Харесах си клипа от линка на Нефертити-Whitesnake
Като за начало.. /моля, не ме анализирайте тук няма мой клип с частен случай /.
А и за сведение, отдавна не съм онзи, от преди 7-8 или от преди 2-3 години. /тва спИцялно за Сноу, Мира и зВяра или за Уинди дет се лепва за тях, но дори и толкова не ме познава/. Но кат не са ме виждали /или не са ме виждали скоро, няма как да имат ъпдейтвано мнение /
На какво се спрях в текста: "Жадувам за любов, която да ме изпълни със сигурност."
Това ми пасва. Май и точно това ми липсва. Онова лежерно битие и страдание грешноГо Софрония.." на семейният живот.
Пълно с проза. Вместо с поезия.
Щот установявам, че точно това ми липсва. Не въпиющо изгарящите страсти, бурята на хормоните, романтиката и поезията- имал съм ги в достатъчно.
Установявам, че ми липсва именно ежедневието. Което не е ни лирично, ни романтично.
/С кратките моменти на лиричното и рномантичното. / щот само "на тръстиката" не може.
Пак /за да се не отнесете у спорове/ да повторя въпроса: "каква точно Любов искаме на тея НАШИТЕ години?"
п.п. Въпроса е елементарен кат предишния. И на Кент-а не се връзвайте , не искам моите теми да са бетселъри /най-малкото като някой види 10-20 страници на тема.. и не сяда да ги чете /.
Аз за мен казах. Или поне си мисля, че казах.
Ще ми е приятно за узная само до какъв момент сме достигнали и дали се разминаваме с въжделенията на по-младите/по-старите от нас или дори при наборите си се разминаваме. Девойките може да не уточняват годините си /нема нужда, а и не питаме/:winkw:.
Па стана дълго. Требе да почна да пиша като Биид. /стартира ли идеята за смяна на никовете? /
Момчетата от клуба ако споделят, ще е 1-ва радост за мене. Т`ва щот не моем а се съберем на маса /без жените/ да си поприказваме.
Аз вече нищо не издирвам.
Но си признавам, че изпитвам носталгия към онази- изпепеляващата.
А на тези години или на някакви други години- няма значение, всеки търси това, което няма.
Ти търсиш- "Жадувам за любов, която да ме изпълни със сигурност.", аз не, защото я имам.
Ако я нямах, сигурно и аз нея щях да търся
Но пак да кажа- липсва ми бошуването на страстта.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
МЪЖжжж написа:
А и за сведение, отдавна не съм онзи, от преди 7-8 или от преди 2-3 години. Smile /тва спИцялно за Сноу, Мира и зВяра или за Уинди дет се лепва за тях, но дори и толкова не ме познава/. Но кат не са ме виждали /или не са ме виждали скоро, няма как да имат ъпдейтвано мнение Wink /
На какво се спрях в текста: "Жадувам за любов, която да ме изпълни със сигурност."
Уинди не се "лепва" за никого. Тя си има собствено мнение, изградено на базата на личен контакт в реалността.Ако мнението й съвпада с това на друг, който те познава, според тебе, по-добре, ми толкоз по-добре. Значи те е преценила правилно.
А за любовта дето я търсиш- тя има висока цена. Защото, за да получиш такава, която да те дари със сигурност, другият също трябва да се чувства сигурен с теб.
ПП Аз в тази тема няма да пиша, за да е спокоен клуба.
Последно промяна от windcolours на 25.04.10, 08:00, променено общо 2 пъти.
МЪЖжжж написа:Харесах си клипа от линка на Нефертити-Whitesnake
Като за начало.. /моля, не ме анализирайте тук няма мой клип с частен случай /.
А и за сведение, отдавна не съм онзи, от преди 7-8 или от преди 2-3 години. /тва спИцялно за Сноу, Мира и зВяра или за Уинди дет се лепва за тях, но дори и толкова не ме познава/. Но кат не са ме виждали /или не са ме виждали скоро, няма как да имат ъпдейтвано мнение /
Мъжжж,
може да е смешно,
но когато слушах песента тогава, преди да я пусна,
те за теб се сетих,
незнайно що, но не те включих в поздрава, за да не се засегнеш нещо или да не се замислиш по-точно.
