Remmivs написа:Значи имаш доста възможности. Ще се опитам да ти разпиша някои, макар че аз не съм точно човека дето познава най-добре планините изобщо и Пирин в частност.
Текс за инфото. Малко късно го прочетох, но ще го имам изнапредвид за друг път. Пък може да спретнем нещо тугедър - вие, гледам, също ходите нананатам :).
Съвсем накратко:
Сминки няма да пускам - има ги снимани тия места далеч по-добре, отколкото аз мога... а личните сминки са си лични
Банско - планината не се вижда от строежите. Много подтискащо вчепетление. Бяхме си направили презервация за некъв спа в Банско - под общото вчепетление при влизането решихме да търсим други опции. Първо опитахме една станция на ДЗИ - поне беше на ДЗИ докъ беше жив Кюлев - точно в началото на писта Чалин Валог. Ходили сме там през далечната 2006-та, няма луксове и не е спа, но пък е директно в планината. Качихме се до там, първо вчепетление беше супер - нов път, нов асвалт и прочее, и изведнъж пътя свърши на 20 метра пред станцията в едни коприви... Минах смело през копривите, щото бях в колата още :) - станцията не даваше признаци на живот. Отред се мъдреше една табела, че е собстеност на некво Пропърти ЕООД май... и толкова. Жалко - беше на достъпни цени и на супер място.
Решихме преди да тръгнем да покоряваме върховете да хапнем - там на пътя има едно интересно заведение - Мотиката - ходили сме преди, пак там някъде около 2006-та и беше вкусно и на приемливи цени. Седнахме там - оказа се, че не е мотика а тесла. Келнерката ни гледаше все едно сме и изяли супата с вилица, а цените клоняха към гръцките. Отгоре. Все още е вкусно поне...
Хапнахме, разплатихме се и с колата (щото лифта на Банско не работи) се качихме до хижа Бъндерица почти. От там кракта разходка покрай Байкушевата Мура до хижа Вихрен, от там до ез. Окото и нананазад. С много спирания за малини, боровинки и горски ягоди. Пък и първи ден ни е, няма да се зорим от веднага я :). Изпреварихме дъжда с има-няма 5 минути и отпрашихме към Добринище - там ни беше резервния вариант в един супер готин хотел.... в който се оказа, че няма свободни стаи... дори една двойна... Изгледахме го със съжаление и тръгнахме да търсим алтернатива. Намерхме я почти веднага, почти на центъра на Добринище - спа хотел, в който се оказа, че спа няма, но може поне да се спи :). Привлече ни отношението най-вече - собственика по бермуди ни се усмихна и вика "Какво можем да направим за вас?" - викаме му "първо кафе, а после нощувка"... кафето с мляко от една тенджера, с каймак... абе ей такива неща. Супер доволен съм от тоз хотел, като отношение. Като база има какво да се иска - имам джакузи, ама то не работи, и климатика не съм го включил, а тук ще направя асансьор, и т.н. Но това, което ни беше важно, го имаше - топла вода, легла и добро отношение. Преповъчвам - спа хотел Дана. А, и беше евтино.
Вечерта отидохме в една Makedonska Krachma - въпреки, че надписа ме ядоса още като го видях. Бяха с една степен по-любезни от тези в Теслата и с една степен по-скъпи. Отново вкусно обаче... Оставиха ме със смесени чуства - ако оправят надписа да е на кирилица и намалят цените да кажем наполовина, ще се радвам да отида пак :)
На другата сутрин ставаме, супер закуска в хотела, с колата до някъде, с лифта до х. Безбог и от там към Поповото езеро. Малко ходене, много чист въздух и готини гледки, малко спане до езерото под слънцето, което точо за половин час проби мъглата и облаците, и после връщане нананазад - щото лифта работел до 4. Това, което трябва да се направи е няколкодневен преход с преспиване там, по върховете... следващия път. Благодарение на ранното слизане с лифта успяваме да отидем и в минералния басейн в Добринище - разпускане с кафе на мокрия бар... За вечеря сме си харесали един рибарник по пътя за х. Гоце Делчев. В менюто има само две блюда - пъстърва на скара и пържена пъстърва. Ако имаш мерак можеш сам да си я уловиш :). Това заведение го препоръчвам с три ръца - усмихнат персонал, страшно вкусни неща (аз от рибите най- обичам пилешкото, но там ми хареса пъстървата на скара, че даже и рибената чорба), съвсем приемливи цени.
На другия ден си тръгваме след закуската. Не ни се прибира, затова отиваме към с. Добърско - имало някаква старинна църква там. Намираме я и сме отново неприятно изненадани - в църквата се влиза само на групи, отвън има чакащи, не е ясно колко време ще трябва да чакаме... решаваме, че след като сме там ще почакаме все пак.. след близо 20 минути никой още не е излязал (вратата е заклучена и вътре има хора), опашката расте и то в типичен бг стил расто отред-назад, ние се оказваме някъде в края на опашката и се отказваме да чакаме. Може би малко по-добра организация би била от полза... Понеже още не ни се прибира тръгваме към някакъв рибарник - на 2 км от Добърско. Рибарника е само предлог да се разходим, понеже обичам да имаме цел. Пътьом покрай реката набелязваме 10-тина места за пикник... и с обещание да се върнем "някой ден" си тръгваме в ранния след обяд. Този път за Сф, няма как...
Това е.
Мда. Това ми е "на кратко"-то... ми ако се бях отпуснал...
