3o4o.net

вчера с мъжа ми

поводът беше, че голямата разказа за своя позната, която като свършила 7ми клас, баща и направил купон с 200 човека (аз предполагам, че цифрата е силно преувеличена, но тя я е възприела буквално) и че тя също мечтаела за такъв купон

мъжът ми ме обвини, че съм ги възпитавала като принцеси и не знаели цената на парите
а аз се стреснах само от факта, че тя предполага, че при 200 човека е гарантирано купона да бъде хубав

опитах се да и обясня, че няма как на толкова народ да угоди за ядене, пиене и музика, и може да е по-самотна или тъжна отколкото ако е с 2-3ма, но явно това са уроци, които предстои да научи


моля за вашите коментари, вие как бихте се почувствали ако децата ви споделят за мечта, която е неизпълнима за момента
ще ги разубеждавате ли
ще ги обвините, че са неразумни
ще се самообвините, че не можете да им я осъществите
...

аз ще продължа да насърчавам моите да мечтаят и да искат, защото много от нещата ще се изпълнят, въпреки че няма да имат същия ефект, който са предполагали

кеф цена няма са казвали древните
и
всеки следва своята съдба
толкоз

не утепвайте мечтите само ви молим:-)

Хм.
От моя гледна точка това не е мечта.

А дали е каприз - това вече зависи от родителя и от неговите виждания за нещата.

Наистина е много сложно и направо ме хваща страх понякога. С всяко нещо, което правиш и казваш, по някакъв начин въздействаш върху детето си и мисленето му.
Добре, че (както рече и Куида, абе Куиде, променил си се нещо) всеки в края на краищата следва съдбата си.
Ама те и родителите са част от съдбата му.

Quid написа:кеф цена няма са казвали древните
и
всеки следва своята съдба
толкоз

не утепвайте мечтите само ви молим:-)

за първото се разминахме - аз мисля, че всяко нещо си има цена
за второто - съгласна съм наполовина, защото винаги ще смятам, че мога да променя съдбата си и това зависи от решенията, които взимам в даден момент

Мнемозина написа:Хм.
От моя гледна точка това не е мечта.

А дали е каприз - това вече зависи от родителя и от неговите виждания за нещата.

Наистина е много сложно и направо ме хваща страх понякога. С всяко нещо, което правиш и казваш, по някакъв начин въздействаш върху детето си и мисленето му.
Добре, че (както рече и Куида, абе Куиде, променил си се нещо) всеки в края на краищата следва съдбата си.
Ама те и родителите са част от съдбата му.

важно за самопознанието на човека е като му говорят какво чува
мъж ми чу - искам едни пари, за да си спретна купон
аз - самотна съм, имам нужда от повече приятели

snowprincess написа: важно за самопознанието на човека е като му говорят какво чува
мъж ми чу - искам едни пари, за да си спретна купон
аз - самотна съм, имам нужда от повече приятели

Остави самопознанието, въпросът каква е същността на мечтата й - купон или приятели.
Ако мечтата е за повече приятели, наистина ли ще й помогнеш ли да я осъществи, правейки купон за 200 души и дали не е по-вероятно точно такава мечта да бъде съсипана чрез този купон?

тя е казала, че мечтае за купон с 200 човека, а родителската реакция е веднага да "погледнат" как организационно и финансово стоят нещата - място, храна, пари... в повечето семейства биха седяли така нещата, защото ако такива купони са ежедневие, те не биха били мечта...
сноу, тя си представя какво би й харесало, но от твоята гледна точка е как ще се случат нещата и дали ще успее да "угоди"
тя мечтае за много шумотевица явно, музика и танци... едва ли е помислила за подробности
все пак забавленията на децата не се въртят около трапезата, както най-често е в света на възрастните
ти се опитваш в съзнанието си да планираш по стъпки изпълнението на мечтата (определяме място и меню, осигуряване украса и музика, и т.н. докато се стигне до момента - заличаване следите от купона...) - събитието вече е "видяно" (в резултат от твоя опит) в неговата реализация, чак са предвидени вероятни разочарования
не е ли възможно й определиш бюджет и да й разрешите да организира сама такова парти в мини вариант - примерно 15 гости, но тя да отговаря за всичко по организацията - "но явно това са уроци, които предстои да научи"

...