МЪЖжжж написа: ...
Пак /за да се не отнесете у спорове/ да повторя въпроса: "каква точно Любов искаме на тея НАШИТЕ години?"
...
Момчетата от клуба ако споделят, ще е 1-ва радост за мене. Т`ва щот не моем а се съберем на маса /без жените/ да си поприказваме.
кат истински мъж ще ти рекна - гоним Михаля, или оня дет духа, буквално
оня дето ни прави вятър, в косите, под крилете... абе, навсЕкъде
Любовта си е любов, неподвластна на годините.
Винаги я искаме пълна, всепоглъщаща, страстна, необуздана, всеотдайна,
само за нас,
тук и сега!
А каТ се съберем на маса без жените, ще ти я обЯсня по-детайлно!
С есента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.
Бръкнах и извадих: снимка развалена
(двама млади влюбени на два стари стола,
кавалерът аз бях в същия балтон),
после два бонбона в книжчица зелена,
два билета филмови, стари, без контрола,
и едно шишенце със одеколон.
“Тез билети - казах си - са от кино “Глория” ,
прости са бонбоните, смешен е портрета
и шишето пълно е с разводнен парфюм.”
Казах, но си спомних ланшната история,
влезе нещо тъжно тука във сърцето,
име едно нежно дойде ми на ум
и видях я, същата, в розово облечена,
същата усмивка и ръката същата,
и от ваксинация малката следа.
“Панта рей!” - помислих си. - “Всичко е далече!
Миналите мигове вече се не връщат,
както се не връща речната вода.”
Но все пак останах в здрача на тавана.
В здрача на тавана, във балтона смешен,
любовта преминала си припомних аз.
В тъмното парфюмът нежно ме обхвана,
сладък бе бонбонът, снимката шумеше
и отнейде, та-та-ра, чуваше се джаз.
* 2
Най-напред бе всичко в розовата дреха,
биеше сърцето гръмко във гърдите
само като видех вашата врата,
саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролеят движеше се помежду звездите,
и сънувах всяка нощ твоите уста.
След това писмата. Ах, писмата стари,
писани небрежно сред черновки четири,
с хиляди целувки върху всеки лист,
със цветя безбройни като във хербарий,
с нежни обяснения цели километри,
с послепис и после с послепис!
След писмата - помниш ли? - първите ни срещи,
твоите родители мразещи ме искрено,
бялата ти шапка, белите брези.
И писма отново: “Ще ли разбереш ти?
Не ме пускат вече. Много ми се иска, но…” -
Строфи от любов и кофи със сълзи.
Помниш как поскърцваха стълбичките дървени?
Помниш как мечтите ни тихо се намериха
в малката ми стаичка цялата във прах?
Помниш как във всичко мислехме се първи,
а пък все откривахме старата Америка?
Колко много копчета, колко много страх!
Спомняш ли си масичката в “Бивша орхидея”?
Помниш ли пейзажите (морски и планински)?
Помниш как разсмиваха ни стенните рога,
как един до други ний седяхме в нея
и четяхме с трепет книги медицински
и шептяхме бледи: “Ах, ами сега!”
Помниш ли, не помниш ли? Кой те знай къде си,
сигурно ще вземеш оня зъболекар
и ще слушаш свърдела му, и ще си добре.
Помниш ли, не помниш ли? Всичко отиде си.
Като стар часовник, тихо и полека,
любовта в сърцата, изхабена, спре.
дните се редуваха все едни и същи,
люшкаха се кожените дръжки във трамваите,
никнеха и вехнеха горските треви,
а пък ний седяхме в слънце и във дъжд и
сменяхме си дрехите, сменяхме си стаите
и веднъж усетихме: нещо не върви!
Празни бяха срещите, глупави - алеите,
стаята ми - хладна, пастите - безвкусни,
и дори ядосващи - стенните рога;
и по жици вече бягаха тролеите,
и сънувах вече други, чужди устни,
а по твойте устни лепнеше тъга.
* 3
Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
“Не закъснявай!” - бях й казал. “Няма!”"
