3o4o.net

Глен написа:Наскоро срещнах това понятие и то силно ме заинтригува.
Колкото и да се напъвам обаче не мога да избягам от природата си. Явно нещо важно ми убягва, но какво да се прави. Човек докато е жив все се учи.
Питам се сега например, някой като ме прави на балама аз интелигентно ли да му отвърна или емоционално. То човек като тръгне по тази плоскост-каквото повикало, такова се обадило, ама кат не мога и това си е. Хич не ме бива да споря. А като си го рекна после ми е все криво и все мисля:)))
Уж все се опитвам емоциите на другите да разбера, пък аз и собствените трудно ги разбирам и с голям зор контролирам...
Уфф

Глен написа: Питам се сега например, някой като ме прави на балама аз интелигентно ли да му отвърна или емоционално.

Глен написа:Наскоро срещнах това понятие и то силно ме заинтригува.
Колкото и да се напъвам обаче не мога да избягам от природата си. Явно нещо важно ми убягва, но какво да се прави. Човек докато е жив все се учи.
Питам се сега например, някой като ме прави на балама аз интелигентно ли да му отвърна или емоционално. То човек като тръгне по тази плоскост-каквото повикало, такова се обадило, ама кат не мога и това си е. Хич не ме бива да споря. А като си го рекна после ми е все криво и все мисля:)))
Уж все се опитвам емоциите на другите да разбера, пък аз и собствените трудно ги разбирам и с голям зор контролирам...
Уфф

Глен написа:Наскоро срещнах това понятие и то силно ме заинтригува.
Колкото и да се напъвам обаче не мога да избягам от природата си. Явно нещо важно ми убягва, но какво да се прави. Човек докато е жив все се учи.
Питам се сега например, някой като ме прави на балама аз интелигентно ли да му отвърна или емоционално. То човек като тръгне по тази плоскост-каквото повикало, такова се обадило, ама кат не мога и това си е. Хич не ме бива да споря. А като си го рекна после ми е все криво и все мисля:)))
Уж все се опитвам емоциите на другите да разбера, пък аз и собствените трудно ги разбирам и с голям зор контролирам...
Уфф

caliostro написа:това са понятия от психарите
съвременните шамани
пълни кукувици

Глен написа:Наскоро срещнах това понятие и то силно ме заинтригува.
Колкото и да се напъвам обаче не мога да избягам от природата си. Явно нещо важно ми убягва, но какво да се прави. Човек докато е жив все се учи.
Питам се сега например, някой като ме прави на балама аз интелигентно ли да му отвърна или емоционално. То човек като тръгне по тази плоскост-каквото повикало, такова се обадило, ама кат не мога и това си е. Хич не ме бива да споря. А като си го рекна после ми е все криво и все мисля:)))
Уж все се опитвам емоциите на другите да разбера, пък аз и собствените трудно ги разбирам и с голям зор контролирам...
Уфф

поручик Ржевски написа:

caliostro написа:това са понятия от психарите
съвременните шамани
пълни кукувици

Аха и аз мислим тъй.
Верният избор е АК-47!

Глен написа:Наскоро срещнах това понятие и то силно ме заинтригува.
Колкото и да се напъвам обаче не мога да избягам от природата си. Явно нещо важно ми убягва, но какво да се прави. Човек докато е жив все се учи.
Питам се сега например, някой като ме прави на балама аз интелигентно ли да му отвърна или емоционално. То човек като тръгне по тази плоскост-каквото повикало, такова се обадило, ама кат не мога и това си е. Хич не ме бива да споря. А като си го рекна после ми е все криво и все мисля:)))
Уж все се опитвам емоциите на другите да разбера, пък аз и собствените трудно ги разбирам и с голям зор контролирам...
Уфф

vyara написа:

