Adios muchachos
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Adios muchachos
e companeros de mi vida. Сега отивам във Фреди на Плиска за да видя един приятел. Утре в 8 му е самолета- заминава на работа в чужбина. Познавам го от 89та. Студентски години, не е от детство, ама виждал ме е ликуващ, пиян, разреван, виждал ме е когато взех ЛААГ-2 и Теория на сигналите втора част в един ден с четворка., после стачки, купони свалихме Луканов, немахме нерви... Има даже една легенда от онова време(чувал съм да я разказват зайците) в която участваме, мама му стара. Запознахме се с жените си, оженихме се, всичко знам и помня за него. Аз отидох с жена му на първите консултации след раждането на децата му, лекаря мислеше, че аз съм таткото. За 2007ма вече няма да мога да напиша нито една буква за общ купон или преживяване някакво. Да живее айсикю и скайп!
От тая същата тогавашна компания има един в Австралия, двама в САЩ, Панчо обиколи целия свят - където и да го пиша че е все ще е вярно, та ще напиша че не е тука и това ще е най вярното от всичко. Не са тука и Владо, Попа, Стойката от квартала, Сашко от Княжево (той може и да се е върнал, ама след десет години, къде ще ми се обажда- умряла работа), Сузи е в Англия, Мустафа, сещате се- в Стамбул и не съм свършил- има и още: Ивчо със семейството си, Румбата и Надя, Жоро, Тиролеца. Не броя тия, които си се прибраха у тях си в Никарагуа, Лаос, Ливан, Гърция. Години на изпращане. Даже и Сет взе та се махна от тук, та и тука раздели, накъдето и да се обърна все едно.
Веднъж на един купон у нас дойдоха 35 човека, ей. Тва беше само от един телефон, ей така от днес за утре, не е рожден ден да речеш. Сега 35 ще събера сигурно ама няма да е така и няма да са тия. А в 4ти блок стана двудневен купон от това че нямах какво да правя и купих една бутилка плодова ракия и отидох точно в стаята на тва диване, дето сега е тръгнал да гони Михаля... и стана лавинен ефект....два дена, чак не ми се вярва като го казвам и си викам бе дали не преувеличавам.
Що така взе да ме боли от раздели. Може нещо като натъртване да се получава. Даже и лекичко да се удряш на едно място накрая става синка, нали?
Адиос мучачос, дано много да ви върви, дано никой не ви пречи и дано да ви потръгне.
От тая същата тогавашна компания има един в Австралия, двама в САЩ, Панчо обиколи целия свят - където и да го пиша че е все ще е вярно, та ще напиша че не е тука и това ще е най вярното от всичко. Не са тука и Владо, Попа, Стойката от квартала, Сашко от Княжево (той може и да се е върнал, ама след десет години, къде ще ми се обажда- умряла работа), Сузи е в Англия, Мустафа, сещате се- в Стамбул и не съм свършил- има и още: Ивчо със семейството си, Румбата и Надя, Жоро, Тиролеца. Не броя тия, които си се прибраха у тях си в Никарагуа, Лаос, Ливан, Гърция. Години на изпращане. Даже и Сет взе та се махна от тук, та и тука раздели, накъдето и да се обърна все едно.
Веднъж на един купон у нас дойдоха 35 човека, ей. Тва беше само от един телефон, ей така от днес за утре, не е рожден ден да речеш. Сега 35 ще събера сигурно ама няма да е така и няма да са тия. А в 4ти блок стана двудневен купон от това че нямах какво да правя и купих една бутилка плодова ракия и отидох точно в стаята на тва диване, дето сега е тръгнал да гони Михаля... и стана лавинен ефект....два дена, чак не ми се вярва като го казвам и си викам бе дали не преувеличавам.
Що така взе да ме боли от раздели. Може нещо като натъртване да се получава. Даже и лекичко да се удряш на едно място накрая става синка, нали?
Адиос мучачос, дано много да ви върви, дано никой не ви пречи и дано да ви потръгне.
Разбирам те,Грийн.
Боли ме сърцето за мои приятели,
и съм съпреживяла с тях тежките им дни-от разстояние.
Чуваме се често-всяка седмица...
Радвам се, че са добре,но въпреки това-как ми се иска да са наблизо
Боли ме сърцето за мои приятели,
и съм съпреживяла с тях тежките им дни-от разстояние.
Чуваме се често-всяка седмица...
Радвам се, че са добре,но въпреки това-как ми се иска да са наблизо
Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае и не харчи всичко, което има.
Re: Adios muchachos
Така, така... До болка познато... + много приятели мигрирали към Софето... Тва е положението.Green Light написа:
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Грийн, това не са раздели. Не и истинските. И аз имам безкрай такива спомени с хора, разпръснати по целия свят и цяла България. И до днес са ми приятели. Просто ни делят разстояния. Когато се видим, започваме лафа от там, откъдето е спрял. Или поне така изглежда. Делят ни само някакви си километри. Бошлаф работа в днешния свят!