И дойде във три без четвърт вместо в два.
И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.
До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст “Бръснарница Багдад”;
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.
И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излишна всяка наша реч.
И аз си мислех: “Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.
Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?…”
И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: “За какво мечтаеш?”
“За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?”
“Обичаш ли ме?” - каза. Казах “Да!”
И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и “Бръснарница Багдад”.
* 4
Облачета плуваха в небесата чисти
и мъхнати листи имаше по клоните в парка,
дето водеше тъжният ни друм.
Велосипедистите бягаха по пистите
и внезапно качваха се горе по наклоните,
като шумолеха с нежен гумен шум.
Бяха снизходителни и добри пазачите,
хората се чувстваха леки без галоши
и вървяха с кухи вафли в уста.
Футболните зрители биеха играчите,
не че тез последните бяха толкоз лоши,
а защото, тъй на, просто пролетта….
Само ний се чувствахме сякаш беше есен.
Бяхме си дотегнали казано накратко.
Краят беше близо и бе сто на сто.
Хороскоп извадихме, но не беше весел,
ядохме бонбони, но не беше сладко,
искахме да седнем - нямаше место.
После на чорапа й бримка се изнищи.
Детската градина беше пълна с крясъци.
Хвръкна в стратосферата изтърван балон.
След това аз стрелях на едно стрелбище,
три железни тигъра паднаха със трясъци
и получих премия цял одеколон.
Дъх водеколонен, тъжен и далечен,
дъх от любовта ни, от мечтите мирис,
на тавана носиш ти спомен от тогаз!
“Панта рей! - си казвам аз. - Всичко веч протече,
есента е тъжна и там долу свири
като бормашина оня глупав джаз!”
* 5
Тъй както го рисуват по картините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден;
и ние се погледнахме печално,
и влязохме във киното квартално,
където даваха “О, ти мой блен!” .
О, ти мой блян със пожарогасители,
о, зрители със външности съмнителни,
афиши с отлетяло вече “Днес” .
И тъмно, и плювалници нечисти,
и снимки на забравени артисти -
Мачис и Хари Пил, и Мае Уест….
Бе почнало. Едно хлапенце мина
в салона с нас под форма на роднина.
Бе почнало и вътре беше мрак.
Върху екрана смееха се двама,
след туй при тях пристигна една дама
и каза с надпис: “той ще дойде пак.”
И знаехме ний филма чак до края
(и как ще я съгледа той в трамвая,
и как бандита ще го сгази трен),
защото бяхме го видели двамата
със мъничка промяна на рекламата,
тогава беше май “Ела при мен!” .
И ний седяхме близо до кабината,
и слушаше се как шуми машината,
и снопът бе тъй ниско при това,
че трябваше ми мъничко да стана,
за да израсне мигом на екрана
една ужасна рошава глава.
И аз седях и мъчех се да гледам,
и скърцаше креслото на съседа,
и аз се чувствах уморен и стар;
и тъжно бе, чувах как сред мрака
един часовник във гръдта ми трака
и се нуждае от часовникар.
А после дойде “Край” и вентилатора
със гръм наблъска вятър във театъра,
и светна, и платното избледне;
и ний видяхме тъжни и посърнали,
че всички двойки бяха се прегърнали
и само ние, само ние - не.
И си излязохме. “На мене струва ми се -
аз казах, - че достатъчно преструвахме се…”
Тя каза тихо: “Също и на мен.”
Врабчетата шумяха във градините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден.
* 6
Когато ни дотегна вече всичко
и хороскопът пишещ за раздяла
- ах, вече ясно бе! - излезе прав,
отидохме - така, зарад шегичката -
тя с нова рокля, аз със роза бяла,
при стария крайпътен фотограф.
Той сложи във петлицата ми розата,
разгъна фона с бясна Ниагара
и погледа ни точно нагласи;
ала за нас бе малко трудна позата,
аз мръднах той капачето изкара,
тя мигна и той каза ни: “Мерси!”
И почна се играта на среброто,
на солите пълзенето неравно,
безшумният молекулярен взрив’
и ето че във ваната, в живота,
от Нищото изплава бавно-бавно
невижданият мокър негатив.
