vyara написа:
Мдаааа... Племенникът ми като го кръщаваха - малко невинно бебе и му задаваха тоз въпрос, цалата работа ми се стори толкова нелепа и абсурдна... Моите деца все не мога да реша да ги кръщавам ли или не. Може би именно заради подобни нелепици.
Е, ти пък сега! Човек може и на зряла възраст да се кръсти, без да разбере какво точно значи това.
Така или иначе от всичко това е останала една куха опаковка и от всеки човек си зависи дали ще я изпълни със съдържание.
Едно време децата са ги кръщавали бързичко след раждането, но после през цялото им детство са им внушавали набожност от всички посоки.
А на мен първите ми страхове във връзка с възпитанието на детето ми (за второто вече беше ми минало) бяха именно за религията.
Исках да вярва в нещо, но за християнството като че ли имах най-малко ентусиазъм и знания.
Между другото, около мен все повече хора тихо и кротко стават вярващи. И то хора, които са чувствали живота си застрашен. Така че всъщност човек не знае...