Политик - рискована професия ли е?

[holi_day]

Има ли държави, в които политиката да е честен начин за получаване на доходи? Нашата - такава ли е?
Рискова работа ли е? След като приключиш кариерата, какво друго можеш да работиш? Какви професионални деформации причинява?
Как влияе върху реномето ти?
След слизането на партията ти от власт, освен ако не си независим, не се ли превръща в традиция да бъде сринат авторитета ти? А понякога и преди това си оплют.
Визирам професионалните политици, а не политикантите, които с години се интригуват от политическите интриги.

Да поразмишляваме.

[Green Light]

Аз си мислех за това по повод на тука междубалканските отношения. Ходя сега из Македония и Косово срещам се с разни хора... Нас, хората ни интересува да сме добре. Това искаме всички. Да ни е приятно, да става интересен лаф, да намерим полза за себе си и другия да остане доволен. И тва е всичко. Мисля си че така е било винаги откакто света е създаден. Когато са били траките, гърците, славяните, в средновековието и в комунизма, и винаги. И винаги пречката е била една и съща. Някой ти казва как да се наричаш, кои са твоите и какво е от полза за тях, и да внимаваш с чуждите. Това е политиката. "От полза за България е в Македония да има наши фирми. От полза за Македония е да прекъсне връзката с България и да не строи магистрала и жп линия, от полза за Косово е да развива връзките с нас и да отбичи румънци и гърци, от полза за нас па е да правим тва и тва там, а от вреда е друго. Глупост и безсмислие на квадрат, като имаш предвид че на човешко ниво и в конкретика точно аз и точно косовара отсреща, имаме нужда един от друг и се радваме че сме се намерили. Цялата тая каша е само като шум, тих такъв дето не му обръщаш внимание. Но знаеш че това е шума на кално езеро зад стената. И си викаш отвреме на време- леле тая стена ако се спука...
Това си мислех за политиката напоследък

[holi_day]

благодаря, че сподели, Грийн.

[ПЪТник]

Има ли държави, в които политиката да е честен начин за получаване на доходи? Нашата - такава ли е?
Рискова работа ли е? След като приключиш кариерата, какво друго можеш да работиш? Какви професионални деформации причинява?
Как влияе върху реномето ти?
След слизането на партията ти от власт, освен ако не си независим, не се ли превръща в традиция да бъде сринат авторитета ти? А понякога и преди това си оплют.
Визирам професионалните политици, а не политикантите, които с години се интригуват от политическите интриги.

Да поразмишляваме.

Политиците са дълбоко болни хора.
А политиката е също като проститутката, само, че по - мръсна.

[holi_day]

Политиците са дълбоко болни хора.

Не ги ли набеждават за прокажени и без да са?

[І]

Ми.. рискована е, като всяка друга.
Проблема не е в риска /щото всеки си го поема с професията/, а в това, че и там "добрите" са всъщност изключение, потвърждаващо правилото.

[vyara]

Не е рискована, щом си решил да станеш такъв, няма накъде повече да се повредиш. :lol:
Майтап, бе, донякъде се майтапя.

[windcolours]

Рискована? Ами зависи в коя държава и епоха я осъществяваш

[holi_day]

Ми.. рискована е, като всяка друга.
Проблема не е в риска /щото всеки си го поема с професията/, а в това, че и там "добрите" са всъщност изключение, потвърждаващо правилото.

добрите са тези, които имат убеждения, идеали ли? или? кои са добрите?

не остана ли в миналото моделът на човек, който влизат в политиката с убеждението, че ще променя светъ/държавата към добро?
сега като че ли човек се занимава с политика, когато има очаквания политиканстването да го издържа пряко или да му носи облаги недиректно...

[holi_day]

Не е рискована, щом си решил да станеш такъв, няма накъде повече да се повредиш. :lol:
Майтап, бе, донякъде се майтапя.

а как партиите набират симпатизанти?
как се намират едни други краставите магарета или някой пастир намира овцете за стадото?

[Мнемозина]

а как партиите набират симпатизанти?
как се намират едни други краставите магарета или някой пастир намира овцете за стадото?

Напоследък съм с усещането, че набират бързо симпатизанти най-вече тези партии, които ще спечелят на предстоящи избори.
Обаче как точно става - не знам.

