От български автор/източници за разнообразие :)
Публикувано на: 30.01.11, 12:04
Дотук османците съобразявали управлението си почти изцяло с шериата [мюсюлманско духовно право]. Но специфичните реалности в тяхната прекалено пъстра по състав държава наложили успоредно с традиционното им духовно право да бъде създадена и светска кодификация – канунът (от гръцкото „канон”).... При сравнение се оказва, че новооснованта Османска империя се намирала на равнището, отразено в Бургундската или в Салическата правда – едно състояние на преход от племенна организация към държава.
Не по-малко съществена била дейността на Мехмед I I в практическото изграждане на тимарската [ военен лен в системата на спахилъка с приход до 20 000 акчета] система. Званието си Завоевател той получил не само заради това, че свършил с Византия, като превзел Константинопол, но най-вече за ликвидирането на сетните остатъци от княжествата на селджикидите в Анадола. ... Завоевателят секуларизирал – в крещящо противоречие с шериата – всички аграрни вакъфи [фондация, предназначена за благотворителни, благоустройствени цели или с цел да осигури имущество на завещателя за потомците му] и ги поделил на тимари, с което удвоил приходите за спахилъка и определено подчертал значението на спахийството в цялостната структура на империята.
Най-големи усилия да заздрави тимарската система и внесе ред в нея положил Сюлейман I (1520-1566). Наречен с право Кануни (Законодателя), през неговото управление били създадени законници за всеки отделен санджак на империята, в които се отчитали местните особености на терена, традициите, пазара и пр. В обемистото законодателство на този султан, чието време отбелязва разцвета на Османската империя, е отразена с пълна сила концепцията за централизма... При запознаване с това законодателство оставаме с впечатлението, че дотолкоз стройна. Логично издържана и фунционална система на управление и експлоатация едва ли е съществувала в друго средновековно общество.
Както личи от богатата документация по спахилъка, тимарът бил не земевладение в точния смисъл на думата, а отчисление на част от централизираната поземлена рента, над която имал строг контрол фискът. ... Срещу своя доход спахията бил длъжен да поддържа кон, а ако тимарът му надвишавал минимума (различен за различни области) – и допълнителен боец, когото да води на поход. Тимарът не бил нито отчуждаем – титулярът му не можел да го продаде, менява, заложи, - нито онаследяван.
...
Голяма част от нашите и чуждите османисти обаче приемат спахията за основен експлоататор на раята, та и за феодал. Причината за това лежи в самата документална база по въпроса. ... Тази колосална отчетност – да не говорим за останалите видове, посветени на спахилъка документи – създава убеждението, че той представлявал всеобхватна система, която османистите приемат за „феодално земевладенеи”. А би трябвало неминуемо да се запитаме: при кой феодализъм държавната хазна е държала сметка за всяка пара, прибирана от феодала? Щом законодателството и администрацията така зорко контролирали тимариотите и най-вече приходите им, дали спахията бил лице привилегировано? Нали всевъзможните феодални привилегии поначало биват обичайни, въпрос на надмощие и произвол, в които централната власт нямала възможност за намеса. Първата такава привилегия е имунитетът. А къде го имунитета на спахията с приход колкото да изхрани коня си? Не е ли по-уместно да го сравним със западноевропейския рицар, формално зачислен сред благородничеството (каквото тук се представлявало от „военните”)?. Или пък Османскта империя с право е смятана за някакъв „демократично деспотичен” феодализъм?
[ от речника на специфични термини на стр. 254]
История на България, изд. къща Христо Ботев, София 1994, Стр. 145-149
Не по-малко съществена била дейността на Мехмед I I в практическото изграждане на тимарската [ военен лен в системата на спахилъка с приход до 20 000 акчета] система. Званието си Завоевател той получил не само заради това, че свършил с Византия, като превзел Константинопол, но най-вече за ликвидирането на сетните остатъци от княжествата на селджикидите в Анадола. ... Завоевателят секуларизирал – в крещящо противоречие с шериата – всички аграрни вакъфи [фондация, предназначена за благотворителни, благоустройствени цели или с цел да осигури имущество на завещателя за потомците му] и ги поделил на тимари, с което удвоил приходите за спахилъка и определено подчертал значението на спахийството в цялостната структура на империята.
Най-големи усилия да заздрави тимарската система и внесе ред в нея положил Сюлейман I (1520-1566). Наречен с право Кануни (Законодателя), през неговото управление били създадени законници за всеки отделен санджак на империята, в които се отчитали местните особености на терена, традициите, пазара и пр. В обемистото законодателство на този султан, чието време отбелязва разцвета на Османската империя, е отразена с пълна сила концепцията за централизма... При запознаване с това законодателство оставаме с впечатлението, че дотолкоз стройна. Логично издържана и фунционална система на управление и експлоатация едва ли е съществувала в друго средновековно общество.
Както личи от богатата документация по спахилъка, тимарът бил не земевладение в точния смисъл на думата, а отчисление на част от централизираната поземлена рента, над която имал строг контрол фискът. ... Срещу своя доход спахията бил длъжен да поддържа кон, а ако тимарът му надвишавал минимума (различен за различни области) – и допълнителен боец, когото да води на поход. Тимарът не бил нито отчуждаем – титулярът му не можел да го продаде, менява, заложи, - нито онаследяван.
...
Голяма част от нашите и чуждите османисти обаче приемат спахията за основен експлоататор на раята, та и за феодал. Причината за това лежи в самата документална база по въпроса. ... Тази колосална отчетност – да не говорим за останалите видове, посветени на спахилъка документи – създава убеждението, че той представлявал всеобхватна система, която османистите приемат за „феодално земевладенеи”. А би трябвало неминуемо да се запитаме: при кой феодализъм държавната хазна е държала сметка за всяка пара, прибирана от феодала? Щом законодателството и администрацията така зорко контролирали тимариотите и най-вече приходите им, дали спахията бил лице привилегировано? Нали всевъзможните феодални привилегии поначало биват обичайни, въпрос на надмощие и произвол, в които централната власт нямала възможност за намеса. Първата такава привилегия е имунитетът. А къде го имунитета на спахията с приход колкото да изхрани коня си? Не е ли по-уместно да го сравним със западноевропейския рицар, формално зачислен сред благородничеството (каквото тук се представлявало от „военните”)?. Или пък Османскта империя с право е смятана за някакъв „демократично деспотичен” феодализъм?
[ от речника на специфични термини на стр. 254]
История на България, изд. къща Христо Ботев, София 1994, Стр. 145-149