а за мечтите на децата, за невъзможността да бъдат изпълнени от родителите и за поощряване на детските мечти...
сигурно зависи от мечтите...
моят син _засега_ малко мечтае, сигурно защото няма време за мечти денят му е разчетен предимно за волейбол и футбол
иначе като беше малък и още по-малко знаеше за мечтите, веднъж възкликна, че мечтае да си купи най-голямата кутия с бонбони от магазина. Тогава лесно изпълнихме тая "мечта"...
Имаше и една друга мечта като беше 7-8 годишен - да спи в къщичката, която с племенника направиха сами в двора на баба му. Учуди се, че му разреших. Понесе куп необходимости - фенер, завивка... Пожелахме му лека нощ. По едно време пристига - скучно и неудобно занимание му се бе видяло да нощува сам на примитивна грубоскована пейка, която дори не бе достатъчно дълга...
И все пак мечтите са желания не чак толкова натоварени с материалното, нещо като да искаш да видиш пирамидите, а не да успееш да си купиш самолетен билет. Когато вече се замислиш как да събереш пари за билет и през кой сезон да пътуваш, тогава мечтата вече се е превърнала в план, който ще се реализира или не. Т.е. планът вече е свързан с реалността, така както въжето, което "държи" за земята дирижабъла преди излитането му...

holi_day написа: не е ли възможно й определиш бюджет и да й разрешите да организира сама такова парти в мини вариант - примерно 15 гости, но тя да отговаря за всичко по организацията - "но явно това са уроци, които предстои да научи"

не само е възможно, но така смятам да направя, на 15-ти август става на 13

holi_day написа: а за мечтите на децата, за невъзможността да бъдат изпълнени от родителите и за поощряване на детските мечти...
сигурно зависи от мечтите...
моят син _засега_ малко мечтае, сигурно защото няма време за мечти денят му е разчетен предимно за волейбол и футбол
иначе като беше малък и още по-малко знаеше за мечтите, веднъж възкликна, че мечтае да си купи най-голямата кутия с бонбони от магазина. Тогава лесно изпълнихме тая "мечта"...
Имаше и една друга мечта като беше 7-8 годишен - да спи в къщичката, която с племенника направиха сами в двора на баба му. Учуди се, че му разреших. Понесе куп необходимости - фенер, завивка... Пожелахме му лека нощ. По едно време пристига - скучно и неудобно занимание му се бе видяло да нощува сам на примитивна грубоскована пейка, която дори не бе достатъчно дълга...
И все пак мечтите са желания не чак толкова натоварени с материалното, нещо като да искаш да видиш пирамидите, а не да успееш да си купиш самолетен билет. Когато вече се замислиш как да събереш пари за билет и през кой сезон да пътуваш, тогава мечтата вече се е превърнала в план, който ще се реализира или не. Т.е. планът вече е свързан с реалността, така както въжето, което "държи" за земята дирижабъла преди излитането му...

ти си страхотна майка

Мнемозина написа:Остави самопознанието, въпросът каква е същността на мечтата й - купон или приятели.
Ако мечтата е за повече приятели, наистина ли ще й помогнеш ли да я осъществи, правейки купон за 200 души и дали не е по-вероятно точно такава мечта да бъде съсипана чрез този купон?

