:)

[І]

tranz.it/load.php?id=lCVmbGaQ4ZtsOhKh422525

Песнопойка. Да не се чудите кво има в линка за теглене.
Пием троянска сливова рЕкия...ко некой реши да черпи щот се е добрал до тоя файл.

Лиляно Моме Лиляно

[bead_]

Пием троянска сливова рЕкия...

заслужаваш си я
10х

[shshtt]

"Подарък за всички, които обичат да пеят"
аз обичам!
защо тогава не го правя, се замислих..
не знам
неестествено, напън да съживя миналото, само от носталгия и без да ми носи удоволствие
няма я лекотата

загърбвате ли любими неща, части от себе си ей така без причина и безвъзвратно?
защо?

[Мнемозина]

"Подарък за всички, които обичат да пеят"
аз обичам!
защо тогава не го правя, се замислих..
не знам
неестествено, напън да съживя миналото, само от носталгия и без да ми носи удоволствие
няма я лекотата

загърбвате ли любими неща, части от себе си ей така без причина и безвъзвратно?
защо?

Да.
Защото просто се налага.
Защото всичко тече и сегашното ми аз не е изцяло някогашното ми аз, макар че и онова си стои у мен. Може ли човек само да натрупва себе си? Май не... все от нещо трябва и да се освободи.

[shshtt]

хаха как готино го каза - така е наистина:-)

тъкмо щях да го трия този пост - непоправим мрънкалник съм и ако няма драма си я измислям

[Мнемозина]

хаха как готино го каза - така е наистина:-)

тъкмо щях да го трия този пост - непоправим мрънкалник съм и ако няма драма си я измислям

Стой бе, стой да си мрънкаме двете тогава, че и на мен днес ми е такова.

И като го написах ей това, се разсмях.
Край, нищо няма да стане с мрънкането.

[Green Light]

Гледайте си работата! Трупаме мрънкане, а се освобождаваме от пеене. Така че повод за мрънкане има. Спирайте всякакъв смях!

[snowprincess]

"Подарък за всички, които обичат да пеят"
аз обичам!
защо тогава не го правя, се замислих..
не знам
неестествено, напън да съживя миналото, само от носталгия и без да ми носи удоволствие
няма я лекотата

загърбвате ли любими неща, части от себе си ей така без причина и безвъзвратно?
защо?

Да.
Защото просто се налага.
Защото всичко тече и сегашното ми аз не е изцяло някогашното ми аз, макар че и онова си стои у мен. Може ли човек само да натрупва себе си? Май не... все от нещо трябва и да се освободи.

не е щото се налага, ние сами сме се отказали, не сме ги държали като важни в главата си
когато човек прави избор между две неща, обикновено омаловажава единия, за да му е по-лесно
един, два, три пъти да го направиш... и ще забравиш това желание, ще стане като сляпо петно в теб, няма да го виждаш/желаеш никога повече

[Мнемозина]

Да.
Защото просто се налага.
Защото всичко тече и сегашното ми аз не е изцяло някогашното ми аз, макар че и онова си стои у мен. Може ли човек само да натрупва себе си? Май не... все от нещо трябва и да се освободи.

не е щото се налага, ние сами сме се отказали, не сме ги държали като важни в главата си
когато човек прави избор между две неща, обикновено омаловажава единия, за да му е по-лесно
един, два, три пъти да го направиш... и ще забравиш това желание, ще стане като сляпо петно в теб, няма да го виждаш/желаеш никога повече

Ми не е така.
Когато нещо в живота ти е свързано с точно определен човек и този човек внезапно вземе, че умре, тогава не се отказваш точно сам и избор практически нямаш.
Има си разни работи, които не зависят от нас. И тогава нищо не омаловажаваш и психологическите механизми са съвсем други.

Същата грешка правиш и в съседния спор - с Грийн и Холи.
Не владеем изцяло живота си, той така или иначе е свързан с други хора. И много често нещата се решават не в самите нас, а при срещата между нашите възприятия и тези на другите. За щастие - защото иначе животът би бил много скучен, разделен на кутийки и правилности. И винаги бихме били наясно какво ще се случи, което би било ужасно.

[snowprincess]

Да.
Защото просто се налага.
Защото всичко тече и сегашното ми аз не е изцяло някогашното ми аз, макар че и онова си стои у мен. Може ли човек само да натрупва себе си? Май не... все от нещо трябва и да се освободи.

не е щото се налага, ние сами сме се отказали, не сме ги държали като важни в главата си
когато човек прави избор между две неща, обикновено омаловажава единия, за да му е по-лесно
един, два, три пъти да го направиш... и ще забравиш това желание, ще стане като сляпо петно в теб, няма да го виждаш/желаеш никога повече

Ми не е така.
Когато нещо в живота ти е свързано с точно определен човек и този човек внезапно вземе, че умре, тогава не се отказваш точно сам и избор практически нямаш.
Има си разни работи, които не зависят от нас. И тогава нищо не омаловажаваш и психологическите механизми са съвсем други.

Същата грешка правиш и в съседния спор - с Грийн и Холи.
Не владеем изцяло живота си, той така или иначе е свързан с други хора. И много често нещата се решават не в самите нас, а при срещата между нашите възприятия и тези на другите. За щастие - защото иначе животът би бил много скучен, разделен на кутийки и правилности. И винаги бихме били наясно какво ще се случи, което би било ужасно.

ти пък що намесваш смъртта, казвала съм ти и знаеш, че по тази тема не мога да говоря и в случая не виждам нищо общо
макар че е болезнено за мен продължавам - нима мислиш, че ако умре някой не трябва повече да пееш, да се смееш, да живееш
shshtt говори за пеене и пита - загърбвате ли любими неща, части от себе си ей така без причина и безвъзвратно? защо?
и аз казвам моето мнение - да, може да е безвъзвратно ако не разбере, че причината е в нас, ако отново поиска силно - ще започне да пее

[Мнемозина]

Извинявай, спирам.
Не е трябвало да го пиша, но човек понякога си мисли, че може да говори хладнокръвно за нещо и после се оказва обратното.
Но общо има.
Ако владеехме всичко у себе си, ние с теб двечките щяхме да можем да си пишем спокойно и за това.

[frisky lioness]

"Подарък за всички, които обичат да пеят"
аз обичам!
защо тогава не го правя, се замислих..
не знам
неестествено, напън да съживя миналото, само от носталгия и без да ми носи удоволствие
няма я лекотата

загърбвате ли любими неща, части от себе си ей така без причина и безвъзвратно?
защо?

Предполагам, че защото силно щадиш околните, в частност слуха им:lol::winkw:

ох, сори за грубият хумор:shy:
за просташката шега:shy: