Страница 1 от 4

никове

Публикувано на: 23.06.10, 09:34
от Fairy of the Flowers
Вчера един приятел каза, че минавайки край вкъщи се спрял да ми разглежда цветята (ама те направо са пощурели тази година) и каза очаровано : ихаа, ама ти си същинска фея на цветята:cool:, без да ме познава тука, хехех. Все се каня от години да постна некоя снимчица тука...:shy:

Публикувано на: 23.06.10, 09:47
от windcolours
Ами пусни де :-) Хем да ме засрамиш, защото моите цветя са най-неоправданите на този свят. Уж обичам природата, но гледането на цветя у дома не ми се получава. Редовно ги забравям горкичките :crying:

Публикувано на: 23.06.10, 09:50
от Green Light
Аз пък отдавна не се чувствам зелен светофар.

Публикувано на: 23.06.10, 09:50
от Fairy of the Flowers
Green Light написа:Аз пък отдавна не се чувствам зелен светофар.
:rotfl24:

Публикувано на: 23.06.10, 09:56
от Green Light
Fairy of the Flowers написа:
Green Light написа:Аз пък отдавна не се чувствам зелен светофар.
:rotfl24:
Изобщо не го казах като майтап.
Кръстих се на това че всеки през дмен е свободен да смята каквото си ще, да изказва всякакво мнение и да има абсолютно всякаква позиция за етноси, политика, секс, музика, семейство, всичко. Зелено казвам, аз, съгласен съм да си какъвто си искаш.
Е вече май не съм така. Съжалявам, но се оказах неспособен да съм такъв. Може би съм бил, но най- вероятно са били преструвки

Публикувано на: 23.06.10, 09:59
от Fairy of the Flowers
Green Light написа:
Fairy of the Flowers написа:
Green Light написа:Аз пък отдавна не се чувствам зелен светофар.
:rotfl24:
Изобщо не го казах като майтап.
Кръстих се на това че всеки през дмен е свободен да смята каквото си ще, да изказва всякакво мнение и да има абсолютно всякаква позиция за етноси, политика, секс, музика, семейство, всичко. Зелено казвам, аз, съгласен съм да си какъвто си искаш.
Е вече май не съм така. Съжалявам, но се оказах неспособен да съм такъв. Може би съм бил, но най- вероятно са били преструвки
Знам, усетих те, но просто ми стана смешно за другия смисъл, като се сетих, че си разказвал как си се кръсти тъй. Иначе - просто не знам какво да кажа.

Публикувано на: 23.06.10, 10:09
от Green Light
Fairy of the Flowers написа:
Знам, усетих те, но просто ми стана смешно за другия смисъл, като се сетих, че си разказвал как си се кръсти тъй. Иначе - просто не знам какво да кажа.
Всякакви съм ги мислил по въпроса. Примерно дали сме толерантни като млади(тва малко и по другата ти тема се пада. Ми не сме били толератни като млади. Млади толератнни?! Дървено желязо и суха вода.
Като млад исках да избегна някак режима работа за една кутийка за живеене и кола, работиш за да създадеш условия само за да работиш по- добре, по- бързо, и повече и от въртележката излизаш изстискан като сюнгер преносно и буквално. Мислех че това е толкова ясно че си заслужава всички усилия за да го избегна. После реших че толератността е важна. Сега и тва отричам наполовина, после вероятно ще завърша кръка като кажа че който се дърпа от обществени задължения заслиужава разстрел.

Публикувано на: 23.06.10, 10:25
от Неф
Green Light написа:
Fairy of the Flowers написа:
Green Light написа:Аз пък отдавна не се чувствам зелен светофар.
:rotfl24:
Изобщо не го казах като майтап.
Кръстих се на това че всеки през дмен е свободен да смята каквото си ще, да изказва всякакво мнение и да има абсолютно всякаква позиция за етноси, политика, секс, музика, семейство, всичко. Зелено казвам, аз, съгласен съм да си какъвто си искаш.
Е вече май не съм така. Съжалявам, но се оказах неспособен да съм такъв. Може би съм бил, но най- вероятно са били преструвки
Грийн,
:sunny:

днес си мислех, че аз съм най-кофти, ама цък.