ми не знам, аз сякаш съм склонна да изпълня мечтите и, ако зависят от мен
ти какво мислиш

snowprincess написа:

holi_day написа: не е ли възможно й определиш бюджет и да й разрешите да организира сама такова парти в мини вариант - примерно 15 гости, но тя да отговаря за всичко по организацията - "но явно това са уроци, които предстои да научи"

не само е възможно, но така смятам да направя, на 15-ти август става на 13

snowprincess написа: ти си страхотна майка

бъзла съм аз, наиш ли какво ми струва да не личи много :lol:

иначе се карам интересно
последния път като ги сътвори някакви бели, които и сам не одобри после, му казах, че се надявам след време заедно да се посмеем на това какви ги е свършил, след години да каже "мамо, помниш ли тогава като..."

snowprincess написа:

Quid написа:кеф цена няма са казвали древните
и
всеки следва своята съдба
толкоз

не утепвайте мечтите само ви молим:-)

за първото се разминахме - аз мисля, че всяко нещо си има цена
за второто - съгласна съм наполовина, защото винаги ще смятам, че мога да променя съдбата си и това зависи от решенията, които взимам в даден момент

ти какво си мислиш, аз кво си мисля и кво си мислят другите няма никакво значение за реалностите

всеки плаща понякога нереални цени за неща които иска
тва е неизбежно
всеки /що я мразя тази дума/ който си прави тънки сметки и иска да плаща по курса за деня ....е чао когато става дума за кеф
западният модел на мислене....
променете съдбата си
направете това ,направете онова за 7 дни , за 24 часа.... и ставате друг човек
по принцип не трябва да се пречи на хората да си живеят с илюзиите
поне до сега аз не съм видял някой да си е променил съдбата
вероятно няма и да видя
но е хубаво човек да наблюдава ентусиасти макар да е доста цинично понякога:-)

snowprincess написа:вчера с мъжа ми

поводът беше, че голямата разказа за своя позната, която като свършила 7ми клас, баща и направил купон с 200 човека (аз предполагам, че цифрата е силно преувеличена, но тя я е възприела буквално) и че тя също мечтаела за такъв купон

1. намерили за какво да се карат
2. купон с 200 човека е яко, особено като си на 14
3. преди последния купон, който прави дъщеря ми бяха зададени въпроси "може ли да има наргиле? може ли да вземеш лимони и текила? може ли вие с татко да не сте в къщи?" добре, че бях седнала...

snowprincess написа:... която като свършила 7ми клас, баща и направил купон с 200 човека ...

Баси!:blink:
Това абитуриентски бал ли е или? И какво като е завършила 7-ми клас? Голяма работа! Или това ще й е стимула да завърши и 8-ми?:rotfl24: А после като една циганка с която работех - била със средно образование, защото учила до четвърти клас, а четвърти клас е средата на осми.
Фукарията няма край и не познава граница - това не е мечта, а съревнование кой е по-по-най. Не позволявай на децата да бъдат увлечени в такава надпревара.

За училище и оценки пари/материални награди не бива да има!

Иначе от моят скромен опит да ти кажа, един купон с целия клас + някое и друго другарче, за РД, добре ще й се отрази. По това време(13г) моята си правеше купоните сама в къщи - ние подготвяхме материалното, а тя правеше подредбата и след това почистването. След 16 започнаха да се събират по заведения или дискотеки.

Не всяка прищявка е мечта - спекулират мъниците малки!

всеки си прави каквото може
и според детето
за едно може едно
за друго - друго
в конкретната ситуация
съм сигурен
че не може да напише списък с 20
а не с 200 човека

е ако има пиене и ядене за 200 човека кво па му е лошото а:-)

Quid написа:е ако има пиене и ядене за 200 човека кво па му е лошото а:-)

лошото ще е ако има ядене и пиене за 200 човека
и има налични 200 човека
ако има само 20
това е купон
но весело
с хора става :)

при 20 човека модел ламя с три-четри глави останалите 180 човека да не идват изобщо:-)

snowprincess написа:...аз ще продължа да насърчавам моите да мечтаят и да искат, защото много от нещата ще се изпълнят, въпреки че няма да имат същия ефект, който са предполагали

Това, разбира се, е чудесно, стига заедно с урока, че понякога е по-хубяво докато го мечтаеш, отколкото когато го получиш, да се получи и урока, че всяка мечта си има своята цена (грозна дума, знам), че за да ти се сбъдне мечтата трябва (зверски понякога) да се потрудиш...
(просто мнение)

