Седя си тук
Ървин Уелчев
Та начи съм си легнал у дрисливата дупка, у къщи начи. Стаам да забърша нещо, па немам сили. Сладка отмала владее членовете ми. Колко са, не ги знам. Бал съм ги. Вече съм у Европата, мястото на вечния ми покой. Понеже, начи, тръгвам на север, през моста - дай пеесе евро, влизаш у Гюргя, немой без армаган, мамка му. Аз ли, бе? Пукната банкнота и скъсана монета немам, ти ми искаш пеесе. Айде обратно. Отпрашвам на запад, къде Сръбско, с от-лична карта - не мое тако, немаш пасош, дай пак пеесе евро. И ми се лигави - нали сме друшки са, нема више любави. Ти пък ми дай покрайнините, мани руце от тех. Начи, вратио сум се у пикливата дупка, бал съм я. Пушвам от конопа, отлитам на юг със зеления пасош. Кулата ми се види наклонена, секаш ше падне, бал съм я сигур. Не може у Гръцко, паспортът ти е безсрочен, а вие, бугарите, сичко пресрочвате. Гръцко не било за вечни времена и Солунската митница била вече закрита. Оттеглям се достойно на кракомобил, драйфам у ничията зона, а един копелдак ме скива и се пъчи: "Аре с колата, пич!" Некъв Порш, много тарикатско, нема що. Таман ускориме до 100, и ни спреа. Са пъ немаш зелен документ, не си застрахован. Мамка му, че мен ме е страх само от мене си. И то далеч не винаги. Бал съм се.
Та начи си кютя аз у миризливата бърлога, портиер на източната граница на Великата Европска Заедница, и нещо ми се мерка у кратуната, пърдон, у тиквата. Франсетата му викат "дежа вю", вече скивано, демек. Ровим се у младините и некой кат се разпе, прямо заливается: "Союз нерушимый республик свободных". Бал съм го и съюза и близката чужбина. Хем свободни, дори да си одат, хем не мое - ша нарушат нерушимостта. Сега добавиа монархии, анархии, лесно се излиза, трудно се влиза, киризят те с видео. Ти праиш шествие, начи, те чакат нашествие. И един се мръщи: "Уелщини, начи, а къв уелсец си ти бе, мамка му?" Еми като спреа реакторите? С Моцарт за последно тази година. Реквием, ше рече си пукнал. Начи, бал съм ги. Сал един Орден, дайте му орден, ги брани. Е я електриката - мига, мига, па чао. Ветър ли, Еон ли я вее на бел кон, начи. Я дай почивка, мамка му, ше хапна шеколат. От Своге. Не може? А стига бе, защо? Казвало се Суоге. И еуро. Стига бе, бал ли съм ги? Вадим последния лев от тока на пантофа. Той стана леу, мамка му, кажи го лея. Леле, аз луд ли съм, или ме нема? Или съм скакауец? Аре одве на терасата, драйфам повръщок, начи. Се ги оплисках турчулята, де се редят на опашка за уизи в Одрин. По-долу са от наз, има да чекат некой нов Горбачоу да ги приеме с ново мислене в Съюза.
Та начи съм си седнал у вонливата дупка в ЕСето и си пиша есето. Епистолярно го давам, мамка му. Разпорих задния джеб да изпадат писмата като есенни листа посред зима. Бал съм ги. За сатраяска румъняска: "Тра. Бас. не ви ли каза да го пуснете без пари? А на бас! А Тарич. не дотърча ли с червения килим?" Начи, гот, начи. За сърбите, бога и душата: "Он е от кортежа на Рат. Млад. Пущайте го да бега, докле е младост". Бал съм я. За гърците: "Тоз юнак е мой ариергард и отива да взриви летището в Скопие. Шапки долу! Ал. Макед." Абе байганювщина на квадрат, ама диктат на ситуацията, начи. Хип, хип, еура за Еуропата! Бал съм я, мамка му, начи!
Източник
Седя си тук
Евросъюзът очевидно е призовал нечии музи.
Ето, и Глигор се е разписал по въпроса (аз така не обичам да правя, а и знам, че повечето надничате и там, обаче си е по темата все пак).