[holi_day]

Рискована? Ами зависи в коя държава и епоха я осъществяваш

в нашето съвремие има ли омаскаряване?

[vyara]

Не е рискована, щом си решил да станеш такъв, няма накъде повече да се повредиш. :lol:
Майтап, бе, донякъде се майтапя.

а как партиите набират симпатизанти?
как се намират едни други краставите магарета или някой пастир намира овцете за стадото?

Оооо, какви работи ме питаш. Аз все се оказва, че съм гласувала за партия или човек, който не печели изборите. Все така ми върви от първите избори, на които гласувах. Не знам що така, бе. И за царя не познах, и за ББ не познах, щото не ми вдъхваха доверие нещо. Ама аз досега два-три пъти я съм гласувала, я не.
Тъй че не мога да ти отговоря нито как си ги набират, нито как овцете познават вероятния пастир. Аз съм от заблудените овце.

[holi_day]

Напоследък съм с усещането, че набират бързо симпатизанти най-вече тези партии, които ще спечелят на предстоящи избори.
Обаче как точно става - не знам.

значи има търсене
какво е предлагането?

[Амаранта]

Ами, доколкото съм схванала, в развитите общества,
политикът е медиатор между големите пари и хората,
и рискът е пряко свързан с начина на придобиване на основната маса от тези пари - колкото по-престъпен е, толкова по-рискована е и работата на политика, защото влиза в отношения с брутални типове, които не се церемонят много-много.

В бг политикът е медиатор между мафиотските и европейските пари.:winkw:

В авторитарните общества няма политици в този смисъл (имам предвид арабските страни и др. подобни).

[ELBI]

Има ли държави, в които политиката да е честен начин за получаване на доходи? Нашата - такава ли е?
Рискова работа ли е? След като приключиш кариерата, какво друго можеш да работиш? Какви професионални деформации причинява?
Как влияе върху реномето ти?
След слизането на партията ти от власт, освен ако не си независим, не се ли превръща в традиция да бъде сринат авторитета ти? А понякога и преди това си оплют.
Визирам професионалните политици, а не политикантите, които с години се интригуват от политическите интриги.

Да поразмишляваме.

политиката е мръсна работа по принцип, защото там са заложени интереси. Тези интереси често са различни, разнопосочни, а и неморални. Та - няма как да си политик и да си напълно морален и да не правиш компромиси. Когато не си напълно морален (теоретично е възможно да си, но не се сещам много случаи от практиката) няма как да си и честен и да си с хубаво реноме. Е - тук-таме има политици, правили сравнително малко компромиси и мръсотии (не да не са правили) и вероятно поради това тяхното реноме е сравнително (сравнено с другите) високо.

Който иска да има хубаво име и добро реноме - да не се хваща с политика.

[vyara]

Риск има само за психичното им здраве, както казах, ама те са с диагноза още като се засилят да стават политици.
Ако говорим за физическото им здраве, мисля, че там няма риск - всичките хубустници са си живи и здрави в парламента, ще се пенсионират с големите пенсии даже, не съм видяла някой да е пострадал здравословно, пък още по-малко съм чула някой да са го утрепали. Даже все се притеснявах за бат Бойко и си викам ей тоя честния човечец ще го отнесе някой ден, ама на, нищо такова. Даже днес чета, че съчувствал на Станишев и Станишев никак не бил виновен за нищо, защото Първанов го бил натикал в тройна коалиция и само Първанов сеге седи и дебне как да оглави опозиция срещу Бойко. Виждате бат Бойко за какво мисли и се притеснява.

[windcolours]

Рискована? Ами зависи в коя държава и епоха я осъществяваш

в нашето съвремие има ли омаскаряване?

Смятам, че политиците са продукт на ценностната система на дадена епоха...както и всички ние.
май ти отговорих:lol:

[Мнемозина]

Напоследък съм с усещането, че набират бързо симпатизанти най-вече тези партии, които ще спечелят на предстоящи избори.
Обаче как точно става - не знам.

значи има търсене
какво е предлагането?

Е точно това е важният въпрос - какво точно се предлага, та да има търсене.
Защото отдавна не се предлагат идеи. Нещо друго ще да е.

[vyara]

Рискована? Ами зависи в коя държава и епоха я осъществяваш

в нашето съвремие има ли омаскаряване?