Истинските раздели са другите. Когато някой е само в сърцето ти и няма начин (освен ако и ти не идеш при него, да пази Господ), да си кажете дума
Когато някога само идват в сънищата и спомените и, колкото и да е болезнено, не можеш ни да им напишеш, ни да им знъннеш...
И по добре кажи Аста ла виста
Докато има маняна... Пък според Бонд, Джеймс Бонд, винаги щяло да има утре 
Истинските раздели са другите. Когато някой е само в сърцето ти и няма начин (освен ако и ти не идеш при него, да пази Господ), да си кажете дума
И по добре кажи Аста ла виста
И аз това си мислех, и почти го написах даже, но после го изтрих.4avdar4e написа:Грийн, това не са раздели. Не и истинските. И аз имам безкрай такива спомени с хора, разпръснати по целия свят и цяла България. И до днес са ми приятели. Просто ни делят разстояния. Когато се видим, започваме лафа от там, откъдето е спрял. Или поне така изглежда. Делят ни само някакви си километри. Бошлаф работа в днешния свят!
Истинските раздели са другите. Когато някой е само в сърцето ти и няма начин (освен ако и ти не идеш при него, да пази Господ), да си кажете думаКогато някога само идват в сънищата и спомените и, колкото и да е болезнено, не можеш ни да им напишеш, ни да им знъннеш...
И по добре кажи Аста ла вистаДокато има маняна... Пък според Бонд, Джеймс Бонд, винаги щяло да има утре
Това са сериозните раздели - когато хората просто изчезват и толкова.
Много странно се чувствам напоследък поради такива изчезвания. Не на близки хора (пу, пу, чукам на дърво, живи и здрави да са ми и т.н. заклинания), но все пак...
Panta rhei...
- поручик Ржевски
- Мнения: 252
- Регистриран на: 01.10.06, 19:33
Уви Чаве - раздели са си...4avdar4e написа:Грийн, това не са раздели. Не и истинските. И аз имам безкрай такива спомени с хора, разпръснати по целия свят и цяла България. И до днес са ми приятели. Просто ни делят разстояния. Когато се видим, започваме лафа от там, откъдето е спрял. Или поне така изглежда. Делят ни само някакви си километри. Бошлаф работа в днешния свят!
Истинските раздели са другите. Когато някой е само в сърцето ти и няма начин (освен ако и ти не идеш при него, да пази Господ), да си кажете думаКогато някога само идват в сънищата и спомените и, колкото и да е болезнено, не можеш ни да им напишеш, ни да им знъннеш...
И по добре кажи Аста ла вистаДокато има маняна... Пък според Бонд, Джеймс Бонд, винаги щяло да има утре
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Изпревари ме с това, което си написала.Мнемозина написа:И аз това си мислех, и почти го написах даже, но после го изтрих.4avdar4e написа:Грийн, това не са раздели. Не и истинските. И аз имам безкрай такива спомени с хора, разпръснати по целия свят и цяла България. И до днес са ми приятели. Просто ни делят разстояния. Когато се видим, започваме лафа от там, откъдето е спрял. Или поне така изглежда. Делят ни само някакви си километри. Бошлаф работа в днешния свят!
Истинските раздели са другите. Когато някой е само в сърцето ти и няма начин (освен ако и ти не идеш при него, да пази Господ), да си кажете думаКогато някога само идват в сънищата и спомените и, колкото и да е болезнено, не можеш ни да им напишеш, ни да им знъннеш...
И по добре кажи Аста ла вистаДокато има маняна... Пък според Бонд, Джеймс Бонд, винаги щяло да има утре
Това са сериозните раздели - когато хората просто изчезват и толкова.
Много странно се чувствам напоследък поради такива изчезвания. Не на близки хора (пу, пу, чукам на дърво, живи и здрави да са ми и т.н. заклинания), но все пак...
Когато изпращах някого за чужбина, не ми беше мъчно - нали бе за негово добро, в името на някакво бъдеще...
Истинските приятелства не се загубват от разстоянията. Моите приятели са пръснати по цял свят. С някои поддържам постоянно връзка - да живеят Интернет, Skype, Hotmail
За съжаление за една година - 2005 - тефтерчето ми се изпълни с телефони и адреси на близки хора, които никога повече няма да видя и чуя - освен ако няма живот след смъртта.
Ама така си го написал, все едно тоя човек не отива да бачка, ами...
Част от моите приятели заминаха в началото на 90те...
Сега по-рядко се случва.
Чуваме се чат-пат, виждаме се още по-рядко. Нямам усещането за загуба.
Големите купони - ония импровизираните, края им някак естествено дойде,
но не от това, че хората зцаминаха, а защото просто порастнахме и минахме в друг етап.
Това е. Моментите на близост си остават.
Част от моите приятели заминаха в началото на 90те...
Сега по-рядко се случва.
Чуваме се чат-пат, виждаме се още по-рядко. Нямам усещането за загуба.
Големите купони - ония импровизираните, края им някак естествено дойде,
но не от това, че хората зцаминаха, а защото просто порастнахме и минахме в друг етап.
Това е. Моментите на близост си остават.
