Ами ако...
Публикувано на: 26.06.09, 09:36
С едно кликване на мишката, Сергей Станишев гласува "за" поредния документ внесен за обсъждане от правителството и се загледа в трафика по жълтите павета...
Вече втора година министрите не се събираха да заседават в точен час, а документите се обсъждаха и одобряваха само във високоскоростната вътрешна мрежа. Ако кабинетът имаше нужда да заседава, се свързваха с видео връзка и така ефективността се беше повишила няколко пъти и печелеха много време.
Сравнително новите коли бавно минаваха по ларгото между президентството и министерския съвет и Станишев си припомни успехът на кампанията за смяна на автомобилния парк. Правителствената програма стимулираше купуването на нови автомобили с малки двигатели, за да се намали замърсяването на въздуха. Увеличаването на доходите беше направило покупката на нов автомобил съвсем достъпно за повечето хора и само за три години ефектът беше чувствителен.
Станишев си взе чаша билков чай от бюрото се сети как преди това колите бяха или 10 годишни таралясници, или свръх луксозни лимузини. „Добре, че навреме спряхме корупцията и схемите от черната и сива икономика“, помисли си той. Премиерът помнеше как в началото на мандата един студент по икономика му беше казал превъзбудено: „В България всичко е схема – ако искаш да правиш пари, трябва да крадеш...“ Станишев си представи разрухата, която щеше да преобладава, ако това беше продължило и въздъхна с облекчение. Реформата в МВР и съдебната система беше дала бързо резултат. Първо се създаде служба за борба с корупцията, която прочисти полицията, а след това работата беше организирана по различен и много по-ефективен начин. Това позволи корупцията в държавната администрация, съдебната система и политиката да бъде сведена до много разумни граници и така много „схеми“ бяха завинаги затворени. Да, наистина, в борбата паднаха и много партийни другари, но резултатът си заслужаване. Най-кризисният момент беше след разкриването на мащабна схема, в която влизаха доста високопоставени политици от по-малкия коалиционен партньор. Това за малко да събори правителството, но в крайна сметка всички разбраха, че развалянето на коалицията няма да спаси никого от затвора и кабинетът оцеля.
Разгромът на корупцията позволи и честното разпределяне на парите от еврофондовете. Така вместо в партийните каси и сметките на близката до политиците олигархия, средствата бяха инвестирани в това, което трябва. С парите за инфраструктура беше завършена магистралата до Бургас, по-голямата част от магистралата към Гърция и немалко километри от пътя към Варна. Едновременно с това се инвестира в нова железопътна инфраструктура и сега София беше на три часа път с влак от морето.
Имаше друго, с което премиерът се гордееше много. То беше основната причина преди няколко месеца Economist да заговори за „Българския модел“, а името на Станишев да бъде сред фаворитите за председател на Европейската комисия. Възстановяването на селското стопанство и развитието на икономиката в отделните региони направи така, че нормалният живот в България стана възможен и извън столицата. В София отдавна нямаше задръствания - хората избраха възможностите, които им предлагаха селата и другите градове. Подобряването на инфраструктурата промени пулса на държавата. Програмата „240 минути“ направи така, че всяка точка в България можеше да бъде достигната за максимум четири часа. Така хората в Пловдив и Благоевград стигаха за по-малко от час до София и беше напълно възможно да живееш в хубава къща в подножието на Рила и всеки ден да пътуваш на работа в столицата.
Реформата в образованието беше друг повод за гордост на премиера, макар че резултатите от нея все още не даваха резултати. Правителството беше създало фонд за стипендии за българи, които искат да учат в чужбина специалности, които да са свързани с ключови сектори като земеделие, държавна администрация и прочее. Така се създаваше добре образован елит – в най-положителния смисъл на думата, който имаше задължение да работи поне три години след завършването си в България. Заедно с това средното образование беше изцяло модернизирано – децата можеха да учат от вкъщи, като се включват във високоскоростната училищна мрежа, а програмите им бяха съобразени с препоръките на модерни експерти в областта. Така обучението от формалност се превърна в нещо смислено...