А пък от вред ни гледаха портрети,
прекрасни мигове, навеки спрени,
фиксирани човешки младини,
намръщени младежи със каскети,
от зли роднини двойки разделени,
деца в ковчези, бременни жени.
И всичко стана жално моментално”
и хората, и бледното предградие,
и снимката, излязла тъй добре,
и двамата се гледахме печално,
и нейде се обади едно радио:
“Вероника, животът е море!”
Една зарзаватчийка се разчуства и каза,
че блазя ни, че сме млади,
и че момата е таман за мен;
а фотографът каза нещо за изкувството,
че то е вечно, снимките извади
и ни ги даде в плик един зелен.
И тръгнахме ний в пътя си полека,
и влажни бяха снимките и двете,
и в плика залепиха се така,
че колкото и да ги дърпах леко,
във нейната остана мойто цвете,
а в моята - едната и ръка.
Тогаз си казах: “туй са явни знаци,
че ще се срещнем пак и не след много.”
Ала гласът, гласът ми беше нов
Във входа на една кооперация
целунахме се, казахме си “сбогом!”
и тъй завърши нашата любов.
* 7
Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от тавана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме ядосва, но какво - не зная.
Може би балтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.
Ах, защо ни трябваше да се разделяме!
Аз тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?
Нефертити написа:
Особено когато човек е влюбен и загубен
Е те това вчера ТерЕ ми го метна.
"Когато човек се влюбва, биохимичното равновесие в организма се променя. Количеството на някои ботен вещества се увеличава чувствително: Допамина предизвиква еуфория, адреналина - вълнение и възбуда, ендорфина - замайване и щастие, кортизола - дълбоко задоволство. Обратна реакция се наблюдава, когато любимия отсъства – липсата се усеща много болезнено, понякога се достига до отчаяние. При влюбените се засилва сексуалното влечение (тестостерона намалява при мъжете и се увеличава при жените). Количеството на феромоните също се увеличава. Нивото на серотонина намалява чувствително, поради което влюбените се доближават по този показател до психично болните. Временно може да се достигне дори до състояние на невменяемост, да се извършват ирационални действия и да намалее силно нивото на задръжките. В течение само на няколко месеца организма свиква с новите дози и постепенно (мах след 24 до 36 месеца) мозъка приключва с това състояние на възбуда.“
Нефертити написа:
Особено когато човек е влюбен и загубен
Е те това вчера ТерЕ ми го метна.
"Когато човек се влюбва, биохимичното равновесие в организма се променя. Количеството на някои ботен вещества се увеличава чувствително: Допамина предизвиква еуфория, адреналина - вълнение и възбуда, ендорфина - замайване и щастие, кортизола - дълбоко задоволство. Обратна реакция се наблюдава, когато любимия отсъства – липсата се усеща много болезнено, понякога се достига до отчаяние. При влюбените се засилва сексуалното влечение (тестостерона намалява при мъжете и се увеличава при жените). Количеството на феромоните също се увеличава. Нивото на серотонина намалява чувствително, поради което влюбените се доближават по този показател до психично болните. Временно може да се достигне дори до състояние на невменяемост, да се извършват ирационални действия и да намалее силно нивото на задръжките. В течение само на няколко месеца организма свиква с новите дози и постепенно (мах след 24 до 36 месеца) мозъка приключва с това състояние на възбуда.“
броих до 10, преди да го пейстна, ма на девятката го беше пуснал вече...
Нефертити написа:
Особено когато човек е влюбен и загубен
Е те това вчера ТерЕ ми го метна.
"Когато човек се влюбва, биохимичното равновесие в организма се променя. Количеството на някои ботен вещества се увеличава чувствително: Допамина предизвиква еуфория, адреналина - вълнение и възбуда, ендорфина - замайване и щастие, кортизола - дълбоко задоволство. Обратна реакция се наблюдава, когато любимия отсъства – липсата се усеща много болезнено, понякога се достига до отчаяние. При влюбените се засилва сексуалното влечение (тестостерона намалява при мъжете и се увеличава при жените). Количеството на феромоните също се увеличава. Нивото на серотонина намалява чувствително, поради което влюбените се доближават по този показател до психично болните. Временно може да се достигне дори до състояние на невменяемост, да се извършват ирационални действия и да намалее силно нивото на задръжките. В течение само на няколко месеца организма свиква с новите дози и постепенно (мах след 24 до 36 месеца) мозъка приключва с това състояние на възбуда.“
броих до 10, преди да го пейстна, ма на девятката го беше пуснал вече...