Смятам, че политиците са продукт на ценностната система на дадена епоха...както и всички ние.
май ти отговорих:lol:

"...ценностната система на дадена епоха.." Чушки! Няма такова животно. Нито епохата, нито обществото носи ценностите. Ценностите ги носим, ти, аз, Иван, Зюмбюл и т.н. Отговорностите също така трябва да се носят. Ама не се. Най-много да ти свалят партийката от власт, ама в името на народа седиш в парламента на една депутатска заплата и чекаш пак да ти дойде реда да "спечелиш доверие".

[windcolours]

=
"...ценностната система на дадена епоха.." Чушки! Няма такова животно. Нито епохата, нито обществото носи ценностите. Ценностите ги носим, ти, аз, Иван, Зюмбюл и т.н.

да, ние сме носителите на ценностната система на дадена епоха, но самите ценности ние ги утвърждаваме.
Помисли си само колко са се сменили ценностите от средновековието до днес? Тогава имало ли е жени в политиката? Имало е кралици - да. Техните права и задължения като върховни деспоти са били наследствени. Кралица Елизабет, колкото и да е направила за Англия, все пак е наследила позицията си, не е била свободно избирана от електората. А към днешна дата каква е ситуацията? Вижте колко жени има в политиката сега- президенти, министър-председатели, кметици....
И кое води до промяната в тази реалност? Промяната на ценностната система. Според мене де.
Досега не ми се е налагало да обсъждам политика с няколко дами сутрин... няма ли мъже, плетки и рецепти, които да обсъждаме, та опряхме до политиката:lol:
Верче, докъде стигна с гоблените на Моне?

[Мнемозина]

"...ценностната система на дадена епоха.." Чушки! Няма такова животно. Нито епохата, нито обществото носи ценностите. Ценностите ги носим, ти, аз, Иван, Зюмбюл и т.н. Отговорностите също така трябва да се носят. Ама не се. Най-много да ти свалят партийката от власт, ама в името на народа седиш в парламента на една депутатска заплата и чекаш пак да ти дойде реда да "спечелиш доверие".

Има, има.
Ценностите по принцип са си групови, социални, а не индивидуални.
Когато станат само индивидуални, всичко се разпада.
Което май е сегашната ситуация.

[vyara]

=
"...ценностната система на дадена епоха.." Чушки! Няма такова животно. Нито епохата, нито обществото носи ценностите. Ценностите ги носим, ти, аз, Иван, Зюмбюл и т.н.

да, ние сме носителите на ценностната система на дадена епоха, но самите ценности ние ги утвърждаваме.
Помисли си само колко са се сменили ценностите от средновековието до днес? Тогава имало ли е жени в политиката? Имало е кралици - да. Техните права и задължения като върховни деспоти са били наследствени. Кралица Елизабет, колкото и да е направила за Англия, все пак е наследила позицията си, не е била свободно избирана от електората. А към днешна дата каква е ситуацията? Вижте колко жени има в политиката сега- президенти, министър-председатели, кметици....
И кое води до промяната в тази реалност? Промяната на ценностната система. Според мене де.
Досега не ми се е налагало да обсъждам политика с няколко дами сутрин... няма ли мъже, плетки и рецепти, които да обсъждаме, та опряхме до политиката:lol:
Верче, докъде стигна с гоблените на Моне?

Ми да, аслъ! Дай да говорим за плетки и манжи!

[windcolours]

Ми да, аслъ! Дай да говорим за плетки и манжи!

аз сериозно питам за гоблените, защото и аз съм фен

[vyara]

"...ценностната система на дадена епоха.." Чушки! Няма такова животно. Нито епохата, нито обществото носи ценностите. Ценностите ги носим, ти, аз, Иван, Зюмбюл и т.н. Отговорностите също така трябва да се носят. Ама не се. Най-много да ти свалят партийката от власт, ама в името на народа седиш в парламента на една депутатска заплата и чекаш пак да ти дойде реда да "спечелиш доверие".

Има, има.
Ценностите по принцип са си групови, социални, а не индивидуални.
Когато станат само индивидуални, всичко се разпада.
Което май е сегашната ситуация.

Абе хора - не лъжи, не кради, за туй говоря аз! Ясно е, когато правиш зло и когато правиш добро. Поне на мен ми е ясно.