Животът е една гара, братко -
едни изпращаш, други посрещаш. И затова кажи заедно с "адиос мучачос" и "ола амигос!"
И наздраве!
И наздраве!
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Аз, за мене си говоря. Той отива на хубаво, не на лошо, много знае, много може, много очи ще събере, за него се радвам. Ама за мене, не. В моя ден има работа, семейство, после пак работа и пак семейство и пак и пак и това е много важно и хубаво, да не помислиш че се оплаквам. Без работата си ще се чувствам ненужен и значи зле, а за семейството няма какво да говоря, то съвсем буквално е моето щастие и слънцето изгрява с децата ми и Бейби всяка сутрин. Приятелите не са тези, които ни правят щастливи. Те няма нужда да са с нас всеки ден или да ни държат за ръка. Цяла седмиица се занимавам с тва онова и знаете, понеже и вие сте така, покрай всичкото има и мъничко мръсна пяна. И тя така като фон изплува, ама си е там. Един е лъгал за мойта фирма пред клиенти, един друг ми се разсърди, понеже не уредих там каквото трябваше да уредя, такива работи. Вчера като майтап ми разправят, ей там в еди коя си фирма всички те мразят, и аз- ахахаха, голям майтап. Дреболии, даже не се натрупват, обаче друго си е да чуеш познат глас след тва да ти каже - Я им еби майката, наздраве, заради такива се скапва климата! Или нещо от сорта. Пък моя фон от такива гласове хич го няма напоследак. Не е нещо за което да отправям вопли до небесата, даже и тъжен не съм. Просто си размишлявам.pocti_bezobidna написа:Ама така си го написал, все едно тоя човек не отива да бачка, ами...
Част от моите приятели заминаха в началото на 90те...
Сега по-рядко се случва.
Чуваме се чат-пат, виждаме се още по-рядко. Нямам усещането за загуба.
Големите купони - ония импровизираните, края им някак естествено дойде,
но не от това, че хората зцаминаха, а защото просто порастнахме и минахме в друг етап.
Това е. Моментите на близост си остават.
Re: Adios muchachos
Подобно, много сходно в наше село. При мен имаше и утежняващ фактор, че самият аз изчезнах от тук за дълго време. Когато се върнах - освен, че случаят беша като твоя, хората с които работех (колеги) също се бяха разпръснали. Почти като на ново място се оказах (в собствената си страна, град...). И прибави към това една друга, семейна раздяла... така стана, че наистина цъфнах на много, много старо и познато място, но ... изцяло ново. А след още една година смених и работата си... на изцяло нова, непозната...Green Light написа:e companeros de mi vida. Сега отивам във Фреди на Плиска за да видя един приятел. Утре в 8 му е самолета- заминава на работа в чужбина. Познавам го от 89та. Студентски години, не е от детство, ама виждал ме е ликуващ, пиян, разреван, виждал ме е когато взех ЛААГ-2 и Теория на сигналите втора част в един ден с четворка., после стачки, купони свалихме Луканов, немахме нерви... Има даже една легенда от онова време(чувал съм да я разказват зайците) в която участваме, мама му стара. Запознахме се с жените си, оженихме се, всичко знам и помня за него. Аз отидох с жена му на първите консултации след раждането на децата му, лекаря мислеше, че аз съм таткото. За 2007ма вече няма да мога да напиша нито една буква за общ купон или преживяване някакво. Да живее айсикю и скайп!
От тая същата тогавашна компания има един в Австралия, двама в САЩ, Панчо обиколи целия свят - където и да го пиша че е все ще е вярно, та ще напиша че не е тука и това ще е най вярното от всичко. Не са тука и Владо, Попа, Стойката от квартала, Сашко от Княжево (той може и да се е върнал, ама след десет години, къде ще ми се обажда- умряла работа), Сузи е в Англия, Мустафа, сещате се- в Стамбул и не съм свършил- има и още: Ивчо със семейството си, Румбата и Надя, Жоро, Тиролеца. Не броя тия, които си се прибраха у тях си в Никарагуа, Лаос, Ливан, Гърция. Години на изпращане. Даже и Сет взе та се махна от тук, та и тука раздели, накъдето и да се обърна все едно.
Веднъж на един купон у нас дойдоха 35 човека, ей. Тва беше само от един телефон, ей така от днес за утре, не е рожден ден да речеш. Сега 35 ще събера сигурно ама няма да е така и няма да са тия. А в 4ти блок стана двудневен купон от това че нямах какво да правя и купих една бутилка плодова ракия и отидох точно в стаята на тва диване, дето сега е тръгнал да гони Михаля... и стана лавинен ефект....два дена, чак не ми се вярва като го казвам и си викам бе дали не преувеличавам.
Що така взе да ме боли от раздели. Може нещо като натъртване да се получава. Даже и лекичко да се удряш на едно място накрая става синка, нали?
Адиос мучачос, дано много да ви върви, дано никой не ви пречи и дано да ви потръгне.