Периодът на влюбване трае до 3 години,
неведнъж съм го казвала.
Можеше и това да ти напиша, но нали сме се разбрали да се изразяваме по-разбираемо за разнородната ни аудитория.
Нефертити написа:
Периодът на влюбване трае до 3 години,
неведнъж съм го казвала.
Можеше и това да ти напиша, но нали сме се разбрали да се изразяваме по-разбираемо за разнородната ни аудитория.
Периодът на влюбване е добре измислен от природата. Той е толкова за различните двуполови, колкото да израсте поколението и да може само да си набавя храна. При човеците е тъй 3-4 години. А ако устиска двойката, природата е измислила и друго. Влюбените хормони се променят на т.н. "хормони на приятелството". Те стигат за целия възможен репродуктивен цикъл на двойката.
Imam kvota da se vliubvam po 2x godisno.Durzhi me okolo po mesec. Obiknovenno e nekonsumirano a tazi godina mestata vse oshte sa svobodni v taya nisha na surceto mi.
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Kent написа:Imam kvota da se vliubvam po 2x godisno.Durzhi me okolo po mesec. Obiknovenno e nekonsumirano a tazi godina mestata vse oshte sa svobodni v taya nisha na surceto mi.
:rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24:
P.S. Чак сега видях, че Мъжжжжж пуснал нова тема..за таковата...ама после ще чета, но ти просто.......се включваш неочакващо въздействащо в такива теми...поне за мене де:-)
"Когато човек се влюбва, биохимичното равновесие в организма се променя. Количеството на някои ботен вещества се увеличава чувствително: Допамина предизвиква еуфория, адреналина - вълнение и възбуда, ендорфина - замайване и щастие, кортизола - дълбоко задоволство. Обратна реакция се наблюдава, когато любимия отсъства – липсата се усеща много болезнено, понякога се достига до отчаяние. При влюбените се засилва сексуалното влечение (тестостерона намалява при мъжете и се увеличава при жените). Количеството на феромоните също се увеличава. Нивото на серотонина намалява чувствително, поради което влюбените се доближават по този показател до психично болните. Временно може да се достигне дори до състояние на невменяемост, да се извършват ирационални действия и да намалее силно нивото на задръжките. В течение само на няколко месеца организма свиква с новите дози и постепенно (мах след 24 до 36 месеца) мозъка приключва с това състояние на възбуда.“
Sweety написа:
P.S. Чак сега видях, че Мъжжжжж пуснал нова тема..за таковата...
Ми нали тия теми ги искаше за уЙкенда бе магарицо! Да си можела да четеш и обсъждаш.
Егати работливата и ти се извъди кат мене. А през седмицата...не мога да разбера тия те тука пишещите работят ли нещо?!
Sweety написа:
P.S. Чак сега видях, че Мъжжжжж пуснал нова тема..за таковата...
Ми нали тия теми ги искаше за уЙкенда бе магарицо! Да си можела да четеш и обсъждаш.
Егати работливата и ти се извъди кат мене. А през седмицата...не мога да разбера тия те тука пишещите работят ли нещо?!
Мъжжж,
ай да не се бъзикаме,
щото ей на, дребното се загледа вече в ТВ и ми отстъпи поне за малко комп-а,
но ти с тая бисквитена торта не те виждам скоро
ще чакаме да постнеш и нея
че да я опитаме дали става за ядене
МЪЖжжж написа:Харесах си клипа от линка на Нефертити-Whitesnake
Като за начало.. /моля, не ме анализирайте тук няма мой клип с частен случай /.