Ама да ти кажем има некаков напредак нее като да нема баш. Напокрайто това олизане се поразмърдаме ние у село че се беме оспали некакво текова. Его сега напримерно като се намуам боп с пръшки, па одарим два боркана вино, па после доволно испущим въздуха и отгоре и отдоле и Глигорица вече зе да ми прай забелешки. С текива като тебе Глигоре вика, само че се излагаме по европите, що си теков непроменлиф ич те незнам. И язе некакси като европец зех да се смощавам ебаси, та почнах да се испущам потайно.
У Добролево имашеме голем проблем в саответствие с новио закон за каде не можеме да гледаме стока на помалко от триста метъра от дворо ебаси. Ама го решиме с голема задружнос и опсъжданици, обаче понеже нели Петарчо Пъпката ни е найголемиа омник, та он го измисли. Айре вика да не ониваме текива, а да земеме и да си регистрирваме прасетата като домашни льобимци, и тека че заобиколиме законо ебаси. Ем че си е законово вика, що у него не забраневат да си чуваш домашен льобимец у дворо нее ли тека вика. Еми тека си е кво да се лажеме. Оно като се омислим и излиза че Глигорица приказва повече на стоката отколко на мене, та що прасето да и нее льобимец щом язе съм. Та премеждиата по тоа вапрос се отаиха и улезнаме у ес на спокойстфие.
Да ти кажем чесно, повече ни мачи вапросо сас другио закон. Ониа за къде требвало да бройш по два лева и двайсе стотинки на кило рикия ебаси. Че чуваш овошки, че сбираш кво са родиле, че товариш каруцата с магарето, па че караш на казано, па че седиш цела нош да му баеш белким пущи нещо, па и че даваш после пари о брой ебаси. На сичкото отгоре барем да ми ги дават намене като на казанжиа, а оно требвало да ги даваме о даржавнио бьожет. Язе разбирам тоа бьожет да ми дава нещо, та да се не едосвам, ама оно като погледнеш само ние мо даваме ебаси. Его сега напослучай улизането у ес ни подигнаа и данако, нищо че мо викат акцис. Абе лошо ама нема да се предавам, язе го намислих криво лево. Решил сам да зимам по един леф на кило горница от написаното, та да напишем помалко че е пуштил казано, та сички да не сме о загуби и народо и язе, па че видиме по нанатам кво че излезне ебаси. Само да не турат водомере на казано че тогива се очертава безработнос откъде мене накамто општеството, а оттам нанатам като нищо че засегне и ес ебаси.
Напокрайто оспешното олизане у ес, кмето пущи заповет да изфъргаме боклуко оделно. Пак си го караме с ръчни колички до барата, ама там требвало да прайме три копчини, а не как беше само на една ебаси. На едната да тураме артията, на другата железо ако има, апа на трета да фъргаме шишетата от лимонада що она сега нели я слагат у найлон ебаси. Митко Цвръклето се сети да пита кво да прайме с гюбрето и на коя старна да го растоварваме, ама кмето се омисли силно и нищо не можа да измисли що у окръжното каде са мо пратиле не пишело ништо по тоа саштествен вапрос ебаси. Като виде че кмето олаби положението и Личко Шахмата веднъга мо обесни че барата като придойде тека и тека че си отнесе сичко, що да се абиме да фъргаме оделно, та кмето се едоса и зе да вика не ми се правете на омници, ами испалневайте кво ви расправам, да не земеме да си пишеме актове ясно лие. Ние се омълчаме и викнаме още по едно, що сабранието беше о хоремаго. Та и по тоа вапрос улезнаме у ес де.
Сега па у Добролево трагна прикаска че ние като сме олезнале у ес у назе па щели да улезнат евротата. У назе вав смисал на даржавнос а не на личнос де. Що като се омислиш оно нее се едно да си даржава ели личнос, и каде баш че дойдат евротата ебаси. Та сега съм се омислил да земем да пренастройм биснесо откамто селски торизам накамто спа центар ебаси. Ако се обърка нешто откъмто домашните льобимци, че земем да преостройм единиа обор у кални бани, апа у другиа че земем да инсталирвам минералнов басейн. Като нищо че земем да предлагам на льобопитните тористе и добролевски масаже, ама ониа ден като рекох на Глигорица да земе да тренира масажете, че Натка от горната маала ги прай поубаво от неа, навъпреки че нема тористически биснес като назе, она ич даже не зе да фникне у думите ами направо ме подгони с точилката. Глигорица а не Натка.
Абе нее лесно да си у ес.
У ес нее като да си легнеш кьосав апа да се сабудиш с коса и мустаки, а наобратното.
Panta rhei...