Да почваш (даден вид) живот от начало е трудно (на първа скорост най-трудно се зацепва), но често и оздравително. Миналото е готино от към уроците, усмивките и ... толкоз. Всеки ден - нов живот и нови хора. Нови занимания. Прави те по-жив някак си. Хем улягаш повече за нещата, които си ги преживял (вече даже по няколко пъти), хем виждаш красотата на новото, вече имайки по-добър поглед към фалша, измисленото или претенциозното.
Такива ми ти работи - не е само адиос, но е и ола мучачос!!!
-
почти безобидна
ясно, безценни...
малко в повече ти е дошло, да?
Карай - и това ще мине. Няма да се предаваме я!
Горе главата, браво, магаре - ти си лъв, да си дрънкат другите каквото щат и т.н.
ПС.
Мен пък приятелите ми ме правят щастлива, не е нужно да ме държат за ръка.
Карай - и това ще мине. Няма да се предаваме я!
Горе главата, браво, магаре - ти си лъв, да си дрънкат другите каквото щат и т.н.
ПС.
Мен пък приятелите ми ме правят щастлива, не е нужно да ме държат за ръка.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Adios muchachos
Хехехе Абсолютното олицетворение на максимата че ако виждаш хубавото нещо от всяка ситуация винаги успяваш. Пример за успех, тва си ти Елби.ELBI написа: Подобно, много сходно в наше село. При мен имаше и утежняващ фактор, че самият аз изчезнах от тук за дълго време. Когато се върнах - освен, че случаят беша като твоя, хората с които работех (колеги) също се бяха разпръснали. Почти като на ново място се оказах (в собствената си страна, град...). И прибави към това една друга, семейна раздяла... така стана, че наистина цъфнах на много, много старо и познато място, но ... изцяло ново. А след още една година смених и работата си... на изцяло нова, непозната...
Да почваш (даден вид) живот от начало е трудно (на първа скорост най-трудно се зацепва), но често и оздравително. Миналото е готино от към уроците, усмивките и ... толкоз. Всеки ден - нов живот и нови хора. Нови занимания. Прави те по-жив някак си. Хем улягаш повече за нещата, които си ги преживял (вече даже по няколко пъти), хем виждаш красотата на новото, вече имайки по-добър поглед към фалша, измисленото или претенциозното.
Такива ми ти работи - не е само адиос, но е и ола мучачос!!!
Е тва си бях закачил едно време над бюрото :
The winner is always a part of the answer; the loser is always a part of the problem.
The winner always has a problem; the loser always has an excuse.
The winner says "let me do it for you"; the loser says "that's not my job."
The winner sees an answer for every problem; the loser sees a problem in every answer.
The winner sees a green near every sand trap; the loser sees two or three sand traps near every green.
The winner says "it may be difficult, but it's possible"; the loser says "it may be possible, but it's too difficult"
Re: Adios muchachos
Мда, това много хубавоGreen Light написа: Е тва си бях закачил едно време над бюрото :
The winner is always a part of the answer; the loser is always a part of the problem.
The winner always has a problem; the loser always has an excuse.
The winner says "let me do it for you"; the loser says "that's not my job."
The winner sees an answer for every problem; the loser sees a problem in every answer.
The winner sees a green near every sand trap; the loser sees two or three sand traps near every green.
The winner says "it may be difficult, but it's possible"; the loser says "it may be possible, but it's too difficult"
If you wish to go fast - go alone, if you wish to go far - go together.
Re: Adios muchachos
Пич, винаги съм зървал и усещал в теб оптимизма, живота, готиното...да не говорим за сърцето и душата, които извирят от всяка думичка, когато споделяш, когато рисуваш часовете, дните си... ама да не те четкам точно тук, че хората ще вземат си помисли нещо.Green Light написа:Е тва си бях закачил едно време над бюрото :
The winner is always a part of the answer; the loser is always a part of the problem.
The winner always has a problem; the loser always has an excuse.
The winner says "let me do it for you"; the loser says "that's not my job."
The winner sees an answer for every problem; the loser sees a problem in every answer.
The winner sees a green near every sand trap; the loser sees two or three sand traps near every green.
The winner says "it may be difficult, but it's possible"; the loser says "it may be possible, but it's too difficult"
Само егоистично да споделя, че нищо ново и никоя победа *уж де...нали знаеш - за едни победа, за други - загуба* не е ужасно лесна - при всяка има една тежка раздялата с навика, със спомените... Много спомени извират в мен и не рядко писанията ти ги провокират (което говори добре за тях, защто освен красиви, не са и досадни, елементарни...).
На моменти си мисля, че просто така Животът ми наложи няколко ситуации (тях нито ги исках, нито ги мечтах, нито се стремях към тях), след които просто се налагаше да се тича напред - с вързани очи или на нова, непозната територия.
Както се казва в една любима сентенция - Животът води желаещите, а нежелаещите - влачи. (Рем да я каже на латински...)
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Adios muchachos
Хехехе! Ми на тва освен - Кво пиеш?, друго не мога да отвърна.ELBI написа:Пич, винаги съм зървал и усещал в теб оптимизма, живота, готиното...да не говорим за сърцето и душата, които извирят от всяка думичка, когато споделяш, когато рисуваш часовете, дните си... ама да не те четкам точно тук, че хората ще вземат си помисли нещо.Green Light написа:Е тва си бях закачил едно време над бюрото :
The winner is always a part of the answer; the loser is always a part of the problem.
