Аз сам си избрах тази съдба

[Remmivs]

Черната овца
Ахат

Бавно ни залива морето
от сиви тягостни дни,
умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта затъваме до шия в нея,
виновни търсим за да успеем
невинни в калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
водещи борба за власт и за трева,
стискайки зъби подават си ръка,
не, аз не мога да спя сега!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (2)

Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят почне да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ви поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт,
не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (4)

Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и анфас,
не аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (6)

[сър Айвънхоу]

[latrevw]

йееее, любими

[Неф]

Аз търся онази капка дъжд,
която падна във морето.
Във главоломното си спускане
бе по-блестяща от останалите.
Защото само тя сред всички други
да проумее можеше,
че сладка във солената вода,
осъдена е да изчезне. Завинаги.

/Сюпервиел/