„Да...“, каза си Станишев - „Мисля, че заслужихме втори мандат“. След това реши да влезе в twitter и да напише на хилядите хора, които го следяха там: „Да си свършиш добре работата – безценно...“
ИЗТОЧНИК
Вече втора година министрите не се събираха да заседават в точен час, а документите се обсъждаха и одобряваха само във високоскоростната вътрешна мрежа. Ако кабинетът имаше нужда да заседава, се свързваха с видео връзка и така ефективността се беше повишила няколко пъти и печелеха много време.
Сравнително новите коли бавно минаваха по ларгото между президентството и министерския съвет и Станишев си припомни успехът на кампанията за смяна на автомобилния парк. Правителствената програма стимулираше купуването на нови автомобили с малки двигатели, за да се намали замърсяването на въздуха. Увеличаването на доходите беше направило покупката на нов автомобил съвсем достъпно за повечето хора и само за три години ефектът беше чувствителен.
Станишев си взе чаша билков чай от бюрото се сети как преди това колите бяха или 10 годишни таралясници, или свръх луксозни лимузини. „Добре, че навреме спряхме корупцията и схемите от черната и сива икономика“, помисли си той. Премиерът помнеше как в началото на мандата един студент по икономика му беше казал превъзбудено: „В България всичко е схема – ако искаш да правиш пари, трябва да крадеш...“ Станишев си представи разрухата, която щеше да преобладава, ако това беше продължило и въздъхна с облекчение. Реформата в МВР и съдебната система беше дала бързо резултат. Първо се създаде служба за борба с корупцията, която прочисти полицията, а след това работата беше организирана по различен и много по-ефективен начин. Това позволи корупцията в държавната администрация, съдебната система и политиката да бъде сведена до много разумни граници и така много „схеми“ бяха завинаги затворени. Да, наистина, в борбата паднаха и много партийни другари, но резултатът си заслужаване. Най-кризисният момент беше след разкриването на мащабна схема, в която влизаха доста високопоставени политици от по-малкия коалиционен партньор. Това за малко да събори правителството, но в крайна сметка всички разбраха, че развалянето на коалицията няма да спаси никого от затвора и кабинетът оцеля.
Разгромът на корупцията позволи и честното разпределяне на парите от еврофондовете. Така вместо в партийните каси и сметките на близката до политиците олигархия, средствата бяха инвестирани в това, което трябва. С парите за инфраструктура беше завършена магистралата до Бургас, по-голямата част от магистралата към Гърция и немалко километри от пътя към Варна. Едновременно с това се инвестира в нова железопътна инфраструктура и сега София беше на три часа път с влак от морето.
Имаше друго, с което премиерът се гордееше много. То беше основната причина преди няколко месеца Economist да заговори за „Българския модел“, а името на Станишев да бъде сред фаворитите за председател на Европейската комисия. Възстановяването на селското стопанство и развитието на икономиката в отделните региони направи така, че нормалният живот в България стана възможен и извън столицата. В София отдавна нямаше задръствания - хората избраха възможностите, които им предлагаха селата и другите градове. Подобряването на инфраструктурата промени пулса на държавата. Програмата „240 минути“ направи така, че всяка точка в България можеше да бъде достигната за максимум четири часа. Така хората в Пловдив и Благоевград стигаха за по-малко от час до София и беше напълно възможно да живееш в хубава къща в подножието на Рила и всеки ден да пътуваш на работа в столицата.
Реформата в образованието беше друг повод за гордост на премиера, макар че резултатите от нея все още не даваха резултати. Правителството беше създало фонд за стипендии за българи, които искат да учат в чужбина специалности, които да са свързани с ключови сектори като земеделие, държавна администрация и прочее. Така се създаваше добре образован елит – в най-положителния смисъл на думата, който имаше задължение да работи поне три години след завършването си в България. Заедно с това средното образование беше изцяло модернизирано – децата можеха да учат от вкъщи, като се включват във високоскоростната училищна мрежа, а програмите им бяха съобразени с препоръките на модерни експерти в областта. Така обучението от формалност се превърна в нещо смислено...
„Да...“, каза си Станишев - „Мисля, че заслужихме втори мандат“. След това реши да влезе в twitter и да напише на хилядите хора, които го следяха там: „Да си свършиш добре работата – безценно...“
ИЗТОЧНИК