The winner always has a problem; the loser always has an excuse.
The winner says "let me do it for you"; the loser says "that's not my job."
The winner sees an answer for every problem; the loser sees a problem in every answer.
The winner sees a green near every sand trap; the loser sees two or three sand traps near every green.
The winner says "it may be difficult, but it's possible"; the loser says "it may be possible, but it's too difficult"
Само егоистично да споделя, че нищо ново и никоя победа *уж де...нали знаеш - за едни победа, за други - загуба* не е ужасно лесна - при всяка има една тежка раздялата с навика, със спомените... Много спомени извират в мен и не рядко писанията ти ги провокират (което говори добре за тях, защто освен красиви, не са и досадни, елементарни...).
На моменти си мисля, че просто така Животът ми наложи няколко ситуации (тях нито ги исках, нито ги мечтах, нито се стремях към тях), след които просто се налагаше да се тича напред - с вързани очи или на нова, непозната територия.
Както се казва в една любима сентенция - Животът води желаещите, а нежелаещите - влачи. (Рем да я каже на латински...)
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Adios muchachos
Много тъжно звучи и много ми докривя.Green Light написа:Що така взе да ме боли от раздели. Може нещо като натъртване да се получава. Даже и лекичко да се удряш на едно място накрая става синка, нали?
Адиос мучачос, дано много да ви върви, дано никой не ви пречи и дано да ви потръгне.
Остаряваш.
Ама пък помисли за новите си приятели..... Все ще има някоя и друга случка с тези, новите, достойна за разказване след години:-)
Мисли за заминалите си приятели. Не ги забравяй и те....ще се върнат:-)

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Re: Adios muchachos
Сентенцията е на Сенека и е за Съдбата, която води тези, които я следват и влачи онези, които й се противопоставят. Само че латинският ми е отдавна потъващ някъде из дебрите на безпаметната памет.ELBI написа: Както се казва в една любима сентенция - Животът води желаещите, а нежелаещите - влачи. (Рем да я каже на латински...)
Май целият ми живот е такъв - бяг с вързани очи. Важното е, че досега непознатите територии са се оказвали по-добри от планираните и подминатите (с изключение на последната, но не съм загубила надежда да се измъкна от нея).На моменти си мисля, че просто така Животът ми наложи няколко ситуации (тях нито ги исках, нито ги мечтах, нито се стремях към тях), след които просто се налагаше да се тича напред - с вързани очи или на нова, непозната територия.
Желая ти щастие, Елби! Не можахме да се видим, но от това, което чета, съм сигурна, че го заслужаваш много!!!
Re: Adios muchachos
Всъщност, Сенека е цитирал един грък (стоик) по примера на Цицерон:Stranniche написа:Сентенцията е на Сенека и е за Съдбата, която води тези, които я следват и влачи онези, които й се противопоставят. Само че латинският ми е отдавна потъващ някъде из дебрите на безпаметната памет.ELBI написа: Както се казва в една любима сентенция - Животът води желаещите, а нежелаещите - влачи. (Рем да я каже на латински...)
EPISTLES CVII., CVIII.
and to attend uncomplainingly upon the God under whose guidance everything progresses for it is a bad soldier who grumbles when following his commander. For this reason we should welcome our orders with energy and vigour, nor should we cease to follow the natural course of this most beautiful universe, into which all our future sufferings are woven.
Let us address Jupiter, the pilot of this world-mass, as did our great Cleanthes in those most eloquent lines - lines which I shall allow myself to render in Latin, after the example of the eloquent Cicero. If you like them, make the most of them; if they displease you, you will understand that I have simply been following the practise of Cicero:
Lead me, O Master of the lofty heavens,
My Father, whithersoever thou shalt wish
I shall not falter, but obey with speed.
And though I would not, I shall go, and suffer
In sin and sorrow what I might have done
In noble virtue. Aye, the willing soul
Fate leads, but the unwilling drags along.
Let us live thus, and speak thus; let Fate find us ready and alert. Here is your great soul - the man who has given himself over to Fate; on the other hand, that man is a weakling and a degenerate who struggles and maligns the order of the universe and would rather reform the gods than reform himself. Farewell.
PS
Един много груб превод набързо...
ПОСЛАНИЯ CVII., CVIII.
и да слушаме търпеливо Бог, под чието ръководство се движи всичко, защото лош войник е този, който мърмори, когато следва своя командир. Ето защо трябва да приветстваме нашите заповеди здраво и енергично и не трябва да спираме да следваме естествения ход на тази най-прекрасна вселена, в която е втъкано цялото наше бъдещо страдание.
И нека се обърнем към Юпитер, водачът на този свят, както го е сторил великият Клеант чрез тези изключително красноречиви думи - думи, които ще си позволя да преведа на латински по примера на сладкодумния Цицерон. Ако ви харесат, сторете най-доброто от тях, ако ли не - със сигурност разбирате, че аз просто следвам практиката на Цицерон:
Води ме, О Господарю на небесата високи
Бащице мой, каквото и да пожелаеш
Аз няма да се поколебая, а ще те послушам начаса.