ПП Да, аз също бих се постарал да стане.

bead_ написа:

snowprincess написа:вчера с мъжа ми

поводът беше, че голямата разказа за своя позната, която като свършила 7ми клас, баща и направил купон с 200 човека (аз предполагам, че цифрата е силно преувеличена, но тя я е възприела буквално) и че тя също мечтаела за такъв купон

1. намерили за какво да се карат
2. купон с 200 човека е яко, особено като си на 14
3. преди последния купон, който прави дъщеря ми бяха зададени въпроси "може ли да има наргиле? може ли да вземеш лимони и текила? може ли вие с татко да не сте в къщи?" добре, че бях седнала...

Разрешихте ли и? Аз мисля че бих разрешил. Тя е на 15 нали?

snowprincess написа:вчера с мъжа ми

поводът беше, че голямата разказа за своя позната, която като свършила 7ми клас, баща и направил купон с 200 човека (аз предполагам, че цифрата е силно преувеличена, но тя я е възприела буквално) и че тя също мечтаела за такъв купон

мъжът ми ме обвини, че съм ги възпитавала като принцеси и не знаели цената на парите
а аз се стреснах само от факта, че тя предполага, че при 200 човека е гарантирано купона да бъде хубав

...

Сноу, бая си мислех какво да ти кажа, но май заемам плътно позицията на мъжа ти. Че купон с 200 човека е романтична мечта за 7мокласничка, може да реши само много романтична майка. Купон с 200 човека 7 ми клас е е глезотия, а осъществяването му е разглезване. Аз бих го заявил на Терминаторите, без да обяснявам повече.

Влад написа:Това, разбира се, е чудесно, стига заедно с урока, че понякога е по-хубяво докато го мечтаеш, отколкото когато го получиш, да се получи и урока, че всяка мечта си има своята цена (грозна дума, знам), че за да ти се сбъдне мечтата трябва (зверски понякога) да се потрудиш...
(просто мнение)

ПП Да, аз също бих се постарал да стане.

винаги се сещам за с кинг
внимавай за какво мечтаеш
за да не стане реалност
а в конкретния случай
става въпрос за прищявка
а не за мечта
а мечтите е хубаво сам да си ги изпълнчваш
а не да искаш някой друг да го направи

Green Light написа:
Разрешихте ли и? Аз мисля че бих разрешил. Тя е на 15 нали?

не й отказах, но си направих оглушка, купихме само храна и безалкохолни, наргилето - в мазето, барчето - празно... ометохме се за 5 часа

след това съседите ме посрещнаха още на входната врата, цялата къща беше в сол, подът лепнеше, някой беше използвал мивката не по предназначение, на котлоните - пепел и на всичко отгоре презервативите в нощното шкафче не бяха покънтати. гледах снимките вчера /вероятно отбрана селекция/ и ми се стори, че са бая разкрепостени за моето разбиране

къде сбъркахме?:roll:

Quid написа:при 20 човека модел ламя с три-четри глави останалите 180 човека да не идват изобщо:-)

това е супер
и 10 дена не могат да ме изстържат от пода

bead_ написа:

Green Light написа:
Разрешихте ли и? Аз мисля че бих разрешил. Тя е на 15 нали?

не й отказах, но си направих оглушка, купихме само храна и безалкохолни, наргилето - в мазето, барчето - празно... ометохме се за 5 часа

след това съседите ме посрещнаха още на входната врата, цялата къща беше в сол, подът лепнеше, някой беше използвал мивката не по предназначение, на котлоните - пепел и на всичко отгоре презервативите в нощното шкафче не бяха покънтати. гледах снимките вчера /вероятно отбрана селекция/ и ми се стори, че са бая разкрепостени за моето разбиране

къде сбъркахме?:roll:

Със сигурност никъде. Страхотни са ни децата. Това купона по случай Френската ли беше?

bead_ написа:и на всичко отгоре презервативите в нощното шкафче не бяха покънтати

ами те може да са си ползвали техните си

Green Light написа:Това купона по случай Френската ли беше?