Зелен си,
за мен си!
Казах! :bigsmile:

Публикувано на: 23.06.10, 10:25
от АВе
Green Light написа:Всякакви съм ги мислил по въпроса. Примерно дали сме толерантни като млади (тва малко и по другата ти тема се пада. Ми не сме били толерантни като млади. Млади толерантни?! Дървено желязо и суха вода.
Като млад исках да избегна някак режима работа за една кутийка за живеене и кола, работиш за да създадеш условия само за да работиш по- добре, по- бързо, и повече и от въртележката излизаш изстискан като сюнгер преносно и буквално. Мислех че това е толкова ясно че си заслужава всички усилия за да го избегна. После реших че толерантността е важна. Сега и тва отричам наполовина, после вероятно ще завърша кръга като кажа че който се дърпа от обществени задължения заслужава разстрел.
Не се тревожи, това е естественият път на нещата. Като млади сме леви и революционери, като остареем, ставаме десни и консервативни.

Да те развеселя малко:
"агрофак" не означава селяндурски секс, а агрономически факултет. Но на английски не възникват такива сумления, де - "agrofuck" или 'agrofac" :cool:

Публикувано на: 23.06.10, 10:28
от Fairy of the Flowers
Green Light написа:
Fairy of the Flowers написа:
Знам, усетих те, но просто ми стана смешно за другия смисъл, като се сетих, че си разказвал как си се кръсти тъй. Иначе - просто не знам какво да кажа.
Всякакви съм ги мислил по въпроса. Примерно дали сме толерантни като млади(тва малко и по другата ти тема се пада. Ми не сме били толератни като млади. Млади толератнни?! Дървено желязо и суха вода.
Като млад исках да избегна някак режима работа за една кутийка за живеене и кола, работиш за да създадеш условия само за да работиш по- добре, по- бързо, и повече и от въртележката излизаш изстискан като сюнгер преносно и буквално. Мислех че това е толкова ясно че си заслужава всички усилия за да го избегна. После реших че толератността е важна. Сега и тва отричам наполовина, после вероятно ще завърша кръка като кажа че който се дърпа от обществени задължения заслиужава разстрел.
Като млади не сме толерантни, просто се мислиш за най-важен и нищо друго не те трогва твърде. По-скоро това е качество, което в един момент сме сметнали, че си струва да възпитаваме у себе си. Аз също наскоро се разочаровах дълбоко (верно), разбирайки, че нито съм толерантна, нито толкова свободна, колкото си се представях. И също тъй ми се струва, че всеки мислещ човек, преминава през подобни цикли и кръговрати. И никой нокого не може да научи, за съжаление трябва сам да си се спънеш, и приоритетите се пренареждат...Странно е, кое от всичко е ядката на нас самите? Можеш ли да кажеш аз съм това и това, аз съм такъв и такъв?

Публикувано на: 23.06.10, 11:26
от Мнемозина
Fairy of the Flowers написа:
Като млади не сме толерантни, просто се мислиш за най-важен и нищо друго не те трогва твърде. По-скоро това е качество, което в един момент сме сметнали, че си струва да възпитаваме у себе си. Аз също наскоро се разочаровах дълбоко (верно), разбирайки, че нито съм толерантна, нито толкова свободна, колкото си се представях. И също тъй ми се струва, че всеки мислещ човек, преминава през подобни цикли и кръговрати. И никой нокого не може да научи, за съжаление трябва сам да си се спънеш, и приоритетите се пренареждат...Странно е, кое от всичко е ядката на нас самите? Можеш ли да кажеш аз съм това и това, аз съм такъв и такъв?
И можеш, и не можеш.
Всичко, което мислим, правим и ни се случва, си е част от нас самите, това и аз го знам... на теория.

На практика обаче ядката е някъде в зоната на това доколко и в какво си способен да се променяш поради различните ситуации, в които попадаш.
И все пак си мисля, че има неща, които въпреки всичко не могат да се променят, че има някаква константна наша същност.

Публикувано на: 23.06.10, 11:39
от Green Light
Мнемозина написа:...

И можеш, и не можеш.
Всичко, което мислим, правим и ни се случва, си е част от нас самите, това и аз го знам... на теория.