И въпреки, че бих предпочел друго, ще тръгна и ще страдам
Във грях и мъка, каквото и да сторил съм
В благородна добродетелност. Така е, душата на желаещия
води Съдбата, на неохотния пък - влачи.
Нека живеем така и говорим така. Нека Съдбата ни намери готови и на крак. Това е твоята велика душа - човекът който е отдал себе си на Съдбата. От друга страна, слаб и изроден човек е този, който се съпротивлява и руши реда на вселената и по-скоро би променил боговете отколкото себе си. Сбогом.
Последно промяна от Remmivs на 12.01.07, 15:58, променено общо 1 път.
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Re: Adios muchachos
Прав си.Remmivs написа:Всъщност, Сенека е цитирал един грък (стоик) по примера на Цицерон:Stranniche написа:Сентенцията е на Сенека и е за Съдбата, която води тези, които я следват и влачи онези, които й се противопоставят. Само че латинският ми е отдавна потъващ някъде из дебрите на безпаметната памет.ELBI написа: Както се казва в една любима сентенция - Животът води желаещите, а нежелаещите - влачи. (Рем да я каже на латински...)
EPISTLES CVII., CVIII.
and to attend uncomplainingly upon the God under whose guidance everything progresses for it is a bad soldier who grumbles when following his commander. For this reason we should welcome our orders with energy and vigour, nor should we cease to follow the natural course of this most beautiful universe, into which all our future sufferings are woven.
Let us address Jupiter, the pilot of this world-mass, as did our great Cleanthes in those most eloquent lines - lines which I shall allow myself to render in Latin, after the example of the eloquent Cicero. If you like them, make the most of them; if they displease you, you will understand that I have simply been following the practise of Cicero:
Lead me, O Master of the lofty heavens,
My Father, whithersoever thou shalt wish
I shall not falter, but obey with speed.
And though I would not, I shall go, and suffer
In sin and sorrow what I might have done
In noble virtue. Aye, the willing soul
Fate leads, but the unwilling drags along.
Let us live thus, and speak thus; let Fate find us ready and alert. Here is your great soul - the man who has given himself over to Fate; on the other hand, that man is a weakling and a degenerate who struggles and maligns the order of the universe and would rather reform the gods than reform himself. Farewell.
Е, поизмисляли са и те. Пък и нали той беше казал - Всичко хубаво, казано от някой друг считам за свое. Максима, която и аз споделям, при това от все сърце.
Римляните са направили едно нещо по-добре от гърците и това е била държавата. И са наложили това в империята си, която се е простирала на три континента. Римлюните са дали на света хигиената, пътищата, цивилизацията като modus vivendi, а също и някои не толкова алтруистични неща като усъвръшенстваните катапулти, колизеумите, и отмъщението на всяка цена - имат даже такъв бог - Mars Ultor.
Римляните са направили едно нещо по-добре от гърците и това е била държавата. И са наложили това в империята си, която се е простирала на три континента. Римлюните са дали на света хигиената, пътищата, цивилизацията като modus vivendi, а също и някои не толкова алтруистични неща като усъвръшенстваните катапулти, колизеумите, и отмъщението на всяка цена - имат даже такъв бог - Mars Ultor.
Толкоз офф, че няма накъде, ама се присетих покрай Рим. Снощи детето беше на изложбата на Леонардо да Винчи в Градската галерия. Наблегнато е на работата му като изобретател, учен, архитект.... Младежът се върна направо превъзбуден, рисува, черта, обяснява... Освен рисунки и макети имало и страхотна мултимедия. Трябва да се види! Вчера е открита и ще остане до мартRemmivs написа:Е, поизмисляли са и те. Пък и нали той беше казал - Всичко хубаво, казано от някой друг считам за свое. Максима, която и аз споделям, при това от все сърце.
Римляните са направили едно нещо по-добре от гърците и това е била държавата. И са наложили това в империята си, която се е простирала на три континента. Римлюните са дали на света хигиената, пътищата, цивилизацията като modus vivendi, а също и някои не толкова алтруистични неща като усъвръшенстваните катапулти, колизеумите, и отмъщението на всяка цена - имат даже такъв бог - Mars Ultor.
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Макар че "империя" - imperium идва от латински, империи в този смисъл е имало далеч преди римската. Държави също. Всяка със своите особености и система. А че са били практични римляните и са дали много в областта на хигиената - няма съмнение:-).Remmivs написа:Е, поизмисляли са и те. Пък и нали той беше казал - Всичко хубаво, казано от някой друг считам за свое. Максима, която и аз споделям, при това от все сърце.
Римляните са направили едно нещо по-добре от гърците и това е била държавата. И са наложили това в империята си, която се е простирала на три континента. Римлюните са дали на света хигиената, пътищата, цивилизацията като modus vivendi, а също и някои не толкова алтруистични неща като усъвръшенстваните катапулти, колизеумите, и отмъщението на всяка цена - имат даже такъв бог - Mars Ultor.