нееее. купони по такива поводи - тц.
рд просто
уж беше просто, де...

jazz написа:...винаги се сещам за с кинг...

То май е от библията това : "Внимавайте какво си пожелавате, защото ще ви се даде!"
Доста свободен цитат...

jazz написа:

bead_ написа:и на всичко отгоре презервативите в нощното шкафче не бяха покънтати

ами те може да са си ползвали техните си

а, дано!

Влад написа:

jazz написа:...винаги се сещам за с кинг...

То май е от библията това : "Внимавайте какво си пожелавате, защото ще ви се даде!"
Доста свободен цитат...

библията съм я преглеждал доста по-повърхностно
в сравнение с кинг
от което не следва
че кинг ми е библия
но приемам свободния ти цитат
но поне в моя
авторът е известен

snowprincess написа:

Мнемозина написа:Остави самопознанието, въпросът каква е същността на мечтата й - купон или приятели.
Ако мечтата е за повече приятели, наистина ли ще й помогнеш ли да я осъществи, правейки купон за 200 души и дали не е по-вероятно точно такава мечта да бъде съсипана чрез този купон?

ми не знам, аз сякаш съм склонна да изпълня мечтите и, ако зависят от мен
ти какво мислиш

Ами аз ти казах, за мен това не е мечта.

И във всички случаи идеята за купон за 200 души не е свързана с търсене на приятелство. А ако наистина за нея е свързана (ей това трябва да провериш) е добре да си поговорите за това що е приятелство.
Но ми се струва, че ти наистина виждаш своето обяснение в желанието й, а не нейното.
Нещо такова.

jazz написа:...но поне в моя
авторът е известен

Deal!

Мнемозина написа:И във всички случаи идеята за купон за 200 души не е свързана с търсене на приятелство. А ако наистина за нея е свързана (ей това трябва да провериш) е добре да си поговорите за това що е приятелство.
Но ми се струва, че ти наистина виждаш своето обяснение в желанието й, а не нейното.
Нещо такова.

ей това жените
и в частност майките
може да съсипете
и най-готиния купон
още в зародиш

Влад написа: Deal!

лесно се съгласи
а можехме да поспорим

jazz написа:...и в частност майките...

Нали знаеш какво казва Чандлър: "Ченгетата са като майките - винаги си мислят най-лошото."
Обаче мнемозина има известно право, това около което се съгласихме и стеб -
"а мечтите е хубаво сам да си ги изпълнчваш
а не да искаш някой друг да го направи", твоя вариант, и
"за да ти се сбъдне мечтата трябва (зверски понякога) да се потрудиш... " - моя.

jazz написа:

Мнемозина написа:И във всички случаи идеята за купон за 200 души не е свързана с търсене на приятелство. А ако наистина за нея е свързана (ей това трябва да провериш) е добре да си поговорите за това що е приятелство.
Но ми се струва, че ти наистина виждаш своето обяснение в желанието й, а не нейното.
Нещо такова.

ей това жените
и в частност майките
може да съсипете
и най-готиния купон
още в зародиш

О, не, това не е от жените, нито от майките.
Моля да не разпростирате моите си деформации върху останалите невинни души.

всяка втора издадена книга в бг
беше от чандлър по едно време
тази мисъл съм ч пропуснално някои майки
са си ^&#$)( майката

snowprincess написа:
моля за вашите коментари, вие как бихте се почувствали ако децата ви споделят за мечта, която е неизпълнима за момента
ще ги разубеждавате ли
ще ги обвините, че са неразумни
ще се самообвините, че не можете да им я осъществите
...