На практика обаче ядката е някъде в зоната на това доколко и в какво си способен да се променяш поради различните ситуации, в които попадаш.
И все пак си мисля, че има неща, които въпреки всичко не могат да се променят, че има някаква константна наша същност.
Има ли? Останало ли е нещо от 25 годишната Мнемозина? От 20 годишната? От 18 годишната? От 14 годишната?
От вчерашната?

Не знам дали навлизам в мистиката но какво променят в нас часовете и минутите? Какво променя една нощ? Ако кажем нищо, ще сме толкова прави, колкото ако кажем всичко.
Миналата година бил ли съм различен човек? Сега на същите "дразнители" действам различно и различно мисля. Какво общо имам с миналогодишния Гринлайт?

Публикувано на: 23.06.10, 11:42
от Remmivs
парадоксът на арго
:cool:

ps
не мога да намеря темата, в която питах колко можем да отнемаме от себе си и все пак да останем нас си

Публикувано на: 23.06.10, 12:01
от WALL-E
Remmivs написа: в която питах колко можем да отнемаме от себе си и все пак да останем нас си
особено ако другите ни помагат в отнемането :lol:

Публикувано на: 23.06.10, 12:17
от Remmivs
мхм не

никой, освен нас, не може да отнеме от нас
въпросната тема и мое питане беше свързано наистина с това
кое е обвивката на аза ни
и кое истинската същност
това, без което не можем
или поне не сме ние, не сме себе си
но малко ми е трудно търсенето днес

наздраве
:wine:
:cool:

Публикувано на: 23.06.10, 12:25
от windcolours
"Господ не ни дава хората, които искаме..
Той ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем. "

Публикувано на: 23.06.10, 12:34
от Remmivs
ходите по лед
внимателно, но все пак по лед

2

:cool:

Публикувано на: 23.06.10, 12:39
от Fairy of the Flowers
windcolours написа:"Господ не ни дава хората, които искаме..
Той ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем. "
Това всеки го споделя сигурно- като фрази, обаче май от едни години нататък много започва да ни омръзва господ да ни дялка с длетото. И живеейки със стени, маски и роли започва много да ни се иска някой да ни обича топло и нежно такива, каквито сме. И като свалим бронята сме много по-чувствителни и раними, все по-силно преживяваме и все по-бавно ни минава.

Публикувано на: 23.06.10, 12:40
от Ън
Remmivs написа:ходите по лед
внимателно, но все пак по лед

2

:cool:
:lol:

Публикувано на: 23.06.10, 12:44
от windcolours
Fairy of the Flowers написа:
windcolours написа:"Господ не ни дава хората, които искаме..
Той ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем. "
Това всеки го споделя сигурно- като фрази, обаче май от едни години нататък много започва да ни омръзва господ да ни дялка с длетото. И живеейки със стени, маски и роли започва много да ни се иска някой да ни обича топло и нежно такива, каквито сме. И като свалим бронята сме много по-чувствителни и раними, все по-силно преживяваме и все по-бавно ни минава.
Сваляйки броните, маските и стените, ставаме себе си. Ако приемем себе си такива каквито сме, това ни дава много сила. Именно броните и маските са тези, които ни правят уязвими, защото се опитваме да угодим на друг, а не на себе си. И съответно пилеем вътрешната си енергия.
Личен опит :-)

Публикувано на: 23.06.10, 12:45
от Ън
windcolours написа:"Господ не ни дава хората, които искаме..
Той ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем. "
Не знам от кого е цитата, ама не съм съгласен. Господ не ни дава хората, от които се нуждаем, ние сами си ги намираме. Пък и аз по принцип не съм съгласен с Господ :lol:
Това е по първата част от цитата...
По втората.
Има пропуски. Аз казвам, че намираме хората, от които се нуждаем, за да има на кого да дадем приятелството си, защото имаме нужда на някого да го дадем. Също имаме нужда и да дадем любов, а не само да получим.

