трептящи струни, чрез които преживява и премисля нещата житейски
разболявали са ме различни неща
неслучайно често не мога да спя,
но това не спасява човечеството
не променя света...
няма измерител на това колко чувствителен си според външната изява, която показваш
съпоставимостта в случая е невъзможна
не можеш и да обхванеш всички трагедии, които се случват в момента,
а не е и нужно
нито на теб,
нито на човечеството,
защото това би те превърнал в отразител на живота на другите,
още повече, когато нямаш реална намеса за разрешаване на проблема, а можеш само да кажеш добро или лошо е случващото се. така се получава, че си встрани от нещата...
но и в крайна сметка всеки живее собствения си живот сега
и там са истинските битки
истински са и битките за другите, когато правим реални неща,
а не само да изразяваме емоции чрез лавина от думи

това е моето скромно мнение за нещата
пиши го в графа "егоистични", щото така е по-лесно
щото когато нещата са етикирани "черно" и "бяло" е ясна картината

[Ън]

А ако нямаше хора като БоЕВ, щеше ли да го има Бенковски (примерно)...

[holi_day]

А ако нямаше хора като БоЕВ, щеше ли да го има Бенковски (примерно)...

нима това се разбира от моите думи
странни работи пиша, когато ги чета чрез другите

[Green Light]

Много хубаво, Холидей! Малко като във Властелина на пръстените ми прозвуча на мен. "Напред вървиш сред падащия дъжд и не ще позволиш някому да сломи тежката ти воля. Ограден от твърда броня е деня, и спъваш се, от чуджи думи и дела но ставаш. И буташ другите съдби, защото пречат в следването на Целта... " Това е намигане, не ми се сърди. Много ми харесва.

[Ън]

А ако нямаше хора като БоЕВ, щеше ли да го има Бенковски (примерно)...

нима това се разбира от моите думи
странни работи пиша, когато ги чета чрез другите

Аз казвам, че БоЕВ си е БоЕВ и това е прекрасно и всичко е ОК.

[holi_day]

Това е намигане, не ми се сърди. Много ми харесва.

а на мен не ми харесва
затова чак сега ви го натрапвам, а не когато го писах
просто е нещо, което волю-неволю ми се върти из главата...

[Green Light]

А ако нямаше хора като БоЕВ, щеше ли да го има Бенковски (примерно)...

Това ми дойде много неочаквано. Предполагам, че имаш причина да мислиш така. Аз не мога да преценя.

П.П. Що се отнася до патриотизма, може би, си прав.

[Remmivs]

когато обичаш, холи

PS
защото наистина всичко е едно
но да обичаш чрез омраза или пък безразличие е просто първото стъпало
най-безболезненото, всъщност

[Green Light]

Това е намигане, не ми се сърди. Много ми харесва.

а на мен не ми харесва
затова чак сега ви го натрапвам, а не когато го писах
просто е нещо, което волю-неволю ми се върти из главата...

Е да, бе! Настроението ти там е направо за бой! Какви са тия работи, не те е срам, риш, ти шамар искаш ли и така нататък? Но иначе е хубаво. Като си казваш точно какво ти е на душата, все се получава. Хубаво е, сега, няма да спориш!

[Ън]

А ако нямаше хора като БоЕВ, щеше ли да го има Бенковски (примерно)...

Това ми дойде много неочаквано. Предполагам, че имаш причина да мислиш така. Аз не мога да преценя.

П.П. Що се отнася до патриотизма, може би, си прав.

Ами, да кажа, че не е свързано с думите на Холи само, а общо наблюдение. Тука някой се обаждат- БоЕВ такъв, БоЕВ онакъв, а за мен точно такива като него са истинските човеци и е прекрасно, че БоЕВ е БоЕВ.

[Green Light]

Ами, да кажа, че не е свързано с думите на Холи само, а общо наблюдение. Тука някой се обаждат- БоЕВ такъв, БоЕВ онакъв, а за мен точно такива като него са истинските човеци и е прекрасно, че БоЕВ е БоЕВ.

Бе я стига си се излагал! Давай да го мразиме, що се цепиш, бе, начи!?

[Ън]

Бе я стига си се излагал! Давай да го мразиме, що се цепиш, бе, начи!?

[Remmivs]

аз пък се замислих
има ли неистински хора
щото всеки си е истински за него си
и всеки е него си

прочее
и аз много харесах това на холи за мостовете
някак си близко ми прозвуча, като мост един вид към думите, които не веднъж съм писал тук, и пак ще напиша

имаме страшно много неща, които да ни озлобяват и делят, да ни вбесяват и изкарват извън кожите ни
навсякъде около нас
защо по дяволите поне тук не се опитаме да намираме нещата, които ни събират
защото не знам за хората, ама това са истинските неща
като музика от кръчмата в рибарското селище по залез

[Semiramis]

няма измерител на това колко чувствителен си според външната изява, която показваш

много ти е тежка темата

[bead_]

А ако нямаше хора като БоЕВ, щеше ли да го има Бенковски (примерно)...

малко се оля

[bead_]

оставям ти линк към тема, моя лична

хей, ти много пишеш. и хубаво. и си потайна потайница!!

[Ън]

А ако нямаше хора като БоЕВ, щеше ли да го има Бенковски (примерно)...

малко се оля

Аре бе, верно?..

[Панчев]

.

Всяка крайност е родна сестра на ограничеността

[Мнемозина]

винаги съм мислила и казвала, че чувството на безпомощност да променяш нещата около себе си е едно от най-ужасяващите неща в тоя живот
апатията е другата крайност... когато си изградил защитната си стена и живееш в хралупата от своята безчувственост, но доколко реална е тя

Това, дето съм го оставила в цитата, е произволно, само за да не пускам цялата ти тема отново.
Ако изобщо мога да добавя нещо, то е, че това е и въпрос на енергия. Дали ти достига, за да се вълнуваш от всичко това, което не можеш да промениш. Още повече пък - да се опитваш да го промениш.
Дали отстраняването от такива емоции е помъдряване или просто умора и обезсърчаване. Или пък необходимост да съхраниш силите си за това, което може би би могъл да помръднеш нанякъде.

Във всички случаи има хора, за които несправедливостта създава вътрешен дискомфорт и те и затова не могат да се примирят и да се успокоят. За някои от нас това са само периоди, а за тях - не.
А несправедливостта е някак заложена в устройството на света и все се опитваме да си я обясним. Поне да си я обясним.

П.П. Казах ли, че не бях те виждала досега в такава светлина?
И по пътечката, дето си я оставила, минах, и изобщо... изненадах се.
Тук наистина не знае човек какво да очаква.

[Глас в пустиня]

Понеже стана модерно да пишем с обръщения...

Благодаря Холи!