:rotfl24::rotfl24:Копирам директно от блога. Много бих желал да споделя с вас:
За малките неща от живота...и колко важни биха могли да бъдат те.
Преди около година, с моите добри приятели – фотографи Митко и Дида, решихме да си спретнем мини фото-пленер в околностите на Белослав. Наляхме по едно шише вода, нарамихме фотоапаратите и стативите и закрачихме към Белославският кръст – емблематично място за града. Обходихме всички места, документирахме всичко интересно и забележимо. То бяха самотни дървета на бяла почва, то бяха облаци, небе, гори, залези……….Стана късно, прибрахме апаратите и закрачихме обратно към домовете си. С приповдигнато настроение и трепет в сърцето, очаквах с нетърпение момента, в който ще отворя фотошопа и снимка по снимка…..щях да проектирам себе си чрез вълшебството, наречено „Фотография“….
Улисани в любимото си занимание, се оказа, че неусетно сме напуснали очертанията на града. Решихме, че ще бъде по-лесно ако се спуснем от към източния склон и да заобиколим, влизайки обратно в града, отколкото да се връщаме отново през кръста. Така и направихме. Отдалечих се от групата и точно на входа на града, реших да ги изчакам. Застанах отстрани на банкета, запалих цигара и подхвърляйки я нервно от ръка на ръка, зачаках другарите си…..
…….в този момент зърнах знака. Стоеше самотен, ръждясал, уморен и безмислен в смисъла на жалкото си съществуване. Мислех си „-кой ли му обръща внимание“…..и „видях“ снимката. Извадих апарата и просто ей така, съвсем между другото, го щракнах. Прибрах апарата точно в момента, в който другарчетата ми пристигнаха. Събрахме се….
…………………………………
Стоях пред фотошопа и нервно наблюдавах едва пъплещото запълване на прозорчето за хода на програмата. Ядосвах се, че компютъра ми е толкова слаб. Оказа се, че КПД-то на материала всъщност е доста нисък – едва три-четири ценни снимки, от цели 120. Както и да е, качих ги по сайтовете и няма как да не споделя, че все пак рейтинга им беше добър. Е, не толкова, колкото един начинаеш непрофесионален фотограф си мисли, че трябва да бъде, но……нека все пак амбицията да е висока, но и самочувствието да е в границите…;-)
Месеци наред „знака“ се криеше в дъното на папката, необезпокояван и непоглеждан от никой, все така самотен, ръждясал, уморен и безмислен…. Гледах го вторачено и си мислех „..дали пък няма да излезе нещо“, хм…Запретнах ръкави, концентрирах всичките си познания по абсолютно всички графични редактори и след два часа, знака гордо и изпъчено блесна във всички фото-сайтове………и почервеня.
Брех, пустият му знак. За часове натрупа рейтинг, коментари и похвали. Дори колегата „Arcadia“ от щатите ми писа, че това е най-хубавата ми снимка до сега. В два от сайтовете дори цъфна като „Снимка на деня“…Брех….
Наблюдавах го как стоеше с изпъчената си гордост, гледайки ме от монитора и си мислех….колко са важни малките и случайни неща от живота, появили се „помежду другото“…..мислех си и колко ли такива малки и случайни неща, съвсем помежду другото сме пропускали незабелязано около себе си, преминавайки покрай нас като някоя дума, жест, реакция….дори и като предмет..
Стана ми мъчно, когато вчера, прибирайки се към града, забелязах, че знака го няма. Осъзнах колко важен за мен е бил той, какво необяснимо влияние беше оказал в моя „творчески път“…..ей така, помежду другото….
Прибрах се вкъщи, отворих сайта и той все още си стоеше там – горд и почервенял от кеф, намерил смисъла в живота си, макар и все така самотен, ръждясал, уморен и безмислен в смисъла на жалката си реалност, прегънат и намачкан в близката канафка….
Жалко…………
никой да не е посмял да остарява 
/вкл. мрънкащият мъжжж от съседната тема 
/