Имам повече наблюдения във философията - почти няма идея, незаимствана от гърците. Като че някакво временно изчерпване се наблюдава.
Последно промяна от Stranniche на 12.01.07, 15:53, променено общо 1 път.
Re: Adios muchachos
ебал съм и майката на романтиката в минало време.Green Light написа:e companeros de mi vida. Сега отивам във Фреди на Плиска за да видя един приятел. Утре в 8 му е самолета- заминава на работа в чужбина. Познавам го от 89та. Студентски години, не е от детство, ама виждал ме е ликуващ, пиян, разреван, виждал ме е когато взех ЛААГ-2 и Теория на сигналите втора част в един ден с четворка., после стачки, купони свалихме Луканов, немахме нерви... Има даже една легенда от онова време(чувал съм да я разказват зайците) в която участваме, мама му стара. Запознахме се с жените си, оженихме се, всичко знам и помня за него. Аз отидох с жена му на първите консултации след раждането на децата му, лекаря мислеше, че аз съм таткото. За 2007ма вече няма да мога да напиша нито една буква за общ купон или преживяване някакво. Да живее айсикю и скайп!
От тая същата тогавашна компания има един в Австралия, двама в САЩ, Панчо обиколи целия свят - където и да го пиша че е все ще е вярно, та ще напиша че не е тука и това ще е най вярното от всичко. Не са тука и Владо, Попа, Стойката от квартала, Сашко от Княжево (той може и да се е върнал, ама след десет години, къде ще ми се обажда- умряла работа), Сузи е в Англия, Мустафа, сещате се- в Стамбул и не съм свършил- има и още: Ивчо със семейството си, Румбата и Надя, Жоро, Тиролеца. Не броя тия, които си се прибраха у тях си в Никарагуа, Лаос, Ливан, Гърция. Години на изпращане. Даже и Сет взе та се махна от тук, та и тука раздели, накъдето и да се обърна все едно.
Веднъж на един купон у нас дойдоха 35 човека, ей. Тва беше само от един телефон, ей така от днес за утре, не е рожден ден да речеш. Сега 35 ще събера сигурно ама няма да е така и няма да са тия. А в 4ти блок стана двудневен купон от това че нямах какво да правя и купих една бутилка плодова ракия и отидох точно в стаята на тва диване, дето сега е тръгнал да гони Михаля... и стана лавинен ефект....два дена, чак не ми се вярва като го казвам и си викам бе дали не преувеличавам.
Що така взе да ме боли от раздели. Може нещо като натъртване да се получава. Даже и лекичко да се удряш на едно място накрая става синка, нали?
Адиос мучачос, дано много да ви върви, дано никой не ви пречи и дано да ви потръгне.
щото действа кофти.
за тва романтика към днешна дата.
първо са некви шибани раздели
после е неква шибана смърт
пак раздели но с точка.
за тва наблягане - в днешна дата какво е
иначе у музиката
-
почти безобидна
Да. Те не са били първи и са стъпили на раменете на гърците. Шлифовали са нещата. И са ги полирали. Де факто съвременната т.нар. западна цивилизация е техен наследник. Имат много достойнства и много недостатъци. Въобще, цивилизациите приличат на хората, от които се състоят - няма идеални такива.Stranniche написа:Макар че "империя" - imperium идва от латински, империи в този смисъл е имало далеч преди римската. Държави също. Всяка със своите особености и система. А че са били практични римляните и са дали много в областта на хигиената - няма съмнение:-).
Имам повече наблюдения във философията - почти няма идея, незаимствана от гърците. Като че някакво временно изчерпване се наблюдава.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Adios muchachos
Тва, аз естествено не го разбрах, но да те питам една друга работа. От вечра съм се замислИл много здраво по един въпрос. Прочетох в една маршрутка че има тринайсто съзвездие змиеносец. И че астрологията не и пасва понеже била пригодена за работа с числото 12 а не 13. За тринайстата зодия знаех. Обаче че астрологията не може да работи с 13 не знаех. Как ще обясните това? Щото е голем майтап.caliostro написа: ебал съм и майката на романтиката в минало време.
щото действа кофти.
за тва романтика към днешна дата.
първо са некви шибани раздели
после е неква шибана смърт
пак раздели но с точка.
за тва наблягане - в днешна дата какво е
иначе у музиката
Re: Adios muchachos
Аз съм точно в нея.Green Light написа:Тва, аз естествено не го разбрах, но да те питам една друга работа. От вечра съм се замислИл много здраво по един въпрос. Прочетох в една маршрутка че има тринайсто съзвездие змиеносец. И че астрологията не и пасва понеже била пригодена за работа с числото 12 а не 13. За тринайстата зодия знаех. Обаче че астрологията не може да работи с 13 не знаех. Как ще обясните това? Щото е голем майтап.caliostro написа: ебал съм и майката на романтиката в минало време.
щото действа кофти.
за тва романтика към днешна дата.
първо са некви шибани раздели
после е неква шибана смърт
пак раздели но с точка.
