От около седмица не съм се прибирал. Когато на работа не си бърша от очилата сълзите или разни други чужди биологични течности, за да не отива времето зян ровя в нет-а... Та и сега рових-рових , та взех че открих Чонкин:shocked: Оня войник Иван със самолета де, аналога на Швейк уж.... Майко мила, какво съм изтървал /то Жена ми не случайно казва че социалната ми възраст е към 15 лазарника:lol:/. Говоря за Чонкин на Войнович. Чувал съм, знам, но до четене все по разни причини не се е стигало. Открих и два филма - руски от 2007 /първо него гледах и се посрах естествено/ и на Менцел от 1994. Тоя на Менцел отначало ме издразни в масовите сцени /заприличаха ми на тея от Царицата на Чардаша/ но после се мирнах - все филма пак е правен и за европейския зрител, а руския вариант е по за руския гледач-любтел, има там тънкости дето средно среднозападноевропееца трудно ше ги усети.
............................ама после, с напредване на гледането на Менцеловския филм, всякакъв негативизъм се изпари от главата ми. Ибаси гения човека е. Човека. А, книгите за Чонкин ще заемат място със сигурност до семейната Библия, Столовете и Телеца. Те са от тея...постоянно четените ...книги-джунгли или книги-морета..... четеш, четеш и все нещичко излиза ново от тях.
А, може и да съм просто по-тъп
Другата екстра е, че след като покопах в двора на село, гдето перживявах два три дни /неотложния кабинет е в Суворово, та да не хабя енергия, щъкам между С. и Девня/ взе та ми писна и открих Свинтила. Не вестготския крал, а нашия Владимир Георгиев. Тоя е цяля вселена бря. В това да не се почуствам отново откровен тъпунгер и слепец /де съм блял тея години/, ми помогна факта че се зачетох в етюдите му първо...
Та такава е ползата от работата. И такава. Работете с две думи. Настроения за работа мозък се изчиства обикновено от сичко земно и е адски възприемчив за неща които обикновено отминаваме ей така. Аз му викам отвинтване на това.
Утре се прибирам живот и здраве…а то вали един бял сняг сега.