А и за сведение, отдавна не съм онзи, от преди 7-8 или от преди 2-3 години. /тва спИцялно за Сноу, Мира и зВяра или за Уинди дет се лепва за тях, но дори и толкова не ме познава/. Но кат не са ме виждали /или не са ме виждали скоро, няма как да имат ъпдейтвано мнение /
На какво се спрях в текста: "Жадувам за любов, която да ме изпълни със сигурност."
Това ми пасва. Май и точно това ми липсва. Онова лежерно битие и страдание грешноГо Софрония.." на семейният живот.
Пълно с проза. Вместо с поезия.
Щот установявам, че точно това ми липсва. Не въпиющо изгарящите страсти, бурята на хормоните, романтиката и поезията- имал съм ги в достатъчно.
Установявам, че ми липсва именно ежедневието. Което не е ни лирично, ни романтично.
/С кратките моменти на лиричното и рномантичното. / щот само "на тръстиката" не може.
Пак /за да се не отнесете у спорове/ да повторя въпроса: "каква точно Любов искаме на тея НАШИТЕ години?"
п.п. Въпроса е елементарен кат предишния. И на Кент-а не се връзвайте , не искам моите теми да са бетселъри /най-малкото като някой види 10-20 страници на тема.. и не сяда да ги чете /.
Аз за мен казах. Или поне си мисля, че казах.
Ще ми е приятно за узная само до какъв момент сме достигнали и дали се разминаваме с въжделенията на по-младите/по-старите от нас или дори при наборите си се разминаваме. Девойките може да не уточняват годините си /нема нужда, а и не питаме/:winkw:.
Па стана дълго. Требе да почна да пиша като Биид. /стартира ли идеята за смяна на никовете? /
Момчетата от клуба ако споделят, ще е 1-ва радост за мене. Т`ва щот не моем а се съберем на маса /без жените/ да си поприказваме.
Няма нищо общо с възрастта, някои сме родени възрастни, а други остаряваме млади.
------------------------------------------------------
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
1. Пригответе й една хубава топла вана препълнена с много пяна. Изтрийте гърбът й внимателно и нежно (и разбира се не само там). Не бързайте. След като свършите изтрийте тялото й с кърпа и я занесете до леглото.
2. Направете й масаж без да очаквате и тя да направи същото за Вас. Бъдете сигурни, че ще получите подобаваща отплата.
3. Запомнете - малките неща са от значение. Дръжте ръката й или я прегърнете докато се разхождате. Докосвайте я и я прегръщайте винаги щом имате възможност. Бъдете сигурни, че тези жестове няма да останат незабелязани и оценени.
4. Сресвайте косите й вечер преди лягане и бъдете нежни. Ще и е приятно със сигурност.
5. Кажете й, че я обичате. Много пъти мъже пропускат да кажат „обичам те” смятайки, че това е ясно и няма нужда да бъде споменавано. Знайте, че за жените е важно да го чуват от любимия си.
РОМАНТИЧНИ ИДЕЙ ЗА ЖЕНИ:
1. Направете нещо различно. Направете му масаж. Движете нежно Вашите пръсти леко надолу по неговия гол гръб. По този начин през тялото му ще преминават тръпки от удоволствие.
2. Позволете му да си избере една негова фантазия всеки месец и вие я изпълнете.
3. Направете си снимки (но ги направете с вкус) и му ги дайте като подарък. Това ще бъде нещо неочаквано за него и специално предназначено само за неговите очи.
4. Пуснете фантазията си да работи с пълна сила и му напишете един кратък еротичен разказ. Бъдете сигурни, че след това той ще погледне на вас по нов и вълнуващ начин.
5. Облечете се секси и пуснете нежна еротична музика. Бавно започнете да сваляте дрехите си пред неговия поглед. Ефекта е гарантиран!
тук няма мой клип с частен случай 
/.
/тва спИцялно за Сноу, Мира и зВяра или за Уинди дет се лепва за тях, но дори и толкова не ме познава/. Но кат не са ме виждали /или не са ме виждали скоро, няма как да имат ъпдейтвано мнение 
Не въпиющо изгарящите страсти, бурята на хормоните, романтиката и поезията- имал съм ги в достатъчно.
Требе да почна да пиша като Биид. 
/стартира ли идеята за смяна на никовете? 
/
... ТежкО ми/ни ...
