Палатки.
Публикувано на: 17.05.11, 14:17
..... за палаткуването. /моя гледна точка/.
Не обичам да спя на палатка. Никак. Това сигурно след първия опит с татко на Василашките езера през 1978, като ми замръзнаха зверски малките крачка до сутринта. Не съм плакал, ама беше гадно….много гадно. Това през юли, но явно високото си е високо.
Друг лош спомен имам от БАК през деветдесетте години. Тогава една от нощите заваля и нашата съдрана „Пиринка” пускаше на порции водопадчета ледена вода които нямаше как да изтекът през гумираното дъно. Напуснахме и се скрихме в някаква чужда празна палатка на възстановителите на Заслона /капитална двуслойка, идеално опъната и май промазвана с нещо/ щом водата стана около педя. Радо остана геройски. След половин час и той дойде, каза че вече само лицето му се виждало над водата.
Та палатката е зло за мен. Не на последно място че разпъването и нагласяването е адски досадно. Асобено ако си грухал и облизвал напукани устни като разгонено прасе из тръни и чучки лятоска цял ден. Мене така след едно обикаляне /Багалевци/ привечер като бях буквално изтерзан и страшно изнервен от обезводняване, ме ухапа един овод по задника докато се гъзех от палатката да намествам вътре чувалите. После цял вечер бях бооооолен:rotfl24:
Освен в редки, ама много, редки случаи когато край брега на морето ЛЯТОТО е приятно да се спи и да се слуша прибоя на някое далечно и непосещавано място /впрочем ако не духа много и няма насекоми, отново чувала е за предпочитание/ и естествено далеч в Планините или къде да е, далеч от цивилизацията, ако няма друга възможност. Но тогава неприятните усещания се компенсират стократно от преживяното през деня. Но…ако климатичните условия позволяват, там за предпочитание е ултралекия хамак отново.
С това, че обикаляме насам и натам, може би малко повече над средното, явно правим впечатление на супер сурови герои които ядът червеи, пушат изсушени дъбови листа, пият вода от локвите и спят затрупани в шумата, като вЬет-нАм-ци в тръстика.
Не.
И ние обичаме на чаршаф бял с измити дупета да спиме, а преди това на стол с с чиния и чашка да седиме и да си говориме.
Но, ако си струва, всичко това може да се пренебрегне.
Ако в сравнението с видяното, наученото и изживнато - белия чаршаф, топлата вода, масата и стола ти се струват само суета. Тогава да естествено.
Не обичам да спя на палатка. Никак. Това сигурно след първия опит с татко на Василашките езера през 1978, като ми замръзнаха зверски малките крачка до сутринта. Не съм плакал, ама беше гадно….много гадно. Това през юли, но явно високото си е високо.
Друг лош спомен имам от БАК през деветдесетте години. Тогава една от нощите заваля и нашата съдрана „Пиринка” пускаше на порции водопадчета ледена вода които нямаше как да изтекът през гумираното дъно. Напуснахме и се скрихме в някаква чужда празна палатка на възстановителите на Заслона /капитална двуслойка, идеално опъната и май промазвана с нещо/ щом водата стана около педя. Радо остана геройски. След половин час и той дойде, каза че вече само лицето му се виждало над водата.
Та палатката е зло за мен. Не на последно място че разпъването и нагласяването е адски досадно. Асобено ако си грухал и облизвал напукани устни като разгонено прасе из тръни и чучки лятоска цял ден. Мене така след едно обикаляне /Багалевци/ привечер като бях буквално изтерзан и страшно изнервен от обезводняване, ме ухапа един овод по задника докато се гъзех от палатката да намествам вътре чувалите. После цял вечер бях бооооолен:rotfl24:
Освен в редки, ама много, редки случаи когато край брега на морето ЛЯТОТО е приятно да се спи и да се слуша прибоя на някое далечно и непосещавано място /впрочем ако не духа много и няма насекоми, отново чувала е за предпочитание/ и естествено далеч в Планините или къде да е, далеч от цивилизацията, ако няма друга възможност. Но тогава неприятните усещания се компенсират стократно от преживяното през деня. Но…ако климатичните условия позволяват, там за предпочитание е ултралекия хамак отново.
С това, че обикаляме насам и натам, може би малко повече над средното, явно правим впечатление на супер сурови герои които ядът червеи, пушат изсушени дъбови листа, пият вода от локвите и спят затрупани в шумата, като вЬет-нАм-ци в тръстика.
Не.
И ние обичаме на чаршаф бял с измити дупета да спиме, а преди това на стол с с чиния и чашка да седиме и да си говориме.
Но, ако си струва, всичко това може да се пренебрегне.
Ако в сравнението с видяното, наученото и изживнато - белия чаршаф, топлата вода, масата и стола ти се струват само суета. Тогава да естествено.