Публикувано на: 23.06.10, 12:46
от Kent
а ходейки без гащи по плажа
ставаме безсмъртни:cool:
Именно броните и маските са тези, които ни правят уязвими,
и гащите и сютюените:cool:

Публикувано на: 23.06.10, 12:48
от WALL-E
Fairy of the Flowers написа:.. започва много да ни се иска някой да ни обича топло и нежно такива, каквито сме.
това е по-скоро към другата ти тема
а не...да се "нуждаеш от драстична промяна" и...тропкането с крачето :lol:
и вземи пусни някоя снимка най-накрая на тия пусти флауърси
мое ън да нарисува някое, което му лепне на четката

Публикувано на: 23.06.10, 12:54
от windcolours
Ън написа:
windcolours написа:"Господ не ни дава хората, които искаме..
Той ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем. "
Не знам от кого е цитата, ама не съм съгласен. Господ не ни дава хората, от които се нуждаем, ние сами си ги намираме. Пък и аз по принцип не съм съгласен с Господ :lol:
Това е по първата част от цитата...
По втората.
Има пропуски. Аз казвам, че намираме хората, от които се нуждаем, за да има на кого да дадем приятелството си, защото имаме нужда на някого да го дадем. Също имаме нужда и да дадем любов, а не само да получим.
По първата част- много от хората, които са изиграли роля в живота ми са се появявали ненадейно и неочаквано от посока, от която никога не бих помислила,че ще се появят. В повечето случай ние решаваме кого да допуснем близко до себе си и кого не. Но тези хора се появяват в живота ни не по наше желание.

Колкото до другото- наскоро ми казаха: "Загубите ни учат на повече. Когато се научим да губим"

Публикувано на: 23.06.10, 12:54
от Мнемозина
Green Light написа:
Има ли? Останало ли е нещо от 25 годишната Мнемозина? От 20 годишната? От 18 годишната? От 14 годишната?
От вчерашната?

Не знам дали навлизам в мистиката но какво променят в нас часовете и минутите? Какво променя една нощ? Ако кажем нищо, ще сме толкова прави, колкото ако кажем всичко.
Миналата година бил ли съм различен човек? Сега на същите "дразнители" действам различно и различно мисля. Какво общо имам с миналогодишния Гринлайт?
Много съм се променила, но и доста много е останало.
Дотолкова, че да знам кое е същността ми и кое не бих успяла да променя.
Не че е нещо кой знае колко прекрасно, де, но знам, че си е мое.

А часовете, минутите и нощите не знам дали ни променят или просто ни карат да се преосмисляме.

Публикувано на: 23.06.10, 12:55
от windcolours
Kent написа:а ходейки без гащи по плажа
ставаме безсмъртни:cool:
Именно броните и маските са тези, които ни правят уязвими,
и гащите и сютюените:cool:
:lol:
е затуй с теб- на море-ТЦ! Само по пещери- отгоре до доле в кален пещеризон:lol:

Публикувано на: 23.06.10, 12:56
от Kent
windcolours написа:
Kent написа:а ходейки без гащи по плажа
ставаме безсмъртни:cool:
Именно броните и маските са тези, които ни правят уязвими,
и гащите и сютюените:cool:
:lol:
е затуй с теб- на море-ТЦ! Само по пещери- отгоре до доле в кален пещеризон:lol:
и под калта тупка едно голямо сърце:rotfl24:
по скоро пулсира:cool:

Публикувано на: 23.06.10, 12:59
от Мнемозина
Remmivs написа:парадоксът на арго
:cool:

ps
не мога да намеря темата, в която питах колко можем да отнемаме от себе си и все пак да останем нас си
Тази ли?

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=5355&start=0

Сега ще е голям майтап, ако съм писала там някакви обратни на сегашните неща.
Довечера ще чета, като събера кураж. :lol:

Публикувано на: 23.06.10, 13:23
от Fairy of the Flowers
sandmaN написа:
Fairy of the Flowers написа:.. започва много да ни се иска някой да ни обича топло и нежно такива, каквито сме.
това е по-скоро към другата ти тема
а не...да се "нуждаеш от драстична промяна" и...тропкането с крачето :lol:
и вземи пусни някоя снимка най-накрая на тия пусти флауърси
мое ън да нарисува някое, което му лепне на четката
Като му дойде времето, ще пусна. :-)
Иначе секи гледа от собствената си камбанария. Самотници сме в този свят, затова така ценни са миговете, когато се докоснем истински до друго човешко същество. Редки и кратки.