аз ще продължа да насърчавам моите да мечтаят и да искат, защото много от нещата ще се изпълнят, въпреки че няма да имат същия ефект, който са предполагали

Ами как се чувствам в подобни ситуации- неловко или леко виновно може би, а също и озадачена и възхитена.
Не си спомням в будно състояние да съм мечтала - при мен всичко е план, така че съм споделяла с родителрте си само планове.
Ако нещо ми се е струвало невъзможно или пък прекалено трудно за тях - не съм си позволявала да го искам или споделям.
Хлапетата ми споделят неосъществими за момента мечти, като кой къде щял да учи, какво щял да постигне и пр. Мигам само насреща им и казвам че незнам - може и да може да стане но аз не знам как.

Така де, отклоних се - значи когато те искат нещо, правя всичко по силите си, защото вярвам, че за да го кажат гласно, значи наистина го искат.
Пример - сина ми до тази година не си беше празнувал рождения ден, въпреки че сме му предлагали. Сега стана на 18 год. и каза, че исска купон с 30 и повече човека, но да не е в кръчма, а на хижа. Сто телефона навъртях - никъде на евтините места не искаха да ги пуснат. Накрая купонясваха вкъщи - определихме бюджет от 200 лв и напазарувахме със сина,приготвих им 100 сандвича и други работи, чаши и чинии за еднократна употреба, изнесохме повечето мебели, чупливи неща и картините, обиколихме съседите да предупредим че няма да спят нощес и отидохме да спим у едни приятели.
По-щастлив не си спомням да съм го виждала - струваше си нанагорнището.

Ако си сигурна, че не е прищявка и можеш да си го позволиш - направи й жеста с купона

jazz написа:всяка втора издадена книга в бг
беше от чандлър по едно време
тази мисъл съм ч пропуснално някои майки
са си ^&#$)( майката

Ама какво са ти виновни майките и аз в частност, като в темата си писал същото, което и аз казвам.
Купонът си е купон, а приятелството е съвсем друго нещо.
Да направиш купон, за да си намериш приятели... ми няма да се получи. Не купонът, приятелството.
Целта на купона трябва да е друга.

Мнемозина написа:...Купонът си е купон, а приятелството е съвсем друго нещо.
Да направиш купон, за да си намериш приятели... ми няма да се получи. Не купонът, приятелството.
Целта на купона трябва да е друга.

И когато говориш с мен, ще мълчиш! Аааа-ма ха!
:rotfl24::rotfl24:

Жега.
Е!
Мдааааа...

shshtt написа: Ами как се чувствам в подобни ситуации- неловко или леко виновно може би, а също и озадачена и възхитена.
Не си спомням в будно състояние да съм мечтала - при мен всичко е план, така че съм споделяла с родителрте си само планове.
Ако нещо ми се е струвало невъзможно или пък прекалено трудно за тях - не съм си позволявала да го искам или споделям.
Хлапетата ми споделят неосъществими за момента мечти, като кой къде щял да учи, какво щял да постигне и пр. Мигам само насреща им и казвам че незнам - може и да може да стане но аз не знам как.

Така де, отклоних се - значи когато те искат нещо, правя всичко по силите си, защото вярвам, че за да го кажат гласно, значи наистина го искат.
Пример - сина ми до тази година не си беше празнувал рождения ден, въпреки че сме му предлагали. Сега стана на 18 год. и каза, че исска купон с 30 и повече човека, но да не е в кръчма, а на хижа. Сто телефона навъртях - никъде на евтините места не искаха да ги пуснат. Накрая купонясваха вкъщи - определихме бюджет от 200 лв и напазарувахме със сина,приготвих им 100 сандвича и други работи, чаши и чинии за еднократна употреба, изнесохме повечето мебели, чупливи неща и картините, обиколихме съседите да предупредим че няма да спят нощес и отидохме да спим у едни приятели.
По-щастлив не си спомням да съм го виждала - струваше си нанагорнището.

Ако си сигурна, че не е прищявка и можеш да си го позволиш - направи й жеста с купона

Не съм съгласен. Според мен примера, който си дала с теб и сина ти е противоположен на съвета ти. Децата, малките, не знаят къде е границата между мечтата и прищявката. Трябва някой да им го каже, самички няма да го разберат.