Глен написа:Наскоро срещнах това понятие и то силно ме заинтригува.
Колкото и да се напъвам обаче не мога да избягам от природата си. Явно нещо важно ми убягва, но какво да се прави. Човек докато е жив все се учи.
Питам се сега например, някой като ме прави на балама аз интелигентно ли да му отвърна или емоционално. То човек като тръгне по тази плоскост-каквото повикало, такова се обадило, ама кат не мога и това си е. Хич не ме бива да споря. А като си го рекна после ми е все криво и все мисля:)))
Уж все се опитвам емоциите на другите да разбера, пък аз и собствените трудно ги разбирам и с голям зор контролирам...
Уфф

Права си, то това за баламата си беше само пример.
Скоро гледах едно интрвй с Цветана Манева, в предаването "на 4 очи". Аз много я харесвам като жена, не само като актьор. Тя също засегна тази тема, като се аргументира, че ако не разбираш другите, може би няма да разбереш как да общуваш, или ще си самотник, или няма да разбираш и себе си. Преди това пък бяхме обсъждали с мои приятели, че много често забравяме да задаваме уточняващи въпроси и често в една ситуация влизаме с предварителни очаквания като изказани мнения. С две думи -говорим за едно и също нещо, но по различен начин и в края на краищата не се разбираме правилно.
Може би това важи и за чстния случай, когато предполагаме чуждата оценка...не знам

Тц. Не става нито така, нито иначе. Значи, той те мисли за балама. Ако му отговориш емоционално, той ще злорадства, че е подразнил балама. Щото умните не се връзват и провокират лесно.
Второ, ако му отговориш интелигентно, а той живее с мисълта, че си балама, няма да оцени "интелигентността" ти.
Но това няма нищо общо с коефициента на емоционалната интелигентност. Ако твоя беше висок, щеше да означава, че ти знаеш как да влизаш под кожата на хората и да ги караш да мислят онова, което искаш, да ги разбираш и те да те разбират емоционално, а тук явно имаме разминаване.
Какво бих направила аз лично, ако някой ме мисли за балама?
Отговор - нищо!
Щом той ме мисли за балама, аз съм дала повод за това. И понеже живея с убеждението, че не съм балама (примерно, де, щото аз лично съм), ще продължа да бъда себе си, докато и оня разбере, че мнението му всъщност е погрешно. Но това се доказва с действия, а не с твърдения и аргументи.
В крайна сметка не е важно какво той мисли, а как ти се чувстваш. Ако някой мисли, че съм глупава, не ми вреди, защото не ставам по-глупава от това.

Пенчо Заека написа:

Глен написа:Наскоро срещнах това понятие и то силно ме заинтригува.
Колкото и да се напъвам обаче не мога да избягам от природата си. Явно нещо важно ми убягва, но какво да се прави. Човек докато е жив все се учи.
Питам се сега например, някой като ме прави на балама аз интелигентно ли да му отвърна или емоционално. То човек като тръгне по тази плоскост-каквото повикало, такова се обадило, ама кат не мога и това си е. Хич не ме бива да споря. А като си го рекна после ми е все криво и все мисля:)))
Уж все се опитвам емоциите на другите да разбера, пък аз и собствените трудно ги разбирам и с голям зор контролирам...
Уфф

Закон Божи - винаги реагираш противно на очакванията на събеседника си. !!! Като го постигнеш, ела ми се обади:rotfl24:

Remmivs написа:Ти, и само ти, се правиш на каквото искаш.

Емоционалната интелигентност според мен е нещо друго. Аз лично го разбирам повече като още едно определение за емпатия или съпреживаване. Като да можеш да видиш света през очите на другия. И през неговите чувства.

4avdar4e написа:

Remmivs написа:Ти, и само ти, се правиш на каквото искаш.

Емоционалната интелигентност според мен е нещо друго. Аз лично го разбирам повече като още едно определение за емпатия или съпреживаване. Като да можеш да видиш света през очите на другия. И през неговите чувства.

Цопи-пасте
------------
Интелектът не е гаранция за успех в живота. Отличните оценки не са гаранция за
отлични отношения с другите.
Новият коефициент за емоционалност вкюлчва 5 компонента:
* Самоосъзнаване;
* Самоконтрол;
* Самомотивация;
* Емпатия;
* Устойчивост.