Публикувано на: 23.06.10, 13:30
от Fairy of the Flowers
Ън написа:
windcolours написа:"Господ не ни дава хората, които искаме..
Той ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем. "
Не знам от кого е цитата, ама не съм съгласен. Господ не ни дава хората, от които се нуждаем, ние сами си ги намираме. Пък и аз по принцип не съм съгласен с Господ :lol:
Това е по първата част от цитата...
По втората.
Има пропуски. Аз казвам, че намираме хората, от които се нуждаем, за да има на кого да дадем приятелството си, защото имаме нужда на някого да го дадем. Също имаме нужда и да дадем любов, а не само да получим.
Да, потребността от даване мисля, че в голяма степен ни определя. въпреки, че сега като се замисля, не се сещам нещо подобно да имаше в йерархията на потребностите при Маслоу, примерно , и кои бяха другите... Има ли?

Публикувано на: 23.06.10, 13:33
от Ън
Fairy of the Flowers написа:Да, потребността от даване мисля, че в голяма степен ни определя. въпреки, че сега като се замисля, не се сещам нещо подобно да имаше в йерархията на потребностите при Маслоу, примерно , и кои бяха другите... Има ли?
А кой е казал, че Маслоу е бил изчерпателен? :2tooth:

Публикувано на: 23.06.10, 13:48
от Fairy of the Flowers
Ън написа:
Fairy of the Flowers написа:Да, потребността от даване мисля, че в голяма степен ни определя. въпреки, че сега като се замисля, не се сещам нещо подобно да имаше в йерархията на потребностите при Маслоу, примерно , и кои бяха другите... Има ли?
А кой е казал, че Маслоу е бил изчерпателен? :2tooth:
Е, никой, ама ние тука само си дрънкаме. Освен това до един момент приемаш наученото за даденост, а чак после почваш да мислиш.

Публикувано на: 23.06.10, 13:50
от Fairy of the Flowers
Ън написа:
А, да не забравя за цветята за цветята да те поздравя, направо се очаровах един ден, отваряйки форума.:-) :flowers: :flowers: :flowers:

Публикувано на: 23.06.10, 21:10
от shshtt
и моя ник ми приляга супер - искам да съм скрита,тиха,кротка и незабележима
и живота ми тук да е тайна:grin:

Re: никове

Публикувано на: 24.06.10, 13:36
от frisky lioness
Аз не съм това,

което бях....

Re: никове

Публикувано на: 24.06.10, 13:45
от Green Light
frisky lioness написа:Аз не съм това,

което бях....

Да не ти пука. И аз не съм. Кой ли па е.
Минавай оттука бе, момиче! Зачезваш и кофти такова. Тва зочо ли е или не е зочо

Публикувано на: 24.06.10, 13:46
от Remmivs
здрасти

ние сме тези, които сме

няма начин да сме други

защото тогава други щяхме да бъдем

:grin:

Re: никове

Публикувано на: 24.06.10, 13:56
от frisky lioness
Green Light написа:
frisky lioness написа:Аз не съм това,

което бях....

Да не ти пука. И аз не съм. Кой ли па е.
Минавай оттука бе, момиче! Зачезваш и кофти такова. Тва зочо ли е или не е зочо
3о4о Е:-)

и страшно ми липсва:crying:

Ще минавам
когато.... мога


Което е....
много трудно:crying:

Публикувано на: 24.06.10, 14:00
от frisky lioness
Remmivs написа:здрасти

ние сме тези, които сме

няма начин да сме други

защото тогава други щяхме да бъдем

:grin:
Така е
Ние сме ТОВА, което СМЕ

но то не е това, което сме БИЛИ

и още по-малко Е това, което ЩЕ

бъдем:winkw:



Всичко тече...:-)


Някои течем надолу,
други течем
нагоре:lol::lol:

Публикувано на: 24.06.10, 14:02
от Gaspode
Май никой не е това, което е :bigsmile:
Мен явно постоянно ме набеждават в божественост. А моят ник е тооооооолкова далеч от това...

Радвам се да те видя тук... макари рядко...