[vyara]

Ми да, аслъ! Дай да говорим за плетки и манжи!

аз сериозно питам за гоблените, защото и аз съм фен

Не съм го почнала още.

[Мнемозина]

Абе хора - не лъжи, не кради, за туй говоря аз! Ясно е, когато правиш зло и когато правиш добро. Поне на мен ми е ясно.

Не, не е.
Има цели групи хора, за които кражбата е ценност, например, и ако не можеш да крадеш, за нищо не ставаш.
Огънят е придобит от хората чрез кражба от боговете също така в едни древни времена и това е било голямо геройство.
Да убиеш врага също е било добро. И сега е - за някои, някъде.
За чии ценности говорим?

[Глас в пустиня]

Високо рискова професия, като рисковете са свързани най-вече с наднорменото тегло

[vyara]

За чии ценности говорим?

Да приемем, че аз говоря за библейските.

[vyara]

Високо рискова професия, като рисковете са свързани най-вече с наднорменото тегло

Сетих се за Румяна Желева.
Вчера включиха Антония Първанова сутринта по бтв и тя каза - абе дайте да гледаме мачове, бе, кво ми говорите сутрин за политика, аз гледам мач. И водещата пита - кой мач гледате, госпожо. И онази - ъъъ, ми няма значение. И после вика - госпожа Желева да отиде да се прегледа, аз няма тука да коментирам всяка нейна реплика.
Щото Румянка още й е мъчно и сега шуми около себе си, че била жертва на политическа мафия.
Ма така, де, сетих се за нея, понеже е чироз (много й отива това определение, как не се сетих по-рано, сушена риба - чироз).

[Мнемозина]

За чии ценности говорим?

Да приемем, че аз говоря за библейските.

Ами те също не са индивидуални. Аз пък за това говоря. Ако са само у мен, теб, Иван и Зюмбюл, трудно ще проработят.

[vyara]

За чии ценности говорим?

Да приемем, че аз говоря за библейските.

Ами те също не са индивидуални. Аз пък за това говоря. Ако са само у мен, теб, Иван и Зюмбюл, трудно ще проработят.

Ако се интересуваме от това, къде щели да проработят повече, отколкото дали работят у нас, значи всичко е загубено. Бедата на повечето хора е, че все си мислят какво има в главите на другите, вместо сами да поемат отговорност и да действат съобразно по-висши норми.

[Мнемозина]

Ако се интересуваме от това, къде щели да проработят повече, отколкото дали работят у нас, значи всичко е загубено. Бедата на повечето хора е, че все си мислят какво има в главите на другите, вместо сами да поемат отговорност и да действат съобразно по-висши норми.

От гледна точка на личното ни душеспасение си права.
Когато човек мисли за резултатите, то е преди всичко с идеята "а в какво (общество) ще оставим децата си". От тая гледна точка е малко обезсърчаващо.
Но иначе си права.
Само че разликата между ценността и инициативата си остава. Действие ли е да не крадеш?

[vyara]

Действие ли е да не крадеш?

А действие ли е, когато имаш възможност да откраднеш и не го правиш? Като политиците, например. Те имат възможности и злоупотребяват с тях. Аз бих отчела като действие избора им да не крадат, защото обратното би имало отрицателен резултат за бъдещето на децата ми включително.

[ПЪТник]

Политиците са дълбоко болни хора.

Не ги ли набеждават за прокажени и без да са?

Кой да ги набеждава?
Десетте божи заповеди ли?
Или Сатаната?

[holi_day]

Политиците са дълбоко болни хора.

Не ги ли набеждават за прокажени и без да са?

Кой да ги набеждава?
Десетте божи заповеди ли?
Или Сатаната?

обществото
превърнала се е в една от най-неуважаваните професии

[vyara]

превърнала се е в една от най-неуважаваните професии

"Професия" - тази дума постоянно ми боде очите. Изобщо не мога да я възприема като професия тази дейност. В политиката има хора с различни професии, каквто виждаме, лекари, счетоводители, артисти, финансисти, какви ли не професии (упс, май Санишев само няма друга професия, ама както и да е).
Та искам да кажа, че това не е професия и ако хората си избират професия, то при политиците май не е така - там тебе те избират. Или някой те повиква, понеже си му братовчед, или народът те повиква, понеже се водиш цар, или се усещаш направо призван да оправиш цяла държава, да кажем сънуваш сън, и така. Но не е професия.