за тва наблягане - в днешна дата какво е
иначе у музиката
Ама и църквата не обича числото 13. Иначе с течение на времето, слънцето ще прекарва все повече време в змиеносец, отколкото в стрелец.
Ся и за любопитните да кажа... дълга е и е по-япончеста...
Re: Adios muchachos
Е, здрасти! Аз това го меля от има нема цвай-драй годин!Green Light написа: Тва, аз естествено не го разбрах, но да те питам една друга работа. От вечра съм се замислИл много здраво по един въпрос. Прочетох в една маршрутка че има тринайсто съзвездие змиеносец. И че астрологията не и пасва понеже била пригодена за работа с числото 12 а не 13. За тринайстата зодия знаех. Обаче че астрологията не може да работи с 13 не знаех. Как ще обясните това? Щото е голем майтап.
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Adios muchachos
М-дааа, масонското числоМЪЖжжж написа:Аз съм точно в нея.
Ама и църквата не обича числото 13. Иначе с течение на времето, слънцето ще прекарва все повече време в змиеносец, отколкото в стрелец.
Ся и за любопитните да кажа... дълга е и е по-япончеста...![]()
/тва дет ш`ъ питат за змията де...
![]()
/

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Re: Adios muchachos
това горното ...Green Light написа:Тва, аз естествено не го разбрах, но да те питам една друга работа. От вечра съм се замислИл много здраво по един въпрос. Прочетох в една маршрутка че има тринайсто съзвездие змиеносец. И че астрологията не и пасва понеже била пригодена за работа с числото 12 а не 13. За тринайстата зодия знаех. Обаче че астрологията не може да работи с 13 не знаех. Как ще обясните това? Щото е голем майтап.caliostro написа: ебал съм и майката на романтиката в минало време.
щото действа кофти.
за тва романтика към днешна дата.
първо са некви шибани раздели
после е неква шибана смърт
пак раздели но с точка.
за тва наблягане - в днешна дата какво е
иначе у музиката
може и да го усетиш а може и да не го усетиш.
въпрос на гледна точка.
за астрологията това което се тиражира 90% са пълни глупости.
повтарят се едни и същи небивалици и така се скрива елементаризма и простотията да не кажа пълната неграмотност.
купища парадокси има.
изглеждат безкрайно нелепо.
Re: Adios muchachos
оооппссс... Голямо черпене...Stranniche написа:Сентенцията е на Сенека и е за Съдбата, която води тези, които я следват и влачи онези, които й се противопоставят. Само че латинският ми е отдавна потъващ някъде из дебрите на безпаметната памет.ELBI написа: Както се казва в една любима сентенция - Животът води желаещите, а нежелаещите - влачи. (Рем да я каже на латински...)
Май целият ми живот е такъв - бяг с вързани очи. Важното е, че досега непознатите територии са се оказвали по-добри от планираните и подминатите (с изключение на последната, но не съм загубила надежда да се измъкна от нея).На моменти си мисля, че просто така Животът ми наложи няколко ситуации (тях нито ги исках, нито ги мечтах, нито се стремях към тях), след които просто се налагаше да се тича напред - с вързани очи или на нова, непозната територия.
Желая ти щастие, Елби! Не можахме да се видим, но от това, което чета, съм сигурна, че го заслужаваш много!!!
Права си за израза и Сенека. Просто цитирах по памет. Айде - пак ще се видим. Освен това любопитко като мен има да си те пита за милион неща (а и ти си сладкодумна...)
-
почти безобидна
Re: Adios muchachos
Мнда, също като преди 12-13 века!caliostro написа: астрологията това което се тиражира 90% са пълни глупости.
повтарят се едни и същи небивалици и така се скрива елементаризма и простотията да не кажа пълната неграмотност.
купища парадокси има.
изглеждат безкрайно нелепо.
неграмотност и безочие, а какви времена бяха
Re: Adios muchachos
ми дапочти безобидна написа:Мнда, също като преди 12-13 века!caliostro написа: астрологията това което се тиражира 90% са пълни глупости.
повтарят се едни и същи небивалици и така се скрива елементаризма и простотията да не кажа пълната неграмотност.
купища парадокси има.
изглеждат безкрайно нелепо.
неграмотност и безочие, а какви времена бяха
нищо не се е променило
Re: Adios muchachos
Ами с масовата информация - това е (астрологията) един популярен вид зрелище.caliostro написа:за астрологията това което се тиражира 90% са пълни глупости.
повтарят се едни и същи небивалици и така се скрива елементаризма и простотията да не кажа пълната неграмотност.
купища парадокси има.
изглеждат безкрайно нелепо.
Ако няма масови глупости (т.е. писане на глупости, които могат да се четат от масите), маса народ ще трябва да почне да се труди, а не да претака слюнки и да преобръща изречения...
Re: Adios muchachos
Или недай си боже да мислиELBI написа: Ако няма масови глупости (т.е. писане на глупости, които могат да се четат от масите), маса народ ще трябва да почне да се труди, а не да претака слюнки и да преобръща изречения...