Ще успеем като личности ако развием следните емоционални качества:

* разпознаване и изразяване на чувствата;
* емпатия;
* контрол на гнева;
* симпатия;
* независимост;
* способност да разрешаваме проблеми от интерперсонална гледна точка;
* способност да се адаптираме и да бъдем здрави;
* последователност;
* сърдечност;
* любезност;
* уважение.

За да стимулираме емоционалната интелигентност в нас и в близките ни, можем да започнем така:

* да създаваме нови познанства и приятелства и да ги запазваме;
* да работим в група;
* да понасяме шеги и подигравки;
* да зачитаме правата на другите;
* да се мотивираме в трудни ситуации;
* да приемаме разочарованията и да се учим от тях;
* да превъзмогваме отрицателни чувства като гняв и обида;
* да придобием високо самоуважение;
* да владеем чувствата си и да ги изразяваме по адекватен начин.
--------
По всички точки напрао сме за шестица

Remmivs написа:алеле

това направо кат за мен писано

точ в точ

кой ми е правил провил

я го издай

caliostro написа:знаех си аз
тези психоложки ти надушвам от километри

Remmivs написа:по феромоните?

и после?

caliostro написа:

Remmivs написа:по феромоните?

и после?

какво после
пишат научни трудове какво им се е случило

Глен написа::

frisky lioness написа:

Глен написа::

Е те т'ва

Докъм 25-годишна възраст ние вече сме ???очертали“ пътеките на емоциите си в своя мозък и нататък не се случват много промени. Ако сме имали хубаво детство, юношество, младост, се развиваме в положително настроение, весели, оптимистични индивиди. Ако сме преживели тежки събития, те може да оставят отпечатък на меланхоличност, апатия. И – много важно! – колкото повече сме в определени състояния – щастливи, депресирани, раздразнителни, толкова по-силно те се фиксират в мозъка ни и все по-често ще изпадаме в тях.

от години се опитвам да го налея с фуния в сума ти глави, ма не става

Remmivs написа:стига бе
няма калъп за мозъци
това значи, че на 25 години умираме

Remmivs написа:стига бе
няма калъп за мозъци
това значи, че на 25 години умираме

Remmivs написа:стига бе
няма калъп за мозъци
това значи, че на 25 години умираме

Глен написа:

Remmivs написа:стига бе
няма калъп за мозъци
това значи, че на 25 години умираме

Ха, ти пък:)
Нали за емоции става въпрос, туй е само очертаване...а докато се получи карината, то трябва фон, фигурки, разни други ...та после и рамка;)

frisky lioness написа:

Глен написа:

Remmivs написа:стига бе
няма калъп за мозъци
това значи, че на 25 години умираме

Ха, ти пък:)
Нали за емоции става въпрос, туй е само очертаване...а докато се получи карината, то трябва фон, фигурки, разни други ...та после и рамка;)

Рамка звучи много....ограничаващо някак си:winkw:

Remmivs написа:от значение е всеки миг, момичета

carpe diem

ELBI написа:Всичко е от значение (както се казва... )

4avdar4e написа:

Remmivs написа:стига бе
няма калъп за мозъци
това значи, че на 25 години умираме

И освен това все пак да не забравяме, че има и различни типове темперамент, това също влияе на емоционалността

Remmivs написа:от значение е всеки миг, момичета

carpe diem

vyara написа:

4avdar4e написа:

Remmivs написа:стига бе
няма калъп за мозъци
това значи, че на 25 години умираме

И освен това все пак да не забравяме, че има и различни типове темперамент, това също влияе на емоционалността

И освен това да не забравяме какво цитира Фриски накрая:
"И – много важно! – колкото повече сме в определени състояния – щастливи, депресирани, раздразнителни,
толкова по-силно те се фиксират в мозъка ни и все по-често ще изпадаме в тях." - Но това важи и за след 25-тата година, нали? значи надежда все пак има.
Създавайте си повече положителни емоции и всичко ще е ОК.