[ПЪТник]

Политиците са дълбоко болни хора.

Не ги ли набеждават за прокажени и без да са?

Кой да ги набеждава?
Десетте божи заповеди ли?
Или Сатаната?

обществото
превърнала се е в една от най-неуважаваните професии

За мен и обществото ни е болно.
На теб харесват ли ти разбиранията, приетите правила и изпълненето им на обществото?
Ако не ти харесват защо поставяш това същото общество като фактор за правдивост?

[АВе]

Не е професия, а занимание.

Политиците не са хора, които ми харесват.

Един древен китайски философ още VІІ в. пр.н.е. е казал: "Самото желание за власт предполага мръсни ръце".


Аз какво повече мога да кажа?:mad:

[Green Light]

И друго нещо си мислех за политиците. Ма философски така, не ме хващайте за конкретни ситуации, балкански манталитети и прочее. Интересно ми е, като е общо. Или поне от частно, към общо. Например тия пет лева-> световната икономика; Мъжж- вятър в косите, звезди в очите, ама само дето е плешив; Пловдив -> дразнещи зъболекари и така. Пациентите им риш, седят така с отворени усти, а те си рисуват. Такаааа, няма значение. И нямат ли си жени тия хора се питам? Рисува ли рисува.. Тука вече завеяни такива тръгнаха софиянки, взеха да се бутат в стените и не можеш да им привлечеш вниманието с ни-що. Според мен пловдивчанки трябва да вземат мерки. Една пловдивчанка по- точно. Няма да конкретизирам повече дан стане така че все едно частни случаи коментирам. Цветя! Все едно. Но искам ясно да заявя че пациентите имат права. Стига вече и долу!
Иначе за политиците ми беше думата. Ако не сте разбрали досега мисълта ми беше че тия хора са единствените, чиято работа е да вкарват някаква идея за бъдещото развитие на обществото. Не знам замисляли ли сте се за принципите на движение на едно общество. Социални механизми и т.н. бла бла. Тия работи са ни пред очите. Има си медицина, има образование, ред и сигурност, такива неща. Сега ги реформираме. И сума приказки за тия реформи, и сума критики колко се бавят. Реформата навсякъде се свежда до едно: Слагане на нещата на пазарен принцип. Това би оздравило икономиката и бизнеса ще си отдъхне, а пенсионерите ще вземе да се видят в некой лев. Ако стане, де. Идеалната реформа е да остане само това което е рентабилно и рентабилността му може да се илюстрира със счетоводния му баланс. От гледна точка на една глобална икономика, това е изпълнено със здрав смисъл.
Но все пак има и друга гледна точка. Или трябва да има. Ако рентабилността, например, в образованието и науката е решаваща, тогава след 100 години ни чакат огромни институти по индустриална химия, минералогия или фармация и бараки с трима души до тях, които се занимават с астронимия, математика, тракология или българска филология. Ако всичко стане на пазарен принцип, обществото ще загуби, защото има много сфери, където опита на поколения движи нещата, а този опит не може да се осребри. Кви пари мож да изкараш от Фол светла му памет? Една стинка не можеш да изкараш. Пък ако питаш е сега един от улицата да изхвърлим ли Александър Фол на боклука, тоест книгите му де, разбирате ме, веднага ще кресне като ранена в сърцето пантера. (Е първо трябва да го светнеш кой беше тоя пич и кви са тия книги но в края на краищата на бас, че ще ревне)
Полиците, мисля си, докато избягвам тука шашардисани жени с някакви картини, са единствените които биха могли да направят правила така че да не се стига до там. Не казвам че трябва да обърнат нещата наопъки. Но те са тези които най- ясно трябва да видят че НЕ МОЖЕ ЗАВИНАГИ медицината да бъде на пазарен принцип, че науката има нужда от издатели, учители и слушатели, има нужда от академии, а тия академии имат нужда от здрав гръб. Държавен. Политиците си имат мисия. Тя е да направят пазарната реформа в някои сфери да е временна. Защото парите ще затрият всяко нещо, което е по- ценно от тях.
Опасна професия е. Да кажеш днес че европейските реформи може да навредят е опасно. Но няма кой да го каже освен политиците.